4.04.03.01 - Различни престации
Различни престации
Дело C-52/10: Eleftheri tileorasi и Giannikos, Съдебно решение от 9 юни 2011 г.
Член 1, буква г) от Директива [89/552] трябва ли да се тълкува в смисъл, че при „скрита реклама“ предоставянето на възнаграждение, на заплащане или на насрещна престация от друго естество представлява абсолютно необходим концептуален елемент на намерението да се рекламира?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-565/08: Комисия/Италия, Съдебно решение от 29 март 2011 г.
Съставлява ли задължението за спазване на максимални тарифи за адвокатските възнаграждения в Италия ограничение на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги по смисъла на членове 43 ЕО и 49 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-372/09: Peñarroja Fa, Съдебно решение от 17 март 2011 г.
Задачата, която е възложена във всеки отделен случай на специалист, назначен от национална юрисдикция като вещо лице — писмен преводач, в рамките на спор, с който тя е сезирана, представлява ли услуга по смисъла на член 50 ЕО?
Извършването от вещите лица на писмен превод като разглеждания в главното производство представлява ли дейност, свързана с упражняването на публична власт по смисъла на член 45, първа алинея ЕО?
Член 49 ЕО допуска ли национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която поставя включването в списък на вещите лица — писмени преводачи, в зависимост от изисквания за квалификация, без заинтересованите лица да могат да се запознаят с мотивите на взетото по отношение на тях решение и без същото да подлежи на ефективен съдебен контрол, при който може да се провери дали решението е законосъобразно, и по-конкретно дали е спазено произтичащото от правото на Съюза изискване квалификацията на тези лица, придобита и призната в други държави членки, да бъде надлежно отчетена?
Член 49 ЕО допуска ли изискване като предвиденото в член 2 от Закон № 71‑498, от което следва, че в националния списък на вещите лица като писмени преводачи могат да фигурират само лица, представили удостоверение, че са били включени в изготвян от апелативен съд списък на вещи лица през три поредни години, ако се окаже, че при разглеждането на молба от лице, което е установено в друга държава членка и не може да представи такова удостоверение, подобно изискване представлява пречка придобитата от това лице и призната в другата държава членка квалификация да бъде надлежно отчетена, за да се определи дали и доколко тази квалификация може да е равностойна на компетентността, която обикновено се очаква от лице, включено в изготвян от апелативен съд списък на вещи лица през три поредни години?
Задачите на вещи лица — писмени преводачи, изпълнени от експерти, включени в списък като изготвяния от Cour de cassation национален списък на вещите лица, попадат ли в обхвата на понятието „регламентирана професия“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2005/36/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-490/09: Комисия/Люксембург, Съдебно решение от 27 януари 2011 г.
Съвместима ли е с член 49 ЕО национална правна уредба, която не предвижда възможност за възстановяване на разходите за лабораторни анализи и изследвания, извършени в друга държава членка, а допуска само система на пряко поемане на разходите от здравните каси?
Съвместимо ли е с член 49 ЕО изискването възстановяването на разходите за биомедицински изследвания, извършени в друга държава членка, да зависи от цялостното изпълнение на условията за предоставяне на медицински услуги, предвидени в националните споразумения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-102/10: Bejan, Определение от 28 октомври 2010 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза национално законодателство, което позволява на застрахователя да изключи от покритието на доброволната застраховка вредите, причинени при управление на МПС от лице под въздействие на алкохол?
Допустимо ли е национално законодателство, което не задължава застрахователя да обезщети пострадалия по доброволна застраховка и позволява регресен иск към отговорното лице при наличие на клауза за изключване?
Представляват ли такива национални разпоредби ограничение на свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги и могат ли те да бъдат оправдани с дерогиращи мерки или императивни съображения от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/10: VAV-Autovermietung, Определение от 29 септември 2010 г.
Съвместима ли е с членове 49—55 ЕО национална правна уредба, която предвижда събиране на пълна такса при първото използване на нает и регистриран в друга държава членка автомобил и последващо връщане на неизползваната част от нея без лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-64/08: Engelmann, Съдебно решение от 9 септември 2010 г.
Трябва ли член 43 ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска законова разпоредба на държава членка, според която хазартни игри в игрални заведения провеждат само дружествата, учредени като акционерни дружества със седалище на територията на тази държава членка, и по този начин налага учредяването или придобиването на установено в тази държава членка дружество?
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална разпоредба, според която всички концесии за провеждане на хазартни игри и за експлоатация на игрални заведения, предвидени от националното законодателство в областта на хазартните игри, се предоставят за срок от петнадесет години въз основа на правна уредба, която изключва от процедурата за предоставяне на концесия кандидатите от общностното пространство (които не са установени в тази държава членка)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/07: Stoß, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионални държавни монополи в областта на залаганията върху резултатите от спортни състезания като разглежданите в главните производства, които преследват цел за възпрепятстване насърчаването към прекомерни разходи във връзка с игри и за борба срещу пристрастяването към тях, доколкото:
i) органите на съответната държава членка не са в състояние да докажат наличието на изследване относно пропорционалността на посочените монополи, извършено преди въвеждането на последните;
ii) тази цел може да бъде постигната и чрез контрол, целящ да гарантира спазването от надлежно упълномощените частни оператори на правилата относно видовете залагания, методите за търгуване и за реклама, при който същевременно се накърняват в по-малка степен прогласените в Договора свободи;
iii) посочените монополи може да не са подходящи за постигане на посочената цел, поради това че националните органи биха се затруднили да наложат действителното им спазване в създадената от интернет транснационална среда;
iv) в конкретния случай е спорно, че така твърдяната цел се преследва последователно и систематично, като се има предвид:
– първо, фактът, че е разрешено провеждането от частни оператори на други видове хазартни игри — като залагания върху резултатите от конни състезания, игри с игрални автомати или казино игри,
– второ, фактът, че участието в други видове хазартни игри, обхванати от същите тези държавни монополи, а именно лотариите, се насърчава от притежателите на посочените монополи посредством активни рекламни кампании, целящи да максимизират приходите от игрите, и
– трето, обстоятелството, че предлагането във връзка с други видове хазартни игри — като казино игри или игри с игрални автомати, инсталирани в игрални зали, кафенета, ресторанти и обекти за настаняване, е предмет на политика на разрастване?
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че разрешенията за организиране на залагания върху резултатите от спортни състезания, които не са ограничени до територията на съответната държава и са предоставени от компетентни публични органи на държавите членки, дават право на притежателя на разрешението, както и на трети упълномощени от него лица, да предлагат и да привеждат в изпълнение разглежданите предложения за сключване на договори и на територията на други държави членки, при това без да е необходимо допълнително национално разрешение за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-46/08: Carmen Media Group, Съдебно решение от 8 септември 2010 г.
1) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че позоваването на свободата на предоставяне на услуги предполага съгласно разпоредбите на държавата членка, в която се е установил, доставчикът на услуги да може да предоставя услуги и в посочената държава членка (в настоящия случай: ограничение на лиценза за хазартни игри от Гибралтар до „offshore bookmaking“)?
2) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национален държавен монопол при организирането на спортни залагания и лотарии (разкриващи повече от незначителен потенциален риск), мотивиран основно от съображения за борба срещу риска от пристрастяване към игрите, когато в тази държава членка други хазартни игри със съществен потенциален риск от пристрастяване могат да се организират от частни доставчици на услуги и когато различната правна уредба за спортните залагания и лотариите, от една страна, и за други хазартни игри, от друга страна, се основава на различните нормотворчески правомощия на провинциите и на федерацията?
3) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която оставя правото на получаване на разрешение за организирането на и посредничеството при хазартни игри на преценката на органа по издаване на разрешение, дори и когато са налице предвидените в закона предпоставки?
4) Следва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която забранява организирането на и посредничеството при публични хазартни игри по интернет, по-специално когато едновременно с това — било то и само за преходен период от една година — организирането и посредничеството по интернет се допускат при спазването на разпоредбите за защита на непълнолетните и на участващите в игри, с оглед компенсиране съгласно принципа на пропорционалност, за да могат двама организатори на хазартни игри по търговски начин, които до този момент са извършвали дейност единствено по интернет, да се адаптират към начините за предлагане на пазара, допустими според [GlüStV]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.