4.10.02.01.02.03 - Облагаеми сделки

Следва ли член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че сделките, описани като обмяна на виртуална валута срещу традиционна валута и обратно, извършени от доставчика срещу възнаграждение, добавено от него при определянето на обменния курс, представляват възмездна доставка на услуга?
В случай на положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 135, параграф 1 от тази директива да се тълкува в смисъл, че горепосочените обменни сделки са освободени от данъчно облагане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Kokott

Шведски

Дело C-463/14: Asparuhovo Lake Investment Company, Съдебно решение от 3 септември 2015 г.

Следва ли разпоредбите на член 24, параграф 1 и член 25, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че понятието „доставка на услуга“ обхваща и случаите на абонаментни договори за извършване на консултантски услуги като тези в главното производство, при които доставчикът — разполагащ с квалифициран персонал за изпълнение на услугите, се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора и е поел задължение да се въздържа от сключването на договори с аналогичен предмет с конкуренти на възложителя?
Следва ли разпоредбите на член 64, параграф 1 и член 63 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че данъчното събитие за доставката на абонаментни консултантски услуги настъпва с изтичането на периода, за който е уговорено плащането, без значение дали и колко пъти възложителят се е възползвал от услугите, за които консултантът се е поставил на разположение на възложителя?
Следва ли разпоредбата на член 62, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че доставчик по договор за абонаментно обслужване е длъжен да начисли ДДС за доставката при изтичане на периода, за който е уговорено абонаментното възнаграждение или това задължение възниква само ако за съответния данъчен период възложителят се е възползвал от услугите на консултанта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Cruz Villalon

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Български

Дело C-183/14: Salomie и Oltean, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Може ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство да се счита, че физическо лице, което сключва с други физически лица договор за дружество, което не е юридическа личност, не е декларирано и регистрирано за данъчни цели, и чиято цел е реализацията на бъдещ обект (сграда) върху земя — лична собственост на една от страните по договора, е данъчнозадължено лице за целите на ДДС по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112, при положение че от гледна точка на данъчния режим първоначално доставката на сгради върху земя —лична собственост на една от страните по договора, е била разглеждана от данъчната администрация като продажба, спадаща към управлението на личното имущество на тези лица?
Трябва ли с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство принципът на правна сигурност, принципът на защита на оправданите правни очаквания, както и другите общи принципи в областта на ДДС, произтичащи от Директива 2006/112, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която данъчната администрация, след като първоначално е събрала от физическото лице данък върху дохода от прехвърлянето на обектите на собственост, които са част от личното имущество, и без да е имало съществено изменение на първичното право, въз основа на същите фактически обстоятелства, след период от две години, преразглежда позицията си и квалифицира същите сделки като икономическа дейност, която подлежи на облагане с ДДС, и начислява за минал период свързаните с тези сделки допълнителни задължения?
Трябва ли при обстоятелствата по делото в главното производство членове 167, 168 и 213 от Директива 2006/112, разглеждани с оглед на принципа на данъчен неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчната администрация да отказва да признае на данъчнозадължени лица правото на приспадане на ДДС, дължим или платен за стоки и услуги, използвани във връзка с облагаеми сделки, с единствения мотив, че към момента на предоставяне на съответните услуги лицата не са били регистрирани като данъчнозадължени лица за целите на ДДС?
Трябва ли, с оглед на обстоятелствата по делото в главното производство, разпоредбите на член 179 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда данъчнозадълженото лице, за което се прилага специалният режим на освобождаване и което иска със закъснение регистрация за целите на ДДС, да бъде задължено да плати данъка, който е трябвало да начисли, без да може да приспадане подлежащия на приспадане данък за всеки данъчен период, като правото на приспадане може се упражни впоследствие при депозиране на сумата за дължимия данък, след регистрацията на данъчнозадълженото лице за целите на ДДС, което би могло да се отрази на изчисляването на допълнителните задължения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Jaaskinen

Румънски

Дело C-331/14: Trgovina Prizma, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Трябва ли член 2, точка 1 и член 4, параграф 1 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че в случай като този по настоящото дело — при който физическо лице придобива поземлени имоти в лично качество, без във връзка с това да му се начислява ДДС, а впоследствие изгражда върху тези имоти като едноличен търговец търговски център, зачислява в активите на своето предприятие на основание националните счетоводни стандарти само част от имотите, върху които е построен търговският център, и след това продава този център заедно с всички имоти на възложителя на строежа — следва да се счита, че това лице още с незачисляването на имотите в активите на своето предприятие не ги е включило в системата на ДДС и следователно във връзка с тяхната продажба не се явява данъчнозадължено лице, което следва да начисли и впоследствие да внесе ДДС във връзка с тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Sharpston

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Принципи на правото на Съюза

Словенски

Дело C-144/14: Cabinet Medical Veterinar Dr. Tomoiagă Andrei, Съдебно решение от 9 юли 2015 г.

Трябва ли член 273 и член 287, точка 18 от Директива [2006/112] да се тълкуват в смисъл, че националният данъчен орган е длъжен да регистрира данъчнозадължено лице по ДДС и да му наложи задължения във връзка с дължимия данък и свързаните с него акцесорни задължения поради превишаване на прага за освобождаване от данъка от датата, на която данъчнозадълженото лице е представило на компетентния данъчен орган данъчни декларации, от които е видно превишаването на прага за освобождаване от ДДС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допуска ли принципът на правна сигурност национална практика, въз основа на която данъчният орган налага със задна дата на данъчнозадължено лице задължение за плащане на ДДС, поради това че ветеринарномедицинските услуги не са освободени от ДДС и прагът за освобождаване от данъка е превишен, при положение че:
— данъчният орган не е регистрирал служебно по ДДС данъчнозадълженото лице и не му е наложил задължение за плащане на ДДС от датата, на която то е представило данъчни декларации, от които е видно, че прагът за освобождаване е превишен, а прави това едва по-късно, след като с Решение на правителството № 1620/2009 правилата за прилагане на Данъчния кодекс се изменят в смисъл, че предвиденото в член 141, алинея първа, буква а) от Данъчния кодекс освобождаване не се прилага по отношение на ветеринарномедицинските услуги, както следва от решение [Комисия/Италия (122/87 EU:C:1988:256)] и за период преди съответното изменение,
— данъчният орган е узнал за превишаването на прага за освобождаване, преди правилата за прилагане на Данъчния кодекс да бъдат изменени с Решение на правителството № 1620/2009 в посочения по-горе смисъл, от данъчните декларации, подадени от данъчнозадълженото лице,
— преди приемането на Решение на правителството № 1620/2009 данъчният орган не е издал за територията, за която е компетентен — в която попада и данъчнозадълженото лице по делото в главното производство — данъчни административни актове, с които се установява, че данъчнозадължени лица, които имат качеството на ветеринарномедицински кабинети, след като са превишили прага за освобождаване от ДДС, не са се регистрирали по ДДС и поради това им се налагат задължения за плащане, и
— преди приемането и влизането в сила на Решение на правителството № 1620/2009 решение Комисия/Италия [(122/87, EU:C:1988:256)] не е публикувано по никакъв начин на румънски език?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Wathelet

Румънски

Дело C-209/14: NLB Leasing, Съдебно решение от 2 юли 2015 г.

1) Предвид обстоятелствата по главното производство, следва ли член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че връщането, поради неизпълнението на задълженията от лизингополучателя, на обекта на лизинга (недвижим имот) във владение на лизингодателя с оглед на последващата продажба и компенсация по договора за лизинг — и то след като всички лизингови вноски са станали изискуеми — представлява „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ след извършването на доставката, при което данъчната основа се намалява съответно?
2) С оглед на член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС, как следва да се разглежда стойността на опцията за закупуване — която представлява по-голямата част от задълженията, произтичащи от договорите за финансов лизинг и която лизингополучателят изплаща на лизингодателя, като поради неизпълнението на задълженията лизингодателят си връща във владение обекта на лизинга, продава го на трето лице и превежда остатъка от продажната цена на лизингополучателя, и в окончателния баланс приспада и стойността на опцията за закупуване — като заплащане за изпълнението на договора и доставката на стока, и следователно подлежащо на облагане с ДДС, или като заплащане за услугата по отдаване под наем или използване на недвижимия имот (и като такова подлежащо на облагане с ДДС по закон или по избор от страна на данъчнозадълженото лице), или пък като обезщетение за вреди поради прекратяването на договора, което е изплатено с цел да се поправи вредата, причинена с неизпълнението от страна на лизингополучателя, и което няма пряка връзка с възмездна доставка на каквато и да било услуга, и като такова не подлежи на облагане с ДДС?
3) Ако на втория въпрос се отговори, че става дума за заплащане за доставката на стока и изпълнението на договора, се поставя и въпросът дали принципът на неутралност на ДДС изключва възможността лизингодателят да плаща два пъти ДДС за извършената доставка — веднъж при сключването на договорите за финансов лизинг (и по отношение на стойността на опциите за закупуване, които представляват по-голямата част от стойността по договора) и втори път поради неизпълнението на задълженията от страна на лизингополучателя, при (последващата) продажба на имота на трето лице, като се има предвид, че при окончателния баланс задължението за плащането на ДДС за тази втора доставка се прехвърля в тежест на лизингополучателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Jaaskinen

Словенски

Дело C-55/14: Régie communale autonome du stade Luc Varenne, Съдебно решение от 22 януари 2015 г.

Предоставянето на разположение на съоръжения на използвана само за футболни цели спортна инфраструктура, изразяващо се във възможност за използване и за стопанисване в определени периоди на игралното поле (терена) на футболен стадион, както и на съблекалните за играчите и реферите, за не повече от 18 дни на спортен сезон (като спортният сезон започва на 1 юли на съответната календарна година и приключва на 30 юни следващата година), представлява ли отдаване под наем на недвижими имоти, освободено от данъчно облагане по смисъла на член 13, Б, буква б) от Шеста директива [член 135, параграф 1, точка 1) от Директива 2006/112], ако прехвърлителят на правото на използване и стопанисване:
— има пълното и неограничено право извън тези 18 дни да предоставя същите права и на други физически или юридически лица по свой избор,
— има право на достъп до съоръженията по всяко време без предварително съгласие от лицето, притежаващо право на използване и стопанисване, за да следи по-специално за правилното използване и за да може да се предпази от всякакви вреди, като спазва единственото условието да не пречи на нормалното протичане на спортните състезания,
— освен това си запазва правото на постоянен контрол върху достъпа до съоръженията, включително и по време на периодите на използването им от RFCT,
— иска възнаграждение с фиксиран размер от 1750 EUR на ден за използването на игралното поле, съблекалните, за използването на бюфета, за портиерски услуги, за надзор и за контрол върху всички съоръжения, като се има предвид, че съгласно споразумението претендираната сума за правото на достъп до футболното поле е до 20 %, а до 80 % от насрещната престация е за различни услуги за поддържане, почистване, ремонтни работи (косене, засяване и др.), за привеждане на игралното поле в съответствие с изискванията и предоставяне на допълнителни услуги от предоставящия правото на използване и на стопанисване […]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Cruz Villalon

Френски

Дело C-7/13: Skandia America (USA), Съдебно решение от 17 септември 2014 г.

Когато намиращата се в трета държава централа на дадено дружество доставя закупени от външни доставчици услуги на клон на дружеството, който е установен в държава членка, като разходите за закупуването им се разпределят на клона, съставляват ли тези доставки облагаеми сделки, ако клонът принадлежи към ДДС група в държавата членка?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли намиращата се в третата държава централа да се смята за данъчнозадължено лице, което не е установено в държавата членка по смисъла на член 196 от Директивата за ДДС, в резултат от което данъкът по сделките да е изискуем от получателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Wathelet

Шведски

Дело C-461/12: Granton Advertising, Съдебно решение от 12 юни 2014 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 12 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Шеста директива ДДС — Случаи на освобождаване — Член 13, Б, буква г), точки 3 и 5 — Понятия „други ценни книжа“ и „други прехвърляеми инструменти“ — Система за насърчаване на продажбите — Карта за отстъпки — Данъчна основа“ По дело C‑461/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Gerechtshof ’s-Hertogenbosch (Нидерландия) с акт от 11 октомври 2012 г., постъпил в Съда на 15 октомври 2012 г., в рамките на производство по дело Granton Advertising BV срещу Inspecteur van de Belastingdienst Haaglanden/kantoor Den Haag, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състава, E. Juhász, A. Rosas (докладчик), D. Šváby и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за нидерландското правителство, от M. Noort и C. Wissels, в качеството на представители, — за правителството на Обединеното кралство, от C. Murrell, в качеството на представител, подпомагана от R. Hill, barrister, — за Европейската комисия, от A. Cordewener и E. Manhaeve, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 24 октомври 2013 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Kokott

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Нидерландски

Дело C-480/12: X, Съдебно решение от 15 май 2014 г.

1) a)
Следва ли членове 203 и 204 от Митническия кодекс във връзка с член 859, и по-специално точка 2, буква в) от [регламента за прилагане] да се тълкуват в смисъл, че (самото) превишаване на определения съгласно член 356, параграф 1 от [регламента за прилагане] срок за транзит води не до възникване на митническо задължение поради отклонение от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, а до възникване на митническо задължение съгласно член 204 от Митническия кодекс?
б) Изисква ли положителният отговор на въпрос 1 a) заинтересованите лица да предоставят на митническите власти информация относно причините за превишаването на този срок или най-малкото обяснения за това къде са се намирали стоките в периода между датата, на която е изтекъл определеният съгласно член 356 от [регламента за прилагане] срок, и датата на действителното им представяне в получаващото митническо учреждение?
2) Следва ли Шеста директива, и по-конкретно член 7 от нея, да се тълкуват в смисъл, че данък върху добавената стойност е дължим, когато митническото задължение е възникнало единствено въз основа на член 204 от Митническия кодекс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Jaaskinen