4.10.02.01.02.03 - Облагаеми сделки

Директивата за ДДС трябва ли да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по делото в главното производство отдаването под наем на недвижими имоти и доставките на услуги, свързани с това отдаване под наем, трябва да се разглеждат като една-единствена доставка, напълно освободена от ДДС, или като множество независими, отделно разглеждани от гледна точка на облагането им с ДДС доставки
По-конкретно, какво е значението, което следва да се отдава при посочените обстоятелства, на факта, че от една страна, съгласно договора за наем наемателят трябва да получи някои от тези услуги от наемодателя, макар и да може по принцип да си осигури получаването поне на част от посочените услуги от трето лице, и че от друга страна, неплащането от наемателя на консумативните разходи дава на наемодателя правото да прекрати договора за наем
Как следва да се постъпи в хипотезата, в която някои от посочените доставки на услуги са освободени от ДДС, така както е освободена основната доставка на отдаване под наем на недвижими имоти, докато други подлежат на облагане с ДДС като независими доставки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Mengozzi

Английски

Дело C-326/11: J.J. Komen en Zonen Beheer Heerhugowaard, Съдебно решение от 12 юли 2012 г.

Трябва ли член 13, Б, буква ж) във връзка с член 4, параграф 3, буква a) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че не е освободена от данък върху добавената стойност доставката на сграда, по която преди доставката продавачът е започнал строителни работи за преобразуване и/или реконструкция с цел построяването на нова сграда, а след доставката купувачът е продължил и довършил строителните работи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Trstenjak

Нидерландски

Дело C-520/10: Lebara, Съдебно решение от 3 май 2012 г.

При обстоятелства като тези в настоящото производство:
1) Когато данъчнозадължено лице („търговец A“) продава фонокарти, които материализират правото да се ползват предоставяните от него далекосъобщителни услуги, следва ли член 2, точка 1 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че този търговец А осъществява две доставки за целите на ДДС: едната — в момента на първоначалната продажба на фонокартата от търговеца А на друго данъчнозадължено лице („търговец Б“), а другата — в момента на оползотворяването на картата (тоест използването ѝ от дадено лице — „крайният потребител“ — за осъществяването на телефонни обаждания)?
2) Ако това е така, как следва (в съответствие с ДДС законодателството на Съюза) да се начислява ДДС по веригата от доставки, при която търговецът А продава фонокартата на търговеца Б, търговецът Б я предлага в държавата членка Б и накрая я купува крайният потребител в държавата членка Б, който от своя страна я използва, за да осъществява телефонни обаждания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Jaaskinen

Английски

Дело C-436/10: BLM, Съдебно решение от 29 март 2012 г.

Трябва ли член 6, параграф 2, първа алинея, буква а) и член 13, Б, буква б) от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която ползването от страна на управителя за лични или на неговото семейство нужди на част от сграда, построена или държана от данъчнозадължено юридическо лице по силата на вещно право върху недвижим имот, се разглежда — доколкото представлява отдаване под наем или аренда на недвижимо имущество по смисъла на посочения член 13, Б, буква б) — като освободена доставка на услуги, когато този дълготраен актив поражда право на приспадане на платения по получени доставки данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Kokott

Френски

Дело C-118/11: Eon Aset Menidjmunt, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.

При какви условия член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО допуска данъчнозадължено лице да приспадне ДДС, който е платен, от една страна, по силата на договор за наем на автомобил и от друга страна, за ползване на автомобил по силата на договор за лизинг, както и в кой момент тези условия трябва да са налице, за да възникне правото на приспадане?
Допускат ли членове 168 и 176 от Директива 2006/112 национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, и ако да — при какви условия?
Петият и шестият въпрос са недопустими.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Trstenjak

Български

Дело C-117/11: Purple Parking и Airparks Services, Определение от 19 януари 2012 г.

Следва ли съчетаната услуга по паркиране на автомобили и превоз на пътници между паркинга и летището да се третира като една комплексна обща доставка или като две отделни доставки за целите на данъка върху добавената стойност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Определения

Mengozzi

Английски

Дело C-444/10: Schriever, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.

Следва ли член 5, параграф 8 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че представлява прехвърляне на съвкупност или на част от активи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване на магазин за търговия на дребно — едновременно с отдаването под наем на приобретателя за неопределен срок и на помещенията на посочения магазин, като обаче договорът за наем може да бъде прекратен с краткосрочно предизвестие от всяка от двете страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Mengozzi

Немски

Дело C-93/10: GFKL Financial Services, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.

1) С оглед на тълкуването на член 2, точка 1 и на член 4 от Шеста директива: при продажба (покупка) на несъбираеми вземания, когато купувачът се ангажира с действията във връзка със събирането на тези вземания и поема риска от неизпълнение от страна на длъжниците, трябва ли да се счита, че той предоставя възмездно услуга и извършва икономическа дейност дори когато покупната цена:
– не се определя въз основа на номиналната стойност на вземанията, намалена с определена по взаимно съгласие сума за поемането на действията за събиране на вземанията и на риска от неизпълнение от страна на длъжниците,
– а се определя въз основа на оценката на риска от неизпълнение за всяко вземане, като събирането на вземането има само второстепенно значение спрямо направеното за поемането на риска от неизпълнение намаление?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на тълкуването на член 13, Б, буква г), точки 2 и 3 от Шеста директива:
а) когато несъбираемите вземания се придобиват на цена, значително по-ниска от номиналната им стойност, поемането на риска от неизпълнение от купувача на вземанията освободена доставка ли е, доколкото с него се предоставя друга гаранция или обезпечение?
б) ако поемането на риска от неизпълнение е освободена доставка:
на какво основание се освобождава събирането на вземането: като част от единна доставка, като съпътстваща доставка или като самостоятелна доставка?
3) При утвърдителен отговор на първия въпрос и ако не е налице освободена доставка, с оглед на тълкуването на член 11, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива:
трябва ли възнаграждението за облагаемата сделка да се определи въз основа на действителните разходи по събирането или въз основа на оценката на страните за разходите по събирането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Jaaskinen

Немски

Дело C-464/10: Henfling и др., Съдебно решение от 14 юли 2011 г.

Трябва ли член 6, параграф 4 и член 13, Б, буква е) от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат предоставянето на освобождаване от данък за услуги, предоставени от комисионер, който участва в сделка от свое име, но за сметка на доверител, организиращ предоставянето на посочените в член 13, Б, буква е) услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Bot

Френски

Дело C-497/09: Bog и др., Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Представлява ли доставка на стоки по смисъла на член 5 от Шеста директива доставянето на готови ястия или храни за непосредствена консумация?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали са осъществени допълнителни елементи на услугите (снабдяване с оборудване за консумация на място, маси, столове, друго оборудване за хранене, кинопрожекция)?
В случай че понятието „хранителни продукти“ по смисъла на категория 1 от приложение З към Шеста директива включва също ястия или храни, предназначени за непосредствена консумация, трябва ли член 6, параграф 1, първа алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва също предоставянето на прясно приготвени ястия или храни, които купувачът консумира на място, без да ги отнася в къщи, използвайки оборудване за хранене, като например бар плот, високи маси и други подобни приспособления?
Следва ли процесът на приготвяне на ястията и храните да се счита за елемент от доставката на услуги, когато трябва да се реши и дали цялостната доставка от страна на предприятие за кетъринг за тържества и церемонии (предоставянето на готови за консумация ястия и храни, заедно с транспортирането им и евентуално доставянето на прибори и съдове и/или високи маси, както и отсервирането на предоставените за използване предмети), трябва да се квалифицира като доставка на храни, която ползва данъчно предимство (категория 1 от приложение З към тази директива) или като доставка на услуги, която не ползва данъчно предимство (член 6, параграф 1 от тази директива)?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с разпоредбите на член 2, точка 1 във връзка с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива обстоятелството, че квалифицирането на цялостната доставка от страна на предприятие за кетъринг като доставка на стоки или като доставка на специални услуги се основава единствено на броя на елементите, които имат характер на доставка на услуги (две или повече) в сравнение с частта, която представлява доставка на стоки, или елементите, които имат характер на доставка на услуги трябва да бъдат преценявани независимо от техния брой — и при положителен отговор, по какви критерии?
Трябва ли понятието „хранителни продукти“ по категория 1 от приложение З към Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва само храната „за вкъщи“, каквато обичайно се продава в магазините за хранителни стоки, или в него се включват също ястия и храни, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Sharpston