всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4.06 - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-341/18: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Регистриране на моряци в пристанището на Ротердам), Съдебно решение от 5 февруари 2020 г.

Трябва ли член 11, параграф 1 от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, който вече е влязъл в Шенгенското пространство, например през международно летище, излиза [от Шенгенското пространство] по смисъла на Кодекса на шенгенските граници, когато се качи като моряк на плавателен съд, намиращ се вече в морско пристанище като външна граница, независимо дали и евентуално кога морякът ще напусне пристанището с този плавателен съд
Или, за да е налице излизане, първо трябва да е установено, че морякът ще напусне пристанището с въпросния плавателен съд, и ако това е така, има ли максимален срок, в който плавателният съд трябва да отплава, и кога в този случай трябва да бъде поставен изходният печат
Или за „излизане“ се приема друг момент, евентуално при други условия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-813/19: MN, Определение от 21 януари 2020 г.

Обхваща ли понятието „издаващ съдебен орган“ по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 френските прокурори, които са подчинени на йерархичен контрол, но разполагат със статут, гарантиращ тяхната независимост при издаване на европейска заповед за арест?
Достатъчно ли е за изпълнение на изискванията за ефективна съдебна защита наличието на съдебен контрол в издаващата държава членка върху условията за издаване на европейска заповед за арест, включително нейната пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-453/18: Bondora, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.

Позволяват ли член 7, параграф 2, букви г) и д) от Регламент № 1896/2006 и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, тълкувани от Съда и разгледани във връзка с член 38 от Хартата, „съд“ по смисъла на посочения регламент, сезиран в рамките на процедура за европейска заповед за плащане, да поиска от кредитора допълнителна информация за договорните клаузи, на които е направено позоваване в подкрепа на въпросното вземане, за да упражни служебен контрол върху евентуално неравноправния характер на тези клаузи, и допускат ли те национална правна уредба, която обявява за недопустими допълнителните документи, представени за тази цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-625/19: Openbaar Ministerie (Прокуратура на Швеция), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Съвместимо ли е с изискванията за ефективна съдебна защита европейска заповед за арест, издадена от прокурор, който не е съдия, когато условията за издаването ѝ, и по-специално пропорционалността, подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-381/18: G.S. (Заплаха за обществения ред), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Компетентен ли е Съдът на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 6 от Директива 2003/86 в положение, в което юрисдикция следва да се произнесе по заявление за влизане и пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който не е упражнил правото си на свободно движение, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно към такова положение?
Трябва ли член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, по силата на която компетентните органи могат на основания, свързани с обществения ред, от една страна, да отхвърлят подадено въз основа на тази директива заявление за влизане и пребиваване поради осъждане за престъпление при предишно пребиваване на територията на съответната държава членка, а от друга страна, да оттеглят основано на посочената директива разрешение за пребиваване или да откажат подновяването му, когато заявителят е осъден на достатъчно тежко наказание в сравнение с продължителността на пребиваването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-627/19: Openbaar Ministerie (Кралски прокурор на Брюксел), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Допустимо ли е националното законодателство да предоставя правомощие за издаване на европейска заповед за арест за целите на изпълнението на наказание на орган, който участва в правораздаването, но не е съд, без да предвижда възможност за самостоятелно съдебно обжалване на решението за издаване на такава заповед?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-566/19: Parquet général du Grand-Duché de Luxembourg () и de Tours), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Включва ли понятието „издаващ съдебен орган“ по член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 прокурорите във Франция, които са натоварени с повдигане и поддържане на обвинението и се намират под ръководството и контрола на своите висшестоящи ръководители, при положение че техният статут им предоставя гаранция за независимост, по-специално по отношение на изпълнителната власт?
Изпълнени ли са изискванията за ефективна съдебна защита по Рамково решение 2002/584, когато условията за издаване на европейска заповед за арест, и по-специално нейният пропорционален характер, подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-519/18: Bevándorlási és Menekültügyi Hivatal (Regroupement familial – sœur de réfugié), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Следва ли член 10, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако въз основа на посочената разпоредба държава членка разрешава влизането на член на семейството, който не фигурира сред посочените в член 4 [от тази директива], спрямо него тя може да приложи единствено изискването по член 10, параграф 2 (да бъде „на издръжка на бежанеца“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: означава ли качеството лице „на издръжка“ („dependency“) по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от Директива [2003/86] фактическо положение, при което трябва кумулативно да са налице различните аспекти на зависимостта, или е достатъчно да е налице който и да било от тези аспекти, съобразно конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, за да може това качество да бъде потвърдено
В този контекст съвместима ли е с изискването по член 10, параграф 2 [от тази директива] (лицето да бъде „на […] издръжка на бежанеца“) национална разпоредба, в която извършването на индивидуална преценка се изключва и се отчита само един фактически елемент (показател за зависимостта: лицето да бъде „обективно […] неспособн[о] да задовол[и] собствените си нужди по причина на здравословното си състояние“) като условие за спазването на това изискване?
При отрицателен отговор на първия въпрос — тоест ако държавата членка може да прилага други изисквания освен предвиденото в член 10, параграф 2 [от Директива 2003/86] (лицето да бъде „на издръжка на бежанеца“) — означава ли това, че ако счете за необходимо, държавата членка може да въведе всякакви изисквания, включително предвидените за други членове на семейството в член 4, параграфи 2 и 3 [от тази директива], или може да прилага единствено изискването по член 4, параграф 3 от [посочената директива]
В този случай какво фактическо положение предполага изискването лицата да са „objectively unable to provide for their own needs on account of their state of health“ по член 4, параграф 3 от Директивата
Следва ли същото да се тълкува в смисъл, че съответният член на семейството не може [да задоволи] „собствените си нужди“, или в смисъл, че е „неспособен“ да се грижи „за себе си“, или пък то следва да се тълкува по друг начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-380/18: E.P. (Заплаха за обществения ред), Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че решението, съгласно което законният престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на 180‑дневен период е прекратен, тъй като чужденецът е счетен за заплаха за обществения ред, трябва да се основава на обстоятелството, че личното поведение на съответния чужденец представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото?
В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, какви са приложимите изисквания за мотивиране съгласно член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] по отношение на решението, че даден чужденец се счита за заплаха за обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [Кодекса на шенгенските граници] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която чужденец се счита за заплаха за обществения ред само поради безспорното обстоятелство, че е заподозрян в извършване на наказуемо деяние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-433/18: Aktiva Finants, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.

Съвместимо ли е производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, предвидено в рамките на националната система на способите за обжалване, с изискването за осигуряване на всяка от страните на ефективни правни средства за защита, гарантирани от член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001, когато се обжалва акт на първоинстанционен съд относно признаването и изпълнението на съдебно решение съгласно Регламент № 44/2001?
Изпълнени ли са в производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане условията за състезателност на производството по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001, когато ответникът по жалбата не се изслушва преди произнасянето по допускането ѝ
Изпълнени ли са тези условия, ако ответникът по жалбата се изслушва преди произнасянето по нейното допускане до по-нататъшно разглеждане?
Има ли значение за тълкуването обстоятелството, че жалба може да подаде не само страната, която иска изпълнение и чиято молба е била отхвърлена, но и страната, спрямо която се иска изпълнение, когато молбата е била уважена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1313233343571 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form