4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Дължи ли се данъкът върху добавена стойност от издателя на фактура съгласно член 203 от Директивата за ДДС, когато, както в настоящия случай, няма опасност от загуба на данъчни приходи, тъй като получателите на услугите са крайни потребители, които нямат право да приспадат този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Дело C-141/20: Norddeutsche Gesellschaft für Diakonie, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли член 4, параграф 4, втора алинея във връзка с член 21, параграф 1, буква а) и параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че разрешават на държава членка да определи за данъчнозадължено лице член на ДДС групата (консолидиращото лице) вместо ДДС групата (на кръга от консолидиращо лице и интегрирани дружества)?
Трябва ли при проверката, която следва да се извърши съгласно точка 46 от решение от 16 юли 2015 г., Larentia + Minerva и Marenave Schiffahrt (C‑108/14 и C‑109/14, EU:C:2015:496, т. 44 и 45), а именно дали изискването за финансово интегриране, съдържащо се в член 2, параграф 2, точка 2, първо изречение от UStG, представлява допустима мярка, която е необходима и подходяща за постигането на целите да се предотвратят практиките или действията на злоупотреба и да се противодейства на данъчните измами или на избягването на данъци, да се прилага строг, или широк критерий?
Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 4, първа алинея от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка въз основа на типизиране да приеме, че дадено лице не е независимо по смисъла на член 4, параграф 1 от тази директива, когато във финансово, икономическо и организационно отношение това лице е интегрирано в предприятието на друг предприемач (консолидиращото лице) по такъв начин, че консолидиращото лице може да налага волята си на това лице и по този начин да препятства формирането на различна воля у това лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Medina

Дело C-269/20: Finanzamt T (Prestations internes d’un groupement TVA), Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли предвиденото в член 4, параграф 4, втора алинея от [Шеста директива] право на държавите членки да разглеждат като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията им, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, да се упражнява така, че
а) едно от тези лица да се разглежда като едно данъчнозадължено лице, което е данъчнозадължено лице за всички сделки на тези лица, или така, че
б) разглеждането като едно данъчнозадължено лице непременно — а оттам и като възникват значителни данъчни загуби — трябва да води до формирането на отделна от тясно обвързаните едно с друго лица ДДС група, която представлява специално създаден за целите на ДДС фиктивен субект?
Ако правилният отговор на първия въпрос е отговор а): следва ли от практиката на Съда на Европейския съюз относно целите, различни от икономическата дейност на лицето, по смисъла на член 6, параграф 2 от [Шеста директива] (решение на Съда от 12 февруари 2009 г., Vereniging Noordelijke Land- en Tuinbouw Organisatie, C‑515/07, EU:C:2009:88), че в случай на данъчнозадължено лице, което:
а) от една страна, упражнява икономическа дейност и извършва възмездни доставки по смисъла на член 2, точка 1 от [Шеста директива], и
б) от друга страна, същевременно извършва дейност, с която се ангажира като държавен орган (свързана с упражняването на властнически правомощия дейност), по отношение на която съгласно член 4, параграф 5 от [Шеста директива] не се разглежда като данъчнозадължено лице,
безвъзмездната доставка на услуги от областта на икономическата му дейност за свързаната с упражняването на властнически правомощия област на дейност не подлежи на облагане съгласно член 6, параграф 2, буква б) от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Medina

Дело C-458/21: CIG Pannónia Életbiztosító, Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква в) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че е освободена от ДДС получаваната от застраховател услуга, изразяваща се във:
– проверка дали е правилна поставената на застрахованото лице диагноза за тежко заболяване,
– издирване на най-добрите съществуващи медицински услуги с оглед на успешното лечение на застрахованото лице, както и
– организиране на лечението в чужбина, ако това се покрива от застраховката и застрахованото лице го поиска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Emiliou

Унгарски

Дело C-596/21: Finanzamt M (Étendue du droit à déduction de la TVA), Съдебно решение от 24 ноември 2022 г.

Може ли на втория приобретател на стока да бъде отказано право да приспада данъчен кредит във връзка с нейното придобиване, тъй като той е трябвало да знае, че при първото прехвърляне първоначалният продавач е извършил измама с ДДС, въпреки че и първият приобретател е знаел, че първоначалният продавач е извършил измама с ДДС при първото прехвърляне?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по отношение на втория приобретател, да бъде ограничен до размера на причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи вследствие на извършената данъчна измама?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: следва ли причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи да се изчислява:
а) чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително определения данък,
б) чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително платения данък, или
в) по някакъв друг начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Pikamae

Дело C-397/21: HUMDA, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.

1) Трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност и данъчен неутралитет, в смисъл че не допускат национална правна уредба и основаващата се на нея национална практика, по силата на които, когато данъчнозадължено по ДДС лице издаде поради грешка фактура с ДДС за освободена от ДДС доставка и внесе този данък в държавния бюджет, което обстоятелство може да се докаже, и получателят на фактурата плати този ДДС на издателя, който го е фактурирал, националният данъчен орган не възстановява този ДДС нито на издателя, нито на получателя на фактурата?
2) При утвърдителен отговор от Съда на Европейския съюз на първия преюдициален въпрос, трябва ли разпоредбите на Директивата за ДДС да се тълкуват с оглед на общите ѝ принципи, в частност принципите на ефективност, данъчен неутралитет и недопускане на дискриминация, в смисъл че не допускат национална правна уредба, която в описания [в първия преюдициален въпрос] случай не позволява на получателя на фактурата да поиска възстановяването на ДДС направо от националния данъчен орган или позволява това само когато се окаже невъзможно или изключително трудно да се претендира въпросната сума на ДДС чрез друг гражданскоправен способ, по-специално когато издателят на фактурата междувременно е обявен в ликвидация?
3) При утвърдителен отговор на предходния преюдициален въпрос, длъжен ли e националният данъчен орган да плати лихви върху подлежащия на възстановяване ДДС, и ако това е така — за какъв период от време и прилагат ли се в това отношение общите правила за възстановяване на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Capeta

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Правосъдие и вътрешни работи

Унгарски

Дело C-1/21: Direktor na Direktsia “Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika”, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.

1) Съвместното тълкуване на чл. 9 от [Конвенцията за ЗФИ] и на разпоредбата на чл. 273 от Директива[та за ДДС] допуска ли в хармонизираната област на ДДС национален правен инструмент като предвидения в националната разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, прилагането на който води до последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчно незадължено физическо лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е платецът на ДДС?
2) Допуска ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, и по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото лице ДДС?
3) Противоречи ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на поведението на данъчно незадълженото физическо лице, а на поведение на друго лице или на проявлението на обективни обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Български

Дело C-250/21: Szef Krajowej Administracji Skarbowej, Съдебно решение от 6 октомври 2022 г.

Следва ли член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че услугите, извършвани от инвеститор по договор за синтетична секюритизация, състоящи се в предоставянето на разположение на инициатора на определена сума срещу прехвърлянето на инвеститора на постъпленията от посочените в този договор вземания, които остават в активите на инициатора, попадат в обхвата на понятието за отпускане на кредит по смисъла на тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Medina

Полски

Дело C-235/21: RAIFFEISEN LEASING, Съдебно решение от 29 септември 2022 г.

Следва ли член 203 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че договор за финансов лизинг, след чието сключване не е издадена от страните данъчна фактура, може да се счита за „фактура“ по смисъла на тази разпоредба, и при утвърдителен отговор — кои са данните, които този договор трябва задължително да съдържа, за да се счита за такава фактура?
Освен това релевантно ли е да се анализира дали от посочения договор произтича обективно разпознаваема воля на продавача на стока или доставчика на услуги, че става въпрос за фактура, която може да породи за купувача убеждението, че въз основа на същия договор може да приспадне платения по получената доставка ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Rantos

Словенски

Дело C-330/21: The Escape Center, Съдебно решение от 22 септември 2022 г.

Трябва ли член 98, параграф 2 от Директива[та за ДДС] във връзка с точка 14 от приложение III към тази директива да се тълкува в смисъл, че правото на използване на спортни съоръжения попада в обхвата на намалената ставка на ДДС само ако във връзка с използването им не се предоставя индивидуална или групова инструкторска помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Collins