всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.04.03.01 - Различни престации

Различни престации

Дело C-501/10: Russo, Определение от 16 февруари 2012 г.

Съвместима ли е с принципите на равно третиране, прозрачност и правна сигурност национална уредба, която при отстраняване на предходно нарушение на правото на Съюза при предоставяне на концесии за хазартни игри предвижда защита на интересите на съществуващите оператори чрез минимални разстояния между обектите?
Допустимо ли е налагането на санкции за дейност по събиране на залози без концесия или разрешение спрямо лица, свързани с оператор, незаконосъобразно изключен от публичен търг, ако новата процедура не е отстранила фактическото нарушение?
Какви изисквания произтичат от принципите на равно третиране, прозрачност и правна сигурност по отношение на формулирането на условията и реда за публичен търг и за прекратяване на концесии в сектора на хазартните игри?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/10: Minesi, Определение от 16 февруари 2012 г.

Съвместима ли е с членове 43 ЕО и 49 ЕО националната правна уредба, която предвижда защита на търговските позиции на съществуващи оператори при предоставяне на нови концесии чрез условия като минимално разстояние между обекти?
Позволяват ли членове 43 ЕО и 49 ЕО налагането на санкции за събиране на залози без концесия или полицейско разрешение на лица, свързани с оператор, изключен от публичен търг в нарушение на правото на Съюза, след провеждането на нов публичен търг?
Какви са изискванията към условията и процедурата за прекратяване на концесии, предоставени на публичен търг, от гледна точка на принципите на равно третиране, прозрачност и правна сигурност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-413/10: Pulignani и др., Определение от 16 февруари 2012 г.

Допустимо ли е държава членка да защитава пазарните позиции на съществуващи оператори чрез въвеждане на изискване за минимално разстояние между обектите на нови и вече утвърдени концесионери, когато първоначално е нарушено правото на Съюза при разпределяне на концесии?
Могат ли да се налагат санкции на лица, свързани с оператор, неправомерно изключен от публичен търг, за упражняване на дейност без концесия или разрешение, ако нов публичен търг не е отстранил ефективно първоначалното нарушение на правото на Съюза?
Какви са изискванията за определеност и прозрачност на условията и реда за провеждане на публичен търг и сключване на концесионни договори в сектора на хазартните игри?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-281/09: Комисия/Испания, Съдебно решение от 24 ноември 2011 г.

Попада ли излъчването на кратки репортажи с рекламна цел, телепромоционни спотове, рекламни спотове за спонсорство и рекламни микросъобщения в обхвата на понятието „рекламни спотове“ по смисъла на член 18, параграф 2 от Директива 89/552/ЕИО и подлежат ли тези форми на реклама на почасовото ограничение от 20 % от програмното време?
Допустимо ли е държава членка да прилага по-широко тълкуване на „други форми на реклама“ и по този начин да изключва определени видове реклама от почасовите ограничения, предвидени за рекламните спотове по Директива 89/552/ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-403/08: Football Association Premier League и др., Съдебно решение от 4 октомври 2011 г.

При какви обстоятелства дадено устройство за достъп под условие представлява „незаконно устройство“ по смисъла на член 2, буква д) от Директива 98/84/ЕО?
В частност, устройството за достъп под условие представлява ли „незаконно устройство“, ако е придобито при обстоятелства, при които:
i) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено по договор разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка, и/или
ii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е предоставено и/или активирано чрез предоставяне на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Ако отговорът на която и да е част от въпрос 2 е отрицателен, допуска ли член 3, параграф 2 от тази директива възможността държава членка да се позове на националната правна уредба, която забранява използването на такива устройства за достъп под условие при описаните във въпрос 2 по-горе обстоятелства?
Допускат ли членове 28 ЕО, 30 ЕО и/или 49 ЕО прилагането на национална правна уредба (като член 297 от [Закона за авторското право, дизайните и патентите]), съгласно която е престъпление недобросъвестното приемане на програма, включена в услуга за излъчване, предоставяна от място в Обединеното кралство, с цел да се избегне заплащането на съответната цена за приемането на програмата, при някое от следните обстоятелства:
i) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с ограничено договорно разрешение да се използва за достъп до защитена услуга само в първата държава членка, а е използвано за достъп до тази защитена услуга в друга държава членка (в конкретния случай Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия), и/или
ii) когато устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е придобито и/или активирано чрез предоставянето на фиктивно име и фиктивен адрес на пребиваване в първата държава членка, като по този начин е избегнато прилагането на териториалните договорни ограничения, наложени върху износа на такива устройства за използване извън територията на първата държава членка, и/или
iii) устройството за достъп под условие е направено от доставчика на услугата или с негово съгласие и първоначално е доставено с договорното условие, че следва да е предмет само на домашно или лично, но не и търговско използване (тъй като за последното се дължи по-висока абонаментна цена), а е използвано в Обединеното кралство за търговски цели, а именно за показване на пряко предаване от футболни мачове в заведение?
Когато доставчикът на програмно съдържание сключи поредица от изключителни лицензионни договори, всеки от които е за територията на една или повече държави членки и съгласно които телевизионният оператор е лицензиран да излъчва програмното съдържание само на тази територия (включително по спътник), като във всяка лицензия е включено договорно задължение за телевизионния оператор да не допуска използването извън посочената в лицензията територия на неговите карти за спътникови декодери, които дават възможност за приемане на лицензираното програмно съдържание, какъв правен способ за преценка трябва да приложи националният съд и какви обстоятелства трябва да вземе предвид, за да установи дали договорното ограничение е в противоречие със забраната по член 81, параграф 1 ЕО?
Понятието „публично разгласяване“ съгласно член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва ли да се тълкува в смисъл, че обхваща предаването на излъчените произведения чрез телевизионен екран и високоговорители пред присъстващи в заведение клиенти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/10: Комисия/Австрия, Съдебно решение от 29 септември 2011 г.

Съвместима ли е с правото на свободно предоставяне на услуги национална правна уредба, която допуска само установени в държавата членка данъчни консултанти, одитори и кредитни институции да бъдат данъчни представители на инвестиционни фондове и инвестиционни фондове за недвижими имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-82/10: Комисия/Ирландия, Съдебно решение от 29 септември 2011 г.

Нарушени ли са задълженията на Ирландия по правото на Съюза, като не е приложила изцяло и на недискриминационна основа разпоредбите на Директива 73/239/ЕИО и Директива 92/49/ЕИО относно прякото застраховане, различно от животозастраховането, към всички застрахователни предприятия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-347/09: Dickinger и Ömer, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

1) a) Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като тази в член 3 във връзка с член 14f и сл. и член 21 от [GSpG], по силата на която:
– концесия за лотарии (напр. електронни лотарии) с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена само на един-единствен концесионер, който inter alia трябва да бъде капиталово дружество със седалище в Австрия, да не може да учредява клонове извън Австрия, да разполага с внесен дружествен или номинален капитал в размер най-малко на 109 000 000 EUR и за който с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализира най-много приходи за федералното правителство,
– концесия за казина с максимална продължителност от петнадесет години може да бъде предоставена на максимум дванадесет концесионери, които трябва да бъдат акционерни дружества със седалище в Австрия, да не могат да учредяват клонове извън Австрия, да разполагат с внесен дружествен капитал в размер на 22 000 000 EUR и за които с оглед на обстоятелствата може да се очаква, че ще реализират най-много приходи за местните власти?
Тези въпроси се поставят по-специално в следния контекст: дружеството [Casinos Austria] е притежател на всичките дванадесет концесии за казина, които са дадени на 18 декември 1991 г. за максимална продължителност от петнадесет години и които междувременно са продължени без процедура за възлагане на обществена поръчка или публично съобщаване.
б) При утвърдителен отговор може ли такава правна уредба да бъде обоснована от общ интерес за ограничаване на свързаните със залаганията дейности, когато притежателите на концесии, действащи в полумонополна структура, водят от своя страна политика по разгръщане на дейността в областта на хазартните игри чрез интензивна рекламна дейност?
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на такава правна уредба, чиято цел е да предотврати престъпни деяния, като подчини действащите в тази област икономически оператори на контрол и по този начин канализира подлежащите на контрола дейности, свързани с хазартни игри, запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че тази правна уредба засяга и доставчиците на трансгранични услуги, които при всички случаи са подчинени в държавата членка по установяването им на строги задължения и контрол, свързани с концесията им?
2) Трябва ли основните свободи от Договора за ЕО, и в частност свободното предоставяне на услуги по член 49 ЕО, да бъдат тълкувани в смисъл, че макар правната уредба в наказателноправната област по принцип да е от компетентността на държавите членки, национална наказателноправна разпоредба също подлежи на преценка с оглед на общностното право, когато е възможно да попречи или да възпрепятства упражняването на някоя от основните свободи?
3) a) Трябва ли разпоредбите на член 49 ЕО във връзка с член 10 ЕО да се тълкуват в смисъл, че извършваният в държавата по установяването на доставчика на услуги контрол и дадените там гаранции трябва да бъдат взети предвид в държавата, където се предоставя услугата, съгласно принципа на взаимното доверие?
б) При утвърдителен отговор трябва ли член 49 ЕО да се тълкува и в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен чрез разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
в) При утвърдителен отговор трябва ли при проверката на пропорционалността на национална разпоредба, която предвижда наказателни санкции за трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без национален лиценз, да се взема предвид обстоятелството, че свързаните с регламентирането на икономическата област интереси, които държавата по предоставяне на услугите изтъква, за да обоснове ограничението на основната свобода, вече са взети предвид в достатъчна степен в държавата по установяването чрез строга процедура по разрешаване и надзор?
г) При утвърдителен отговор трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че съответните разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, са дори по-строги от тези в държавата по предоставяне на услугите?
д) При скрепена с наказателни санкции забрана на хазартните игри, наложена поради съображения, свързани с политиката за закрила на участниците в игрите и за борба с престъпността, принципът на пропорционалност изисква ли запитващата юрисдикция в допълнение да прави разлика между, от една страна, доставчиците, които предлагат хазартни игри без никакво разрешение, и от друга страна, тези, които са установени в други държави членки на [Съюза], и там притежават концесия и упражняват дейността си, позовавайки се на свободното предоставяне на услуги?
е) При разглеждането на пропорционалността на национална разпоредба, която забранява под страх от наказателни санкции трансграничното предлагане на услуги, свързани с хазартни игри, без концесия или национално разрешение, трябва ли в крайна сметка да се взема предвид обстоятелството, че доставчик на хазартни игри законно е получил лиценз в друга държава членка, но поради обективни и косвено дискриминационни бариери за навлизане не е могъл да получи национален лиценз, както и обстоятелството, че процедурата по предоставянето на лиценз и по контрол предоставя в държавата по установяването равнище на защита най-малкото сравнимо с осигуреното на национално равнище?
4) a) Трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че временният характер на предоставянето на услуги би изключил за доставчика възможността да учреди в приемащата държава членка определена инфраструктура (като сървър), без да се счита за установен в тази държава членка?
б) Трябва ли освен това член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че разпоредба, която се отнася до националните доставчици на услуги по поддръжка и която им забранява да подпомагат предоставянето на услуги от доставчик със седалище в друга държава членка, също представлява ограничение на свободното предоставяне на услуги от този доставчик, когато доставчиците на услуги по поддръжка са установени в същата държава членка, в която са установени част от получателите на услугата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-518/09: Комисия/Португалия, Съдебно решение от 21 юли 2011 г.

Съвместима ли е с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС национална правна уредба, която изисква от дружествата — посредници на недвижими имоти, и от търговците или управителите на недвижими имоти, установени в други държави членки, да създадат агенция за недвижими имоти в съответната държава членка, за да упражняват дейността си там?
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС национална правна уредба, която налага на дружествата — посредници на недвижими имоти, и на търговците или управителите на недвижими имоти задължението да сключат застраховка в съответствие със законодателството на тази държава членка, да разполагат с положителен собствен капитал и да бъдат подчинени на пълен дисциплинарен контрол от страна на националния орган?
Съвместима ли е с член 56 ДФЕС национална правна уредба, която налага на дружествата — посредници на недвижими имоти, и на търговците или управителите на недвижими имоти задължението да упражняват изключително дейността си по посредничество или управление на недвижими имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-397/10: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 30 юни 2011 г.

Съвместима ли е националната правна уредба, която изисква агенциите за временна работа да имат за предмет на дейност само предоставянето на работна сила и да притежават точно определена правно-организационна форма, със свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form