4.10.02.01.07 - Освобождавания

Представлява ли прехвърляне по смисъла на член 19 и на член 29 от Директивата за ДДС сключването на договор, с който едно дружество отдава под наем на друго дружество недвижим имот, в който преди това е извършвана дейност по обществено хранене в ресторант, заедно с дълготрайните активи и инвентара, като дружеството наемател продължава същата дейност по обществено хранене в ресторант с използваното дотогава наименование?
При отрицателен отговор на първия въпрос, каква услуга представлява описаната сделка — услуга, която се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот по смисъла на член 135, параграф 1, буква л) от Директивата за ДДС, или комплексна услуга, която не се квалифицира като отдаване под наем на недвижим имот и която по силата на закона е облагаема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Sharpston

Румънски

Дело C-495/17: Cartrans Spedition, Съдебно решение от 8 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 8 ноември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Случаи на освобождаване — Член 146, параграф 1, буква д) и член 153 — Сделки за автомобилни превози, пряко свързани с износа на стоки — Доставки, извършвани от посредници, участващи в такива сделки — Правила за доказване на износа на стоките — Митническа декларация — Карнет ТИР“ По дело C‑495/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunalul Prahova (Окръжен съд Прахова, Румъния) с акт от 14 февруари 2017 г., постъпил в Съда на 14 август 2017 г., в рамките на производство по дело Cartrans Spedition SRL срещу Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Ploieşti — Administraţia Judeţeană a Finanţelor Publice Prahova, Direcţia Regională a Finanţelor Publice Bucureşti — Administraţia Fiscală pentru Contribuabili Mijlocii, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Prechal (докладчик), председател на трети състав, изпълняваща функцията на председател на седми състав, C. Toader и A. Rosas, съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Cartrans Spedition SRL, от R. Ioniţă и R. Popescu, в качеството на представители, – за румънското правителство, първоначално от R. H. Radu, а впоследствие от C.‑R. Canţăr, C.‑M. Florescu и O.‑C. Ichim, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и L. Radu Bouyon, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Sharpston

Румънски

Дело C-528/17: Božičevič Ježovnik, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.

Отговорен ли е вносителят (деклараторът), който в момента на вноса иска освобождаване от заплащането на ДДС (внос по режим 42), тъй като стоките са предназначени за доставка в друга държава членка, за заплащането на ДДС (ако впоследствие се установи липсата на необходимите условия за освобождаване) по същия начин, по който е отговорен за плащането на митническото задължение?
В случай на отрицателен отговор, еднаква ли е отговорността на вносителя (декларатора) с отговорността на данъчнозадълженото лице, което извършва освободена вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС?
В последната хипотеза, трябва ли субективният елемент на вносителя (заявителя), целящ да злоупотреби със системата на ДДС, да се преценява различно от случая на вътреобщностна доставка на стоки, посочена в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС
Трябва ли тази преценка да бъде по-снизходителна с оглед на факта, че при митнически режим 42 освобождаването от плащане на ДДС следва да е предварително разрешено от митническия орган, или преценката трябва да бъде по-строга, тъй като става въпрос за сделки, свързани с първо навлизане на стоки от трети страни на вътрешния пазар на [Съюза]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Mengozzi

Словенски

Дело C-5/17: DPAS, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Представлява ли освободена доставка на услуги за превод или плащане по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице в главното производство, състояща се от указание — въз основа на нареждане за директен дебит — данъчнозадълженото лице да изтегли чрез директен дебит определена парична сума от банковата сметка на пациента и след удържане на възнаграждението си да я прехвърли на зъболекаря на пациента и на застрахователя
По-специално навеждат ли решения [от 26 май 2016 г., Bookit (C‑607/14, EU:C:2016:355) и от 26 май 2016 г., National Exhibition Centre (C‑130/15, непубликувано, EU:C:2016:357),] на извода, че освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС] не е приложимо за услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело, която не включва дебитирането или кредитирането от самото данъчнозадължено лице на никакви контролирани от него сметки, но която при превод на средства е от основно значение за този превод
Или решение [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646),] навежда на обратния извод?
Какви релевантни принципи следва да се приложат, когато се определя дали услуга като извършваната от данъчнозадълженото лице по настоящото дело попада в обхвата на понятието „събиране на дългове“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква г) [от Директивата за ДДС]
По-специално, ако (както е постановил Съдът в решението си [от 28 октомври 2010 г., Axa UK (C‑175/09, EU:C:2010:646)] по отношение на същата или много сходна услуга) тази услуга представлява събиране на дългове, когато се предоставя на лицето, на което се дължи плащането (а именно зъболекарите по настоящото дело и по [цитираното] дело), представлява ли тя също събиране на дългове и когато се предоставя на лицето, което дължи плащането (а именно пациентите по настоящото дело)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Saugmandsgaard Oe

Английски

Дело C-108/17: Enteco Baltic, Съдебно решение от 20 юни 2018 г.

Следва ли член 143, параграф 2 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчен орган на държава членка да откаже да приложи освобождаването, предвидено в член 143, параграф 1, буква г) от същата директива, единствено на основание, че към момента на вноса е планирано стоките да се доставят на едно данъчнозадължено за целите на ДДС лице и поради това неговият идентификационен номер по ДДС е посочен в декларацията за внос, но по-късно, след промяна на обстоятелствата, стоките са превозени до друго данъчнозадължено (за целите на ДДС) лице, като на публичния орган е предоставена цялата информация относно самоличността на действителния купувач?
При обстоятелства като посочените в настоящия случай, може ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че документи, които не са били оспорени (товарителници [в електронна форма, наричани по-нататък „товарителници e-AД“] и потвърждения e-ROR), потвърждаващи превозването на стоките от данъчен склад на територията на една държава членка до данъчен склад в друга държава членка, могат да се считат за достатъчни доказателства за действителния износ на стоките за друга държава членка?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява на данъчните органи на държава членка да откажат да приложат освобождаването, предвидено в същата разпоредба, ако правото на разпореждане е прехвърлено на купувача на стоките не пряко, а посредством посочените от него лица (транспортни предприятия/данъчни складове)?
Противоречи ли на принципите на неутралитет на ДДС и на защита [на оправданите правни очаквания] административна практика, съгласно която понятието за прехвърляне на правото на разпореждане и изискванията относно доказателствата, които трябва да се представят за удостоверяването на такова прехвърляне, се тълкуват по различен начин в зависимост от обстоятелството дали е приложим член 167 или член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС?
Включва ли в своя обхват принципът на добросъвестност във връзка с облагането с ДДС и правото на лицата на освобождаване от ДДС при внос [съгласно член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС] в случаи като този в главното производство, а именно когато митническият орган отказва на данъчнозадължено лице правото на освобождаване от ДДС при внос, тъй като не са изпълнени условията за последваща доставка на стоки в рамките на Европейския съюз (съгласно разпоредбите член 138 от Директивата за ДДС)?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че забранява административна практика на държавите членки, съгласно която допускането, че на първо място, правото на разпореждане не е прехвърлено на конкретен договорен партньор, и на второ място, че данъчнозадълженото лице е знаело или е могло да знае за възможна измама с ДДС, извършена от договорния партньор, се основава на факта, че предприятието е осъществявало връзка с договорния партньор чрез електронни съобщителни средства и че при направена проверка от данъчен орган е установено, че договорните партньори не извършват дейност на посочените адреси и не са декларирали ДДС върху сделките с данъчнозадълженото лице?
Следва ли член 143, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че макар тежестта за доказване на правото на освобождаване от данък да е за данъчнозадълженото лице, това все пак не означава, че при разглеждането на въпроса за прехвърлянето на правото на разпореждане компетентните публични органи не са длъжни да събират информация, достъпна само за публичните органи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mengozzi

Литовски

Дело C-580/16: Firma Hans Bühler, Съдебно решение от 19 април 2018 г.

Трябва ли член 141, буква в) от Директива[та за ДДС], от чиято разпоредба съгласно член 42 (във връзка с член 197) от Директива[та за ДДС] зависи неприлагането на член 41, първа алинея от същата директива, да се тълкува в смисъл, че посоченото в него условие не е изпълнено, ако данъчнозадълженото лице е установено и идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, от която са изпратени или превозени стоките, включително когато за конкретното вътреобщностно придобиване на стоки данъчнозадълженото лице използва идентификационен номер по ДДС от друга държава членка?
Трябва ли членове 42 и 265 във връзка с член 263 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че само представената в срок обобщена декларация води до неприлагането на член 41, първа алинея от Директива[та за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Bot

Немски

Дело C-307/16: Pieńkowski, Съдебно решение от 28 февруари 2018 г.

Трябва ли член 146, параграф 1, буква б), член 147, както и членове 131 и 273 от Директива [2006/112/ЕО] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, изключваща възможността за прилагане на освобождаването от данъчнозадължено лице, което не отговаря на условието за достигане на минимален праг на оборота през предходната данъчна година, а няма и сключен договор с оператор, оправомощен да възстановява ДДС на пътниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Bot

Полски

Дело C-251/16: Cussens и др., Съдебно решение от 22 ноември 2017 г.

1) Има ли принципът на злоупотреба с право, признат за приложим в областта на ДДС в решение Halifax, директен ефект по отношение на частноправен субект при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, в случай като настоящия, при който препоръчваното от данъчната администрация преквалифициране на предхождащите продажбата сделки и сделките за покупко-продажба (наричани по-нататък заедно „сделките на жалбоподателите“) би породило задължение за ДДС за жалбоподателите, докато такова задължение не възниква при правилното прилагане на действащите към съответния момент национални правни разпоредби по отношение на сделките на жалбоподателите?
2) Ако отговорът на първия въпрос гласи, че принципът на злоупотреба с право има директен ефект по отношение на частноправен субект, включително при липса на национална законодателна или правораздавателна мярка, която да привежда в действие този принцип, достатъчно ясен и точен ли е принципът, за да се приложи по отношение на сделките на жалбоподателите, които са сключени преди постановяването на решение Halifax, и по-специално като се имат предвид принципите на правната сигурност и защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателите?
3) Ако принципът на злоупотреба с право се прилага по отношение на сделките на жалбоподателите, така че те трябва да бъдат преквалифицирани:
a) какъв е правният механизъм, чрез който се определя и се събира дължимият ДДС върху сделките на жалбоподателите, след като съгласно националното право ДДС не се дължи, не се определя и не се събира, и
б) по какъв начин националните юрисдикции следва да налагат такова задължение?
4) Следва ли националната юрисдикция, при преценката дали основната цел на сделките на жалбоподателите е била да се получи данъчно предимство, да вземе предвид само предхождащите продажбата сделки (за които е установено, че са сключени единствено поради данъчни съображения), или трябва да разгледа целта на сделките на жалбоподателите, взети заедно?
5) Следва ли член 4, параграф 9 от Закона за ДДС да се счита за национално законодателство, което транспонира Шеста директива, въпреки че е несъвместим с разпоредбата на член 4, параграф 3 от Шеста директива, при правилното прилагане на която жалбоподателите биха се квалифицирали като данъчнозадължени лица във връзка с доставката преди първото обитаване на имотите, независимо че преди това е извършено разпореждане, подлежащо на данъчно облагане?
6) Ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е несъвместим с Шеста директива, извършват ли жалбоподателите злоупотреба с право в нарушение на признатите в решение Halifax принципи, като се позовават на този параграф?
7) При условията на евентуалност, ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] е съвместим с Шеста директива, получили ли са жалбоподателите данъчно предимство, което противоречи на целта на Директивата и/или на член 4?
8) Дори ако член 4, параграф 9 [от Закона за ДДС] не следва да се разглежда като транспониращ Шеста директива, установеният в решение Halifax принцип за злоупотреба с право прилага ли се все пак по отношение на разглежданите сделки съобразно критериите, определени от Съда в посоченото решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Bobek

Английски

Дело C-615/16: Kerr, Определение от 21 ноември 2017 г.

Понятието „негociação“ по член 135, параграф 1, буква f) от Директива 2006/112/ЕО обхваща ли дейности като търсене на клиенти и промотиране на услуги за продажба на права за ползване на недвижими имоти, осъществявани от посредник от името на дружество при определени инструкции?
Покриват ли разглежданите права за ползване на недвижими имоти понятието „ценни книжа“ по смисъла на член 135, параграф 1, буква f) от Директивата и прилага ли се освобождаването от ДДС за тези операции?
Ако държавата членка е упражнила възможността по член 15, параграф 2 от Директивата да третира определени права като материални вещи, изключва ли това освобождаването от ДДС по член 135, параграф 1, буква f) за тези права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Kokott

Португалски

Дело C-308/16: Kozuba Premium Selection, Съдебно решение от 16 ноември 2017 г.

Трябва ли член 135, параграф 1, буква й) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба (член 43, параграф 1, точка 10 от [Закона за ДДС]) […], съгласно която от ДДС се освобождава доставката на сгради, строежи или части от тях, освен когато:
a) доставката е извършена в рамките на първото обитаване или преди това;
б) между първото обитаване и доставката на сградата, строежа или на част от тях е изтекъл срок, по-кратък от 2 години;
доколкото член 2, точка 14 [от Закона за ДДС] определя, че „първото обитаване“ е отдаването за ползване при изпълнение на облагаеми доставки, за първоначалния приобретател или ползвател, на сградата, строежа или част от тях след тяхното:
a) завършване или
б) подобряване, ако разходите за подобренията по смисъла на разпоредбите относно подоходното облагане представляват не по-малко от 30 % от първоначалната стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Campos Sanchez-Bordona