4.10.02.01.02.03.01 - Доставка на стоки

Следва ли член 2, параграф 1, член 4, параграфи 1 и 2, член 5, параграф 1 и член 10, параграфи 1 и 2 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че дейността, извършвана при обстоятелства като разглежданите по главното производство, при които нито данъчнозадълженото лице, нито данъчните органи са в състояние да установят кой е действителният доставчик на стоката, представлява доставка на стоки?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли член 17, параграф 2, буква а), член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която при обстоятелства като разглежданите по делото пред националния съд данъчнозадълженото лице не може да си приспадне данъка, тъй като фактурата е издадена от лице, което не е действителният доставчик на стоката, а няма възможност да се установи кой е действителният доставчик и той да бъде задължен да плати данъка, нито да се определи лицето, което дължи данъка като издател на фактурата съгласно член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Bot

Полски

Дело C-209/14: NLB Leasing, Съдебно решение от 2 юли 2015 г.

1) Предвид обстоятелствата по главното производство, следва ли член 90, параграф 1 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че връщането, поради неизпълнението на задълженията от лизингополучателя, на обекта на лизинга (недвижим имот) във владение на лизингодателя с оглед на последващата продажба и компенсация по договора за лизинг — и то след като всички лизингови вноски са станали изискуеми — представлява „анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане“ след извършването на доставката, при което данъчната основа се намалява съответно?
2) С оглед на член 2, параграф 1, член 14 и член 24, параграф 1 от Директивата за ДДС, как следва да се разглежда стойността на опцията за закупуване — която представлява по-голямата част от задълженията, произтичащи от договорите за финансов лизинг и която лизингополучателят изплаща на лизингодателя, като поради неизпълнението на задълженията лизингодателят си връща във владение обекта на лизинга, продава го на трето лице и превежда остатъка от продажната цена на лизингополучателя, и в окончателния баланс приспада и стойността на опцията за закупуване — като заплащане за изпълнението на договора и доставката на стока, и следователно подлежащо на облагане с ДДС, или като заплащане за услугата по отдаване под наем или използване на недвижимия имот (и като такова подлежащо на облагане с ДДС по закон или по избор от страна на данъчнозадълженото лице), или пък като обезщетение за вреди поради прекратяването на договора, което е изплатено с цел да се поправи вредата, причинена с неизпълнението от страна на лизингополучателя, и което няма пряка връзка с възмездна доставка на каквато и да било услуга, и като такова не подлежи на облагане с ДДС?
3) Ако на втория въпрос се отговори, че става дума за заплащане за доставката на стока и изпълнението на договора, се поставя и въпросът дали принципът на неутралност на ДДС изключва възможността лизингодателят да плаща два пъти ДДС за извършената доставка — веднъж при сключването на договорите за финансов лизинг (и по отношение на стойността на опциите за закупуване, които представляват по-голямата част от стойността по договора) и втори път поради неизпълнението на задълженията от страна на лизингополучателя, при (последващата) продажба на имота на трето лице, като се има предвид, че при окончателния баланс задължението за плащането на ДДС за тази втора доставка се прехвърля в тежест на лизингополучателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jaaskinen

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Словенски

Дело C-480/12: X, Съдебно решение от 15 май 2014 г.

1) a)
Следва ли членове 203 и 204 от Митническия кодекс във връзка с член 859, и по-специално точка 2, буква в) от [регламента за прилагане] да се тълкуват в смисъл, че (самото) превишаване на определения съгласно член 356, параграф 1 от [регламента за прилагане] срок за транзит води не до възникване на митническо задължение поради отклонение от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, а до възникване на митническо задължение съгласно член 204 от Митническия кодекс?
б) Изисква ли положителният отговор на въпрос 1 a) заинтересованите лица да предоставят на митническите власти информация относно причините за превишаването на този срок или най-малкото обяснения за това къде са се намирали стоките в периода между датата, на която е изтекъл определеният съгласно член 356 от [регламента за прилагане] срок, и датата на действителното им представяне в получаващото митническо учреждение?
2) Следва ли Шеста директива, и по-конкретно член 7 от нея, да се тълкуват в смисъл, че данък върху добавената стойност е дължим, когато митническото задължение е възникнало единствено въз основа на член 204 от Митническия кодекс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Jaaskinen

Нидерландски

Дело C-606/12: Dresser-Rand, Съдебно решение от 6 март 2014 г.

Попада ли операция по прехвърляне на италианска територия на стоки от друга държава членка, за да се провери дали същите тези стоки могат да се адаптират към други стоки, придобити на италианска територия, без по отношение на въведените в Италия стоки да се осъществява каквато и да било намеса, в понятието „обработка на стоката“ по член 17, параграф 2, буква е) от Директива[та за ДДС], и уместно ли е за тази цел да се преценява естеството на операциите между FB ITMI и [Dresser-Rand Италия]?
Трябва ли член 17, параграф 2, буква е) от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че изключва възможността държавите членки да предвиждат законодателството или практиката, съгласно които изпращането или превозът на стоки не се третира като прехвърляне в друга държава членка, освен ако стоките се връщат в държавата членка, от която първоначално са изпратени или превозени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Италиански

Дело C-494/12: Dixons Retail, Съдебно решение от 21 ноември 2013 г.

Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че се прилага, когато физическото предаване на стоките е постигнато с измама, тъй като плащането от получателя на стоките е направено посредством карта, която той знае, че не е оправомощен да използва?
Когато физическото предаване на стоките е постигнато с използване на карта, представляващо измама, налице ли е „прехвърляне[…] на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112?
Следва ли член 73 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че се прилага, когато плащането е получено от лицето, което прехвърля стоките, въз основа на договор с трето лице за извършване на такива плащания по картови транзакции, макар лицето, на което се прехвърлят стоките, да знае, че не е оправомощено да използва картата?
Когато плащането е извършено от трето лице по договор между прехвърлителя на стоките и третото лице, вследствие на представянето пред прехвърлителя на карта, която лицето, на което се прехвърлят стоките, не е оправомощено да използва, може ли плащането, направено от третото лице, да се разглежда като насрещна престация „срещу доставката“ по смисъла на член 73 от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wathelet

Английски

Дело C-78/12: Evita-K, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Български

Дело C-165/11: Profitube, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Шеста директива ДДС — Приложимост — Митнически кодекс на Общността — Стоки с произход от трети страни и поставени под режим на митническо складиране на територията на държава членка — Преработка на стоките под режим на активно усъвършенстване със система за отложено плащане — Продажба на стоките и повторно поставяне на същите под режим на митническо складиране — Оставане на стоките в същия митнически склад по време на всички сделки — Възмездна доставка на стоки на територията на страната — Данъчно събитие за облагане с ДДС“ По дело C-165/11 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Словакия) с акт от 22 март 2011 г., постъпил в Съда на 4 април 2011 г., в рамките на производство по дело Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky срещу Profitube spol. s r.o., СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г-н A. Borg Barthet, г-н E. Levits, г-н J.-J. Kasel и г-н M. Safjan (докладчик), съдии, генерален адвокат: г-н P. Mengozzi, секретар: г-н A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за Daňové riaditeľstvo Slovenskej republiky, от г-н V. Paňko, в качеството на представител, — за Profitube spol. s r.o., от M. Čižmárik, advokát, — за словашкото правителство, от г-жа B. Ricziová, в качеството на представител, — за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н J. Vláčil, в качеството на представители, — ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Mengozzi

Словашки

Дело C-118/11: Eon Aset Menidjmunt, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.

При какви условия член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО допуска данъчнозадължено лице да приспадне ДДС, който е платен, от една страна, по силата на договор за наем на автомобил и от друга страна, за ползване на автомобил по силата на договор за лизинг, както и в кой момент тези условия трябва да са налице, за да възникне правото на приспадане?
Допускат ли членове 168 и 176 от Директива 2006/112 национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, и ако да — при какви условия?
Петият и шестият въпрос са недопустими.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Trstenjak

Български

Дело C-444/10: Schriever, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.

Следва ли член 5, параграф 8 от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че представлява прехвърляне на съвкупност или на част от активи прехвърлянето на правото на собственост върху стоките в наличност и върху търговското оборудване на магазин за търговия на дребно — едновременно с отдаването под наем на приобретателя за неопределен срок и на помещенията на посочения магазин, като обаче договорът за наем може да бъде прекратен с краткосрочно предизвестие от всяка от двете страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Немски

Дело C-497/09: Bog и др., Съдебно решение от 10 март 2011 г.

Представлява ли доставка на стоки по смисъла на член 5 от Шеста директива доставянето на готови ястия или храни за непосредствена консумация?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали са осъществени допълнителни елементи на услугите (снабдяване с оборудване за консумация на място, маси, столове, друго оборудване за хранене, кинопрожекция)?
В случай че понятието „хранителни продукти“ по смисъла на категория 1 от приложение З към Шеста директива включва също ястия или храни, предназначени за непосредствена консумация, трябва ли член 6, параграф 1, първа алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва също предоставянето на прясно приготвени ястия или храни, които купувачът консумира на място, без да ги отнася в къщи, използвайки оборудване за хранене, като например бар плот, високи маси и други подобни приспособления?
Следва ли процесът на приготвяне на ястията и храните да се счита за елемент от доставката на услуги, когато трябва да се реши и дали цялостната доставка от страна на предприятие за кетъринг за тържества и церемонии (предоставянето на готови за консумация ястия и храни, заедно с транспортирането им и евентуално доставянето на прибори и съдове и/или високи маси, както и отсервирането на предоставените за използване предмети), трябва да се квалифицира като доставка на храни, която ползва данъчно предимство (категория 1 от приложение З към тази директива) или като доставка на услуги, която не ползва данъчно предимство (член 6, параграф 1 от тази директива)?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с разпоредбите на член 2, точка 1 във връзка с член 5, параграф 1 и член 6, параграф 1 от Шеста директива обстоятелството, че квалифицирането на цялостната доставка от страна на предприятие за кетъринг като доставка на стоки или като доставка на специални услуги се основава единствено на броя на елементите, които имат характер на доставка на услуги (две или повече) в сравнение с частта, която представлява доставка на стоки, или елементите, които имат характер на доставка на услуги трябва да бъдат преценявани независимо от техния брой — и при положителен отговор, по какви критерии?
Трябва ли понятието „хранителни продукти“ по категория 1 от приложение З към Шеста директива да се тълкува в смисъл, че включва само храната „за вкъщи“, каквато обичайно се продава в магазините за хранителни стоки, или в него се включват също ястия и храни, които са приготвени за непосредствена консумация чрез варене, печене, пържене или по друг начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Sharpston