4.06.01 - Граничен контрол, убежище и имиграция
Граничен контрол, убежище и имиграция
Дело C-472/13: Shepherd, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на закрилата попадат само лица, чиито конкретни военни задачи включват пряко участие в бойни действия, т.е. във въоръжени действия, съответно лица, които имат правото да издават заповеди за такива действия (хипотеза 1), или закрила по тази разпоредба може да се предостави и на други лица от състава на въоръжените сили, чиито задачи се изчерпват с логистичната и техническата поддръжка на военната част извън рамките на същинските бойни действия и имат само косвено отражение върху тях (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 1 се потвърди втората хипотеза:
Следва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 да се тълкува в смисъл, че е нужно военната служба в случай на (международни или вътрешни) военни действия основно или системно да подбужда или да задължава да бъдат извършвани престъпления или деяния по смисъла на член 12, параграф 2 от Директива 2004/83 (хипотеза 1), или е достатъчно търсещият убежище да докаже, че в единични случаи въоръжените сили, към които принадлежи, са извършвали в района на военните действия, в които са участвали, престъпления по смисъла на член 12, параграф 2, буква а) от Директива 2004/83 — тъй като отделни заповеди за действие са се оказали престъпни в този смисъл или поради изстъпления на отделни лица (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 2 се потвърди втората хипотеза:
Предоставя ли се бежанска закрила само ако и в бъдеще с голяма вероятност и по несъмнен начин може да се очаква да се стигне до нарушаване на международното хуманитарно право, или е достатъчно търсещият убежище да посочи факти, от които е видно, че при конкретните военни действия (неизбежно или вероятно) се стига до такива престъпления и поради това не може да се изключи възможността той да бъде въвлечен в тях?
Изключва ли се бежанска закрила по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, поради обстоятелството че военните съдилища не търпят или преследват нарушения на международното хуманитарно право, или този факт е без значение?
Необходимо ли е, дори да е било налице наказателно преследване пред Международния наказателен съд?
Изключва ли се бежанска закрила, поради факта че разполагането на войски и/или окупационният статут са одобрени от международната общност или се основават на мандат на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации?
За да се признае статут на бежанец по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, необходимо ли е търсещият убежище да може да бъде осъден по Статута на Международния наказателен съд, ако изпълнява служебните си задължения (хипотеза 1), или бежанска закрила се предоставя и без да възникне тази гранична хипотеза, тоест когато търсещият убежище няма основание да се опасява от наказателно преследване, но изпълнението на военната служба е несъвместимо с неговата съвест (хипотеза 2)?
Ако при отговора на въпрос 6 се потвърди втората хипотеза:
Изключва ли се бежанска закрила на основание посочените по-горе разпоредби, поради факта че макар да е разполагал с възможността да премине процедура по общия ред за отказ от военна служба, търсещият убежище не е използвал тази възможност, или бежанска закрила може да се предостави и когато става въпрос за конкретно решение по съвест?
Представляват ли актове на преследване по смисъла на член 9, параграф 2, буква б) или буква в) от Директива 2004/83 дисциплинарното уволнение от армията, налагането на наказание лишаване от свобода и свързаните с тях отхвърляне от обществото и неблагоприятни социални последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/13: M’Bodj, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Трябва ли член 2, букви д) и е) и членове 15, 18, 28 и 29 от Директива 2004/83 да се тълкуват в смисъл, че социално подпомагане и медицински грижи по членове 28 и 29 от Директивата трябва да може да получава не само лицето, което по своя молба е получило от независим орган на държавата членка субсидиарна закрила, но и чужденецът, който е получил разрешение от административен орган на държава членка да пребивава на територията на тази държава членка и който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в страната, където пребивава, няма подходящо лечение?
Ако в отговор на първия преюдициален въпрос се приеме, че двете описани в него категории лица трябва да могат да получат посочените в него социално подпомагане и медицински грижи, трябва ли член 20, параграф 3, член 28, параграф 2 и член 29, параграф 2 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че задължението на държавите членки да вземат под внимание специфичното положение на уязвимите лица, като например лицата с увреждания, предполага на тези лица да бъдат предоставени помощите, предвидени в Закона от 27 февруари 1987 г., като се има предвид, че социална помощ при увреждане може да бъде отпусната на основание на Устройствения закон от 8 юли 1976 г. за обществените центрове за социални грижи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/13: Abdida, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.
Трябва ли Директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85, разгледани при необходимост във връзка с членове 1—4, с член 19, параграф 2 и с членове 20, 21 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че държава членка, чиито компетентни органи са приели решение, с което се отхвърля молбата на гражданин на трета страна за издаване на разрешение за пребиваване в тази държава членка на основание на национална законодателна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда разрешение за пребиваване в нея на чужденец, който страда от заболяване, създаващо реална опасност за живота или физическото му здраве или реална опасност от нечовешко или унизително отнасяне, когато в страната му на произход или в третата страна, където е пребивавал по-рано, няма подходящо лечение, и на този гражданин на трета страна се нарежда да напусне територията на същата държава членка, трябва да предвиди обжалване със спиране на изпълнението на това решение и до произнасяне по жалбата срещу това решение да покрива основните потребности на същия гражданин на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-249/13: Boudjlida, Съдебно решение от 11 декември 2014 г.
Какво е съдържанието на определеното в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на изслушване в случай на незаконно пребиваващ чужденец, който е гражданин на трета държава и по отношение на когото трябва да се приеме решение за връщане?
По-специално включва ли това право правото да му се предостави възможност да анализира всички изтъквани срещу него обстоятелства във връзка с неговото право на пребиваване, да изложи устно или писмено своето становище след достатъчен срок за размисъл и да се възползва от помощта на избран от него повереник?
Трябва ли при необходимост това съдържание да се измени или ограничи с оглед на целта от общ интерес на политиката за връщане, изложена в Директива 2008/115?
При утвърдителен отговор, какви са измененията, които трябва да бъдат допуснати, и в съответствие с какви критерии те следва да се определят?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-148/13: A, Съдебно решение от 2 декември 2014 г.
Какви са ограниченията, които член 4 от [Директива 2004/83] и [Хартата], по-конкретно членове 3 и 7 от нея, предвиждат, що се отнася до начина, по който се проверява достоверността на твърдението за сексуална ориентация, и различават ли се тези ограничения от ограниченията, приложими при проверката на достоверността на твърдения, които се основават на други мотиви за преследване, и ако отговорът е утвърдителен — в какво отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-166/13: Mukarubega, Съдебно решение от 5 ноември 2014 г.
Следва ли правото на лицето да бъде изслушвано във всяко производство, право, което е съставна част от общия принцип на зачитане на правото на защита и е записано в член 41 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че то налага на администрацията, когато тя възнамерява да вземе решение за връщане на незаконно пребиваващ чужденец, независимо дали това решение за връщане е последващо или не по отношение на отказа на разрешение за пребиваване, и по-конкретно в обстоятелства, при които съществува опасност от укриване, да даде възможност на заинтересованото лице да изложи своето становище?
Обстоятелството, че съдебното производство пред административната юрисдикция спира изпълнението, допуска ли изключение от предварителния характер на възможността за незаконно пребиваващ чужденец да изложи своето становище относно предвижданата по отношение на него неблагоприятна индивидуална мярка за извеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-101/13: U, Съдебно решение от 2 октомври 2014 г.
1) Следва ли съдържащата лични данни машинночитаема страница от издаваните от държавите членки паспорти да отговаря на всички задължителни спецификации, предвидени в част 1 от Документ № 9303 на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), съгласно приложението към Регламент № 2252/2004?
2) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговите собствени имена и фамилно име, има ли право тази държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като първичен признак за идентификация на съответното лице в поле 06 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
3) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от собственото и фамилното му име, има ли право съответната държава членка — на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО — да вписва като вторичен признак за идентификация на съответното лице в поле 07 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта също и фамилното име по рождение на това лице?
4) При утвърдителен отговор на втория или на третия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да посочи в обозначението на полето от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта, в което поле се вписва фамилното име по рождение на съответното лице, че в него се вписва също и фамилното име по рождение на лицето?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, а според националното законодателство относно паспортите обозначенията на полетата за вписване на съответните данни в съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта следва да са изписани също и на английски и френски език, като в поле 06 от тази страница, на отделен ред, следва да се впише също и фамилното име по рождение, като пред него се постави съкращението „geb.“ за „geboren“ (по рождение), задължена ли е съответната държава членка — с оглед на гарантираната с член 7 от Хартата и с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи защита на името — да изпише съкращението „geb.“ за „geboren“ също и на английски и на френски език?
6) Когато разпоредбите относно имената на лицата от законодателството на държава членка предвиждат, че името на дадено лице се състои от неговото собствено и фамилно име, има ли право съответната държава членка на основание на предвиденото в приложението към Регламент № 2252/2004 във връзка с правилата по част 1, раздел IV, точка 8.6. от Документ № 9303 на ИКАО да впише фамилното име по рождение на съответното лице в поле 13 от съдържащата лични данни машинночитаема страница от паспорта като част от незадължителните лични данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-491/13: Ben Alaya, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.
Следва ли член 12 от Директива 2004/114 да се тълкува в смисъл, че съответната държава членка е длъжна да приеме на територията си гражданин на трета страна, който желае да пребивава на нейна територия повече от три месеца с цел образование, когато този гражданин изпълнява предвидените в членове 6 и 7 от тази директива условия за прием?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-474/13: Pham, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Съвместимо ли е с член 16, параграф 1 от Директива 2008/115 настаняването на лице, задържано с цел извеждане, заедно с обикновените затворници, когато това лице изрази съгласие за това настаняване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/13: Tahir, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че условието за легално и непрекъснато пребиваване от пет години в държавата членка по член 4, алинея 1 от [Директива 2003/109] и чието наличие трябва да бъде подкрепено от доказателствен материал при подаването на молбата за [разрешение за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в ЕС], може да се отнася и за лице, различно от лицето, което подава молбата и което е свързано с него като член на семейството по смисъла на член 2, буква д) от [Директива 2003/109]?
Следва ли член 13, първо изречение от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че сред по-благоприятните условия, при които държавите членки могат да издават постоянни или с безсрочна валидност разрешения за пребиваване на дългосрочно пребиваващ в [ЕС], е и условието, което позволява да се разпростре като предпоставка за предоставянето на статут на дългосрочно пребиваващ действието на легалното и непрекъснато пребиваване в продължение на пет години в заинтересованата държава по член 4, параграф 1 от същата директива на лицето, което вече е придобило статут на дългосрочно пребиваващ, по отношение на членовете на семейството на същото лице, както са определени в член 2, буква д) от [Директива 2003/109], независимо от продължителността на пребиваването им на територията на държавата членка, в която е подадена молбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.