4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-651/19: Commissaire général aux réfugiés и aux apatrides (Отхвърляне на последваща молба — Срок за обжалв…, Съдебно решение от 9 септември 2020 г.
Трябва ли член 46 от [Директива 2013/32], съгласно който кандидатите трябва да разполагат с право на ефективна защита срещу решенията „относно тяхната молба за международна закрила“, и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално процесуално правило, като член 39/57 от [Закона от 15 декември 1980 г.], във връзка с член 51/2, член 57/6, параграф 3, първа алинея, точка 5° и член 57/6/2, параграф 1 от същия закон, което определя срок от десет „календарни“ дни от връчването на административния акт като срок за обжалване на решение за обявяване на недопустимост на последваща молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета страна, особено при положение че връчването е извършено в [Главния комисариат за бежанците и апатридите], където по закон се „счита“, че жалбоподателят е посочил адрес за съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/20: mBank, Определение от 3 септември 2020 г.
Как следва да се тълкува понятието „местоживеене на потребителя“ по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент № 1215/2012 – като местоживеенето към датата на предявяване на иска или към датата на сключване на договора?
При какви условия съдилищата на държава членка са компетентни да разглеждат спор по потребителски договор според местоживеенето на потребителя към момента на предявяване на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-133/19: Белгийска държава (Regroupement familial – Enfant mineur), Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Трябва ли, за да се гарантира ефективността на правото на Европейския съюз и за да не стане невъзможно ползването на правото на събиране на семейството, което право според жалбоподателя му е предоставено с член 4 от Директива [2003/86], тази разпоредба да се тълкува в смисъл, че детето на кандидат за събиране на семейството може да се ползва от правото на събиране на семейството, ако навърши пълнолетие по време на съдебното производство срещу административното решение, с което му се отказва това право и което е прието още преди то да навърши пълнолетие?
Трябва ли член 47 от [Хартата] и член 18 от Директива [2003/86] да се тълкуват в смисъл, че не позволяват жалбата за отмяна, подадена срещу отказа да се признае право на събиране на семейството на малолетно или непълнолетно дете, да се обяви за недопустима поради навършване на пълнолетие от детето по време на съдебното производство, след като това би довело до лишаване на детето от възможността за произнасяне по жалбата му срещу това административно решение и до нарушаване на правото му на ефективни правни средства за защита?
Трябва ли член 4, параграф 1, [първа алинея,] буква в) от Директива [2003/86], разглеждан евентуално във връзка с член 16, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че за да се квалифицират като „малолетни или непълнолетни деца“ по смисъла на тази разпоредба, гражданите на трети страни трябва да са „малолетни или непълнолетни“ не само към момента на подаване на искането за разрешение за пребиваване, но и към момента, в който администрацията се произнася, in fine, по това искане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/17: Addis, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от Директива[та относно процедурите], респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива [2005/85], прилагането на национална разпоредба, съгласно която непровеждането на лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от решаващия орган на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива[та относно процедурите], респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива [2005/85], не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост и освен това при съобразяване на твърденията му не може да бъде постановено различно решение по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-129/19: Presidenza del Consiglio dei Ministri, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Задължава ли правото на Съюза — във връзка с ненавременното (и/или непълно) транспониране в националната правна уредба на Директива 2004/80, която няма директен ефект (non self executing), що се отнася до предвиденото в нея задължение за създаване на режим за обезщетяване на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие, въз основа на което се установява задължение на държавата членка за обезщетяване на чуждестранните лица, за които Директивата се отнася единствено, по силата на принципите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (например в решения от 19 ноември 1991 г., Francovich и др. (C‑6/90 и C‑9/90, EU:C:1991:428), както и от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79)) — да се предвиди аналогична отговорност на държавата членка по отношение на нечуждестранни лица (тоест местни лица), които не се ползват пряко от прилагането на Директивата, но за да се избегне нарушение на принципа на равенство/недопускане на дискриминация съгласно това право на Съюза, те би трябвало и биха могли — ако Директивата е била транспонирана своевременно и напълно — да се ползват от разширяването на полезното действие на тази директива (тоест от посочения режим за обезщетяване)?
При условие че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен, може ли обезщетението в полза на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие (и по-конкретно на престъпления, свързани със сексуално насилие по член 609-bis от Наказателния кодекс), определено с Министерски декрет от 31 август 2017 г. (издаден съгласно член 11, параграф 3 от Закон № 122, с фиксиран размер от 4800 EUR, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетение на жертвите“ в приложение на разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-73/19: Movic и др., Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на съдържащото се в тази разпоредба понятие „граждански и търговски дела“ производство между органите на една държава членка и установени в друга държава членка търговци, в което тези органи искат главно да се констатира наличието на нарушения, а именно, нелоялни търговски практики, които според тях са неправомерни, и да се разпореди преустановяването им, както и в допълнение, да се постановят мерки за разгласяване, да се наложи имуществена санкция за констатираните нарушения и да се обяви, че бъдещите нарушения могат да бъдат констатирани с обикновен протокол, изготвен от упълномощен от някой от тези органи служител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-343/19: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли член 7, точка 2 от Регламент […] № 1215/2012 […] да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство за „място, където е настъпило вредоносното събитие“, може да се приеме намиращото се в дадена държава членка място на настъпване на вредата, когато тази вреда се състои изключително от финансова загуба, която е пряка последица от действия на непозволено увреждане, извършени в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-18/19: Stadt Frankfurt am Main, Съдебно решение от 2 юли 2020 г.
Допуска ли член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 национална правна уредба, съгласно която задържането с цел извеждане извън територията на държавата може да бъде изпълнено в обикновен затвор, ако чужденецът представлява значителна опасност за здравето и живота на други лица или за вътрешната сигурност като значимо обществено благо, при положение че задържаното с цел извеждане лице и в този случай се настанява отделно от лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/20: Ministerio Fiscal (Орган, коЙто има вероятност да получи молба за международна закрила), Съдебно решение от 25 юни 2020 г.
Включва ли се съдия-следователят, който се произнася по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава с оглед връщането му, сред „другите органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, които могат да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да ги регистрират?
Задължен ли е съдия-следователят, в качеството си на „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32, да информира незаконно пребиваващите граждани на трети държави за начина и реда на подаване на молба за международна закрила, както и да предаде преписката на компетентния орган за регистрация на молбата, за да се осигурят материалните условия за приемане и медицинските грижи по член 17 от Директива 2013/33?
Допустимо ли е задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, изразил желание да поиска международна закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, на основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-709/18: UL и VM, Определение от 28 май 2020 г.
Съвместимо ли е с член 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 и с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на ЕС национален съд да приеме с разпореждане признаване на вина от едно лице за престъпления, извършени съвместно с второ лице, което не е признало вина, и впоследствие да се произнесе по вината на второто лице?
Какви изисквания трябва да изпълнява разпореждането за признаване на вина или обвинителният акт, за да не се наруши презумпцията за невиновност на второто лице?
Как следва да се извършва съдебната преценка за спазване на презумпцията за невиновност при наличие на актове, които могат да бъдат тълкувани като преждевременно изразяване на вина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.