4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Трябва ли Директивата за ДДС във връзка с принципа на данъчна неутралност да се тълкува в смисъл, че (не) допуска практика на националните органи, съгласно която на данъчнозадължено лице се отказва правото да приспадне платения по получени доставки ДДС, когато при придобиването на недвижими вещи това лице е знаело (или е трябвало да знае), че поради неплатежоспособността си доставчикът няма да внесе (или няма да може да внесе) ДДС по извършени доставки в държавния бюджет?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Kokott

Литовски

Дело C-368/21: Hauptzollamt Hamburg (Lieu de naissance de la TVA – II), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли членове 30 и 60 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че за целите на ДДС мястото на вноса на регистрирано в трета държава транспортно средство, въведено в Съюза в нарушение на митническото законодателство, е в държавата членка, в която е извършено нарушението на митническото законодателство и транспортното средство за първи път е използвано в Съюза като транспортно средство, или е в държавата членка, в която пребивава лицето, извършило нарушението на митническите задължения, и в която последното използва превозното средство?
В случай че мястото на вноса е в държава членка, различна от Федерална република Германия: налице ли е нарушение на Директива 2006/112, по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба на държава членка обяви член 87, параграф 4 от Митническия кодекс за приложим по аналогия към ДДС при внос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Pitruzzella

Немски

Дело C-98/21: Finanzamt R (Déduction de TVA liée à une contribution d’associé), Съдебно решение от 8 септември 2022 г.

Трябва ли член 168, буква а) във връзка с член 167 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че управляващ холдинг, извършващ облагаеми доставки на дъщерни дружества, има право да приспада ДДС и по отношение на доставки, които получава от трети лица и внася в дъщерните дружества срещу предоставянето на участие в общата печалба, въпреки че получените доставки не са в пряка и непосредствена връзка със собствените сделки на холдинга, а с (до голяма степен) освободените дейности на дъщерните дружества, получените доставки не са включени в цената на (предоставените на дъщерните дружества) облагаеми доставки и не са част от общите разходи, формиращи цената на собствената икономическа дейност на холдинговото дружество?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: представлява ли злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда, ако управляващ холдинг „посредничи“ при получаването на доставки от дъщерни дружества, като сам получава доставките, по отношение на които при пряко получаване на доставките дъщерните дружества не биха имали право на приспадане на ДДС, внася ги в дъщерните дружества срещу участие в печалбата им и като се позовава на качеството си на управляващ холдинг, впоследствие предявява пълно приспадане на ДДС по получените доставки, или това посредничество може да бъде обосновано от съображения извън данъчното право, въпреки че пълното приспадане на ДДС по получени доставки само по себе си е в противоречие със системата и би довело до конкурентно предимство на холдингови структури спрямо предприятия, които не са част от група?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Pitruzzella

Немски

Дело C-294/21: Navitours, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Трябва ли член 2, параграф 1 от Шеста директива и/или член 9, параграф 2, буква б) от тази директива да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и водят до облагане с ДДС в Люксембург на услуги за превоз на пътници, извършвани от установен в Люксембург доставчик, когато тези услуги се извършват в рамките на кондоминиум, който е установен с Договора от 19 декември 1984 г. като обща територия под съвместен суверенитет на Великото херцогство Люксембург и Федерална република Германия и за който не съществува споразумение между тези две държави относно събирането на ДДС върху доставките на транспортни услуги по смисъла на член 5, параграф 1 от този договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Френски

Дело C-267/21: Uniqa Asigurări, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

Следва ли член 56, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че услугите по уреждане на застрахователни претенции, предоставяни от трети дружества от името и за сметка на застрахователно дружество, спадат към посочените в тази разпоредба „услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Collins

Румънски

Дело C-194/21: Staatssecretaris van Financiën (Forclusion du droit à déduction), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Трябва ли членове 184 и 185 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което при придобиването на стока или услуга не е приспаднало в рамките на действащия по националното право преклузивен срок начисления му ДДС в съответствие с предвиденото използване на стоката или услугата за облагаеми сделки, има право чрез корекция — при последващо използване за първи път на тази стока или услуга — да извърши това приспадане, ако действителното използване към момента на корекцията не се различава от предвиденото използване?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че неизвършването на първоначалното приспадане не е свързано с измама или злоупотреба с право и че не са установени вреди за публичните финанси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Capeta

Нидерландски

Дело C-696/20: Dyrektor Izby Skarbowej w W. (Qualification erronée d’opérations en chaîne), Съдебно решение от 7 юли 2022 г.

Допускат ли член 41 от [Директивата за ДДС] и принципите на пропорционалност и на неутралност в случай като разглеждания в главното производство прилагането на национална разпоредба като член 25, параграф 2 от [ЗДДС] по отношение на сделката за вътреобщностно придобиване, извършено от данъчнозадължено лице
– ако за придобиването вече е бил приложен ДДС на територията на държавата членка, в която завършва изпращането, от лицата, придобиващи стоките от това данъчнозадължено лице,
– като се има предвид, че действията на данъчнозадълженото лице не са свързани с данъчна измама, а са резултат от погрешна идентификация на доставките в рамките на верижни сделки и това лице посочва полски идентификационен номер по ДДС за целите на вътрешна, а не на вътреобщностна доставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Emiliou

Полски

Дело C-146/21: DGRFP Bucureşti, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Допускат ли Директива[та за ДДС] и принципът на данъчна неутралност, при обстоятелства като тези по главното производство, национална правна уредба или данъчна практика, съгласно която механизмът на обратно начисляване (мерки за опростяване) — императивно предвиден за продажба на стояща маса дървесина — не е приложим за подложено на проверка и регистрирано за целите на ДДС лице след тази проверка, тъй като подложеното на проверка лице не е подало заявление и не се е регистрирало за целите на ДДС преди осъществяването на сделки или към датата на надвишаване на тавана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Pikamae

Румънски

Дело C-56/21: ARVI ir ko, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Съвместима ли е с тълкуването на членове 135 и 137 от Директивата [за ДДС] и с принципите на данъчна неутралност и на ефективност национална правна уредба, съгласно която задълженото по ДДС лице може да избере да начисли ДДС [при доставката на] освободен от облагане с ДДС недвижим имот само ако имотът се прехвърля на данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС към момента на сключване на сделката?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съобразено ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност тълкуване на разпоредбите от националното право в смисъл, че доставчикът на недвижим имот трябва да коригира приспаднатия ДДС, начислен при придобиването на прехвърляния недвижим имот, когато е избрал да начисли ДДС по отношение на доставката на недвижимия имот и националните изисквания не позволяват такъв избор поради едно-единствено обстоятелство, а именно че купувачът не е регистриран за целите на ДДС?
Съобразена ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципа на неутралност на ДДС административна практика, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство доставчикът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия във връзка с придобиването/изграждането на недвижимия имот ДДС по получени доставки, тъй като сделката за продажба на този имот се счита за освободена от ДДС доставка на недвижим имот поради липсата на право на избор за начисляване на ДДС (понеже към момента на сключване на сделката купувачът не разполага с идентификационен номер по ДДС), въпреки че към момента на сключване на сделката купувачът на недвижимия имот вече бил е подал заявление за регистрация за целите на ДДС и един месец след сключването на сделката е регистриран за целите на ДДС
В такъв случай от значение ли е да се определи дали купувачът на недвижимия имот, който е регистриран за целите на ДДС след сделката, действително е използвал придобития имот за подлежащи на облагане с ДДС дейности и няма данни за измама или злоупотреба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Акцизи | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза | Сближаване на законодателствата

Литовски

Дело C-55/21: Imperial Tobacco Bulgaria, Съдебно решение от 9 юни 2022 г.

Следва ли чл. 11 от Директива [2008/118] и чл. 17, § 1, б. „б“ от Директива [2011/64] да се тълкуват в смисъл, че пораждат задължения за държавите членки да създадат правна уредба за възстановяването на акциз, в това число на обработени тютюни, които са освободени за потребление и са унищожени под митнически надзор?
В случай на положителен отговор на първия въпрос и неизпълнение на държавата — членка на задължението да създаде такава уредба, могат ли заинтересованите лица да се позовават на прякото действие на разпоредбите на директивите и принципите на общностното право?
В случай на положителен отговор на първите два въпроса, при установените факти в настоящия случай, директният ефект на посочените норми дава ли право на възстановяване на платения акциз само въз основа на искането, без някакви други формалности?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Pikamae