4.10.02.01.02.03 - Облагаеми сделки

Попада ли операция по прехвърляне на италианска територия на стоки от друга държава членка, за да се провери дали същите тези стоки могат да се адаптират към други стоки, придобити на италианска територия, без по отношение на въведените в Италия стоки да се осъществява каквато и да било намеса, в понятието „обработка на стоката“ по член 17, параграф 2, буква е) от Директива[та за ДДС], и уместно ли е за тази цел да се преценява естеството на операциите между FB ITMI и [Dresser-Rand Италия]?
Трябва ли член 17, параграф 2, буква е) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че изключва възможността държавите членки да предвиждат законодателството или практиката, съгласно които изпращането или превозът на стоки не се третира като прехвърляне в друга държава членка, освен ако стоките се връщат в държавата членка, от която първоначално са изпратени или превозени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Италиански

Дело C-494/12: Dixons Retail, Съдебно решение от 21 ноември 2013 г.

Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че се прилага, когато физическото предаване на стоките е постигнато с измама, тъй като плащането от получателя на стоките е направено посредством карта, която той знае, че не е оправомощен да използва?
Когато физическото предаване на стоките е постигнато с използване на карта, представляващо измама, налице ли е „прехвърляне[…] на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112?
Следва ли член 73 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че се прилага, когато плащането е получено от лицето, което прехвърля стоките, въз основа на договор с трето лице за извършване на такива плащания по картови транзакции, макар лицето, на което се прехвърлят стоките, да знае, че не е оправомощено да използва картата?
Когато плащането е извършено от трето лице по договор между прехвърлителя на стоките и третото лице, вследствие на представянето пред прехвърлителя на карта, която лицето, на което се прехвърлят стоките, не е оправомощено да използва, може ли плащането, направено от третото лице, да се разглежда като насрещна престация „срещу доставката“ по смисъла на член 73 от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Wathelet

Английски

Дело C-283/12: Serebryannay vek, Съдебно решение от 26 септември 2013 г.

Разпоредбата на член 2, параграф 1, буква в) от Директива[та за ДДС] може ли да се тълкува в смисъл, че придобиването на дълготраен нематериален актив срещу разходите за подобрение на нает или предоставен за ползване актив представлява заплащане на услугата за подобрение, независимо че според договора собственикът на актива не дължи възнаграждение?
Разпоредбите на член 2, параграф 1, буква в) и член 26 от Директива[та за ДДС] противопоставят ли се на национална разпоредба, която във всички случаи приема за облагаема безвъзмездна доставка на услуга, изразяваща се в извършването на подобрения на нает или предоставен за ползване актив
За отговора на този въпрос и при обстоятелства като тези в главното производство, от значение ли е, че:
— изпълнителят на безвъзмездната услуга е упражнил правото да приспадне ДДС за стоките и услугите, вложени в извършване на подобренията, което все още не му е отказано с влязъл в сила ревизионен акт?
— към момента на данъчната ревизия дружеството все още не е започнало да извършва с имотите облагаеми доставки, но срокът на договорите все още не е изтекъл?
Разпоредбите на член 62 и член 63 от Директива[та за ДДС] противопоставят ли се на национална разпоредба, според която данъчното събитие на доставката настъпва не на датата на извършване на услугата (в случая извършването на подобренията), а на датата на фактическото връщане на актива с подобренията при прекратяване на договора или преустановяване на ползването?
При отрицателен отговор на първия и втория въпрос, по кое от правилата на дял VII от Директива[та за ДДС] следва да се определи основата за облагане с ДДС, в случай че безвъзмездната доставка не попада в обхвата на член 26 от Директивата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Bot

Български

Дело C-78/12: Evita-K, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Български

Дело C-155/12: RR Donnelley Global Turnkey Solutions Poland, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.

Следва ли членове 44 и 47 от Директивата за ДДС да се тълкуват в смисъл, че доставките на комплексните услуги по складиране, обхващащи приемането на стоките в склад, разпределянето на същите в подходящи за складирането им места, складирането на тези стоки за съответните клиенти, предаването, разтоварването и натоварването на стоките, а по отношение на някои клиенти и преопаковането след индивидуално сортиране на доставени в общи опаковки материали, представляват доставки на услуги, свързани с недвижим имот, които съгласно член 47 от Директивата за ДДС се облагат на мястото, където се намира недвижимият имот,
или в този случай става въпрос за доставки на услуги, които съгласно член 44 от Директивата за ДДС се облагат на мястото, където получателят на доставяните услуги е установил трайно седалището на своята стопанска дейност или където има постоянен обект или при липса на такова установяване — по мястото на постоянния му адрес или по мястото на обичайното му пребиваване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Полски

Дело C-653/11: Newey, Съдебно решение от 20 юни 2013 г.

Дали договорните клаузи са определящи за установяване на доставчика и получателя по сделка за „доставка на услуги“ по смисъла на член 2, точка 1 и на член 6, параграф 1 от Шеста директива 77/388/ЕИО, и в случай на отрицателен отговор, при какви условия посочените клаузи могат да се преохарактеризират?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Mengozzi

Английски

Дело C-18/12: Město Žamberk, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.

Могат ли неорганизирани, нередовни и развлекателни спортни дейности, които могат да се осъществяват по този начин в комплекс, в който се намира открит плувен басейн (например плуване за развлечение и игри с топка за развлечение), да се считат за спорт или физическо възпитание по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от Директивата [за ДДС]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли осигуряването на достъп до комплекса, в който се намира такъв открит плувен басейн, който предлага на посетителите си посочената по-горе възможност да упражняват спортни дейности, разбира се, успоредно и с други видове дейности за развлечение и отдих, да се определи като доставка на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, предоставяни на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание, по смисъла на посочената по-горе разпоредба от Директивата [за ДДС] и следователно като освободена от [ДДС] доставка, при положение че доставчикът е нестопанска организация и са спазени другите предвидени в Директивата условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Bot

Вътрешен пазар — Принципи | Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

Чешки

Дело C-79/12: Mora IPR, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.

Член 211 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска да се поставя допълнително условие (като получаването, през определен период, на сертификат за отложено плащане при условия, определени с наредба на министъра на икономиката и финансите), освен условието за вписване на данни в декларацията по ДДС, за задължените лица, които не дължат ДДС при внос пред митническите органи?
Трябва ли член 26, параграф 2 ДФЕС, член 28 ДФЕС, член 30 ДФЕС и член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат многократни законодателни интервенции, като тези, предвидени в точки 1 и 2 от спешна наредба № 22 от 28 март 2007 г., както и в точка 69 от спешна наредба № 106 от 4 октомври 2007 г., които изменят член 157, параграф 4 от румънския Данъчен кодекс, така че само част от задължените по ДДС лица (тези, които са извършили или се считат за извършили вноса след 15 април 2007 г. и които са получили сертификати за отложено плащане), измежду тези, които се намират в идентични ситуации (притежаващи стоки, които са били предмет на временен внос през предприсъединителния период), да не дължат ДДС пред митницата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Sharpston

Румънски

Дело C-224/11: BGŻ Leasing, Съдебно решение от 17 януари 2013 г.

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставката на услуги по застраховането на лизингована вещ и доставката на услуги по самия лизинг следва да се считат за отделни доставки на услуги, или следва да се считат за една-единствена комплексна доставка на лизингови услуги?
Ако на първия въпрос се отговори, че доставката на услуги по застраховането на лизингованата вещ и доставката на услуги по самия лизинг следва да се считат за отделни услуги, трябва ли член 135, параграф 1, буква а) във връзка с член 28 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставката на услуги по застраховането на лизингованата вещ е освободена от ДДС, когато самият лизингодател застрахова лизингованата вещ и префактурира на лизингополучателя разноските за застраховката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Trstenjak

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Полски

Дело C-165/11: Profitube, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трети страни и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ По дело C-165/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия) с акт от 22 март 2011 г., постъпил в Съда на 4 април 2011 г., в рамките на производство по дело Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o., СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г-н A. Borg Barthet, г-н E. Levits, г-н J.-J. Kasel и г-н M. Safjan (докладчик), съдии, генерален адвокат: г-н P. Mengozzi, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky, от г-н V. Paňko, в качеството на представител, — за Profitube spol. s r.o., от M. Čižmárik, advokát, — за словашкото правителство, от г-жа B. Ricziová, в качеството на представител, — за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н J. Vláčil, в качеството на представители, — ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Mengozzi