4.06.01 - Граничен контрол, убежище и имиграция
Граничен контрол, убежище и имиграция
Дело C-528/11: Halaf, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли член 3, параграф 2 от регламента […] да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да поеме отговорност за разглеждането на молбата за убежище, когато по отношение на подалото молба за убежище лице не са налице факти от лично естество, обуславящи приложимост на хуманитарната клауза по член 15 от […] регламент[а] и когато компетентната по правилата на член 3, параграф 1 от […] регламент[а] държава членка не е отговорила на запитването за обратно приемане по член 20, параграф 1 от […] регламент[а], при условие че в същия не са предвидени разпоредби за спазването на принципа за солидарност по член 80 ДФЕС?
Какво е съдържанието на правото на убежище по член 18 от [Хартата] във връзка с член 53 от същата, определението по член 2, буква в) и съображение 12 от регламент[а]?
Следва ли член 3, параграф 2 от регламент[а] във връзка със задължението по член 78, параграф 1 ДФЕС за спазване на международни актове в областта на убежището да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да изискат становище на [ВКБ] в производството по определянето на компетентната държава членка по регламента, когато в актове на тази служба са изнесени факти и са направени изводи, че компетентната по правилата на параграф 1 от същата разпоредба на регламента държава членка нарушава разпоредби по правото на Европейския съюз в областта на убежището?
При положителен отговор на този [трети] въпрос, […] [к]огато не е взето посоченото становище на [ВКБ], допуснато ли е съществено нарушение на процедурата при определянето на компетентната държава членка по член 3 от […] регламент[а] и нарушение на правото на добра администрация и на ефективни средства за защита съответно по член 41 и член 47 от [Хартата] и по аргумент от член 21 на Директива [2005/85], предвиждаща правото тази служба да изрази становище при разглеждането на всяка молба за убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-534/11: Arslan, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Следва ли член 2, параграф 1 от Директива [2008/115] във връзка със съображение 9 от нея да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага за граждани на трети страни, които са подали молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85]?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли да се прекрати задържането с цел връщане на чужденец, ако той подаде молба за международна закрила по смисъла на Директива [2005/85] и няма други основания задържането му да продължи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-522/11: Mbaye, Определение от 21 март 2013 г.
Възможно ли е граждани на трети страни, които са преследвани или осъдени само за незаконно пребиваване, да бъдат изключени от обхвата на Директива 2008/115/ЕО на основание член 2, параграф 2, буква б)?
Съвместима ли е национална правна уредба, която криминализира незаконното пребиваване и предвижда глоба, заменяема с експулсиране, с изискванията и ефективността на Директива 2008/115?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-254/11: Shomodi, Съдебно решение от 21 март 2013 г.
Следва ли член 5 от Регламент […] № 1931/2006 […], който разрешава непрекъснат престой с максимална продължителност три месеца, предвид по-специално член 2, буква а) и член 3, точка 3 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че въз основа на двустранните споразумения между държавите членки и съседните им трети страни съгласно член 13 от посочения регламент са допустими многократни влизания и излизания и непрекъснат престой за максимален период от три месеца, така че жител на граничен район, който разполага с разрешително за местен граничен трафик, може да прекъсне непрекъснатия престой преди изтичане на тримесечния срок и впоследствие, след като отново премине границата, да придобие още веднъж право на непрекъснат тримесечен престой?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли непрекъснатият престой по смисъла на член 5 от Регламент №°1931/2006 да се счита за прекъснат, когато влизането и излизането са осъществени в един и същи ден или пък в два последователни дена?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос, какъв интервал или какъв друг критерий за преценка е необходимо да се вземе предвид, за да може да се установи наличието на прекъсване на непрекъснатия престой за целите на член 5 от Регламент №°1931/2006?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли разпоредбата, която допуска непрекъснат престой с максимална продължителност от три месеца съгласно член 5 от Регламент №°1931/2006, да се тълкува в смисъл, че периодите на престой между влизанията и излизанията трябва да се сумират и че с оглед на член 20, параграф 1 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген […] или на всяка друга норма, уреждаща шенгенското пространство, щом общият брой дни, изчислени по този начин, достигне 93, т.е. три месеца, следва да се приеме, че разрешителното за местен граничен трафик вече не предоставя право на допълнителен престой в рамките на шест месеца, считано от датата на първото влизане?
В случай на утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, следва ли за целите на това изчисляване да се вземе предвид и влизането и излизането в рамките на един ден или няколко влизания и излизания в рамките на един и същи ден и какъв метод на изчисляване следва да се възприеме за тази цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-399/11: Stefano Melloni, Съдебно решение от 26 февруари 2013 г.
Трябва ли член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР в действащата редакция в резултат от Рамково решение 2009/299/ПВР да се тълкува в смисъл, че възпрепятства националните съдебни органи, в посочените в същата разпоредба случаи, да обвързват изпълнението на европейска заповед за арест с условието въпросната присъда да може да бъде преразгледана с цел гарантиране на правата на защита на лицето, чието предаване се иска?
В случай че на първия въпрос бъде даден утвърдителен отговор, съвместим ли е член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР с изискванията, произтичащи от правото на ефективна съдебна защита и на справедлив процес, предвидено в член 47 от Хартата […], както и с правото на защита, гарантирано в член 48, параграф 2 от посочената харта?
В случай че на втория въпрос бъде даден утвърдителен отговор, позволява ли член 53, тълкуван систематично във връзка с признатите в членове 47 и 48 от Хартата права, на държава членка да обвърже предаването на задочно осъдено лице с условието присъдата да може да бъде подложена на преразглеждане в държава, от която изхожда искането, като по този начин предостави на тези права по-високо равнище на защита от това, което произтича от правото на Европейския съюз, с цел да се избегне ограничаващо или накърняващо тълкуване на основно право, признато от конституцията на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/12: Ajdini, Определение от 21 февруари 2013 г.
Възможно ли е национална разпоредба, изключваща чужд гражданин, законно пребиваващ в държава членка и със силни връзки с нея, от право на социални помощи поради липса на националност, да противоречи на правото на Съюза и по-специално на Хартата на основните права?
Може ли национална процедура, която изисква приоритетно сезиране на конституционния съд за контрол по съответствие с националната конституция, да противоречи на член 267 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/11: D. и A., Съдебно решение от 31 януари 2013 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2005/85/ЕО или общите принципи на правото на Съюза държава членка да приеме административни мерки, които предвиждат дадена категория молби за убежище, определена въз основа на гражданството или на страната на произход на кандидатите за убежище, да бъдат разглеждани и по тях да има произнасяне по реда на ускорена или приоритетна процедура?
Може ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО, във връзка със съображение 27 от нея и с член 267 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че изискваното от него ефективно правно средство за защита е предвидено в националното право, когато функцията на преразглеждане или обжалване на първоинстанционното решение по молбите за убежище е възложена по закон на обжалването пред съд, създаден въз основа на закон и оправомощен да се произнася с правнообвързващи решения в полза на кандидатите за убежище по всички относими към молбите за убежище правни и фактически въпроси, независимо от съществуването на административни или организационни отношения, които включват всички или някой от следните елементи: министър от правителството разполага с известно право на преценка за пререшаване на постановено по дадена молба за убежище отрицателно решение, съществуват организационни или административни връзки между органите, които се произнасят с решение като първа инстанция, и тези, които се произнасят при обжалване, обстоятелството, че решаващите членове на съда се назначават от министъра и осъществяват правомощията си при непълно работно време за период от три години, като получават възнаграждение за всяко дело, министърът разполага с правомощие да дава насоки от вида на предвидените в членове 12, 16, параграф 2B, буква b), и в член 16, параграф 11 от Закона за бежанците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-23/12: Zakaria, Съдебно решение от 17 януари 2013 г.
Предвижда ли член 13, параграф 3 от Регламент № 562/2006 […] правото да се обжалва не само отказът за влизане в страната, но и нарушенията, извършени в хода на производството по приемане на решението, с което е разрешено влизането?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, с оглед на предвиденото в съображение 20 и в член 6, параграф 1 от Регламент № 562/2006, както и в член 47 от Хартата […], посочената правна норма налага ли на държавите членки задължението да гарантират ефективно право на обжалване пред съдебен орган?
При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос, с оглед на предвиденото в съображение 20 и член 6, параграф 1 от Регламент № 562/2006, както и в член 47 от Хартата […], член 13, параграф 3 от същия регламент налага ли на държавите членки задължението да гарантират право на ефективно обжалване пред административен орган, който от институционална и функционална гледна точка предоставя същите гаранции като тези на съдебен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-364/11: Abed El Karem El Kott и др., Съдебно решение от 19 декември 2012 г.
Възможността за прилагане на Директива 2004/83/ЕО предполага ли признаване на статута на бежанец или на която и да е от двете форми на закрила, включени в приложното поле на Директивата (статут на бежанец и предоставяне на субсидиарна закрила) по избор на държавата членка, или евентуално не предполага автоматично признаване на никоя от тези форми на закрила, а [предполага] единствено включване в приложното поле на Директивата спрямо лицата?
Прекратяването на закрилата или на помощта на организацията предполага ли пребиваване извън зоната на действие на организацията, прекратяване на дейностите на организацията, отпадане на възможността за ползване от закрила или помощ от тази организация или евентуално независеща от волята на лицето, което има право на закрила или помощ, пречка в резултат на легитимна и обективна причина, поради която то не може да получи закрилата или помощта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/11: O. и S., Съдебно решение от 6 декември 2012 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средства за издръжката му, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване, но съжителства със съпругата си и с детето, гражданин на Съюза, по отношение на което тя упражнява родителските права?
Допуска ли член 20 ДФЕС да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване на гражданин на трета страна, тъй като не са осигурени средствата за неговата издръжка, предвид семейно положение, в което съпругата на гражданина на третата страна упражнява родителските права по отношение на дете с гражданство на Съюза, но гражданинът на третата страна не е нито биологичният баща на това дете, нито упражнява родителските права по отношение на него и същевременно не съжителства нито със своята съпруга, нито с това дете?
При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли действието на член 20 ДФЕС да се оценява по различен начин, предвид обстоятелството, че гражданинът на третата страна няма разрешение за пребиваване и не живее във Финландия, но със съпругата си имат общо дете, по отношение на което упражняват съвместно родителските права, при положение че това дете живее във Финландия, но е с гражданство на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.