всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.08.03.03.04.02.02.01 - Общ начален размер

Общ начален размер

Дело C-180/16: Toshiba/Комисия, Съдебно решение от 6 юли 2017 г.

Нарушено ли е правото на защита на Toshiba, тъй като Комисията не е изпратила ново изложение на възраженията преди приемането на измененото решение?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определянето на началния размер на глобата за Toshiba в сравнение с европейските участници в картела?
Спазен ли е принципът на равно третиране при определянето на равнището на отговорност на Toshiba спрямо европейските участници в нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-616/13: PROAS/Комисия, Съдебно решение от 9 юни 2016 г.

Тълкувана ли е неправилно точка 1, A от Насоките от 1998 г. относно метода за определяне на размера на глобите, като не е отчетено отражението на нарушението върху пазара при определяне на основния размер на глобата?
Спазени ли са изискванията за ефективна съдебна защита и за упражняване на пълен съдебен контрол от Общия съд при определяне на размера на глобата и при анализа на доводите и доказателствата, представени от жалбоподателя?
Нарушен ли е принципът за спазване на разумен срок поради прекомерната продължителност на административната процедура пред Комисията и на съдебното производство пред Общия съд?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски от Общия съд съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, като е осъдил жалбоподателя да ги заплати изцяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-408/12: YKK и др./Комисия, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз относно определянето на началния размер на глобата за тристранното сътрудничество?
Следва ли да се приложи по-благоприятният закон (Известието относно сътрудничеството от 2002 г.) вместо Известието от 1996 г. при намаляване на глобата за сътрудничество по тристранното сътрудничество?
Допустимо ли е определянето на законната горна граница на глобата (10% от оборота) по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 да се извършва въз основа на оборота на групата YKK за целия период на нарушението, включително за периода, през който само YKK Stocko носи отговорност?
Съответства ли прилагането на възпиращ коефициент при изчисляването на глобата за периода, през който само YKK Stocko носи отговорност, на принципите на пропорционалност, индивидуализиране на санкциите и равно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-501/11: Schindler Holding и др./Комисия, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Нарушен ли е принципът на разделение на властите и изискването за производство, основаващо се на зачитане на принципите на правовата държава, при налагане на глоби от Комисията за нарушения на конкуренцията?
Спазено ли е изискването за непосредственост при събирането на доказателства в производството пред Комисията и Общия съд?
Съвместим ли е член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с принципа на законосъобразност на наказанията?
Законосъобразни ли са Насоките на Комисията от 1998 г. относно определяне на размера на глобите, приети без участие на законодателен орган?
Нарушени ли са принципите на забрана на обратното действие и на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на Насоките от 1998 г. и административната практика на Комисията?
Нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при вменяване на отговорност на дружеството майка за действията на дъщерните дружества?
Допустимо ли е в правото на Съюза да се вменява солидарна отговорност на дружеството майка за нарушения на конкуренцията, извършени от неговите дъщерни дружества?
Правилно ли е определен максималният размер на глобата въз основа на оборота на групата като едно предприятие?
Нарушено ли е правото на собственост чрез определяне на глобите в разглеждания случай?
Спазени ли са Насоките от 1998 г. при определяне на началния размер на глобите и при преценката на отражението на нарушението върху пазара?
Правилно ли е отказано или ограничено намаление на глобата поради смекчаващи обстоятелства, включително доброволно прекратяване на нарушението и въвеждане на програма за съответствие?
Спазено ли е Известието относно сътрудничеството от 2002 г. при определяне на намалението на глобата за сътрудничество и принципа на равно третиране?
Пропорционален ли е размерът на наложените глоби спрямо тежестта на нарушението и оборота на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-429/11: Gosselin Group/Комисия, Съдебно решение от 11 юли 2013 г.

Правилно ли е квалифицирано участието на Gosselin в споразуменията за фиктивни оферти и комисиони като ограничения на конкуренцията по предмет и като най-тежки хоризонтални картелни нарушения?
Спазено ли е изискването за определяне на релевантния пазар при прилагане на линиите за определяне на засягането на търговията между държавите членки?
Взети ли са предвид индивидуалните обстоятелства и личната отговорност на Gosselin при определяне на тежестта на нарушението и наличието на смекчаващи вината обстоятелства?
Спазени ли са изискванията за мотивиране, принципът на личната отговорност и задължението Комисията да спазва собствените си насоки при определяне на базовия размер на глобата?
Правилно ли е приложена давността по член 25, параграф 2 от Регламент № 1/2003 по отношение на прекъснатото участие на Gosselin в нарушението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-511/11: Versalis/Комисия, Съдебно решение от 13 юни 2013 г.

Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателя поради разлика между второто изложение на възраженията и спорното решение?
Допустимо ли е възлагането на отговорност за нарушението на Versalis за целия период, включително за действия, извършени от друго дружество от групата?
Извършил ли е Общият съд неправилна преценка на доказателствата и не е ли упражнил пълен съдебен контрол при установяване на участието на жалбоподателя в картела?
Правилно ли е определена тежестта на нарушението и съответно размерът на наложената глоба, включително при липса на конкретно отражение върху пазара?
Спазен ли е принципът на равно третиране и надлежно ли е мотивирано определянето на коефициента за умножение с възпираща цел при изчисляване на глобата?
Правилно ли е обявено за недопустимо позоваването на определени приложения към жалбата, съдържащи доводи относно срещи, проведени в рамките на картела?
Достатъчно мотивирано ли е увеличаването на глобата за повторност на нарушението и допустимо ли е това основание за по-тежка санкция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-508/11: Eni/Комисия, Съдебно решение от 8 май 2013 г.

Допустимо ли е възлагането на отговорност на дружеството майка за нарушение, извършено от негови дъщерни дружества, при наличие на презумпция за упражняване на решаващо влияние?
Съответства ли презумпцията за упражняване на решаващо влияние на принципите на индивидуализиране на наказанието, лична отговорност, презумпция за невиновност и правна сигурност?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на решението относно възлагането на отговорност на дружеството майка?
Правилно ли е определен размерът на глобата, включително по отношение на тежестта на нарушението, мултипликационния коефициент и прилагането на максималния праг от 10% от оборота?
Следва ли последиците от изключването на едно от дъщерните дружества (Syndial) да бъдат отчетени при изчисляването на глобата?
Достатъчно мотивирано ли е решението на Комисията относно повторността на нарушението за целите на увеличаване на глобата (насрещна жалба на Комисията)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-457/10: AstraZeneca/Commisson, Съдебно решение от 6 декември 2012 г.

Правилно ли е определен съответният продуктов пазар при разглеждане на конкуренцията между инхибиторите на протонната помпа и H2-блокерите?
Спазени ли са изискванията за оценка на ценовите показатели при сравнение на общата цена на лечението с инхибитори на протонната помпа и H2-блокерите?
Съставлява ли злоупотреба с господстващо положение представянето на заблуждаващи изявления пред патентните ведомства с цел получаване или удължаване на сертификати за допълнителна закрила?
Изисква ли се доказване на умишлено въвеждане в заблуждение или измама, за да се установи злоупотреба с господстващо положение при подаване на заявления за сертификати за допълнителна закрила?
Необходимо ли е да се докаже реално или потенциално въздействие върху конкуренцията, за да се приеме, че подаването на заблуждаващи заявления за сертификати за допълнителна закрила представлява злоупотреба с господстващо положение?
Съвместимо ли е с конкуренцията, основана на качествата, оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на оригинален лекарствен продукт с цел възпрепятстване или забавяне на навлизането на генерични продукти и паралелен внос?
Може ли упражняването на право, предоставено от правото на Съюза (оттегляне на разрешение за пускане на пазара), да представлява злоупотреба с господстващо положение при липса на обективни основания?
Достатъчно ли е доказването на потенциални, а не конкретни антиконкурентни последици, за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с господстващо положение?
Следва ли да се намали размерът на глобата поради новостта на установените злоупотреби или поради липса на конкретни антиконкурентни последици?
Правилно ли е установено наличието на господстващо положение на AstraZeneca на съответните национални пазари, като се отчита ролята на държавата като ценови регулатор и купувач?
Могат ли правата на интелектуална собственост, положението на първи навлязъл на пазара и финансовата мощ да бъдат самостоятелно достатъчни за доказване на господстващо положение?
Доказала ли е Комисията в достатъчна степен, че оттеглянето на разрешения за пускане на пазара на капсулите „Losec“ в Дания и Норвегия е могло да изключи паралелния внос на тези продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-494/11: Otis Luxembourg и др./Комисия, Определение от 15 юни 2012 г.

Критерии за възлагане на отговорност на дружеството майка за нарушения на конкуренцията, извършени от дъщерни дружества
Изисквания към определянето и мотивирането на размера на глобата при установено нарушение на правилата на конкуренцията
Условия за намаляване на глобата вследствие съдействие на предприятието в рамките на производството

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-272/09: KME Germany и др./Комисия, Съдебно решение от 8 декември 2011 г.

Допустимо ли е Комисията да вземе предвид отражението на картела върху пазара при определяне на началния размер на глобата, без да е доказано действително отражение?
Съответства ли използването на оборота, включително цената на суровината, като критерий за определяне на размера на засегнатия пазар на принципите на равно третиране и пропорционалност?
Изисква ли принципът на пропорционалност и Насоките на Комисията установяване на пряка връзка между продължителността на нарушението и степента на увреждане на конкуренцията при увеличаване на глобата?
Следва ли Комисията да намали глобата поради сътрудничеството на жалбоподателите извън приложното поле на Известието относно сътрудничеството и при наличие на смекчаващи обстоятелства?
Гарантира ли съдебният контрол на решенията на Комисията в областта на конкуренцията ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

12 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form