4.10 - Данъчни разпоредби

Следва ли разпоредбите на Тринадесета директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничава във времето възможността за коригиране на погрешно съставени фактури, например чрез корекция на първоначално вписания във фактурата идентификационен номер по ДДС, за целите на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Bot

Испански

Дело C-434/17: Human Operator, Съдебно решение от 13 февруари 2019 г.

Следва ли [Решението за изпълнение] да се тълкува в смисъл, че не допуска установената в Унгария практика, съгласно която се счита, че националната законова разпоредба, приета въз основа на посоченото решение за изпълнение и предвиждаща дерогация от член 193 от [Директивата за ДДС], влиза в сила на 1 януари 2015 г. и следва да се прилага, считано от тази дата, при положение че решението за изпълнение не съдържа разпоредби за обратно действие или приложимост, макар в своето искане за разрешение за въвеждане на мярката за дерогация Унгария е посочила тази дата като начална дата на нейното прилагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Bot

Данъчни въпроси | Косвени данъци

Унгарски

Дело C-373/18: Prosa, Определение от 31 януари 2019 г.

Допустимо ли е държава членка да въведе отново данък върху вноските в капитала за трансакции по учредяване на капиталово дружество, след като този данък вече е бил отменен, въпреки че към 1 юли 1984 г. е съществувал?
Може ли опасенията за загуба на бюджетни приходи да оправдаят повторното въвеждане на данък върху вноските в капитала в контекста на Директива 69/335?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Определения

Szpunar

Португалски

Дело C-165/17: Morgan Stanley & Co International, Съдебно решение от 24 януари 2019 г.

1) В случай че разходите на установен в една държава членка клон са предназначени единствено за сделките на намиращата се в друга държава членка негова централа, трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 2, 3 и 5 и член 19, параграф 1 от Шеста директива […], възпроизведени в членове 168, 169 и 173—175 от Директива [2006/112], да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, в която е регистриран клонът, трябва да прилага за тези разходи приложимата за клона пропорция на приспадане, определяна с оглед на сделките, извършени от него в държавата, в която е регистриран, и на приложимите в нея правила, или приложимата за централата пропорция на приспадане, или пък специфична пропорция на приспадане, определяна чрез едновременното прилагане на правилата на държавите членки, в които съответно е регистриран клонът и се намира централата, по-специално предвид евентуалното наличие на режим за облагане по избор на тези сделки с [ДДС]?
2) Кои правила следва да бъдат приложени в особената хипотеза, в която разходите на клона са направени както за извършване на неговите сделки в държавата, в която е регистриран, така и на сделките на централата, по-специално с оглед на понятията за общи разходи и за пропорционално приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Френски

Дело C-310/16: Dzivev и др., Съдебно решение от 17 януари 2019 г.

Съответна ли е на:
– чл. 325 пар. 1 [ДФЕС], съобразно който държавите членки трябва да предприемат мерки за ефикасна защита против измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза;
– чл. 2 nap. 1 вр чл. 1 пар.1 б. „b“ от [Конвенцията PIF] вр член 2, параграф 1 б. „b“ от Решение 2007/436, съобразно които държавата членка трябва да вземе мерки за ефективно наказване на данъчни измами относно данък върху добавената стойност;
– чл. 47 пар. 1 и пар. 2 от Хартата, предоставящ ефективни правни средства за защита пред съд, предварително създаден със закон,
национална правна уредба, съобразно която доказателства, събрани чрез използване на „специални разузнавателни средства“ — а именно подслушване на телефонни разговори на лица, спрямо които по-късно се повдига обвинение за данъчно престъпление по данъка за добавена стойност, следва да бъдат изключени от доказателствения материал поради даване на разрешение за това подслушване от некомпетентен съдебен орган; като се вземат предвид следните условия:
– в предходни моменти (между един и три месеца по-рано) за подслушване на част от тези телефони е било искано и дадено разрешение от същия този съдебен орган — като към този момент той още е бил компетентен;
– относно въпросното подслушване е поискано такова разрешение (за продължаване на предходно подслушване и за подслушване на нови телефони) към същия този съдебен орган; този съдебен орган вече не е бил компетентен — като неговата компетентност е била прехвърлена на нов съдебен орган непосредствено преди това; старият съдебен орган въпреки своята некомпетентност е разгледал искането по същество и е дал такова разрешение;
– в последващ момент (около месец по-късно) отново за подслушване на същите телефони е било искано и дадено разрешение от новия компетентен за това орган;
– всички дадени разрешения фактически са без мотиви;
– нормата на закона, прехвърляща компетентност, е била неясна, довела е до множество противоречиви съдебни актове, което е накарало Върховният [касационен] съд да постанови задължителен тълкувателен акт — около две години след законодателното прехвърляне на компетентност и след въпросното подслушване;
– съдът, разглеждащ делото по същество, няма правомощието да се произнася по искания за използване на специални разузнавателни средства (подслушване на телефон); той обаче има компетентност да се произнася по законосъобразността на проведено подслушване, вкл да приеме, че дадено разрешение не отговаря на законовите изисквания и поради това да откаже да цени събраните в следствие на него доказателства; тази компетентност възниква само при валидно дадено разрешение за подслушване;
– ползването на тези доказателства (телефонни разговори на подсъдимите, разрешение за подслушването на които е дадено от съдебен орган, който вече е загубил своята компетентност) е от съществено значение за решаване на въпроса отговорността на ръководителя на организирана престъпна група, поставила си за цел да извършва данъчни престъпления по Закона за данък добавена стойност [в редакцията му, в сила към момента на настъпване на фактите по главното производство], респективно като подбудител за конкретните данъчни престъпления — като той може да бъде признат за виновен и осъден само ако тези разговори бъдат ценени като доказателство; в противен случай ще бъде оправдан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bobek

Български

Дело C-410/17: A, Съдебно решение от 10 януари 2019 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че разрушителните работи, извършвани от предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, обхващат една-единствена сделка, ако съгласно условията на договора си с възложителя това предприятие е длъжно да извози отпадъците от разрушаването и — доколкото тези отпадъци съдържат метален скрап — има право да препродаде металния скрап на предприятия, които изкупуват скрап за преработване?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор за извършване на разрушителни работи да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, доставката на услугата на предприятието за разрушителни работи в полза на възложителя на тези работи и от друга страна, покупката от страна на предприятието за разрушителни работи на подлежащия на препродажба метален скрап от възложителя на разрушителните работи?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената за разрушителните работи предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор обстоятелството, че може да реализира приходи от оползотворяването на отпадъците от разрушаването?
Има ли в случая значение, че количеството и стойността на подлежащите на оползотворяване отпадъци от разрушаването не са уговорени в договора, нито пък е уговорено те впоследствие да бъдат съобщени на възложителя на разрушителните работи, както и че количеството и стойността на отпадъците от разрушаването стават известни едва когато предприятието за разрушителни работи препродаде тези отпадъци?
Когато предприятие, чийто предмет на дейност включва извършването на разрушителни работи, се съгласи в договора си със собственика на разрушавания обект да купи този обект, както и да го разруши в договорно определения срок и да извози отпадъците от разрушаването, като в противен случай дължи неустойка, трябва ли член 2, параграф 1, буква а) във връзка с член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че това е една-единствена сделка, която обхваща продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи?
Обратно, трябва ли с оглед на член 2, параграф 1, буква в) във връзка с член 24, параграф 1 от Директива 2006/112 такъв договор да се тълкува в смисъл, че обхваща две сделки, а именно, от една страна, продажбата на стоки от собственика на разрушавания обект в полза на предприятието за разрушителни работи и от друга страна, доставката на услугата по разрушаване от страна на предприятието за разрушителни работи в полза на продавача на стоките?
Има ли в случая значение, че при определянето на цената в офертата си за покупка на стоките предприятието за разрушителни работи отчита като намаляващ цената фактор разноските, които ще трябва да направи във връзка с демонтирането и извозването на стоките?
Има ли значение, че продавачът на стоките знае, че разноските на предприятието за разрушителни работи във връзка с демонтирането и извозването на стоките се отчитат като фактор, намаляващ цената на тези стоки, като се има предвид, че страните не се договарят относно тези разноски, а прогнозната или действителната стойност на разноските в нито един момент не се съобщава на продавача на стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Wahl

Фински

Дело C-17/18: Mailat, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Представлява ли прехвърляне по смисъла на член 19 и на член 29 от Директивата за ДДС сключването на договор, с който едно дружество отдава под наем на друго дружество недвижим имот, в който преди това е извършвана дейност по обществено хранене в ресторант, заедно с дълготрайните активи и инвентара, като дружеството наемател продължава същата дейност по обществено хранене в ресторант с използваното дотогава наименование?
При отрицателен отговор на първия въпрос, каква услуга представлява описаната сделка — услуга, която се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на член 135, параграф 1, буква л) от Директивата за ДДС, или комплексна услуга, която не се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот и която по силата на закона е облагаема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Sharpston

Румънски

Дело C-51/18: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Съвместимо ли е с член 2, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО облагането с данък върху добавената стойност на възнаграждението, което се дължи на автора на оригинално произведение на изкуството на основание на правото на препродажба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Wathelet

Немски

Дело C-552/17: Alpenchalets Resorts, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Прилага ли се специалният режим за туристическите агенти по член 306 от Директивата за ДДС спрямо услуга, която по същество се състои в предоставянето на разположение на ваканционно жилище и допълнителните компоненти на която следва да се разглеждат само като услуга, съпътстваща основната, в съответствие с решение на Съда от 12 ноември 1992 г., Van Ginkel (C‑163/91, EU:C:1992:435)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли спрямо тази услуга наред със специалния режим за туристическите агенти по член 306 от Директивата за ДДС да се прилага и намаляването на данъчната ставка за предоставянето на ваканционно настаняване по смисъла на член 98, параграф 2 от тази директива във връзка с точка 12 от приложение III към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bobek

Акцизи | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Немски

Дело C-414/17: AREX CZ, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Следва ли член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че се прилага към вътреобщностни придобивания на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, когато акцизите са изискуеми на територията на държавата членка по местоназначение на изпращането или превоза на тези стоки, извършени от всяко данъчнозадължено лице, или само към придобиванията, извършени от данъчнозадължено лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива?
Следва ли член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че при наличие на верига от последователни сделки, във връзка с които е осъществен един-единствен вътреобщностен превоз на продукти, подлежащи на облагане с акцизи при режим отложено плащане на акциз, придобиването от оператора, платец на тези акцизи в държавата членка по местоназначение, трябва да се квалифицира като вътреобщностно придобиване, облагаемо с ДДС съгласно тази разпоредба, дори когато превозът не може да се отнесе към това придобиване?
Следва ли член 2, параграф 1, буква б), подточка i) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че при наличие на верига от последователни придобивания по отношение на същите продукти, подлежащи на облагане с акцизи, и във връзка с които е осъществен един-единствен вътреобщностен превоз на тези продукти при режим отложено плащане на акциз, фактът, че тези продукти са превозени под този режим, е определящ, за да се реши към кое придобиване следва да се отнесе превозът за целите на облагането с ДДС съгласно тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott