4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване
Приспадане и възстановяване
Дело C-56/21: ARVI ir ko, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с тълкуването на членове 135 и 137 от Директивата [за ДДС] и с принципите на данъчна неутралност и на ефективност национална правна уредба, съгласно която задълженото по ДДС лице може да избере да начисли ДДС [при доставката на] освободен от облагане с ДДС недвижим имот само ако имотът се прехвърля на данъчнозадължено лице, регистрирано за целите на ДДС към момента на сключване на сделката?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, съобразено ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципите на неутралност на ДДС и на ефективност тълкуване на разпоредбите от националното право в смисъл, че доставчикът на недвижим имот трябва да коригира приспаднатия ДДС, начислен при придобиването на прехвърляния недвижим имот, когато е избрал да начисли ДДС по отношение на доставката на недвижимия имот и националните изисквания не позволяват такъв избор поради едно-единствено обстоятелство, а именно че купувачът не е регистриран за целите на ДДС?
Съобразена ли е с разпоредбите на Директивата [за ДДС], уреждащи правото на доставчика за приспадане на ДДС и корекцията на приспаднатия ДДС, както и с принципа на неутралност на ДДС административна практика, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство доставчикът на недвижим имот е длъжен да коригира приспаднатия във връзка с придобиването/изграждането на недвижимия имот ДДС по получени доставки, тъй като сделката за продажба на този имот се счита за освободена от ДДС доставка на недвижим имот поради липсата на право на избор за начисляване на ДДС (понеже към момента на сключване на сделката купувачът не разполага с идентификационен номер по ДДС), въпреки че към момента на сключване на сделката купувачът на недвижимия имот вече бил е подал заявление за регистрация за целите на ДДС и един месец след сключването на сделката е регистриран за целите на ДДС
В такъв случай от значение ли е да се определи дали купувачът на недвижимия имот, който е регистриран за целите на ДДС след сделката, действително е използвал придобития имот за подлежащи на облагане с ДДС дейности и няма данни за измама или злоупотреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-627/21: Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Sibiu и Direcţia Generală Regională a Finanţelor Pub…, Определение от 2 май 2022 г.
Допустимо ли е правото на приспадане на ДДС да бъде ограничено единствено поради липса на валидна идентификация по ДДС, когато материалните условия за това право са изпълнени?
Съвместима ли е с правото на ЕС национална правна уредба, която предвижда автоматична и необорима презумпция за използване на стоките извън икономическата дейност само въз основа на липсата на валидна ДДС идентификация, и задължава данъчнозадълженото лице да извърши отрицателна корекция, без да му предоставя възможност да докаже изпълнение на материалните условия за приспадане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-9/20: Grundstücksgemeinschaft Kollaustraße 136, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Допуска ли член 167 от [Директивата за ДДС] национална правна уредба, която предвижда, че правото на приспадане на платен по получени доставки ДДС възниква още в момента на извършване на сделката и в случаите, когато съгласно националното право ДДС става изискуем от доставчика на стоки или услуги едва при получаването на възнаграждението, но възнаграждението все е още не е било платено?
При положителен отговор на първия въпрос: допуска ли член 167 от [Директивата за ДДС] национална правна уредба, която предвижда, че правото на приспадане на платен по получени доставки ДДС не може да бъде упражнено за данъчния период, в който възнаграждението е било платено, при положение че ДДС става изискуем от доставчика на стоки или услуги едва при получаването на възнаграждението, доставката вече е била извършена в по-ранен данъчен период и съгласно националното право вече не е възможно да бъде упражнено правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС за този по-ранен данъчен период поради изтекъл давностен срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/20: Zipvit, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Следва ли член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че съответният данък върху добавената стойност може да се счита за дължим или платен и следователно за подлежащ на приспадане от данъчнозадълженото лице, когато, от една страна, това лице и неговият доставчик погрешно са приели, въз основа на неправилно тълкуване на правото на Съюза от страна на националните органи, че процесните услуги са били освободени от ДДС, и съответно в издадените фактури не е посочен ДДС — в хипотеза, при която в сключения между тези две лица договор е било уговорено, че ако се дължи ДДС, същият е за сметка на получателя на услугата — и от друга страна, не са били направени своевременно никакви постъпки за събирането на ДДС и съответно е погасено по давност всяко вземане на доставчика и на данъчната и митническа администрация за неначисления ДДС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/20: Kemwater ProChemie, Съдебно решение от 9 декември 2021 г.
Трябва ли Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че упражняването на правото на приспадане на начисления данък върху добавената стойност (ДДС) може да бъде отказано, без да е необходимо данъчната администрация да доказва, че данъчнозадълженото лице е извършило измама с ДДС или че е знаело или е трябвало да знае, че сделката, на която се основава правото на приспадане, е част от такава измама, когато, в случай че действителният доставчик на съответните стоки или услуги не е известен, това данъчнозадължено лице не е доказало, че този доставчик е имал качеството „данъчнозадължено лице“, ако с оглед на фактическите обстоятелства и на информацията, предоставена от посоченото данъчнозадължено лице, липсват необходимите данни, за да се провери, че действителният доставчик е имал такова качество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-334/20: Amper Metal, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Следва ли или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба — предвид съдържащия се в нея глагол „се използват“ — не може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата за ДДС, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници не носи „изгода“ за облагаемите сделки на получателя на фактурата, доколкото:
– стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга (реклама) е несъразмерна с изгодата (оборот/увеличение на оборота), произтичаща от същата тази услуга за нейния получател, или
– посочената услуга (реклама) не е генерирала никакъв оборот за получателя ѝ?
Следва ли или може ли член 168, буква а) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно посочената разпоредба може да се откаже приспадане на ДДС за сделка, попадаща в приложното поле на Директивата, с аргумента, че съгласно преценката на данъчния орган стойността на предоставената от издателя на фактурата услуга в рамките на сделка между независими участници е несъразмерна, тъй като услугата (реклама) е скъпа, а цената за същата — прекомерна спрямо тази за друга или други взети за сравнение услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/20: Promexor Trade, Съдебно решение от 18 ноември 2021 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и принципът на данъчна неутралност национални разпоредби, съгласно които държавата членка задължава за неопределено време местно лице да събира и заплаща ДДС на държавата, без обаче съответно да му признава правото на приспадане на ДДС, тъй като номерът му по ДДС е служебно заличен, след като в декларациите по ДДС, подадени за шест последователни месеца/две последователни календарни тримесечия, не са посочени сделки, подлежащи на облагане с ДДС?
Съвместими ли са предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, с национална разпоредба или практика на данъчната администрация, според която, въпреки че държавата членка обикновено допуска юридическо лице при поискване отново да бъде регистрирано за целите на ДДС след служебното заличаване на номера по ДДС, при определени конкретни обстоятелства данъчнозадълженото лице поради чисто формални причини не може да поиска нова регистрация за целите на ДДС, като е длъжно да събира и заплаща ДДС на държавата за неопределено време, без обаче да му бъде съответно признато правото на приспадане на ДДС?
Трябва ли предвид обстоятелствата по главния спор принципите на правна сигурност, на защита на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на лоялно сътрудничество, произтичащи от Директива 2006/112/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат установяването на задължение за данъчнозадълженото лице да събира и плаща ДДС за неопределено време и без да се признава правото на приспадане на ДДС, без данъчният орган да провери в този случай спазването на съществените изисквания, свързани с правото на приспадане на ДДС, и без да е налице измама от страна на данъчнозадълженото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-281/20: Ferimet, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли член 168 и съответните други членове от Директива 2006/112 и принципът на данъчна неутралност, който следва от тази директива, както и съответната тълкувателна практика на Съда да се тълкуват в смисъл, че не допускат приспадане на ДДС от тези търговци, които при механизма за обратно начисляване издават удостоверителен документ (фактура) за извършената от тях сделка по придобиване на стоки, като в посочения документ отразяват фиктивен доставчик, при положение че придобиването безспорно е било осъществено от въпросния търговец, който е използвал закупените материали в своята търговска дейност?
В случай че практика като описаната (която трябва да се счита за известна на съответното лице) може да се квалифицира като измама или злоупотреба за целите на отказа да се признае приспадане на ДДС, необходимо ли е, за да не се признае посоченото приспадане, да се докаже и наличието на данъчно предимство, което е несъвместимо с целите на уредбата на ДДС?
Накрая, ако такова доказване е необходимо, трябва ли данъчното предимство, което би позволило да се откаже признаване на приспадането и което евентуално трябва да се установи в конкретния случай, да се отнася единствено до самото данъчнозадължено лице (приобретател на стоките), или може евентуално да е свързано с други участници в сделката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/20: Wilo Salmson France, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Що се отнася до тълкуването на член 167 във връзка с член 178 от Директива[та за ДДС], съществува ли разлика между момента на възникването и момента на упражняването на правото на приспадане с оглед на начина на функциониране на системата на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали правото на приспадане на ДДС може да се упражни при липсата на (валидна) данъчна фактура, издадена за направените покупки на стоки.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби във връзка с разпоредбата на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9/ЕО: коя е процесуалната разпоредба, от гледна точка на която трябва да се преценява редовността на упражняването на правото на възстановяване на ДДС?
За тази цел е необходимо да се установи дали е възможно да бъде подадено искане за възстановяване на ДДС, станал изискуем преди „референтния период“, но фактуриран през референтния период.
Що се отнася до тълкуването на същите разпоредби на член 14, параграф 1, буква а), първ[а хипотеза] от Директива 2008/9 във връзка с членове 167 и 178 от Директива[та за ДДС]: какви са последиците от отмяната и издаването на нови фактури за покупките на стоки преди „референтния период“ върху упражняването на правото на възстановяване на ДДС във връзка с тези покупки?
За тази цел е необходимо да се установи дали при отмяна от доставчика на първоначалните фактури, издадени за покупки на стоки, и издаването на нови фактури в по-късен момент, упражняването на правото на бенефициера на възстановяване на ДДС във връзка с покупките трябва да бъде отнесено към датата на новите фактури, при положение че отмяната на първоначалните фактури и издаването на нови фактури не е в контрола на бенефициера, а изключително в дискреционната власт на доставчика.
Може ли националното законодателство да обвърже възстановяването на ДДС, предоставено съгласно Директива 2008/9, с условие за изискуемост, при положение че правилната фактура е издадена в периода на искането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-396/20: CHEP Equipment Pooling, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Трябва ли член 20, параграф 1 от Директива 2008/9 да се тълкува в смисъл, че дори в случай на явни цифрови различия между заявлението за възстановяване и фактурата в ущърб на данъчнозадълженото лице — без да възниква въпросът за частично възстановяване — държавата членка по възстановяване може да приеме, че не е необходимо да иска допълнителна информация и че е получила цялата необходима информация, за да вземе решение относно възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.