4.06.02 - Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-340/16: MMA IARD, Съдебно решение от 20 юли 2017 г.
Следва ли искът на местен работодател за обезщетение за понесените от него вреди вследствие на продължаващото изплащане на трудовото възнаграждение на негов работник или служител с местоживеене на територията на страната да се разглежда като иск „във връзка със застраховане“ по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 44/2001, когато:
a) работникът или служителят е ранен при пътнотранспортно произшествие в държава членка (Италия),
б) искът е предявен срещу установен в друга държава членка (Франция) застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата и
в) работодателят като субект на публичното право притежава собствена правосубектност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 9, параграф 1, буква б) във връзка с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че работодателят, който продължава да изплаща трудовото възнаграждение, може в качеството на „увредено лице“ да предяви иск срещу застраховател на гражданската отговорност за превозното средство на причинителя на вредата пред съда по своето седалище, доколкото такъв пряк иск е допустим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/16: Assens Havn, Съдебно решение от 13 юли 2017 г.
Трябва ли член 13, точка 5 във връзка с член 14, точка 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да се тълкува в смисъл, че увредената страна, която съгласно националното право може да предяви иск пряко срещу дружеството, предоставящо застрахователно покритие за страната, причинила увреждането, е обвързана от споразумението относно компетентността, валидно сключено между застрахователя и притежателя на полицата съгласно член 13, точка 5 във връзка с член 14, точка 2, буква а) от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-436/16: Leventis и Vafias, Съдебно решение от 28 юни 2017 г.
Прилага ли се клаузата за предоставяне на компетентност — договорена съгласно член 23, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 между две дружества, а именно Malcon Navigation и Brave Bulk Transport и съдържаща се в конкретния случай в договор, сключен на 14 ноември 2007 г. в частна писмена форма, чийто член 10 предвижда, че „настоящото споразумение се урежда от английското право и е от компетентността на английските съдилища, като всички спорове, които произтичат от него или са свързани с него, са от изключителната компетентност на High Court of of Justice (England & Wales) [Върховен съд (Англия и Уелс)]“ — във връзка с действията или бездействията на органите, представляващи Brave Bulk Transport, които ангажират неговата отговорност по смисъла на член 71 от гръцкия граждански кодекс, и спрямо отговорните лица, които са действали в изпълнение на задълженията си и които съгласно посочения член 71 във връзка с член 926 от гръцкия граждански кодекс, носят солидарна отговорност с дружеството като юридическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/16: Kareda, Съдебно решение от 15 юни 2017 г.
Трябва ли член 7, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че правото на длъжник по (съвместен) договор за банков кредит, който е погасявал вноските по кредита сам, да предяви иск за възстановяване (компенсация/регресен иск) срещу другия длъжник по този договор за кредит, представлява производно (вторично) право, произтичащо от договора за кредит?
Следва ли мястото на предявяване на иска за възстановяване (компенсация/регресен иск) на длъжник срещу другия длъжник по съвместен договор за кредит да се определи по член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 („Предоставяне на услуги“), или по член 7, точка 1, буква а) във връзка с буква в) от Регламент № 1215/2012 съгласно lex causae?
Отпускането на кредита от страна на банката ли е специфичната престация по договора за кредит и определя ли се следователно мястото на изпълнение на тази услуга съгласно член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 според седалището на банката, ако отпускането на кредита е осъществено изключително на това място?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/17: OL, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Може ли първоначалното намерение на родителите относно връщането на майката заедно с детето в държавата членка, където са имали обичайно местопребиваване преди раждането, да бъде решаващ фактор за определяне на „обичайното местопребиваване“ на дете в кърмаческа възраст по смисъла на член 11, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, когато детето е родено и е пребивавало непрекъснато с майка си в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-54/16: Vinyls Italia, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Следва ли „доказването“, което член 13 от Регламент № 1346/2000 възлага в тежест на лицето, почерпило определени предимства от действие, което е увредило интересите на всички кредитори, за да се противопостави на оспорването на това действие съгласно разпоредбите на lex fori concursus, да включва и задължението за повдигане на процесуално възражение в тесния смисъл на думата в сроковете, определени в процесуалното право на сезирания съд, при позоваване на страната на предвидената в същия регламент клауза за освобождаване и доказване, че са изпълнени двете изисквани от тази разпоредба условия, или следва ли член 13 от Регламент № 1346/2000 да намери приложение, когато заинтересованата страна е поискала неговото прилагане в хода на производството, включително извън определените в процесуалното право на сезирания съд срокове за повдигане на процесуални възражения, или също ex officio, при условие че същата страна е доказала, че увреждащото действие се урежда от lex causae на друга държава членка, чийто закон не допуска в конкретния случай никакви средства за оспорване на това действие?
Следва ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 препращане към разпоредба на lex causae за преценката дали „в съответния случай този закон не допуска никакви средства за оспорване на тези действия“, да се тълкува в смисъл, че страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай lex causae не предвижда по общ и абстрактен начин никакви средства за оспорване на действие като това, което в случая се приема за увреждащо — а именно плащането на договорно задължение — или в смисъл че когато lex causae допуска възможността да се оспорва такова действие, страната, която носи тежестта на доказване, трябва да докаже, че в конкретния случай не са изпълнени условията — различни от тези на lex fori concursus, които се изискват, за да може да бъде прието оспорването в разглеждания случай?
Може ли предвиденото в член 13 от Регламент № 1346/2000 изключение — като се има предвид неговият замисъл да се защитят оправданите правни очаквания на страните относно стабилността на действията съгласно lex causae — да се прилага и когато страните по договора са със седалище в една и съща държава членка, чийто закон следователно предвидимо е предназначен да стане lex fori concursus при неплатежоспособност на една от тях, и посредством договорна клауза за избор на правото на друга държава членка страните изключват възможността към отмяната на действията по изпълнението на този договор да се прилагат императивните норми на lex fori concursus, създадени за защита на принципа за par condicio creditorum [равенство на кредиторите], във вреда на всички кредитори в случай на настъпване на неплатежоспособност?
Следва ли член 1, параграф 1 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че за целите на приложимостта на същия регламент „ситуации[те] на стълкновение на закони“ обхващат и случая на договор за тайм-чартър, сключен в една държава членка между дружества със седалище в същата държава членка, който съдържа клауза за избор на правото на друга държава членка?
Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли член 3, параграф 3 от Регламент „Рим I“ във връзка с член 13 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изборът на страните да подчинят договора на правото на държава членка, различна от държавата членка, в която се намират „всички други елементи, относими към ситуацията“, не засяга прилагането на императивните норми на правото на последната държава членка, приложими като lex fori concursus по отношение на възможността да се оспорват действията, извършени преди образуването на производство по несъстоятелност във вреда на интересите на всички кредитори, като по този начин надделява над дерогиращата клауза по член 13 от Регламент № 1346/2000?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/16: HanseYachts, Съдебно решение от 4 май 2017 г.
Когато процесуалното право на държава членка предвижда самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства, в рамките на което по разпореждане на съда бъде възложена експертиза на вещо лице, [в частност] „expertise judiciaire по френското право“, и когато в тази държава членка се заведе подобно самостоятелно производство по обезпечаване на доказателства, като впоследствие в същата държава членка въз основа на установеното в самостоятелното производство по обезпечаване на доказателства се образува исково производство между същите страни:
Представлява ли в този случай документът, с който се образува самостоятелното производство по обезпечаване на доказателства, „документ за образуване на производството или равностоен документ“ по смисъла на член 30, точка 1 от Регламент № 44/2001
Или едва документът, с който се предявява искът, следва да се счита за „документ за образуване на производството или равностоен документ?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-484/15: Zulfikarpašić, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Съответстват ли разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение във връзка с европейското изпълнително основание на Регламент (ЕО) № 805/2004, и по-специално дали в Хърватия, в производствата по издаване на разпореждане за принудително изпълнение въз основа на автентичен документ, терминът „съд“ обхваща и нотариусите, и освен това могат ли нотариусите да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по влезли в сила и подлежащи на изпълнение разпореждания за принудително изпълнение, издадени от тях въз основа на автентичен документ, след като срещу съответното разпореждане не е подадена частна жалба, а в случай че не могат да издават такива удостоверения, могат ли съдилищата да издават удостоверения за европейско изпълнително основание по разпореждания за принудително изпълнение, издадени от нотариус въз основа на автентичен документ, ако съответното разпореждане по същество се отнася за безспорно вземане, и кой формуляр трябва да се използва в този случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/15: W и V, Съдебно решение от 15 февруари 2017 г.
Следва ли член 8 от Регламент № 2201/2003 и член 3 от Регламент № 4/2009 да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка, постановили решение, което е придобило сила на пресъдено нещо и се отнася до родителската отговорност за ненавършило пълнолетие дете и до задълженията за издръжката му, са компетентни да се произнесат и по искане за изменение на съдържащите се в това решение разпоредби, макар обичайното местопребиваване на детето да се намира на територията на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-618/15: Concurrence, Съдебно решение от 21 декември 2016 г.
Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че при твърдяно нарушение на забраните за препродажба извън дадена мрежа за селективна дистрибуция и от електронен пазар, извършено посредством оферти за продажба, публикувани на няколко интернет сайтове, управлявани в различни държави членки, одобреният дистрибутор, който се счита за увреден, може да подаде иск за спирането на причиненото неправомерно поведение до юрисдикцията, на територията на която публикуваните онлайн оферти са достъпни или са били достъпни, или трябва да е налице друга привръзка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.