4.06.03 - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-8/19: RH, Определение от 12 февруари 2019 г.
Предоставя ли член 267 ДФЕС и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз право на националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да се произнесе по законосъобразността на решение за задържане под стража, и допустимо ли е дисциплинарно санкциониране на съдии за упражняването на това право?
Съвместима ли е с изискванията на презумпцията за невиновност национална практика, при която съдът извършва анализ и претегляне на уличаващи и оневиняващи доказателства при произнасяне относно задържане под стража, стига решението да не представя задържаното лице като виновно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/18: TC, Съдебно решение от 12 февруари 2019 г.
Допустимо ли е националното законодателство да предвижда общо и безусловно задължение за освобождаване на издирвано лице, задържано въз основа на европейска заповед за арест, след изтичане на 90-дневен срок, когато съществува много сериозна опасност от укриване, която не може да бъде сведена до приемливо равнище чрез налагане на подходящи мерки?
Съвместима ли е с член 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална съдебна практика, която позволява продължаване на задържането на издирваното лице след изтичане на 90-дневния срок въз основа на тълкуване, че този срок се спира при отправяне или изчакване на преюдициално запитване или при отлагане на решението поради опасност от нечовешки или унизителни условия на задържане в издаващата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-97/18: ET, Съдебно решение от 10 януари 2019 г.
Може ли член 12, параграф 1 от Рамково решение [2006/783] да се тълкува в смисъл, че при изпълнението в Нидерландия на решение за конфискация, изпратено от издаваща държава, може да бъде наложена принудителна мярка задържане по смисъла на член 577c от Наказателно-процесуалния кодекс, предвид и на решението на Hoge Raad [der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия)] от 20 декември 2011 г., съгласно което принудителната мярка задържане трябва да се счита за наказание по смисъла на член 7, параграф 1 ЕКПЧ?
Има ли за възможността за налагане на принудителна мярка задържане значение дали и правото на издаващата държава предвижда възможността за налагане на тази мярка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-551/18: IK (Изпълнение на допълващо наказание), Съдебно решение от 6 декември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 6 декември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест и процедури за предаване между държавите членки — Европейска заповед за арест, издадена с оглед изпълнението на наказание лишаване от свобода — Съдържание и форма — Член 8, параграф 1, буква е) — Неупоменаване на допълващото наказание — Валидност — Последици — Ефект по отношение на задържането“ По дело C‑551/18 PPU с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия) с акт от 29 август 2018 г., постъпил в Съда на 29 август 2018 г., в рамките на производство по дело относно изпълнението на европейска заповед за арест, издадена срещу IK, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, изпълняваща функцията на председател на първи състав, J.‑C. Bonichot, E. Regan (докладчик), C. G. Fernlund и S. Rodin, съдии, генерален адвокат: E. Sharpston, секретар: M. Ferreira, главен администратор, предвид искането на запитващата юрисдикция от 29 август 2018 г., постъпило в Съда на 29 август 2018 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 октомври 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за IK, от P. Bekaert, advocaat, – за белгийското правителство, от C. Van Lul, C. Pochet и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/18: R O, Съдебно решение от 19 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 19 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Случаи, при които не се допуска изпълнение — Член 50 ДЕС — Заповед, издадена от съдебните органи на държава членка, която е инициирала процедурата за оттегляне от Европейския съюз — Несигурност относно режима, приложим към отношенията между тази държава и Съюза след оттеглянето“ По дело C‑327/18 PPU с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от High Court (Висш съд, Ирландия) с акт от 17 май 2018 г., постъпил в Съда на 18 май 2018 г., в рамките на производство по дело относно изпълнение на европейски заповеди за арест, издадени срещу RO, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: R. Silva de Lapuerta, председател на състава, C. G. Fernlund (докладчик), Aл. Арабаджиев, S. Rodin и E. Regan, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: L. Hewlett, главен администратор, предвид искането на запитващата юрисдикция от 17 май 2018 г., постъпило в Съда на 18 май 2018 г., преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда, предвид решението на първи състав от 11 юни 2018 г. да уважи това искане, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юли 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за RO — от E. Martin-Vignerte и J. MacGuill, solicitors, C. Cumming, BL, и ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/18: Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебна система), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на лице въз основа на европейска заповед за арест, когато съществуват системни или общи недостатъци, засягащи независимостта на съдебната власт в издаващата държава членка, които могат да доведат до реален риск от нарушение на правото на справедлив съдебен процес по член 47 от Хартата?
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган при наличие на такива системни недостатъци да извърши конкретна и индивидуална преценка относно риска за засегнатото лице, включително чрез искане на допълнителна информация от издаващия съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/17: AY (Mandat d’arrêt – Témoin), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че решението да не се образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?
Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584, когато съдебният орган в друга държава членка е взел решение или да не образува наказателно производство за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?
Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584?
В какво съотношение се намират помежду си абсолютното основание за отказ от предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че [спрямо] издирваното лице е [постановен окончателен съдебен акт] от държава членка за същите деяния […]“, и относителното основание за отказ от предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателно[…] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече се е произнесла по европейска заповед за арест, издадена преди това от друг съдебен орган срещу същото издирвано лице по същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, налице са по-строги критерии относно доказването на извършването на престъплението и нов компетентен съдебен орган/съд)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-220/18: Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Допустимо ли е изпълняващият съдебен орган да изключи наличието на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата единствено въз основа на съществуването на правно средство за защита в издаващата държава членка, позволяващо оспорване на условията на лишаване от свобода?
Задължен ли е изпълняващият съдебен орган да провери условията на лишаване от свобода във всички пенитенциарни заведения, в които лицето би могло да бъде настанено, или само в тези, в които има вероятност лицето да бъде основно настанено?
Може ли изпълняващият съдебен орган да вземе предвид гаранции или информация, предоставени от органи на издаващата държава членка, различни от издаващия съдебен орган, относно отсъствието на нечовешко или унизително отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/16: Lada, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.
Следва ли членове 67 ДФЕС и 82 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат провеждането на уредено в националното законодателство наказателно или друго производство за „признаване“ или трансформиране в определена държава членка на влязло в сила решение на съд на друга държава — членка на Европейския съюз, с което последният се е произнесъл окончателно по извършеното от осъденото лице деяние, като предпоставка за това чуждестранното съдебно решение да се счита за постановено от национален съд?
Следва ли, в светлината на Рамково решение 2008/675, да се счита за несъвместимо с принципа non bis in idem, установен с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, производство като това по членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, което е предвидено „за признаване“ в Унгария на влезли в сила чуждестранни решения, постановени в окончателно приключили наказателни производства в други държави — членки на Съюза (по отношение на същото лице и същото деяние), но в действителност няма за цел да се приведат в изпълнение тези съдебни решения, а да се създаде основание за вземането им предвид в бъдещи наказателни производства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/15: Kolev и др., Съдебно решение от 5 юни 2018 г.
1) Следва ли член 325 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област
При положителен отговор, какви са последиците от несъвместимостта на такава правна уредба с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС?
2) Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че предвиденото право на информация относно обвинението е спазено, когато на защитата е предоставена подробна информация относно обвинението след внасянето на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди реално да започнат пренията пред него
Следва ли член 7, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на достъп до материалите по делото е гарантирано, когато компетентните органи са дали на защитата възможност да се запознае с тези материали в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, дори когато тя не е могла да се възползва от тази възможност, и при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него?
3) Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава националния съд против волята на двама обвиняеми да отстрани упълномощения от тях адвокат, поради това че интересите на тези обвиняеми са противоречиви, и допуска този съд да позволи на посочените лица да упълномощят нов адвокат или при необходимост сам да назначи служебно двама адвокати на мястото на първия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.