4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-300/14: Imtech Marine Belgium, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Задължава ли член 19 от Регламент № 805/2004, във връзка с член 288 ДФЕС, държавите членки да въведат във вътрешното си право процедура по преразглеждане като предвидената в посочения член 19?
При отрицателен отговор на първия въпрос: предвид обстоятелството, че регламентите се прилагат пряко, какво следва да се разбира под „преразглеждане на съответното решение“ по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 805/2004
Трябва ли производството по преразглеждане да бъде предвидено единствено когато връчването на или уведомяването за призовка/документ за започване на производството е направено по реда на член 14 от Регламент № 805/2004, т.е. без потвърждение за приемане
Посредством възражението по член 1047 и сл. от белгийския съдебен кодекс и обжалването по член 1050 и сл. от посочения кодекс, не предлага ли белгийското право достатъчни гаранции, за да отговори на критерия за „производство по преразглеждане“ по член 19, параграф 1 от посочения регламент?
Предлага ли член 50 от Кодекса, според който преклузивните срокове по член 860, втора алинея и членове 55 и 1048 от Кодекса могат да бъдат продължавани в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, за които заинтересованото лице няма вина, достатъчна защита по смисъла на член 19, параграф 1, буква б) от Регламент № 805/2004?
Трябва ли член 6 от Регламент № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че удостоверяването на решение като европейско изпълнително основание е съдебен акт и следователно поверено само на съда, поради което трябва да бъде поискано в документа за започване на производството
Ако не, може ли удостоверяването на решението като европейско изпълнително основание да се възложи на секретаря на съда?
Ако удостоверяването като европейско изпълнително основание не представлява съдебно решение: може ли заявителят, който не е поискал издаването на европейско изпълнително основание в документа за започване на производството, да поиска от секретаря на съда впоследствие — т.е. след като решението е влязло в сила — удостоверяване като европейско изпълнително основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/14: Komu и др., Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Трябва ли член 22, точка 1, първа алинея от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че искът за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба, извършването на която е възложено на представител, спада към категорията на споровете „по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/14: Kornhaas, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
1) Свързан ли е предявеният пред германски съд иск, с който синдикът иска от директора на Limited по английското или уелското право, по отношение на чието имущество в Германия е открито производство по несъстоятелност по член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, да възстанови сумите, които е платил преди откриване на производството по несъстоятелност, но след настъпване на неплатежоспособността на дружеството, с германското право в областта на несъстоятелността по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000?
2) Нарушава ли посоченият иск свободата на установяване по членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/14: Lazar, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 („Рим II“) да се тълкува за целите на определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „вреди“ или като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/14: Tecom Mican и Arias Domínguez, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.
Може ли чисто частен документ да се счита за „извънсъдебен документ“ в съответствие с член 16 от Регламент № 1393/2007, въпреки че не е бил издаден от несъдебен публичен орган или несъдебно длъжностно лице?
Ако да, всеки частен документ ли може да се счита за извънсъдебен, или само този, който притежава определени характеристики?
Дори ако частният документ притежава подобни характеристики, може ли гражданин на Съюза да иска връчването на този документ по реда на член 16 от Регламент № 1393/2007, когато вече е връчил същия посредством несъдебен публичен орган, например нотариус?
Трябва ли за целите на член 16 от Регламент № 1393/2007 да се отчита дали посоченото сътрудничество има трансгранично значение и дали е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар
В кои случаи трябва да се счита, че сътрудничеството има „трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/14: Thomas Cook Belgium, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Трябва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че ответникът може да направи искане за преглед от съд на европейската заповед за плащане по член 20, параграф 2 [от този регламент] и тогава когато, въпреки че заповедта за плащане му е връчена редовно, тя е издадена от некомпетентен съд въз основа на информация за компетентността в молбата?
При положителен отговор на първия въпрос: налице ли са извънредни обстоятелства по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 съгласно съображение 25 от [Измененото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, представено от Комисията съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО (COM (2006) 57 окончателен)] и тогава когато европейската заповед за плащане е издадена въз основа на информация в молбата, която впоследствие се установява като невярна и от която по-специално зависи компетентността на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/14: Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
1) Попада ли предявеното от дружествата Aertssen искане за конституиране като граждански ищец по смисъла на член 63 и сл. от белгийския наказателно-процесуален кодекс с оглед на начина на подаването му и на фазата, в която се намира производството, в материалното приложно поле на Регламент № 44/2001?
2) Трябва ли член 27, параграф 1 от регламента да се тълкува в смисъл, че дадено дело е заведено по смисъла на тази разпоредба пред чуждестранен (в настоящия случай белгийски) съд и когато пред белгийския съдия-следовател е било подадено искане за конституиране на граждански ищец и предварителното следствие все още не е приключено?
3) При утвърдителен отговор, към кой момент делото, което е било образувано с подаването на искане за конституиране като граждански ищец, се счита за целите на член 27, параграф 1 и член 30 от Регламент № 44/2001 за заведено и/или съдът — за сезиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/15: Gogova, Съдебно решение от 21 октомври 2015 г.
Представлява ли дело, отнасящо се до „определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност“ по смисъла на член 1, пар. 1, б. „б“ [от Регламент № 2201/2003] във вр. с член 2, т. 7 [от този регламент], за което може да се прилага член 8, параграф 1 [от същия регламент], предоставената от закона възможност на гражданския съд да реши спор при разногласие на родителите по пътуване на детето в чужбина и издаване на документи за самоличност, ако приложимият материален закон предвижда съвместно упражняване на тези родителски права по отношение на детето?
Прилагат ли се основанията за учредяване на международна компетентност при граждански дела за родителска отговорност, когато решението замества юридически факт от значение за административна процедура по отношение на детето и приложимият закон предвижда тя да се проведе в конкретна държава-член на Европейския съюз?
Следва ли да се приеме, че има пророгация на компетентност по смисъла и условията на член 12, параграф 1, т. „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., когато представителят на ответника не е оспорил компетентността на съда, но той не е упълномощен, а е назначен от съда поради затруднения ответникът да бъде уведомен и да участва по конкретното дело лично или чрез упълномощен представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-310/14: Nike European Operations Netherlands, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
1) Следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че с израза „в съответния случай […] тези действия“ се има предвид, че след съобразяване на всички обстоятелства по случая същото правно действие не подлежи на отмяна?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос и в случай че ответникът по такъв иск се е позовал на разпоредба от закон по смисъла на член 13, първо тире от този регламент, съгласно който заплащането на изискуемо парично задължение може да бъде оспорено единствено ако са налице предвидените в тази разпоредба обстоятелства, които обаче не са посочени в иска, предявен на основание, изведено от правото на държавата по образуване на производството по несъстоятелност:
а) налице ли са основания да се приеме, че е недопустимо член 13 от посочения регламент да се тълкува в смисъл, че след като веднъж е узнала съдържанието на тази правна разпоредба, оспорващата страна трябва да се позове на тези обстоятелства, ако съгласно националното право на държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност тази страна е била длъжна да представи всички обстоятелства, обосноваващи предявения иск, с който се оспорва съответното действие, или
б) без да е необходимо оспорващата страна да се позовава изрично на тези обстоятелства, ответникът следва да докаже, че същите обстоятелства не са налице в конкретния случай, поради което е невъзможна отмяната въз основа на спорната разпоредба?
3) Без значение какъв ще е отговорът на втория въпрос, буква а), следва ли този член 13 да се тълкува в смисъл, че:
а) ответникът има задължение да докаже, че в конкретния случай не са налице посочените обстоятелства в тази разпоредба, или
б) разпределянето на тежестта на доказване относно наличието на тези обстоятелства може да се определи в съответствие с приложимия към съответното правно действие закон на държава членка, различна от държавата членка по образуване на производството по несъстоятелност, който предвижда, че оспорващата страна носи тежестта на доказване, или
в) член 13 следва да се тълкува също и в смисъл, че на въпроса относно разпределянето на тежестта на доказване следва да се отговори въз основата на националното законодателство на държавата на сезирания съд?
4) Следва ли същият член 13 да се тълкува в смисъл, че с формулировката „не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“ се обхващат, освен законодателството относно несъстоятелността, и приложимите към това действие общи разпоредби и принципи на това право?
5) При положителен отговор на първия въпрос:
а) следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че ответникът трябва да докаже освен това, че законът по смисъла на член 13 не съдържа нито общи, нито специални разпоредби или принципи, допускащи оспорване въз основа на изложените фактически обстоятелства, и
б) позволява ли посоченият член 13 на съответния съд, ако той прецени, че ответникът е изложил достатъчно доводи в своя подкрепа, да изиска от другата страна по делото да докаже наличието на дадена разпоредба или принцип на законодателството в материята на несъстоятелността или на приложимия към съответното действие общ закон на държава членка, различна от държавата членка по образуването на производството по несъстоятелност по смисъла на член 13, която разпоредба или принцип обаче допуска оспорването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/14: Covaci, Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.
Следва ли член 1, параграф 2 и член 2, параграфи 1 и 8 от Директива 2010/64 да се тълкуват в смисъл, че не допускат съдебно разпореждане, с което в съответствие с член 184 от Закона за устройство на съдилищата като условие за допустимост се изисква обвиняемите или подсъдимите да оспорват само на езика на съдебното производство, в случая на немски?
Следва ли член 2, член 3, параграф 1, буква в) и член 6, параграфи 1 и 3 от Директива 2012/13 да се тълкуват в смисъл, че не допускат обвиняемият или подсъдимият да бъде задължаван да посочва съдебен адресат за целите на връчването, когато срокът за оспорване започва да тече още с връчването на съответния акт на съдебния адресат и в крайна сметка е без значение дали обвиняемият или подсъдимият изобщо е узнал за обвинението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.