4.06.02.10 - Мерки, свързани със семейното право
Мерки, свързани със семейното право
Дело C-111/17: OL, Съдебно решение от 8 юни 2017 г.
Може ли първоначалното намерение на родителите относно връщането на майката заедно с детето в държавата членка, където са имали обичайно местопребиваване преди раждането, да бъде решаващ фактор за определяне на „обичайното местопребиваване“ на дете в кърмаческа възраст по смисъла на член 11, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, когато детето е родено и е пребивавало непрекъснато с майка си в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/15: W и V, Съдебно решение от 15 февруари 2017 г.
Следва ли член 8 от Регламент № 2201/2003 и член 3 от Регламент № 4/2009 да се тълкуват в смисъл, че съдилищата на държавата членка, постановили решение, което е придобило сила на пресъдено нещо и се отнася до родителската отговорност за ненавършило пълнолетие дете и до задълженията за издръжката му, са компетентни да се произнесат и по искане за изменение на съдържащите се в това решение разпоредби, макар обичайното местопребиваване на детето да се намира на територията на друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-428/15: D., Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
1) Приложим ли е член 15 от Регламент № 2201/2003 по отношение на основани на публичното право искания във връзка със закрила на детето, направени от местен орган в държава членка, в случаите, когато приемането на компетентността от съд на друга държава членка ще направи необходимо образуването на отделно производство от различен орган, в съответствие с различен правен ред и вероятно свързано с различна фактическа обстановка?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в каква степен и изобщо трябва ли съдът да вземе предвид вероятните последици от уважаването на искането по член 15 по отношение на правото на свободно движение на засегнатите лица?
3) Ако понятието „[висш] интерес на детето“ по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 се отнася само до избора на съд, какви други фактори, които не са били вече взети предвид при преценката дали друг съд е „по-подходящ“, може да вземе предвид съдът в това отношение?
4) Може ли за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 съдът да вземе предвид материалното право, процесуалните разпоредби или съдебната практика на съответната държава членка?
5) В каква степен за целите на член 15 от Регламент № 2201/2003 националният съд следва да вземе предвид конкретните обстоятелства по делото, включително желанието на майката да се премести извън обсега на действие на социалните служби в нейната държава по произход, след което да роди детето си под юрисдикцията на друга държава, чиято социална система тя счита за по-благоприятна?
6) Кои въпроси по-специално трябва да разгледа националният съд, когато определя кой съд е най-подходящ да разгледа делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/15: Mikołajczyk, Съдебно решение от 13 октомври 2016 г.
Делата за унищожаване на брак след смъртта на единия от съпрузите попадат ли в приложното поле на Регламент № 2201/2003?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: попадат ли в приложното поле на посочения регламент делата за унищожаване на брак, образувани по иск на друго лице, а не на един от съпрузите?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: може ли по дела за унищожаване на брак, образувани по иск на друго лице, а не на един от съпрузите, компетентността на съда да бъде учредена на основанията, предвидени в член 3, параграф 1, буква а), пето и шесто тире от Регламент № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-173/16: M.H., Определение от 22 юни 2016 г.
Как следва да се тълкува понятието „момент на подаване на исковата молба или на документ, имащ същото значение, в съда“ по член 16, параграф 1, буква а) от Регламент № 2201/2003, когато националното право предвижда, че само по себе си подаването не води веднага до започване на производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/15: Gogova, Съдебно решение от 21 октомври 2015 г.
Представлява ли дело, отнасящо се до „определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност“ по смисъла на член 1, пар. 1, б. „б“ [от Регламент № 2201/2003] във вр. с член 2, т. 7 [от този регламент], за което може да се прилага член 8, параграф 1 [от същия регламент], предоставената от закона възможност на гражданския съд да реши спор при разногласие на родителите по пътуване на детето в чужбина и издаване на документи за самоличност, ако приложимият материален закон предвижда съвместно упражняване на тези родителски права по отношение на детето?
Прилагат ли се основанията за учредяване на международна компетентност при граждански дела за родителска отговорност, когато решението замества юридически факт от значение за административна процедура по отношение на детето и приложимият закон предвижда тя да се проведе в конкретна държава-член на Европейския съюз?
Следва ли да се приеме, че има пророгация на компетентност по смисъла и условията на член 12, параграф 1, т. „б“ от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., когато представителят на ответника не е оспорил компетентността на съда, но той не е упълномощен, а е назначен от съда поради затруднения ответникът да бъде уведомен и да участва по конкретното дело лично или чрез упълномощен представител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/14: A, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Когато става дума за дело за съдебна раздяла и дело за развод, водени между едни и същи страни пред съдилища на две държави членки, член 19, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2201/2003 трябва ли да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство, в който делото пред първия сезиран съд в първата държава членка се прекратява след сезирането на втория съд във втората държава членка, компетентността на първия сезиран съд трябва да не се смята за установена
По-конкретно, релевантно ли е обстоятелството, че първото дело е прекратено съвсем малко преди образуването на трето дело в първата държава членка, както и от значение ли са поведението на ищеца по първото дело, по-точно липсата на грижливо водене на делото от негова страна, и наличието на часова разлика между съответните държави членки, която би позволила сезиране на съдилищата на първата държава членка преди сезирането на съдилищата на втората?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/14: Matoušková, Съдебно решение от 6 октомври 2015 г.
Когато особен представител на ненавършило пълнолетие лице сключи от негово име договор за делба на наследство, която, за да бъде валидна, трябва да бъде одобрена от съд, каква мярка е това решение на съда — по член 1, параграф 1, буква б) или по член 1, параграф 3, буква е) от Регламент (EО) № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/14: Bohez, Съдебно решение от 9 септември 2015 г.
Следва ли член 1, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че делата относно изпълнението на имуществена санкция (astreinte), която е определена в съдебен спор, засягащ родителските грижи и правото на лични отношения, с цел да се гарантира изпълнението на основното задължение, не попадат в приложното поле на този регламент?
Ако горепосочените дела попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], следва ли член 49 от този регламент да се тълкува в смисъл, че определената съответно за ден имуществена санкция — която в държавата членка по произход подлежи на непосредствено изпълнение за определения ѝ размер, но окончателният ѝ размер може да бъде изменен въз основа на молба или на твърдение на лицето, което трябва да плати санкцията — подлежи на изпълнение в [друга] държава членка едва след като размерът ѝ е отделно окончателно определен в държавата членка по произход?
Ако горепосочените дела не попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], как следва да се тълкува член 47, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003]: в смисъл, че към изпълнителните и обезпечителните мерки, които се отнасят до родителските грижи и правото на лични отношения, се прилага процедурата за изпълнение по смисъла на тази разпоредба, т.е. процедура, за която определящо е законодателството на държавата членка по изпълнението, или пък че тези мерки могат да бъдат част от решението относно родителските грижи и правото на лични отношения, което съгласно Регламент [№ 2201/2003] подлежи на изпълнение в другата държава членка?
Ако изпълнението на имуществена санкция се иска в друга държава членка, необходимо ли е размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка, в която е постановено решението, дори и Регламент [№ 44/2001] да не се прилага при изпълнението?
Ако имуществена санкция (astreinte), определена с оглед зачитането на правото на лични отношения, подлежи на изпълнение в друга държава членка, без размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка по произход:
а) за изпълнението на имуществената санкция необходимо ли е все пак да се провери дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед правата на детето, и
б) кой съд тогава е компетентен да провери тези обстоятелства, и по-точно
i) компетентността на съда на държавата по изпълнението във всички случаи ли се свежда до проверка дали твърдяното възпрепятстване на правото на лични отношения между деца и родител се дължи на причина, която изрично следва от решението по съществото на спора, или
ii) от защитените в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) права на детето следва ли, че съдът на държавата по изпълнението има по-широко правомощие или задължение за проверка дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед закрилата на правата на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-507/14: P, Определение от 16 юли 2015 г.
Коя е релевантната дата за сезиране на съд по смисъла на член 16, параграф 1, буква a) от Регламент № 2201/2003 при наличие на спиране на производството по искане на ищеца преди уведомяване на ответника?
Може ли спирането на производството да се счита за небрежност на ищеца по отношение на задължението за уведомяване на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.