4.06.02.10 - Мерки, свързани със семейното право
Мерки, свързани със семейното право
Дело C-67/24: Amozov, Съдебно решение от 27 март 2025 г.
Следва ли съображение15 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че допуска национална съдебна практика, според която международната компетентност на съдилищата, които разглеждат искове за издръжка на лица, които обичайно пребивават в трета страна (в случая Канада), се определят по реда на националното право, а не на Регламента?
Следва ли чл. 3 и чл. 8 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкуват в смисъл, че допуска[т] национална съдебна практика, според която понятието „иск за издръжка“ не включва иск за намаляване на издръжка, като приема[, че] разпоредбите на чл. 3—6 от Регламента се прилагат само за искове за търсене на издръжка?
Следва ли чл. 6 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че понятието „общо гражданство“ се прилага и в случай, когато една или повече от страните имат двойно гражданство, или се прилага само в случаите на пълна идентичност на гражданствата?
Следва ли чл. 7 от Регламент [№ 4/2009] да се тълкува в смисъл, че допуска по претенции за намаляване на издръжка по иск на длъжника да се разглеждат като „изключителен случай“, когато взискателят за издръжка има обичайно местопребиваване в трета държава и няма друга връзка със Съюза освен гражданството си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-61/24: Lindenbaumer, Съдебно решение от 20 март 2025 г.
По какви критерии следва да се определя обичайното местопребиваване на съпрузите по смисъла на член 8, букви а) и б) от Регламент [№ 1259/2010], и по специално:
— изпращането на работа като дипломатически агент оказва ли влияние върху възможността да се приеме обичайно местопребиваване в приемащата държава, или, дори напротив, я изключва,
— трябва ли физическото присъствие на съпрузите в дадена държава да е с определена продължителност, преди да може да се приеме, че там е установено обичайно местопребиваване,
— изисква ли установяването на обичайно местопребиваване определена степен на социална и семейна интеграция в съответната държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/23: Anikovi, Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [„Брюксел Iа“] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Европейския съюз], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/23: Greislzel, Съдебно решение от 20 юни 2024 г.
Доколко уредбата в членове 10 и 11 от Регламент [№ 2201/2003] се прилага само за производства между държави — членки на ЕС?
По-конкретно:
1) Прилага ли се член 10 от Регламент [№ 2201/2003], имайки за последица запазване на компетентността на съдилищата в държавата [членка] по предишното пребиваване, ако преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в държава — членка на ЕС (Германия), и процедурата по връщане съгласно Хагската конвенция [от 1980 г.] е водена между държава — членка на ЕС (Полша), и трета държава (Швейцария) и в рамките на тази процедура е отказано връщането на детето?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен:
2) Какви изисквания трябва да са изпълнени в рамките на член 10, буква б), подточка i) от Регламент [№ 2201/2003], за да се установи запазването на компетентността [на съдилищата на държавата членка по предишното обичайно местопребиваване на детето]?
3) Прилага ли се член 11, параграфи 6—8 от Регламент [№ 2201/2003] и при провеждането на процедура по връщане съгласно Хагската конвенция [от 1980 г.] между трета държава и държава — членка на ЕС, като държава на преместване, доколкото преди отвеждането детето е имало обичайно местопребиваване в друга държава — членка на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-381/23: Geterfer, Съдебно решение от 6 юни 2024 г.
Налице ли е съгласно Регламент (ЕО) № 4/2009 […] висящо производство с един и същ предмет пред друг съд, ако в Белгия се води процес за издръжка при страни бащата на детето и майката на детето, а в Германия на по-късен етап е заведено дело за издръжка от междувременно навършилото пълнолетие дете срещу неговата майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-462/22: BM (Résidence du demandeur de divorce), Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
Започва ли да тече за ищеца изчаквателният период от една година, респ. шест месеца съгласно член 3, параграф 1, буква а), пето и шесто тире от Регламент [№ 2201/2003], едва с доказването [от ищеца] на обичайното му местопребиваване в държавата членка на сезирания съд или е достатъчно, ако в началото на съответния изчаквателен период ищецът първоначално има чисто фактическо местопребиваване в държавата на сезирания съд и едва след това, в периода до предявяването на иска, местопребиваването му се затвърди като обичайно местопребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/22: CM (Droit de visite d’un enfant ayant déménagé), Съдебно решение от 27 април 2023 г.
Приложим ли е член 9, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003] по отношение на:
a) искане за промяна на правото на лични отношения по смисъла на член 2, точка 10 от същия регламент, подадено от носителя на това право въз основа на съдебно решение с отложено действие поради съображения, свързани с интересите на децата, което е окончателно, придобило е сила на пресъдено нещо и е постановено в държавата [членка] по предишното обичайно местопребиваване на децата повече от четири месеца преди сезирането по член 9, параграф 1 [от посочения регламент];
б) при това, като се изключва предвидената в член 8 от този регламент принципна компетентност,
въпреки уточнението в съображение 12 от Регламент [№ 2201/2003], че „[п]равилата] за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, [установени в] настоящ[ия регламент], са [замислени с оглед на висшия] интерес на детето и особено на критерия на близостта. [Следователно,] на първо място[,] [юрисдикциите на] държавата членка [по] обичайното [место]пребиваване на детето [са компетентни], освен в няко[и] случаи на промяна на [место]пребиваването на детето […]“?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, съществуващата по този начин компетентност съгласно член 9, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003], която е предвидена „по силата на [дерогация] от член 8“ от този регламент, противопоставя ли се на прилагането на член 15 от същия регламент, предвиден „по […] изключение“ и „когато това е в[ъв висшия] интерес [н]а детето“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/22: Rzecznik Praw Dziecka и др. (Suspension de la décision de retour), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Съвместимо ли е с изискването за бързина по член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 национално законодателство, което позволява по искане на органи, които не са съд, по силата на закона да се спре изпълнението на решение за връщане на дете, без да е необходимо искането да бъде мотивирано?
Гарантира ли такова национално законодателство ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато позволява спиране на изпълнението на съдебно решение без съдебен контрол и без мотиви?
Следва ли националният съд да остави без приложение национална разпоредба, която противоречи на член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, поради принципа на предимство на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/20: Senatsverwaltung für Inneres und Sport, Съдебно решение от 15 ноември 2022 г.
Прекратяването на брака на основание член 12 от Законодателен декрет № 132/2014 представлява ли решение за развод по смисъла на Регламент „Брюксел IIa“?
При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли прекратяването на брака на основание член 12 от Законодателен декрет № 132/2014 да се третира съобразно разпоредбата на член 46 от Регламент „Брюксел IIa“ относно публични актове и споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-501/20: M P A, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент [№ 2201/2003] и член 3 от Регламент [№ 4/2009] на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на Съюза и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на Съюза, когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?
В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на Съюза в трета държава, как би повлияло това на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 от Регламент № 2201/2003 от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?
В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)
Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава
И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка [на сезирания съд]?
Противоречи ли на член 47 от [Хартата] положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.