4.06.02.01 - Съдебна компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения
Съдебна компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения
Дело C-803/18: BALTA, Съдебно решение от 27 февруари 2020 г.
Трябва ли член 15, параграф 5 и член 16, параграф 5 от Регламент № 1215/2012 да се разбират в смисъл, че при застраховка „големи рискове“ споразумение за предоставяне на компетентност, включено в застрахователния договор между притежателя на полицата и застрахователя, може да се противопостави на застраховано по този договор лице, което не се е съгласило изрично с тази клауза и което обичайно пребивава или е установено в държава членка, различна от тази по местоживеенето на притежателя на полицата и на застрахователя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-433/18: Aktiva Finants, Съдебно решение от 12 декември 2019 г.
Съвместимо ли е производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, предвидено в рамките на националната система на способите за обжалване, с изискването за осигуряване на всяка от страните на ефективни правни средства за защита, гарантирани от член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001, когато се обжалва акт на първоинстанционен съд относно признаването и изпълнението на съдебно решение съгласно Регламент № 44/2001?
Изпълнени ли са в производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане условията за състезателност на производството по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001, когато ответникът по жалбата не се изслушва преди произнасянето по допускането ѝ
Изпълнени ли са тези условия, ако ответникът по жалбата се изслушва преди произнасянето по нейното допускане до по-нататъшно разглеждане?
Има ли значение за тълкуването обстоятелството, че жалба може да подаде не само страната, която иска изпълнение и чиято молба е била отхвърлена, но и страната, спрямо която се иска изпълнение, когато молбата е била уважена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-421/18: Ordre des avocats du barreau de Dinant, Съдебно решение от 5 декември 2019 г.
Попада ли предявеният от адвокатска колегия иск за осъждане на един от членовете ѝ да заплати дължимите на колегията годишни вноски в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/18: Tiger и др., Съдебно решение от 4 декември 2019 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че иск на синдик, назначен от съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, който има за предмет обявяване за относително недействителни, по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, на продажба на недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, както и на учредената върху него ипотека, е от изключителната компетентност на съдилищата на първата държава членка?
Следва ли член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че решение, с което съд на държавата членка на образуване на производството разрешава на синдика да предяви в друга държава членка иск, макар че той попада в изключителната компетентност на този съд, има за последица предоставяне на международна компетентност на съдилищата на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/19: EOS Matrix, Определение от 6 ноември 2019 г.
Приложими ли са Регламент № 805/2004 и Регламент № 1215/2012 в случай, при който вземането е оспорено и липсва международен елемент?
Обосновават ли се права или дискриминация по член 18 ДФЕС и член 47 от Хартата при липса на връзка с правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси при липса на елемент на свързаност с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/18: Riel, Съдебно решение от 18 септември 2019 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че предвиденият в австрийското право кредиторски установителен иск е свързан с несъстоятелността по смисъла на [тази разпоредба] и следователно не попада в материалния обхват на този регламент?
Може ли член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се прилага по аналогия към свързани искове, които попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000?
Трябва ли член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че са налице искове с един и същ предмет и между същите страни, когато кредиторът, в случая жалбоподателят [в главното производство], който е предявил (по същество) идентично вземане в австрийското главно производство по несъстоятелност и в полското вторично производство по несъстоятелност, но това вземане е оспорено (в по-голямата му част) от съответния синдик, предяви искове за установяване на вземания в определен размер към масата на несъстоятелността първо в Полша, срещу местния синдик във вторичното производство по несъстоятелност, а след това в Австрия, срещу синдика в главното производство по несъстоятелност — в случая [г‑н Riel]?
Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че изискването за посочване на „естеството на вземането […], датата на възникване и размера“ е изпълнено, когато:
а) както в случая, в писменото си изявление за предявяване на вземането в главното производство по несъстоятелност кредиторът със седалище в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, в случая жалбоподателят [в главното производство], се ограничи да опише вземането и да посочи конкретна сума, но без да посочи дата на възникване (например „вземане на подизпълнителя JSV Slawomir Kubica за извършване на пътно-строителни работи“);
б) но въпреки че в самото изявление за предявяване на вземането не е посочена дата на възникване на вземането, всъщност тя може да бъде установена от представените в приложение към изявлението документи (например предвид датата на представената фактура)?
Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални разпоредби, които в конкретния случай са по-благоприятни за предявилия вземането кредитор със седалище в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, например по отношение на изискването за посочване на дата на възникване на вземането?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/18: AMS Neve и др., Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Трябва ли член 97, параграф 5 от Регламент № 207/2009 да се тълкува в смисъл, че притежател на марка на Европейския съюз, който счита, че е увреден поради използване без негово съгласие от трето лице на идентичен на марката знак в публикувани по електронен път реклами и предложения за продажба на стоки, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, може да предяви иск за нарушение срещу това трето лице пред съд за марките на Европейския съюз на държавата членка, на чиято територия се намират потребителите и търговците, към които рекламите или предложенията за продажба са насочени, независимо от факта че това трето лице е взело решение и е предприело действия за публикуването по електронен път в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/18: Salvoni, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде удостоверението по член 53 от този Регламент във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от посочения регламент с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-451/18: Tibor-Trans, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Трябва ли разпоредбата относно специалната компетентност, съдържаща се в член 7, точка 2 от Регламент […] № 1215/2012 […], да се тълкува в смисъл, че съдът на определена държава членка е компетентен като съд по „мястото, където е настъпило […] вредоносното събитие“, ако
– в тази държава членка се намира седалището, основното място на икономическа дейност или центърът на имуществените интереси на ищеца [в главното производство], който твърди, че е претърпял вредата,
– претенциите на ищеца [в главното производство] само срещу един ответник (производител на товарни автомобили), установен в друга държава членка, се основават на нарушение, установено с решение на Европейската комисия съгласно член 101, параграф 1 от [ДФЕС] и изразяващо се в сключването на тайни споразумения за определяне на цени и увеличение на брутните цени в ЕИП, като това решение има и други адресати освен ответника [в главното производство],
– ищецът [в главното производство] е придобил само камиони, произведени от други участващи в картела предприятия,
– няма сведения някоя от срещите, които се приемат за ограничаващи конкуренцията, да е била проведена в държавата [членка] на сезирания съд,
– ищецът [в главното производство] по принцип е придобивал камионите — според него на изкривени цени — в държавата [членка] на сезирания съд и за целта е сключвал договори за лизинг без опция с действащи в тази държава предприятия, но съгласно неговите твърдения е преговарял пряко с дистрибуторите на автомобилите, а лизингодателят е добавял към уговорената от ищеца [в главното производство] цена собствен марж на печалбата и разходите по лизинга, като правото на собственост върху автомобилите е преминавало върху ищеца [в главното производство] при прекратяването на договора за лизинг, след като страните са изпълнили задълженията си по този договор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.