4.06.01.04 - Политика по въпросите на имиграцията
Политика по въпросите на имиграцията
Дело C-181/16: Gnandi, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
Следва ли член 5 от Директива [2008/115], който задължава държавите членки при прилагането на тази директива да спазват принципа на забрана за връщането, както и правото на ефективни средства за защита, предвидено в член 13, параграф 1 от същата директива и в член 47 от [Хартата], да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането на решение за връщане като предвиденото в член 6 от Директива [2008/115] и в член 52/3, [параграф 1] от [Закона от 15 декември 1980 г.] и член 75, [параграф 2] от Кралския указ от 8 октомври 1981 г. за влизането, пребиваването, установяването и извеждането на чужденци, още с отхвърлянето на молбата за убежище от [CGRA] и следователно преди да могат да бъдат изчерпани средствата за съдебна защита срещу това решение, както и преди да може окончателно да бъде приключена процедурата по предоставяне на убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/16: A и S, Съдебно решение от 12 април 2018 г.
Трябва ли за „непридружени малолетни или непълнолетни лица“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се смятат и гражданите на трети страни или лицата без гражданство на възраст под 18 години, които влизат на територията на държава членка непридружени от възрастен, който да отговаря за тях по закон или съгласно обичая, и които
– подават молба за убежище,
– навършват 18 години по време на процедурата по предоставяне на убежище в държавата членка,
– получават убежище с обратна сила, считано от момента на подаване на молбата, и
– впоследствие подават заявление за събиране на семейството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/17: E, Съдебно решение от 16 януари 2018 г.
1) Има ли предвиденото в член 25, параграф 2 от [КПСШ] задължение за консултиране между договарящите се държави правна последица, на която гражданинът на трета страна да може да се позове, когато договаряща държава наложи спрямо него забрана за влизане на цялата територия на Шенгенското пространство и приеме решение за връщане в страната му на произход с мотива, че представлява опасност за обществения ред и обществената сигурност?
2) Ако член 25, параграф 2 от [КПСШ] е приложим при приемането на решението, с което се забранява влизането, трябва ли консултациите да започнат преди приемането на решението, забраняващо влизането, или тези консултации могат да бъдат водени само след като е взето решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане?
3) Ако консултациите могат да бъдат водени само след като е взето решението за връщане и след като е наложена забраната за влизане, представлява ли фактът, че консултациите са в ход между договарящите държави и че другата договаряща държава не е обявила дали възнамерява да оттегли разрешението за пребиваване на гражданина на третата страна, пречка за връщането на гражданина на третата страна в неговата страна на произход и за влизането в сила на забраната за влизане на цялата територия на Шенгенското пространство?
4) Как трябва да постъпи договаряща държава, когато въпреки отправени повторни искания издалата разрешение за пребиваване договаряща държава не взема становище по оттеглянето на разрешение за пребиваване, което е издала на гражданина на трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-636/16: López Pastuzano, Съдебно решение от 7 декември 2017 г.
Трябва ли член 12 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, а също и съдебната практика относно тълкуването ѝ, в която уредба не се предвижда изискванията за защита срещу експулсиране на дългосрочно пребиваващ чуждестранен гражданин да се прилагат по отношение на всяко административно решение за експулсиране, независимо от естеството или юридическите предпоставки за решението, а ограничава обхвата на посочените изисквания единствено до конкретен вид експулсиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-225/16: Ouhrami, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба продължителност на забраната за влизане, която по принцип не надвишава пет години, трябва да се изчислява от датата на постановяване на тази забрана или от датата, на която заинтересованото лице действително е напуснало територията на държавите членки, или от друга дата?
Трябва ли с оглед на прилагането на преходния правен режим член 11, параграф 2 от Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че в резултат на тази разпоредба приетите преди влизането в сила на посочената директива решения — чиято правна последица се състои в това, че адресатът е длъжен да пребивава извън Нидерландия десет поредни години, докато забраната за влизане се определя, като надлежно се вземат предвид всички обстоятелства, от значение за отделния случай, и подлежи на обжалване — вече не пораждат правно действие, ако към момента, в който посочената директива е трябвало да бъде транспонирана, или към момента, в който е било констатирано, че адресатът на това решение пребивава в Нидерландия, продължителността на посоченото задължение е надвишила посочената в тази разпоредба продължителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-544/15: Fahimian, Съдебно решение от 4 април 2017 г.
Трябва ли член 6, параграф 1, буква г) от Директива 2004/114/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато са сезирани от гражданин на трета страна с молба за виза с учебна цел, компетентните национални органи разполагат с широка свобода на преценка, която подлежи само на ограничен съдебен контрол, за да определят дали това лице представлява заплаха за обществената сигурност по смисъла на същата разпоредба и дали тези органи имат право да откажат да предоставят поисканата виза при обстоятелства като разглежданите в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/15: Paoletti и др., Съдебно решение от 6 октомври 2016 г.
Следва ли член 7 от ЕКПЧ, член 49 от Хартата и член 6 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че присъединяването на Румъния към Съюза на 1 януари 2007 г. е довело до декриминализиране на предвиденото в член 12 от Законодателен декрет № 286/1998 деяние подпомагане на имиграцията, както и на престоя на румънски граждани на територията на италианската държава?
Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не може да приложи принципа за обратно действие на по-благоприятната норма (in mitius) по отношение на лицата, които преди 1 януари 2007 г. (или друга по-късна дата, насочваща към пълното действие на Договора) — датата на влизане в сила на присъединяването на Румъния към Европейския съюз, са извършили нарушение на член 12 от Законодателен декрет № 286/1998, тъй като са подпомагали имиграцията на румънски граждани — деяние, което е декриминализирано, считано от 1 януари 2007 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/15: Affum, Съдебно решение от 7 юни 2016 г.
Трябва ли член 2, параграф 1 и член 3, точка 2 от Директива 2008/115 да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава е в незаконен престой на територията на държава членка и на това основание попада в приложното поле на посочената директива, когато, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване, преминава транзит през тази държава членка като пътник в автобус, пътуващ от друга държава членка от Шенгенското пространство за трета държава членка, която не е от това пространство?
Трябва ли Директива 2008/115 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която поради самия факт на незаконно влизане през вътрешна граница, водещо до незаконен престой, позволява да се наложи наказание лишаване от свобода на гражданин на трета страна, по отношение на когото установената в тази директива процедура за връщане все още не е приключила
Посоченото тълкуване валидно ли е и когато друга държава членка може да приеме обратно съответния гражданин въз основа на споразумение или договореност по смисъла на член 6, параграф 3 от споменатата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-558/14: Khachab, Съдебно решение от 21 април 2016 г.
Трябва ли член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на националните органи да не разрешат събиране на семейството, поради това че кандидатът за събиране на семейството не разполага със стабилни и регулярни финансови ресурси, достатъчни, за да издържа себе си и членовете на своето семейство, като основат решението си на прогнозна оценка на изгледите кандидатът да запази своите ресурси през годината след датата на подаване на заявлението и на промените в неговите доходи през шестте месеца преди тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.