4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Следва ли член 213, параграф 1, първа алинея и член 273 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на правна сигурност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която, така както е тълкувана от данъчните органи и съдилища, предвижда възможността компетентният данъчен орган да извърши дерегистрация по ДДС на данъчнозадължено лице с мотива, че не е изпълнило задълженията си във връзка с ДДС, без той да анализира вида на извършените нарушения и поведението на съответното данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Kokott

Данъчни въпроси | Енергетика | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата

Български

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Трябва ли член 15, параграф 1, буква е) от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, на основание на която предоставянето на освобождаване от акциз на газьол, доставен, за да бъде използван като гориво в корабоплаването във вътрешните водни пътища на Съюза, се отказва с мотива, че този газьол не е фискално маркиран в съответствие с изискванията на правото на Съюза, като се има предвид, че от една страна, е установено, че този газьол се използва за посочената цел, а от друга страна, липсват данни, които могат да породят съмнения за измама, злоупотреба или избягване на данъци?
Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория, третия и четвъртия въпрос.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Rantos

Нидерландски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Допускат ли принципите на неутралност, на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, уредени в членове 2, 19 и 168 от Директива 2006/112 във връзка с член 203 от нея, да се откаже признаване на правото на приспадане на ДДС, платен по сделка за продажба, която впоследствие е преквалифицирана от данъчната администрация като прехвърляне на предприятие, което не попада в приложното поле на ДДС, когато ДДС вече е бил събран от държавата и съгласно националното законодателство не може да бъде възстановен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Norkus

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Принципи на правото на Съюза | Харта на основните права

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Campos Sanchez-Bordona

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Полски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2025 г.

Обсъжда се в кои случаи правото на приспадане на ДДС може да бъде отказано, по-специално при наличие на доказателства за данъчна измама или знание за такава от страна на данъчнозадълженото лице.
Разглежда се дали формалните нередности във фактурата, като липса на точна дата на доставка, могат да обосноват отказ на правото на приспадане на ДДС, когато материалните условия са изпълнени и данъчната администрация разполага с необходимата информация.
Поставя се въпросът за допустимостта и пропорционалността на санкциите, наложени от държавите членки при неспазване на формалните изисквания, във връзка със запазването на неутралитета на ДДС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения

Campos Sanchez-Bordona

Унгарски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2025 г.

Допустимо ли е данъчната администрация да отказва право на приспадане на платен ДДС въз основа на преценка за участие във фискална измама, без компетентният национален съд да е извършил конкретна оценка на фактите?
Изисква ли правото на справедлив съдебен процес данъчно задълженото лице да бъде уведомено и да може да обсъжда доказателствата за участие във фискална измама в състезателно съдебно производство?
Задължен ли е националният съд да не прилага указанията на по-горна инстанция, ако ги счита за противоречащи на правото на Европейския съюз, дори когато няма ново преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Определения

Kokott

Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата

Унгарски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Следва ли член 36, параграф 1 от Директива 2008/118/ЕО да се тълкува в смисъл, че подлежащите на облагане с акциз стоки трябва да се считат за стоки, „които се изпращат или превозват до друга държава членка, пряко или непряко, от продавача или за негова сметка“, така че този продавач дължи акциз във въпросната друга държава членка, когато действа по начин, който насочва избора на купувача към дружеството, натоварено с изпращането и/или превоза на тези стоки, като предлага и улеснява използването на определени дружества, които могат да бъдат натоварени с това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Pikamae

Фински

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) и член 370 от Директива 2006/112/ЕО във връзка с част А, точка 2 от приложение X към нея да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка, която на 1 януари 1978 г. е облагала с ДДС дейност по публично радиоразпръскване, финансирана със задължителна по закон такса, плащана от всяко лице, собственик на устройство, което може да приема радиопрограми, да може да продължи да облага тази дейност, независимо дали тя попада в обхвата на понятието „доставка[…] на услуги, извършвана възмездно“ по смисъла на посочения член 2, параграф 1, буква в)?
Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна такса като посочената в първия въпрос, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Шеста директива 77/388/ЕИО държавата членка е изменила системата на таксата, преминавайки от налагане на такса за притежаването на радио- и телевизионни приемници към налагане на такса за притежаването на каквото и да било устройство, което може пряко да приема аудио-визуални програми и услуги, включително смартфони, компютри и т.н.?
Трябва ли член 370 във връзка с част А, точка 2 от приложение X към Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че държава членка може да запази възможността си да облага с ДДС задължителна медийна такса като посочената в първия въпрос, ако след влизането в сила на 1 януари 1978 г. на Шеста директива 77/388 държавата членка е изменила системата на таксата така, че по-малка част от постъпленията от таксите се използват, по преценка на министъра на културата, за финансирането на i) радио- и телевизионни организации, които получават обществени субсидии, но самите те не са обществени организации, и ii) медийни и филмови организации, които допринасят за извършването на радио- и телевизионни дейности, но самите те не извършват такива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Szpunar

Датски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2025 г.

Следва ли член 28 от [Директивата за ДДС] да се прилага при обстоятелства като тези в главното производство, при които германско данъчнозадължено лице (разработчик) е предоставило преди 1 януари 2015 г. услуга по електронен път на установени на територията на [Съюза] данъчно незадължени лица (крайни клиенти) чрез пазар на ирландско данъчнозадължено лице за приложения, в резултат от което ирландското данъчнозадължено лице да се третира все едно е получило тези услуги от разработчика и ги е доставило на крайните клиенти, защото пазарът за приложения упоменава разработчика като доставчик и посочва германския данък върху оборота едва в издадените на крайните клиенти потвърждения на поръчки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: къде е мястото на доставка на фиктивната услуга, доставена от разработчика на пазара за приложения съгласно член 28 от [Директивата за ДДС] — в Ирландия, съгласно член 44 от тази директива, или [в Германия], съгласно член 45 от нея?
Ако съгласно отговора на първия и втория въпрос разработчикът не е доставил услуги [в Германия]: налице ли е данъчно задължение на разработчика за германски данък върху оборота съгласно член 203 от [Директивата за ДДС] поради това, че в съответствие с уговореното пазарът за приложения го упоменава като доставчик и посочва германския данък върху оборота в потвържденията на поръчките, които изпраща по електронната поща на крайните клиенти, въпреки че крайните клиенти нямат право на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2024 г.

Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като тази разпоредба предвижда обективна солидарна отговорност и съдът не може да преценява тази отговорност, отчитайки индивидуалния принос в данъчната измама?
Противоречи ли член 51bis, параграф 4 от [Кодекса за ДДС] на член 205 от [Директивата за ДДС] във връзка с принципа на неутралност на ДДС, ако тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че дадено лице е солидарно задължено да заплати ДДС вместо законния платец, без да е необходимо да се вземе предвид приспадането на платения по получени доставки ДДС, което законният платец може да извърши?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която позволява кумулиране на (административни и наказателноправни) санкции по различни производства за едни и същи деяния, които обаче са извършени в последователни години (но от наказателноправна гледна точка следва да се квалифицират като продължавано престъпление при еднородност на умисъла), при което деянието, отнасящо се до една година, е санкционирано по административноправен ред, а извършеното през друга година — по наказателноправен ред
Следва ли тези деяния да не се считат за неделимо свързани, тъй като са извършени през последователни години?
Трябва ли член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която срещу дадено лице може да бъде започнато производство за налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция за деяние, за което то вече е било осъдено в наказателно производство с влязла в сила присъда, при което двете производства са проведени напълно независимо едно от друго и единствената гаранция, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на въпросното нарушение, се състои в това, че данъчният съд може да извърши проверка за пропорционалност по делото, като същевременно националната правна уредба не предвижда правила в това отношение и не позволява на административния орган да вземе предвид вече наложената наказателноправна санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Kokott