4.06.03 - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-319/19: Komisia za protivodeystvie na koruptsiyata i za otnemane na nezakonno pridobitoto imushtestvo, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления?
Необходимо ли е установените в член 8 от Директива 2014/42 минимални стандарти на гарантирани права на собствениците и третите лица да се тълкуват в смисъл, че допускат национално право и съдебна практика, които предвиждат конфискация без наличие на предвидените в член 4, член 5 и член 6 от Директива 2014/42 предпоставки за конфискация, когато наказателното производство срещу съответното лице е прекратено поради липса на престъпление (потвърдено от съд) или лицето е оправдано поради липса на престъпление?
По-специално, следва ли член 8 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чието имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?
Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1 от Хартата, изискването за зачитане на правото на защита, установено в член 48, параграф 2 от Хартата и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (член 1, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (член 21, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
в) размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;
г) въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;
д) размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;
е) допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържанието и прилагането на методиката?
Следва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/42 да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75000 евро в продължение на 10 години)?
Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:
а) въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (член 63, алинея 2 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.);
б) въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (член 65 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.) или
в) ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на член 76, алинея 1 от Закона за отнемане на имущество от 2012 г.?
Пораждат ли директен ефект разпоредбите на член 6, параграф 2 и на член 8, параграфи 1—10 от Директива 2014/42 в частта им, в която предвиждат гаранции и предпазни клаузи за засегнатите от конфискацията лица или за добросъвестните трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/21: Openbaar Ministerie (Droit d’être entendu par l’autorité judiciaire d’exécution), Съдебно решение от 26 октомври 2021 г.
Следва ли лице, предадено на издаващия съдебен орган в изпълнение на европейска заповед за арест, да има право да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган при разглеждане на искане за съгласие по член 27, параграф 3, буква ж) и параграф 4, както и по член 28, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, във връзка с правото на ефективна съдебна защита?
Какви са изискванията и редът за упражняване на правото на изслушване на предаденото лице в тази процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/20: ZX (Régularisation de l’acte d’accusation), Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Съответен ли е на чл. 6 ал.3 от Директива 2012/13 и чл. 47 от Хартата национален закон — чл. 248 ал.3 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България, съобразно който след приключване на първото съдебно заседание по наказателно дело (разпоредителното заседание), не се предвижда процесуален ред за отстраняване на неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт, които нарушават правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен?
При отрицателен отговор — ще бъде ли съответно на горепосочените норми, а също така и на чл. 47 от Хартата, такова тълкуване на националния закон за изменение на обвинението, което дава възможност на прокурора в съдебното заседание да отстрани тази неяснота и непълнота в съдържанието на обвинителния акт по начин, при който правото на подсъдимия да разбере в какво е обвинен бъде действително и реално защитено; или ще бъде съответно на горепосочените правни норми да се остави без приложение националната забрана за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-845/19: Okrazhna prokuratura – Varna, Съдебно решение от 21 октомври 2021 г.
Приложима ли е Директива 2014/42/ЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на Република България и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в Република България?
Следва ли Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че не предвижда само конфискацията на имущество, което съставлява икономическа изгода, произтичаща от престъплението, за което извършителят на това престъпление е бил осъден, а че предвижда и конфискацията на имущество, което принадлежи на извършителя и за което сезираният с делото национален съд е убеден, че е придобито чрез друго престъпно поведение, при спазване на гаранциите, предвидени в член 8, параграф 8 от тази директива, и при условие че престъплението, за което посоченият извършител е осъден, е сред изброените в член 5, параграф 2 от посочената директива, и че това престъпление може да доведе пряко или косвено до икономическа полза по смисъла на същата директива?
Следва ли член 8, параграфи 1, 7 и 9 от Директива 2014/42/ЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява отнемането в полза на държавата на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да има възможност да се конституира като страна в производството за конфискация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/20: LU (Recouvrement d’amendes de circulation routière), Съдебно решение от 6 октомври 2021 г.
Трябва ли разпоредбата на член 5, параграф 1 от Рамково решение [2005/214] да се тълкува в смисъл, че ако издаващата държава членка посочи санкционираното деяние, като се позове на една от споменатите в тази разпоредба квалификации, органът на изпълняващата държава членка не разполага с никаква свобода на преценка да откаже изпълнението и трябва да пристъпи към него?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, може ли органът на изпълняващата държава членка да приеме, че квалификацията на деянието, посочена в решението на издаващата държава членка, не съответства на съдържащото се в споменатото изброяване престъпление?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-206/20: Prosecutor of the regional prosecutor’s office in Ruse, Bulgaria, Определение от 22 юни 2021 г.
Могат ли българските прокурори да бъдат квалифицирани като „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, като се има предвид тяхната роля и степен на независимост при издаване на Европейска заповед за арест?
Представлява ли прокурорското решение за задържане до 72 часа „изпълняемо съдебно решение със същия ефект“ като национална заповед за арест по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Рамково решение 2002/584?
Осигурява ли българското законодателство ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата и изискванията на Рамково решение 2002/584, когато не е предвиден съдебен контрол върху Европейската заповед за арест или съдебното решение, на което тя се основава, преди предаването на лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-505/19: Bundesrepublik Deutschland (Notice rouge d’Interpol), Съдебно решение от 12 май 2021 г.
Следва ли член 54 от [КПСШ] във връзка с член 50 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че се забранява въобще образуването на наказателно производство за същото деяние във всички [договарящи страни], когато германската прокуратура е прекратила образувано от нея наказателно производство, след като обвиняемият е изпълнил определени наложени му задължения, и по-специално е превел определена от прокуратурата парична сума?
Произтича ли от член 21, параграф 1 [ДФЕС] забрана за държавите членки да изпълняват искания за задържане, отправени от трети държави в рамките на международна организация като [Интерпол], когато искането е за задържане на лице — гражданин на Съюза, и държавата членка, чийто гражданин е то, е изразила съмнение пред международната организация, а с това и пред останалите държави членки, дали искането за задържане е съвместимо със забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Допуска ли член 21, параграф 1 ДФЕС въобще образуване на наказателно производство и временно задържане на засегнатото лице в държавите членки, на които то не е гражданин, когато тези действия противоречат на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Следва ли член 4, параграф 1, буква a) и член 8, параграф 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 54 от КПСШ и член 50 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че държавите членки са длъжни да приемат разпоредби, които гарантират, че когато наказателно производство в една от договарящите страни е довело до погасяване на възможността за наказателно преследване, то във всички договарящи страни […] се забранява по-нататъшно обработване на червени бюлетини на [Интерпол], които биха могли да доведат до последващо наказателно производство?
Могат ли държавите членки, които са посочени в циркулярно съобщение за издирване („червена бюлетина“) от трети държави пред [Интерпол], да предприемат по-нататъшно обработване на данни само когато със съобщението за издирване трета държава отправя искане за задържане и екстрадиция и иска задържане, което не е в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-специално на забраната за повторно наказване за същото престъпление?
Има ли международна организация като [Интерпол] адекватно ниво на защита на данните в случаите, когато липсва решение по оценяване на това ниво по член 36 от [Директива 2016/680] и/или не са налице подходящи гаранции по член 37 от [Директива 2016/680]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-665/20: X (Mandat d’arrêt européen – Ne bis in idem), Съдебно решение от 29 април 2021 г.
Допустимо ли е националното законодателство да лишава изпълняващия съдебен орган от право на преценка при отказ за изпълнение на европейска заповед за арест въз основа на влязла в сила присъда в трета държава?
Следва ли понятието „същите деяния“ по член 3, точка 2 и член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува еднакво?
Може ли условието за „изтърпяно наказание или наказание, което вече не подлежи на изпълнение“ по член 4, точка 5 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се счита за изпълнено, когато остатъкът от наказанието е опростен от несъдебен орган на трета държава по силата на обща мярка за опрощаване, която не се основава на обективни съображения, свързани с наказателната политика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/20: Svishtov Regional Prosecutor’s Office, Съдебно решение от 10 март 2021 г.
Съвместима ли е с изискванията за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална процедура, при която както европейската заповед за арест, така и съдебният акт, на който тя се основава, са издадени от прокурор, без да подлежат на съдебен контрол в издаващата държава членка преди предаването на издирваното лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/19: Spetsializirana prokuratura (Déclaration des droits), Съдебно решение от 28 януари 2021 г.
Правата на обвиняемия по чл. 4 (особено това по чл. 4 ал. 3), по чл. 6 ал. 2 и по чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13 отнасят ли се до обвиняемия, който е арестуван въз основа на европейска заповед за арест?
При положителен отговор: чл. 8 от РР 2002/584 следва ли да бъде тълкуван, като допускащ промяна в съдържанието на европейската заповед за арест, съобразно формуляра, посочен в приложението — и по-специално допускащ добавянето на нов текст в този формуляр, относно правата на издирваното лице спрямо юрисдикциите на издаващата държава, с цел оспорване на националната заповед за арест и европейската заповед за арест?
При отрицателен отговор на втория въпрос: ще бъде ли съответно на съображение 12 и чл. 1 ал. 3 от Рамково решение 2002/584[…], чл. 4, чл. 6 ал. 2 и чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13[…], чл. 6 и чл. 47 от Хартата, ако бъде издадена европейска заповед за арест с точното спазване на формуляра по Приложението (т.е. без уведомяване на издирваното лице за правата му пред издаващата юрисдикция) и веднага след като узнае за ареста му, издаващата юрисдикция го уведоми за тези му права и му изпрати съответните документи?
Ако не съществува друго правно средство за гарантиране на правата по чл. 4, особено на това по чл. 4 ал. 3, по чл. 6 ал. 2 и по чл. 7 ал. 1 от Директива 2012/13[…] на лице, арестувано въз основа на европейска заповед за арест, то валидно ли е Рамково решение 2002/584?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.