4.09.01 - Понятие за помощ
Понятие за помощ
Дело C-197/11: Libert и др., Съдебно решение от 8 май 2013 г.
Следва ли членове 21 [ДФЕС], 45 [ДФЕС], 49 [ДФЕС], 56 [ДФЕС] и 63 [ДФЕС] и членове 22 и 24 от [Директива 2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат режима — въведен с книга 5 от [фламандския указ], — съгласно който в някои общини, наречени целеви, купувачът или наемателят на поземлен имот и построени в него сгради е длъжен при прехвърлянето да докаже, че има достатъчна връзка със съответната община по смисъла на член 5.2.1, [параграф] 2 от Указа?
Трябва ли членове 107 [ДФЕС] и 108 [ДФЕС], разглеждани самостоятелно или във връзка с [Решение УОИИ], да се тълкуват в смисъл, че изискват Европейската комисия да бъде уведомена за мерките по членове 3.1.3 и 3.1.10, член 4.1.20, [параграф] 3, [втора] алинея и членове 4.1.21 и 4.1.23 от [фламандския указ] преди приемането или влизането в сила на тези разпоредби?
С оглед на коя от трите свободи — на установяване, на предоставяне на услуги или на движение на капитали — трябва да се преценяват разпоредбите, с които на частните икономически оператори — инвеститори по проекти за образуване на нови урегулирани поземлени имоти или по проекти за жилищно застрояване с големина над определен праг, се възлагат законови социални задължения, които те могат да изпълнят в натура, като предоставят за социални цели най-малко 10 % и най-много 20 % от поземлените имоти или от построените жилища, или в пари, като заплатят по 50000 EUR за всеки непредоставен социален поземлен имот и за всяко непредоставено социално жилище, или всъщност тези разпоредби следва да се разглеждат като комплексна правна уредба, която трябва да се преценява с оглед на всяка от тези свободи?
Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли член 63 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, вследствие от която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Трябва ли понятието „обществена поръчка за строителство“ по член 1, параграф 2, буква б) от [Директива 2004/18] да се тълкува в смисъл, че се прилага към правна уредба, вследствие на която с издаването на разрешение за строеж или за образуване на нови урегулирани поземлени имоти при проектите с определена минимална големина възниква законово социално задължение за изграждане на известен процент социални жилища, които впоследствие трябва да се продадат на цени с определен максимално допустим размер на публичноправна организация или с нейно посредничество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-405/11: Комисия/Buczek Automotive, Съдебно решение от 21 март 2013 г.
Допустимо ли е Комисията да възлага на държавата членка, а не на себе си, доказателствената тежест относно прилагането на критерия за частния кредитор при преценка за наличие на държавна помощ?
Изисква ли се от Комисията да извърши цялостен и сравнителен анализ на предимствата и недостатъците между индивидуалното събиране на вземания и откриването на производство по несъстоятелност, за да установи дали публичният кредитор е действал като частен кредитор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/10: Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия и др., Съдебно решение от 19 март 2013 г.
Може ли изявленията на френските власти от и след юли 2002 г. сами по себе си да бъдат квалифицирани като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Изисква ли се тясна, еквивалентна и съответстваща връзка между предоставеното предимство и ангажирането на държавни ресурси при квалифициране на съобщението от 4 декември 2002 г. и офертата за заем от акционер като държавна помощ?
Допустимо ли е Комисията да разглежда съобщението от 4 декември 2002 г. и офертата за заем от акционер като една-единствена мярка за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/11: Frucona Košice/Комисия, Съдебно решение от 24 януари 2013 г.
Спазени ли са границите на съдебния контрол от Общия съд при прилагането на критерия за частния кредитор, по-специално по отношение на продължителността на производството по несъстоятелност?
Допустимо ли е Общият съд да замени мотивите на Комисията със свои собствени при преценката на релевантността на информацията относно продължителността на производството по несъстоятелност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/10: BNP Paribas и BNL/Комисия, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме за референтна рамка за проверка на селективността на спорния данъчен режим обичайния режим на корпоративно облагане?
Може ли селективността на спорния данъчен режим да се обоснове с естеството или структурата на италианската данъчна система?
Може ли задължителният характер на режима по Закон 218/1990 да обоснове различното третиране на определени дружества?
Следва ли селективността на спорния данъчен режим да се преценява с оглед на последиците му от данъчна гледна точка, независимо от предходното правно положение на получателите?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е изготвил мотиви, които не се основават на спорното решение, относно определянето на референтната рамка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-124/10: Комисия/EDF, Съдебно решение от 5 юни 2012 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че при определянето на приложимостта на критерия за частния инвеститор следва да се вземе предвид целта, преследвана от държавата при приемането на спорната мярка?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че критерия за частния инвеститор може да се прилага и когато държавата използва средства от данъчно естество, ако предоставя икономическо предимство в качеството си на акционер?
Спазени ли са правилата относно тежестта на доказване при прилагането на критерия за частния инвеститор в конкретния случай?
Дали Общият съд е изопачил фактите, като е приел, че спорната мярка представлява преобразуване на данъчно вземане в капитал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-529/10: Safilo, Определение от 29 март 2012 г.
Съвместима ли е с правото на Съюза национална разпоредба, която допуска прекратяване на висящи производства пред последна инстанция по данъчни дела при специфични условия относно срокове и изход на делото в предходни инстанции?
Възпрепятства ли принципът за забрана на злоупотребата с право и другите основни принципи на правото на Съюза прилагането на подобна национална мярка в областта на прякото данъчно облагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-417/10: 3M Italia, Съдебно решение от 29 март 2012 г.
1) Принципът за борба със злоупотребата с право в данъчната област, както е определен в [посочените по-горе] Решение […] по дело Halifax и др. […] и Решение дело Part Service […], представлява ли основен принцип на общностното право, приложим единствено в областта на хармонизираните данъци и в областите, уредени от норми на вторичното общностно право, или се отнася — в хипотезата на злоупотреба с основни свободи — и за областта на нехармонизираните данъци, каквито са преките данъци, когато облагането има за предмет транснационални икономически факти, като например придобиване от дружество на права на плодоползване върху акции на друго дружество, чието седалище е в друга държава членка или в трета държава?
2) Независимо от отговора на предходния въпрос, има ли общностен интерес от предвиждане от страна на държавите членки на подходящи средства за борба срещу избягването на данъци в областта на нехармонизираните данъци; такъв интерес допуска ли в контекста на мярка за данъчна амнистия да не се прилага принципът за забрана на злоупотребата с право, признат и като национална правна норма, и налице ли е в такъв случай нарушение на принципите, произтичащи от член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз?
3) Принципите, регулиращи единния пазар, съдържат ли забрана за приемане, освен на извънредни мерки за пълен отказ от данъчното вземане, и на извънредна мярка за уреждане на данъчни спорове, чието прилагане е ограничено във времето и зависи само от заплащането на минимална част от дължимия данък?
4) Принципът за недопускане на дискриминация и правната уредба в областта на държавните помощи възпрепятстват ли разглеждания в настоящото дело режим за уреждане на данъчните спорове?
5) Принципът за ефективно прилагане на общностното право допуска ли извънредна и ограничена във времето процесуална норма, която изключва от контрола за законосъобразност (и по-специално от контрола за правилно тълкуване и прилагане на общностното право) на юрисдикцията, която действа като последна инстанция и която следва да отправи до Съда на Европейския съюз преюдициални въпроси за валидност или за тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-81/10: France Télécom/Комисия, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.
Допустимо ли е квалифицирането на специалния режим на данъчно облагане на France Télécom като държавна помощ, когато съществуването на предимство зависи от външни за този режим фактори?
Следва ли при определяне на наличието на държавна помощ да се вземат предвид всички елементи на приложимия към France Télécom данъчен режим, включително фиксирания налог за периода 1991–1993 г., и допустимо ли е компенсиране между различни данъчни периоди?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при възстановяването на помощта, предоставена на France Télécom по специалния данъчен режим?
Спазено ли е изискването за мотивиране по отношение на прилагането на принципа на погасителната давност при възстановяване на помощта?
Съответства ли на принципа на правната сигурност решението на Комисията, с което се възлага на националните органи да определят точния размер на подлежащата на възстановяване помощ, когато този размер не е предварително определен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-458/09: Италия/Комисия, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.
Допустимо ли е подаването на жалба чрез изпращане на копие във формат „Word“ и подписан документ във формат „PDF“, последвано от изпращане на оригинала в определения срок?
Длъжна ли е Европейската комисия да проведе предварително обсъждане с държавата членка и да вземе предвид представените от нея доказателства преди започване на официална процедура по разследване на държавна помощ?
Притежава ли селективен характер мярка за данъчно облекчение, приложима към новорегистрирани за търговия на фондовата борса дружества поради краткия срок на прилагане на мярката?
Може ли да бъде успешно оспорено решение на Комисията относно селективността на държавна помощ чрез позоваване на неотносимо съображение, когато един от елементите за селективност е признат за основателен и не страда от грешка при прилагане на правото?
Може ли оперативна помощ да се ползва от дерогацията по член 87, параграф 3, буква в) ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.