4.08.03.03.04.03.01.01 - Право на преценка
Право на преценка
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Допуснала ли е Комисията явни фактически и правни грешки и нарушила ли е задължението си за мотивиране, като е приела, че жалбоподателите са извършили отделни нарушения на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП на пазара на опаковки за храни в Северозападна Европа (ENO) в периода 13 юни 2002 – 20 юни 2006 г.?
Допуснала ли е Комисията явна грешка в преценката и нарушила ли е задължението си за мотивиране, като е приела, че жалбоподателите са участвали в едно единно и продължено нарушение в ENO за същия период?
Спазени ли са принципите на пропорционалност и равно третиране, насоките за изчисляване на глобите и задължението за мотивиране при определяне на размера на наложените глоби, като се вземат предвид индивидуалните обстоятелства, които биха оправдали намаляване на глобите?
Правилно ли е прието, че първата жалбоподателка носи солидарна отговорност за участието на своите бивши дъщерни дружества в нарушенията, извършени във Франция и Югозападна Европа (ESO)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли да се признае, че Caffaro е била жертва, а не съучастник в картела, поради икономическа зависимост и липса на полза от участието си, и следва ли това да доведе до отмяна или намаляване на наложената глоба?
Допуснато ли е нарушение на принципа на равно третиране при определяне на референтната година за изчисляване на глобата, като за Caffaro е използвана различна година спрямо останалите участници в картела?
Правилно ли е определена продължителността на нарушението, за което Caffaro е санкционирана, и следва ли тя да бъде намалена поради липса на участие в определени срещи и действия след определена дата?
Приложена ли е правилно петгодишната давност по член 25 от Регламент № 1/2003 и нарушени ли са принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и правото на защита поради забавени действия на Комисията?
Следва ли да се признаят допълнителни смекчаващи вината обстоятелства при определяне на глобата за Caffaro, включително липса на реализирана полза и неизпълнение на антиконкурентните споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Допустимо ли е възлагането на отговорността за нарушението на Eni въз основа на притежанието на капитала на дъщерните дружества и спазено ли е изискването за мотивиране на решението в тази част?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите поради начина, по който Комисията е приключила производството по отношение на определени дружества и е възложила отговорността?
Допустимо ли е възлагането на отговорността за нарушението на Polimeri Europa като правоприемник на дейността и спазено ли е изискването за мотивиране на решението в тази част?
Достатъчно ли е мотивирано решението и правилно ли е установено участието на EniChem/Polimeri Europa в срещите през 1993 и 2002 г., както и оценката на доказателствата за тяхното участие?
Правилно ли е квалифицирано нарушението като едно единно и продължаващо нарушение и спазено ли е изискването за мотивиране и разследване?
Достатъчно ли е мотивирано решението и правилно ли е определена продължителността на нарушението?
Правилно ли е определен базовият размер на глобата, включително пропорцията от оборота, годината на референтния оборот, допълнителната сума и умножителя за продължителност?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и изискванията за мотивиране при увеличенията на базовата глоба за рецидив, липса на смекчаващи обстоятелства и за осигуряване на възпиращ ефект?
Правилно ли е приложен максималният праг от 10% от оборота при определяне на глобата?
Следва ли да се отчете сътрудничеството на жалбоподателите извън приложното поле на известието за сътрудничество от 2002 г. при определяне на размера на глобата?
Следва ли да се намали глобата на основание известието за сътрудничество от 2002 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Установено ли е по надлежния ред участието на жалбоподателите в картела на пазара на хлоропренов каучук и доказано ли е тяхното дистанциране от нарушението?
Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите, включително правото на достъп до преписката?
Допустимо ли е при определяне на размера на глобата да се прилагат насоки, приети след извършване на нарушението, без да се нарушава принципът за забрана на обратно действие и оправданите правни очаквания?
Спазен ли е принципът на пропорционалност и отчетени ли са смекчаващи обстоятелства при определяне на размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да не вземе предвид липсата на действително отражение на картела върху пазара при определяне на началния размер на глобата и спазени ли са принципите на равно третиране и пропорционалност?
Спазени ли са правилата за доказателствената тежест и мотивиране при определяне на продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението?
Съответства ли на принципа на равно третиране използването на пазарния дял през последната пълна година на нарушението като критерий за определяне на началния размер на глобата при прекъснато участие в картела?
Длъжна ли е Комисията да отчете като смекчаващи обстоятелства оказания върху жалбоподателя натиск, пасивната му роля или систематичното неприлагане на решенията на картела?
Следва ли размерът на глобата да бъде намален поради финансовото състояние на жалбоподателя и специфичната социална обстановка, за да се избегне непропорционална и несправедлива санкция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Следва ли да се приеме, че жалбоподателят е „жертва“, а не член на картела, поради икономическа зависимост и липса на полза от нарушението, и допустимо ли е налагането на глоба или символична глоба в този случай?
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и с изискванията на Регламент № 1/2003 изборът на различна референтна година за определяне на размера на глобата при диференцираното третиране на участниците в картела?
Правилно ли е определена продължителността на участието на жалбоподателя в нарушението и съответно увеличен ли е основателно размерът на глобата въз основа на тази продължителност?
Изтекла ли е петгодишната погасителна давност по отношение на правомощието на Комисията да наложи глоба на жалбоподателя, като се има предвид датата на прекратяване на участието му в нарушението и датата на първата мярка на Комисията?
Длъжна ли е Комисията да вземе предвид като смекчаващи обстоятелства неприлагането на споразуменията и липсата на икономическа или финансова полза от нарушението при определяне на размера на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите поради промяна на правния критерий, използван от Комисията при преценката на ограничителното въздействие на спорното поведение?
Правилно ли е прието, че отказът за приемане на Morgan Stanley във Visa представлява ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 81 ЕО, включително с оглед на възможността за навлизане на пазара чрез привидно споразумение?
Законосъобразно ли е определянето на глобата, включително с оглед на принципите на равно третиране, правна сигурност, разумен срок, наличие на смекчаващи обстоятелства и правилното определяне на началния размер и продължителността на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Допустимо ли е Комисията да увеличи размера на глобата с оглед възпиращия ефект и какви критерии следва да бъдат взети предвид при определянето на възпиращия коефициент?
Може ли майчино дружество да бъде подведено под отговорност за нарушение, извършено от неговото дъщерно дружество, и при какви условия?
Следва ли при определяне на глобата да се вземат предвид размерът и общите ресурси на майчиното дружество, когато дъщерното дружество има независимо поведение на пазара?
Допустимо ли е да се излагат нови правни основания едва в репликата, когато те не са били посочени в жалбата?
Задължена ли е Комисията да разгледа всяко смекчаващо обстоятелство поотделно при определяне на глобата или може да извърши цялостна преценка?
Следва ли първото прилагане на правилата на конкуренцията в даден отрасъл и преустановяването на нарушението след намесата на Комисията да се считат за смекчаващи обстоятелства и при какви условия?
Може ли неприлагането на практика на споразумението да се счита за смекчаващо обстоятелство и какви са изискванията към предприятието за противопоставяне на картела?
При какви условия Комисията следва да намали размера на глобата поради съдействие на обвиненото предприятие и каква е степента на нейната преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2011 г.
Достатъчно ли е доказано наличието на нарушение на член 81 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП от страна на жалбоподателите?
Правилно ли е определена продължителността на твърдяното нарушение, включително датите на прекъсване, възобновяване и прекратяване на участието на жалбоподателите в картела?
Погасено ли е по давност правото на Комисията да наложи санкции за периода преди 16 юли 1998 г.?
Съответства ли размерът на наложените глоби на принципите на индивидуалната и солидарната отговорност, пропорционалност, таван от 10 % от оборота и правилата за определяне на глобите по конкурентното право на Съюза?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и зачитане на правото на защита, включително правото на разпит на свидетеля на обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е Комисията да определи размера на глобите въз основа на метод, който отчита различни елементи на гъвкавост при изчисляването?
Следва ли да се вземе предвид действителното отражение на нарушението върху пазара при определяне на тежестта на нарушението и размера на глобата?
Задължена ли е Комисията да отчете финансовото състояние и платежоспособността на предприятието при определяне на размера на глобата, включително в случай на опасност от несъстоятелност или ликвидация?
Допуснала ли е Комисията грешка при прилагането на критериите за смекчаващи обстоятелства и съдействие на предприятието при определяне на размера на глобата?
Допустимо ли е въвеждането на диференциация между предприятията, участвали в едно и също нарушение, въз основа на техните пазарни дялове и продължителността на нарушението?
Спазени ли са процесуалните изисквания относно представянето на доказателства в производството пред Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.