4.11.01 - Защита на личните данни
Защита на личните данни
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Следва ли терминът „предприятие“, съдържащ се в член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД], да се разбира като предприятие по смисъла на членове 101 и 102 ДФЕС, разглеждани във връзка със съображение 150 от този регламент, както и на практиката на [Съда] в областта на конкурентното право на Съюза, така че терминът „предприятие“ да обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране?
При утвърдителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 83, параграфи 4—6 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че при налагането на имуществена санкция на предприятие следва да се взема предвид общият годишен световен оборот на стопанския субект, част от който е предприятието, или трябва да се взема предвид само общият годишен световен оборот на самото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
За да се прецени доколко събирането на данни е подходящо, свързано със и ограничено до необходимото по смисъла на разпоредбите на член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД и необходимостта от обработването на тези данни по смисъла на член 6, параграф 1, букви б) и е) от ОРЗД, могат ли да се вземат предвид общоприетите практики в областта на гражданските, търговските и административните комуникации, така че събирането на данни относно формата на обръщение към клиентите, ограничено до обозначенията „господин“ или „госпожа“, може да се счита за необходимо, без това да се изключва от принципа на свеждане на данните до минимум?
За да се прецени необходимостта от задължителното събиране и обработване на данни относно формата на обръщение към клиентите — и при положение че някои клиенти считат, че не попадат в нито една от двете форми на обръщение и че събирането на тези данни не е релевантно по отношение на тях — следва ли да се вземе предвид, че тези клиенти биха могли, след като предоставят тези данни на администратора, за да се ползват от предлаганата услуга, да упражнят правото си на възражение срещу тяхното използване и съхраняване като се позоват на конкретната си ситуация в съответствие с член 21 от ОРЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от [ОРЗД] национална разпоредба, като например член 26, параграф 4 от [BDSG], която предвижда, че обработването на лични данни — включително на специални категории лични данни — на наети лица за целите на трудовото или служебното правоотношение се допуска въз основа на колективни споразумения при спазване на член 88, параграф 2 от [ОРЗД], да се тълкува в смисъл, че следва винаги да се спазват и останалите изисквания на [ОРЗД], като например член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от [ОРЗД]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Трябва ли приета в съответствие с член 88, параграф 1 от [ОРЗД] национална разпоредба като член 26, параграф 4 от [BDSG] да се тълкува в смисъл, че при преценката на необходимостта от обработването на данните по смисъла на член 5, член 6, параграф 1 и член 9, параграфи 1 и 2 от [ОРЗД] страните по колективното споразумение (в случая страните по трудово споразумение) разполагат със свобода на действие, която подлежи на съдебен контрол само в ограничена степен?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
В такъв случай до какво се ограничава съдебният контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 14, параграф 5, буква в) във връзка с член 14, параграф 1 и съображение 62 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в член 14, параграф 5, буква в) изключение не се отнася за данни, генерирани в процедурата на самия администратор, а само за данни, които администраторът изрично е получил от друго лице?
Ако член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД намира приложение и спрямо данните, генерирани в процедурата на самия администратор, следва ли закрепеното в член 77, параграф 1 от ОРЗД право на подаване на жалба до надзорен орган да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което изтъква неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, може при упражняване на правото си на подаване на жалба да поиска да бъде проверено дали правото на съответната държава членка предвижда — в съответствие с член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД — подходящи мерки за защита на легитимните интереси на субекта на данните?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли член 14, параграф 5, буква в) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че „подходящи[те] мерки“, посочени в тази разпоредба, предполагат задължение за националния законодател да транспонира (с правни норми) предвидените в член 32 от ОРЗД мерки относно сигурността на данните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
1) Ще бъде ли спазено изискването за проверка за „абсолютна необходимост“ по чл. 10 от Директива [2016/680], както е разтълкувана от Съда в т. 133 от [решение „Регистрация на биометрични и генетични данни I“], ако тя бъде извършена само въз основа на акта за привличане на лицето като обвиняем и на писмения му отказ да бъдат събрани неговите биометрични и генетични данни, или е необходимо съдът да разполага с всички материали по делото, които съобразно националния закон му се предоставят при искане за разрешение за извършване на следствени действия, накърняващи правната сфера на физически лица, когато това искане е направено по наказателно дело?
2) При положителен отговор [на първия въпрос] — след като му е предоставено делото, съдът, в рамките на преценката за „абсолютна необходимост“ по чл. 10 вр. чл. 6, б. „а“ от Директива 2016/680, може ли да извърши и преценка дали са налице сериозни основания да се счита, че обвиняемият е извършил престъплението, посочено в обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?
Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 4, параграф 1, буква в) от Директива (ЕС) 2016/680, в светлината на членове 7 и 8, както и на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предоставя на компетентните органи възможност за достъп до съдържащите се в мобилен телефон данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления и която не обвързва упражняването на тази възможност с предварителен контрол от съд или от независим административен орган?
Следва ли членове 13 и 54 от Директива 2016/680, в светлината на член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на компетентните органи да извършват опит за достъп до съдържащи се в мобилен телефон данни, без да уведомят субекта на данните, в рамките на приложимите национални производства, за мотивите, на които се основава разрешението за достъп до тези данни, издадено от съдия или от независим административен орган, от момента, в който съобщаването на тази информация вече не може да попречи на изпълнението на задачите, осъществявани от посочените органи по силата на тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Възможно ли е член 4, параграф 2 от Директива [2009/101] да се разглежда като създаващ задължение за държавата членка да допусне оповестяване на дружествен договор, подлежащ на вписване на основание чл. 119 от Търговския закон, в който освен имената на съдружниците, които задължително подлежат на обявяване на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съдържа и други техни лични данни
При отговора на този въпрос е важно да се има предвид, че Агенцията по вписванията е публична институция, спрямо която, според константната практика на Съда, могат да бъдат противопоставени разпоредбите на директива с непосредствено действие (Решение от 7 септември 2006 г. по дело Vassallo, С‑180/04, ECLI:EU:C:2006:518, Rec, стр. I‑7251, точка 26 и цитираната съдебна практика).
При положителен отговор на предходния въпрос възможно ли е да се приеме, че в ситуацията, породила спора в главното производство, обработването на личните данни, осъществявано от Агенцията по вписванията е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора по смисъла на член 6, т. 1, б. „д“ от [ОРЗД]?
При положителен отговор на предходните въпроси възможно ли е да се приеме за допустима национална правна уредба като тази в член 13, алинея 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която предвижда, че когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях, като внасяща яснота относно възможността за „доброволно оповестяване“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива [2009/101] и на лични данни независимо от съображения 32, 40, 42, 43 и 50 от [ОРЗД]?
Допустимо ли е в изпълнение на задължението, предвидено в член 3, параграф 7 от Директива [2009/101], държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да избегнат всякакви различия между оповестеното в съответствие с параграф 5 и съдържанието на регистъра или на делото и за отчитане интересите на третите лица да се запознаят с основните актове на дружеството и други свързани с него данни, посочени в съображение 3 на същата директива, приемането на национално законодателство, което предвижда процесуален ред (образци на заявление, представяне на копия от документи със заличени лични данни), по който да бъде упражнено правото на физическото лице по член 17 от [ОРЗД] да иска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, когато лични данни, чието заличаване се иска, са част от публично оповестени (обявени) документи, предоставени на администратора по сходен процесуален ред от друго лице, което с това действие е определило и целта на обработването, което е инициирало?
В ситуацията, породила спора в главното производство Агенцията по вписванията само като администратор на лични данни ли действа или е и техен получател, когато целта на обработване им като част от представени за обявяване документи е определена от друг администратор?
Ръкописният подпис на физическо лице представлява ли информация, свързана с идентифицирано физическо лице, респективно включва ли се в понятието „лични данни“ по смисъла на член 4, параграф 1 от [ОРЗД]?
Трябва ли понятието „нематериални вреди“ в член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че за да се приеме, че са налице нематериални вреди, е необходимо да има забележими неблагоприятни последици и обективно установимо засягане на лични интереси, или за тази цел е достатъчна само краткотрайна загуба на суверенното право на субекта на данни да се разпорежда с личните си данни поради публикуването на такива данни в Търговския регистър, без това да е довело до забележими или неблагоприятни последици за субекта на данните?
Становището рег. № 01‑116(20)/01.02.2021 г. на националния надзорен орган Комисията за защита на личните данни, дадено на основание член 58, параграф 3, буква Б от [ОРЗД], според което Агенцията по вписванията не разполага с правна възможност или правомощия, служебно или по искане на субекта на данни, да ограничава обработването на вече оповестени данни, възможно ли е да се разглежда като доказателство по смисъла на член 82, параграф 3 от [ОРЗД] за това, че Агенцията по вписванията по никакъв начин не е отговорна за събитието, от което се твърди, че са настъпили вреди на физическото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 6, параграф 1, първа алинея, буква е) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че обработване на лични данни, което се състои в предоставянето срещу заплащане на лични данни на членовете на спортна федерация, за да се удовлетвори търговски интерес на администратора на данни, може да се счита за необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна по смисъла на тази разпоредба, и изисква ли тя този интерес да е определен в закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че като нарушение на този регламент, незаконосъобразното обработване на лични данни може само по себе си да представлява необосновано засягане на субективното право на защита на личните данни на дадено лице, както и вреда, причинена на това лице?
Трябва ли член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че допуска в случаите, когато не съществува възможност да се възстанови положението, съществувало преди причиняването на вредата, като единствено обезщетение за нематериалните вреди да бъде наложено задължението за извинение?
Трябва ли член 82, параграф 1 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че допуска обстоятелствата, свързани с отношението и мотивацията на обработващия лични данни (например, необходимостта от изпълнение на задача от обществен интерес, липсата на намерение за увреждане или затрудненията при разбирането на правната уредба) да обосновават определянето на занижено обезщетение за съответната вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.