всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

3 - Съдебни спорове

Съдебни спорове

Дело C-244/22: Mara-Tóni, Определение от 6 септември 2022 г.

Изпълнени ли са изискванията на член 94 от Процедурния правилник относно съдържанието и мотивите на преюдициалното запитване?
Позволява ли представената от националния съд информация на Съда да даде полезен отговор и на заинтересованите страни да представят становища?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/22: GZ и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Признава ли се на физическите лица правото да обжалват отказа на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка?
Допустима ли е жалба за бездействие по член 265 ДФЕС срещу отказа на Комисията, когато исканите мерки не пораждат задължителни правни последици за жалбоподателя?
Налице ли е нарушение на правото на ефективна съдебна защита и достъп до безпристрастен съд по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при отказ на Комисията да образува процедура за нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/22: González Sordo и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Попада ли обжалваното бездействие на Комисията в приложното поле на член 265 ДФЕС, като поражда задължителни правни последици за жалбоподателите или съществено изменя тяхното правно положение?
Налице ли е нарушение на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права във връзка с недопустимостта на жалбата за бездействие?
Съответства ли постановеният извод за недопустимост на жалбата за бездействие с практиката на Съда относно задълженията на Комисията и възможността за съдебен контрол върху нейното бездействие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/22: Baides Fernández и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Правораздавателните органи на Съюза разполагат ли с компетентност да разглеждат жалби на частни лица срещу отказ на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка?
Считат ли се действията или бездействието на Комисията във връзка с исканията на жалбоподателите за актове, пораждащи задължителни правни последици за тях?
Налице ли е нарушение на правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС в случай на подобен отказ от страна на Комисията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-38/22: Santos Cañibano и др./Комисия, Определение от 6 септември 2022 г.

Правото на физически лица да обжалват отказ на Европейската комисия да започне процедура за установяване на нарушение срещу държава членка признато ли е в правото на Европейския съюз?
Може ли жалба по член 265 ДФЕС да бъде подадена за бездействие на Комисията, когато евентуалните мерки на Комисията не водят до правни последици за жалбоподателя?
Нарушава ли отказът на Комисията правото на ефективна съдебна защита и достъп до безпристрастен съд по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/22: SJM Coordination Center/Magnetrol, Определение от 17 август 2022 г.

Проверява ли съдът надлежно изпълнението на задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 117 от Процедурния правилник на Общия съд при обжалване?
Подлежи ли на отклонение прилагането на шестседмичния срок за встъпване по член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в „пилотни“ дела поради разпоредбите на член 40 от Статута, член 47 от Хартата или при наличие на случайно събитие, непреодолима сила или извинима грешка?
Приложими ли са разпоредбите за възобновяване на срокове по член 71, параграф 4 от Процедурния правилник или по аналогия член 129, параграф 4 към „пилотни“ дела, върнати от Съда на Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-32/22: Anheuser-Busch Inbev и Ampar/Magnetrol International и Комисия, Определение от 1 август 2022 г.

В кои случаи лице, допуснато като встъпила страна във въззивното производство по обжалване пред Съда на ЕС, запазва автоматично това качество при връщане на делото за ново разглеждане от Общия съд?
Следва ли да се признае процесуална приемственост и да се гарантира упражняването на процесуалните права на встъпилата страна, включително правото да представя становища по член 217 от Процедурния правилник на Общия съд, при повторното разглеждане на делото?
Може ли липсата на автоматично признаване на качеството на встъпила страна пред Общия съд да доведе до нарушаване на принципа на добро правораздаване и до затруднения при разпределението на съдебните разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-14/21: Sea Watch, Съдебно решение от 1 август 2022 г.

1) а)
Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16 — и следователно може ли да бъде извършван PSC [„Port State Control“, или „държавен пристанищен контрол на корабите“,] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от [Sea Watch] и [корабите „Sea Watch 4“ и „Sea Watch 3“] на основание нейния устав)?
б) В случай че Съдът приеме, че в приложното поле на Директива 2009/16 попадат и корабите[, които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от тази директива, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?
в) Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директива 2009/16 — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения [на Директива 2009/16] са обхванати и пътническите кораби — товарните кораби, които системно извършват дейност „SAR“ на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?
2) Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям от посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на дейността „SAR“, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16?
3) Може ли и/или трябва ли правомощието на държавата на пристанището за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно дейност „SAR“?
4) а)
Как трябва да се тълкува [член 1], буква b) от [Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море] — [който] изрично е [посочен] в член 2 от Директива 2009/16 и на [който] следователно трябва да се гарантира еднакво тълкуване [в Съюза] за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „[д]оговарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“
По-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?
б) Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за клас и няма връзка с нея?
в) Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от [приложението към] [Резолюцията на ИМО относно държавния пристанищен контрол,] в частта, в която се посочва, че „[п]о силата на разпоредбите на съответните конвенции, посочени в раздел 1.2 по-горе, администрацията (т.е. правителството на държавата на знамето) се задължава да приеме законите и наредбите и да предприеме всякакви други мерки, които биха могли да бъдат необходими за въвеждане на тези конвенции изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасността на човешкия живот в морето и предотвратяването на замърсяването годността на всеки кораб да изпълнява своето предназначение и квалификацията и годността на моряците да изпълняват задълженията си“?
5) а)
Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен, може ли държавата на пристанището, извършила проверките в рамките на PSC, да изисква притежаването на свидетелства и съответствието с изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, за да се избегне задържането на кораба?
б) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква а)], може ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, особено в разглеждания случай дейността „SAR“, да бъде направено, за да се избегне задържането на кораба, само ако съществува ясна и надеждна международна правна рамка и/или правна рамка [на Съюза] относно класификацията на дейността „SAR“ и относно съответните свидетелства и изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето?
в) При отрицателен отговор на въпроса по [буква б)], трябва ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, да бъде направено въз основа на националното законодателство на държавата на знамето и/или на държавата на пристанището и за тази цел необходимо ли е приемането на първично законодателство или е подходящо и вторично законодателство, или дори само обща административна правна уредба?
г) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква в)], трябва ли при проверката в рамките на PSC държавата на пристанището да посочи точно и конкретно въз основа на коя национална правна уредба (определена съгласно [буква в)], от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, трябва да бъдат определени изискванията и/или техническите предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“, и точно какви корекции/поправки се изискват, за да се осигури спазването на посоченото по-горе законодателство?
д) При липса на правна уредба на държавата на пристанището и/или на държавата на знамето от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, може ли администрацията на държавата на пристанището да посочи в конкретния случай изискванията и/или техническите предписания за безопасност, предотвратяване на замърсяването на морето и защита на живота и работата на борда, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“?
е) При отрицателен отговор на въпросите по [букви г) и д)], може ли да се счита, че при липсата на конкретни указания от държавата на знамето в това отношение, дейността „SAR“ е разрешена medio tempore и следователно не може да бъде възпрепятствана чрез издаване на заповед за задържане, когато корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, отговаря на посочените по-горе изисквания и/или предписания за друга категория (по-специално за товарен кораб), чието съществуване също на практика е потвърдено от държавата на знамето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-31/22: Atlas Copco Airpower и Atlas Copco/Magnetrol International и Комисия, Определение от 1 август 2022 г.

Следва ли лице, което е било допуснато да встъпи във въззивното производство пред Съда на Европейския съюз, автоматично да бъде признато за встъпила страна в производството пред Общия съд след връщане на делото за ново разглеждане?
Допустимо ли е да бъде отказано признаването на качеството на встъпила страна в такава хипотеза с оглед принципа на процесуална приемственост и правата на страните?
Изисква ли член 40 от Статута на Съда на Европейския съюз автоматично признаване на качеството на встъпила страна и в случаите на възобновено производство пред Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-74/22: Soudal и Esko-Graphics/Magnetrol и Комисия, Определение от 1 август 2022 г.

Какъв е статутът на встъпилите страни във въззивното производство пред Съда на Европейския съюз, когато след отмяна на решение на Общия съд делото се връща за ново разглеждане?
Следва ли встъпилата страна по обжалването автоматично да запази качеството си на встъпила страна и в производството пред Общия съд след връщане на делото

Задължен ли е Общият съд да се произнесе по съдебните разноски, направени във въззивното производство, когато Съдът не се е произнесъл по тях, което предполага признаване на процесуалното качество на встъпилата страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 16061626364324 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form