всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

4.04 - Свободно движение на хора и услуги

Свободно движение на хора и услуги

Дело C-625/17: Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank, Съдебно решение от 22 ноември 2018 г.

Противоречи ли разпоредба, която предвижда налог върху общия баланс на кредитна институция, на свободата на предоставяне на услуги по член 56 и сл. ДФЕС и/или на свободното движение на капитали и плащания по член 63 ДФЕС, когато налогът се заплаща от кредитна институция със седалище в Австрия, извършваща банкови сделки с клиенти в останалата част на Европейския съюз, докато същият не се прилага за кредитна институция със седалище в Австрия, която извършва такива сделки в качеството си на оглавяваща група от кредитни институции чрез кредитна институция, която е част от групата, но чието седалище се намира другаде в Европейския съюз и чийто баланс поради нейната принадлежност към тази група следва да се консолидира с баланса на оглавяващата групата кредитна институция, тъй като налогът се плаща върху неконсолидирания (невключен в консолидиран финансов отчет) общ баланс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-452/17: ZAKO, Съдебно решение от 21 ноември 2018 г.

Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да намира и да се среща с клиенти или доставчици извън предприятието на принципала?
Следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да не изпълнява други задачи освен свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, следва ли член 1, параграф 2 от Директива 86/653 да се тълкува в смисъл, че изисква търговският представител да изпълнява други задачи, различни от свързаните с договарянето на продажбата или покупката на стоки за принципала и с договарянето и сключването на такива сделки от името и за сметка на принципала, единствено като вторични?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-342/17: Memoria и Dall’Antonia, Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.

Трябва ли членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на следните разпоредби от член 52 от Наредбата за погребалните услуги на община Падуа, [изменена с решение № 84 от 30 ноември 2015 г. на община Падуа]:
„Лицето, което съхранява погребалната урна, в никакъв случай не може да възлага съхранението ѝ на трети лица. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (трети параграф).
Урната се държи задължително само в дома на лицето, което я съхранява […] (четвърти параграф).
[…] Съхраняването на погребалните урни в никакъв случай не може да се извършва с търговски цели и поради това не са разрешени икономически дейности, чийто макар и неизключителен предмет е съхраняването на погребални урни, независимо от основанието и срока. Тази забрана важи и в случай че починалото лице изрично е изявило волята си приживе (десети параграф)?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-18/17: Danieli & C. Officine Meccaniche и др., Съдебно решение от 14 ноември 2018 г.

Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, Директива 96/71, глава 2, точки 2 и 12 от приложение V към Акта за присъединяване на Хърватия да се тълкуват в смисъл, че Република Австрия има право да ограничава командироването на работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Хърватия, посредством изискване за разрешение за работа, когато командироването се осъществява чрез предлагането за наемане на работа от установено в Италия дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от италианското дружество и дейността на хърватските работници за италианското дружество при строителството на цех за валцуване на пръти и тел в Австрия се ограничава до извършването на тази услуга в Австрия и между тях и италианското дружество не е налице трудово правоотношение?
Трябва ли членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС и Директива 96/71 да се тълкуват в смисъл, че Република Австрия има право да ограничава командироването на руски и белоруски работници, които са наети на работа от дружество със седалище в Италия, посредством изискване за разрешение за работа, когато това командироване се осъществява чрез предлагането за наемане на работа на установено в Италия второ дружество с цел предоставянето на услуга в Австрия от второто италианско дружество и дейността на руските, съответно белоруските работници за второто италианско дружество се ограничава до извършването на неговата услуга в Австрия и между тях и второто дружество не е налице трудово правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-33/17: Čepelnik, Съдебно решение от 13 ноември 2018 г.

Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на лице в тази държава, което е възложило работа, да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако спирането на плащанията и внасянето на гаранцията служат единствено за обезпечаване на евентуална глоба, която следва да бъде наложена само впоследствие в отделно производство срещу доставчик на услуги със седалище в друга държава членка?
При отрицателен отговор на този въпрос:
а) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, ако в доставчикът на услуги, установен в друга държава членка, на когото трябва да бъде наложена глоба, няма право да обжалва решението, по силата на което се разпорежда внасянето на гаранция, в производство относно самата гаранция, а жалбата на възложителя срещу това решение не спира изпълнението му?
б) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допуска държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата само защото доставчикът на услуги е със седалище в друга държава — членка на ЕС?
в) Следва ли член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да разпореди на възложилия работа в тази държава да спре плащанията и да внесе гаранция в размер на останалата част от сумата, въпреки че тази сума не е изискуема все още и размерът на окончателната сума все още не е установен поради насрещни вземания и права на задържане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-171/17: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 7 ноември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав) 7 ноември 2018 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2006/123/ЕО — Членове от 15 до 17 — Член 49 ДФЕС — Свобода на установяване — Член 56 ДФЕС — Свободно предоставяне на услуги — Националната система за мобилни плащания — Монопол“ По дело C‑171/17 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, предявен на 5 април 2017 г., Европейска комисия, за която се явяват V. Bottka и H. Tserepa-Lacombe, в качеството на представители, ищец, срещу Унгария, за която се явяват Z. Fehér и G. Koós, в качеството на представители, ответник, СЪДЪТ (четвърти състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав K. Jürimäe (докладчик), C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: I. Illéssy, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 март 2018 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юни 2018 г., постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като е въвела и оставила в сила национална система за мобилни плащания, уредена с nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló 2011. évi CC. törvény (Magyar Közlöny 2011/164) (Закон № CC от 2011 г. относно националната система за мобилни плащания, наричан по-нататък „Закон № СС“) и с 356/2012 (XII. 13.) Korm. rendelet a nemzeti mobil fizetési rendszerről szóló törvény ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-451/17: Walltopia, Съдебно решение от 25 октомври 2018 г.

Следва ли нормата на чл. 14, [параграф] 1 от Регламент [№ 987/2009] във връзка с чл. 12, [параграф] 1 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че визираното в тях наето лице не е подчинено на законодателството на държавата членка, респективно за него не е приложимо законодателството на държавата - членка, в която е установен неговият работодател предвид обстоятелството, че по силата на посоченото в чл. 1, буква л от […] Регламент [№ 883/2004] национално законодателство, това лице не е имало качеството на осигурено лице в тази държава - членка непосредствено преди да започне работа като наето лице?
В случай, че отговорът на първият въпрос е отрицателен, при тълкуването на съдържанието и смисъла на понятието „прилагало“ от разпоредбата на чл. 14, [параграф] 1 от Регламент [№ 987/2009] във връзка с понятието „подчинено“ от разпоредбата на чл. 12, [параграф] 1 от Регламент [№ 883/2004] допустимо ли е да се съобрази от националната юрисдикция гражданството на лицето на страна — членка при положение че наетото лице така или иначе е било подчинено на националната правна уредба само поради факта на гражданството си?
В случай, че отговорът на предходният въпрос е също отрицателен, при прилагането на посочените в този въпрос понятия може ли националната юрисдикция да вземе предвид факта на обичайното и продължително пребиваване на наетото лице в смисъла, установен в чл. 1, буква й от Регламент [№ 883/2004]?
В случай, че отговорът и на третият въпрос е отрицателен, какви елементи на тълкуване следва да бъдат съобразени от националната юрисдикция за определяне на съдържанието на понятието „подчинено на законодателството“ от разпоредбата на чл. 12, т.1 от […] Регламент [№ 883/2004] и понятието „се е прилагало законодателството“ от разпоредбата на чл. 14, т. 1 от Регламента [№ 987/2009] с оглед прилагането на точния смисъл на тези разпоредби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-602/17: Sauvage и Lejeune, Съдебно решение от 24 октомври 2018 г.

Нарушава ли член 45 [ДФЕС] — поради това че представлява пречка от данъчно естество, която възпира трансграничните дейности — както и общия принцип на правна сигурност — поради това че не предвижда стабилен и сигурен режим на освобождаване от данък на всички трудови възнаграждения, получени от белгийско местно лице по договор с работодател, чието седалище на ефективно управление се намира във Великото херцогство Люксембург и го излага на риск от двойно данъчно облагане на всички или на част от неговите доходи и на непредвидим и лишен от всякаква правна сигурност режим — член 15, параграф 1 от [белгийско—люксембургската спогодба], тълкуван като позволяващ да се ограничи правомощието за данъчно облагане на държавата по източника на дохода по отношение на трудовите възнаграждения на работник, местно лице в Белгия, упражняващ своята дейност за люксембургски работодател, пропорционално на дейността, упражнявана на територията на Люксембург, тълкуван като позволяващ да се предостави на държавата на постоянно пребиваване правомощие за данъчно облагане по отношение на остатъка от възнагражденията за дейността, упражнявана извън люксембургската територия, тълкуван като изискващ постоянно и ежедневно физическо присъствие на работника в седалището на неговия работодател, макар да не се оспорва, че той ходи там редовно, вследствие на съдебна преценка, проведена гъвкаво въз основа на обективни и проверяеми доказателства, и тълкуван като изискващ от съдилищата да оценяват съществуването и значимостта на положения труд във всяка от двете страни, ден по ден, за да се състави пропорция спрямо 220 работни дни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-416/17: Комисия/Франция (Удръжка върху доходите от капитали), Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.

Съвместимо ли е с членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС ограничаването на правото на възстановяване на удръжката върху доходите от капитали, когато не се взема предвид данъчното облагане на печалбата, реализирана от чуждестранни непреки дъщерни дружества?
Съответстват ли на принципите на равностойност и ефективност изискванията за доказване, наложени от френските органи при възстановяване на неправомерно събрана удръжка върху доходите от капитали?
Допустимо ли е ограничаването на размера на възстановяваната удръжка върху доходите от капитали до една трета от сумата на разпределените дивиденти?
Нарушено ли е задължението на национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване, да отправи преюдициално запитване по член 267, трета алинея ДФЕС, преди да тълкува правото на Съюза по спорен въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/17: Van Gennip и др., Съдебно решение от 26 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 26 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Директиви 2006/123/ЕО, 2007/23/ЕО и 2013/29/ЕС — Пускане на пазара на пиротехнически изделия — Свободно движение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на тези директиви — Национална правна уредба, която предвижда ограничения за съхраняването и продажбата на посочените изделия — Наказателни санкции — Двоен разрешителен режим — Директива 98/34/ЕО — Понятие за технически регламент“ По дело C‑137/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Първоинстанционен съд Антверпен, Белгия) с акт от 17 май 2016 г., постъпил в Съда на 20 март 2017 г., в рамките на наказателно производство срещу Van Gennip BVBA, Antonius Johannes Maria ten Velde, Original BVBA, Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger (докладчик) и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: Y. Bot, секретар: R. Șereș, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 февруари 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за Van Gennip BVBA и Original BVBA, от B. Deltour, advocaat, – за Antonius Johannes Maria ten Velde и Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot, от J. Surmont, advocaat, – за белгийското правителство, от P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от J.‑F. de Bock и J. Moens, advocaten, – за гръцкото правителство, от T. Papadopoulou, M. Vergou и ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1222324252662 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form