4.08 - Конкуренция
Конкуренция
Дело C-633/16: Ernst & Young, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Какви критерии следва да се прилагат при преценката дали поведението или действията на предприятието попадат в обхвата на забраната по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 (забраната за предварително осъществяване) и за да е налице действие по извършване по смисъла на член 7, параграф 1, необходимо ли е съответното действие изцяло или частично, фактически или правно да е част от самата промяна в контрола или самата концентрация на продължаващите дейности на участващите предприятия, която при надхвърляне на количествените прагове поражда задължението за изпращане на нотификация?
Може ли прекратяването на споразумение за сътрудничество като разглежданото в случая, оповестено при обстоятелства като описаните в акта за преюдициално запитване, да съставлява действие по извършване на концентрацията в нарушение на забраната по член 7, параграф 1 от Регламент № 139/2004 и съответно по какви критерии трябва да се вземе решение?
Има ли значение за отговора на втория въпрос дали прекратяването на споразумението реално е породило релевантни от гледна точка на конкурентното право пазарни последици?
При утвърдителен отговор на третия въпрос: какви критерии трябва да се прилагат и каква степен на вероятност трябва да се изисква, когато в конкретния случай се преценява дали прекратяването на споразумението е породило такива пазарни последици, в това число какво е значението на възможността тези последици да се дължат на други причини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/18: Nexans France и Nexans/Комисия, Определение от 2 февруари 2018 г.
Какви са изискванията за допустимост на искане за обезпечителни мерки при твърдение за поверителен характер на публикувани от Комисията сведения?
При какви условия сведения, които са били поверителни, губят този си характер с течение на времето?
Достатъчно ли е твърдението за накърняване на основни права, за да се установи значителна и непоправима вреда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-264/16: Deutsche Bahn и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Допустимо ли е използването на доказателства, представени от адвокат, който е нарушил принципа за забрана на двойно представителство или задължението за лоялност към бивши клиенти?
Обхваща ли освобождаването по член 1 от Регламент № 141 и дейността на спедиторите, така че да изключи от приложното поле на Регламент № 17 картелни споразумения относно услуги, свързани с въздушния транспорт?
Превишила ли е Комисията дискреционните си правомощия или нарушила ли е принципа на равно третиране, като е отказала да привлече към солидарна отговорност бившия майчин холдинг на придобито дружество за нарушение, извършено преди придобиването?
Допустимо ли е при определяне на основния размер на глобата да се взема предвид стойността на продажбите на целия пазар на международни въздушни спедиторски услуги, а не само на засегнатите компоненти (AMS, CAF, PSS)?
Нарушен ли е принципът на равно третиране или правото на защита при оценката на сътрудничеството на жалбоподателите в рамките на производството и при отказа да се предостави частичен имунитет от глоби, както и при използването на нови доказателства и мотиви от Общия съд без възможност за становище от страна на жалбоподателите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-261/16: Kühne + Nagel International и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Съответства ли на изискванията на член 101 ДФЕС преценката, че разглежданите споразумения за NES и AMS могат съществено да засегнат търговията между държавите членки, въпреки че се отнасят само до износ от Обединеното кралство или ЕИП към трети държави?
Изключват ли се споразуменията за NES и AMS от приложното поле на Регламент № 17 съгласно член 1 от Регламент № 141 относно транспорта?
Правилно ли е изчислена глобата чрез включване на целия оборот от услуги по въздушен транзит, а не само оборота от четирите спорни надбавки, съгласно точка 13 от Насоките за изчисляване на глобите от 2006 г.?
Спазен ли е принципът на равно третиране при изчисляването на глобата, като не е отчетена разликата между бизнес моделите на посредничество и консолидация?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата, като не е отчетено, че приходите от спорните надбавки са незначителни спрямо общия оборот?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/16: Schenker/Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Допустимо ли е използването на доказателства, предоставени от адвокат в случай на конфликт на интереси (нарушение на принципа за забрана на двойно представителство)?
Обхваща ли освобождаването по член 1 от Регламент № 141 и дейността на спедиторите, или се прилага само за въздушните превозвачи?
Може ли да се приеме, че картелът NES е засегнал търговията между държавите членки по смисъла на член 101 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да не ангажира отговорността на предишния майчин субект на предприятие, придобито след извършване на нарушението, и достатъчно мотивирано ли е това решение?
Законосъобразно ли е определянето на стойността на продажбите, използвана за изчисляване на основния размер на глобата, като се вземат предвид всички услуги по международно въздушно спедиторство, а не само NES услугите?
Нарушен ли е принципът на равно третиране при оценката на сътрудничеството на Schenker (UK) спрямо Deutsche Post при намаляване на глобата за сътрудничество с Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/16: Panalpina World Transport (Holding) и др./Комисия, Съдебно решение от 1 февруари 2018 г.
Допустимо ли е за целите на изчисляване на глобата за участие в картел, свързан с определени тарифни компоненти (AMS и CAF), да се използва стойността на продажбите на всички международни спедиторски услуги, а не само на засегнатите от съответните картели компоненти?
Спазено ли е изискването за мотивиране при определяне на стойността на продажбите като основа за изчисляване на глобата?
Съответства ли подходът на Комисията и Общия съд на предходната практика и на принципите на правото на Европейския съюз при определяне на глобите за картелно поведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-179/16: F. Hoffmann-La Roche и др., Съдебно решение от 23 януари 2018 г.
Допуска ли правилното тълкуване на член 101 ДФЕС да се считат за конкуренти страните по договор за лицензия, когато лицензополучателят действа на съответния пазар единствено по силата на въпросния договор
При това положение попадат ли, и евентуално до каква степен, евентуалните ограничения на конкуренцията, наложени от лицензодателя на лицензополучателя, дори да не са изрично предвидени в договора за лицензия, извън приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, или пък във всеки случай попадат в обхвата на нормативното изключение, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС?
Допуска ли член 101 ДФЕС националният орган за защита на конкуренцията да определи съответния пазар без оглед на съдържанието на разрешението за търговия с лекарства, издадени от компетентните регулаторни органи по лекарствата (AIFA и EMA), или пък трябва да се счита, че по отношение на разрешените лекарства съответният пазар за целите на член 101 ДФЕС е предварително определен от съответния регулаторен орган със задължителна и за националния орган за защита на конкуренцията сила?
Допуска ли член 101 ДФЕС, в светлината и на разпоредбите на Директива 2001/83/ЕО, по-специално на член 5 относно разрешението за търговия с лекарства, да се считат за заместими и следователно да се включат в един и същ съответен пазар и във връзка с едни и същи терапевтични показания лекарство, което се употребява извън условията на разрешението за търговия, и лекарство, за което има разрешение за търговия и което се употребява при условията на това разрешение?
От значение ли е, за целите на член 101 ДФЕС, при определянето на съответния пазар освен взаимозаменяемостта по същество на фармацевтичните продукти от гледна точка на търсенето да се установи и дали предлагането им на пазара е в съответствие с регулаторната рамка за търговията с лекарства?
Може ли във всеки случай съгласуваната практика да се изтъква по-малката ефикасност или безопасност на дадено лекарство да се счита за ограничаваща конкуренцията по своята цел, когато тази по-малка ефикасност или безопасност, макар да не е подкрепена от сигурни научни доказателства, също не може, с оглед на равнището на научните познания към момента на фактите, да бъде неопровержимо изключена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/16: Coty Germany, Съдебно решение от 6 декември 2017 г.
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, чиято основна цел е да осигури защита на луксозния имидж на тези стоки, може да бъде съвместима с това разпоредба?
Трябва ли член 101, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че препятства ли такова договорно условие, каквото е разглежданото в главното производство, което забранява на одобрените дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, чиято основна цел е да осигури защита на луксозния имидж на тези стоки, да използват по видим за външни лица начин платформи на трети страни за онлайн продажба на договорните стоки?
Трябва ли член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство забраната за използване на услуги на трети предприятия по видим за външни лица начин за онлайн продажба, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, които действат като дистрибутори, представлява ли ограничение на кръга от клиенти по смисъла на член 4, буква б) от този регламент или ограничение на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-547/16: Gasorba и др., Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.
Следва ли член 16, параграф 1 от Регламент № 1/2003 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален съд да обяви споразумение между предприятия за нищожно на основание член 101, параграф 2 ДФЕС, когато преди това Комисията е приела ангажименти, засягащи същото споразумение, и ги е направила задължителни с решение, прието на основание член 9, параграф 1 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-427/16: CHEZ Elektro Bulgaria, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.
Противоречи ли член 101, параграф 1 ДФЕС (забраната за предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията) на разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата, съобразно която сдружение на предприятия, осъществяващи свободна професия (Висшият адвокатски съвет) разполага с дискрецията предварително да определя минималните размери на цените на предоставяните от тези предприятия услуги (адвокатските възнаграждения), въз основа на предоставена от държавата компетентност?
При положителен отговор на въпрос № 1, противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 5 от ГПК in fine (в частта, в която разпоредбата не допуска редуциране на адвокатското възнаграждение по-малко от минимално определения размер) на член 101, параграф 1 ДФЕС?
При положителен отговор на въпрос № 1, противоречи ли разпоредбата на член 132, точка 5 от Закона за адвокатурата (с оглед приложението на член 136, алинея 1 от Закона за адвокатурата) на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Противоречи ли член 56, параграф 1 ДФЕС (забраната за ограничаване свободното предоставяне на услуги) на разпоредбата на член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата?
Противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК на член 101, параграф 1 ДФЕС?
Противоречи ли разпоредбата на член 78, алинея 8 от ГПК на Директива [77/249] (от гледна точка на правото на лицата, защитавани от юрисконсулт, да претендират адвокатско възнаграждение)?
Противоречи ли разпоредбата на параграф 2а от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 на Директива [2006/112], която допуска ДДС да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия (относно включването на ДДС като част от дължимия адвокатски хонорар)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.