2 - Институционална рамка на Европейския съюз
Институционална рамка на Европейския съюз
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Комисията да третира свързан търговец като агент, работещ на комисионна основа, вместо като вътрешен отдел по продажбите, и да прави корекция по член 2, параграф 10, буква i) от основния регламент?
Допустимо ли е Комисията да откаже корекция за вносни мита по член 2, параграф 10, буква b) от основния регламент, когато митата не са реално платени, а само теоретично биха могли да повлияят на цените на вътрешния пазар?
Допуснала ли е Комисията явна грешка при преценката, като е отказала да изчисли антидъмпинговата маржа на месечна или тримесечна база вместо на годишна, с оглед на колебанията в разходите и разпределението на продажбите през разследвания период?
Допустимо ли е Комисията да откаже корекция за печалби и загуби от хеджиране по член 2, параграф 10, буква j) от основния регламент, когато хеджиращите договори не са пряко свързани с валутната конверсия, използвана при сравняването на цените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2024 г.
Съответства ли изложението на жалбоподателя на изискванията за яснота и конкретност при искане за обезпечителни мерки, включително доказателствена подкрепа за твърденията относно съответствието на експертите с тръжната документация?
Налице ли е изпълнение на задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС и член 170, параграф 2 от Регламент 2018/1046, като се вземат предвид и предоставените допълнителни разяснения от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране при прилагането на изключението за защита на обществения интерес в областта на обществената сигурност по член 4, параграф 1, буква а), първа алинея от Регламент № 1049/2001?
Нарушено ли е изискването за предоставяне на частичен достъп до документите по член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 чрез отказа на Frontex да предостави частичен достъп до поисканите документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съответстват ли на член 10, параграф 2 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципа на ефективност национални разпоредби и тяхно тълкуване, обвързващи „узнаването, че е нанесена вреда“, което е релевантно за началото на субективния давностен срок, с узнаването от увреденото лице за „отделните частични вреди“, които се нанасят постепенно по време на трайно или продължаващо антиконкурентно поведение (тъй като в съдебната практика се изхожда от виждането, че искът за обезщетение е изцяло разделим) и по отношение на които частични вреди започват да текат отделни субективни давностни срокове, без значение дали увреденото лице знае какъв е пълният размер на вредата, произтичаща от цялостното нарушение на член 102 ДФЕС, тоест национални разпоредби и тяхно тълкуване, позволяващи давностният срок при иск за обезщетение за вреда, настъпила вследствие на антиконкурентно поведение, да започне да тече преди прекратяването на това поведение, изразяващо се в поставяне и показване по по-благоприятен начин на собствен сравнител на цени в нарушение на член 102 ДФЕС?
Допускат ли член 10, параграфи 2, 3 и 4 от Директива 2014/104 и/или член 102 ДФЕС и принципът на ефективност национални разпоредби, съгласно които субективният давностен срок при искове за обезщетение е тригодишен и започва да тече от деня, в който увреденото лице е узнало или е могло да узнае за частичната вреда и кой е длъжен да я поправи, но не отчитат i) момента на прекратяване на правонарушението и ii) дали увреденото лице знае, че поведението съставлява нарушение на правилата за конкуренция, и които в същото време iii) не спират или прекъсват тригодишния давностен срок, докато се води производството пред Комисията, чийто предмет е все още продължаващо нарушение на член 102 ДФЕС, и iv) не съдържат правило, че спирането на давностния срок приключва най-рано една година след влизането в сила на акта относно нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допуска ли по принцип системата от източници на правото на Европейския съюз, и по-специално член 288, трета алинея от ДФЕС, в спор между частноправни субекти националният съд да остави без приложение разпоредба на националното право, която противоречи на ясна, точна и безусловна разпоредба на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива, и като последица да възложи допълнително задължение на частноправен субект, когато съгласно националната правна система (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995) това е предварително условие, за да може последният да противопостави на държавата правата, предоставени му от тази директива?
Допуска ли принципът на ефективност национална правна разпоредба (член 14, алинея 4 от [Законодателен декрет] № 504/1995), която не позволява на крайния потребител да иска възстановяване на недължимо платения данък пряко от държавата, а му дава само право да предяви граждански иск за възстановяване на недължимо платено срещу данъчнозадълженото лице, което единствено има право да получи възстановяване от данъчната администрация, когато единственото основание за незаконосъобразност на данъка — а именно противоречието на директива [на Съюза] — може да бъде изтъкнато само в отношенията между данъчнозадълженото лице и данъчната администрация, но не и в отношенията между данъчнозадълженото лице и крайния потребител, като по този начин практически се възпрепятства ефективността на възстановяването, или, за да се гарантира спазването на посочения принцип, трябва да се признае в този случай пряка легитимация на крайния потребител по отношение на данъчните органи като хипотеза за невъзможност или прекомерна трудност за получаване от доставчика на възстановяване на недължимо платения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността], когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задължения) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство [а именно TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020] не е законът за транспониране на посочената директива ([а именно Закон 16/22])?
Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задълженията вътрешна правна уредба като испанската, а именно [TRLC, одобрен с Кралски законодателен декрет 1/2020], която не съдържа обосновка за изключването на публичните вземания от опрощаването на неизплатените задължения
Доколкото изключва публичните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли/засяга ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?
Съдържа ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Компетентен ли е Съветът на Европейския съюз да определя лицето, упълномощено да подпише международно споразумение от името на Съюза в област, която не попада в обхвата на общата външна политика и политика на сигурност, или това правомощие принадлежи на Европейската комисия?
Спазено ли е институционалното равновесие и принципът на лоялно сътрудничество между институциите на Съюза при определянето на лицето, което подписва международното споразумение от името на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е използването на методология за изчисляване на ex ante вноските към Единния фонд за преструктуриране, която включва поверителни данни на други институции, без тези данни да бъдат разкрити на засегнатите страни?
Съвместими ли са разпоредбите на членове 4–9 и 20 и приложение I от Делегиран регламент 2015/63 с принципите на правна сигурност и ефективна съдебна защита?
Съвместимо ли е изискването за диференциране между членове на един и същ институционален защитен механизъм (SPI) при определяне на риска с принципите на равно третиране, пропорционалност и правна сигурност?
Съвместима ли е методологията на „групиране по кошници“ (binning) за оценка на риска с принципите на равно третиране, пропорционалност и индивидуализирана оценка на риска?
Съвместимо ли е включването на вътрешногрупови пасиви и пасиви по вътрешно споделяне на загуби при изчисляване на риска с принципите на равно третиране и пропорционалност?
Допустимо ли е временното неизползване на определени индикатори за риск поради липса на данни съгласно член 20, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на CRU относно определянето на годишното целево ниво и изчисляването на индивидуалната вноска?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради невъзможност за проверка на изчисленията на CRU?
Допустимо ли е прилагането на коригиращ множител за риска, свързан с членството в SPI, спрямо жалбоподателя, с оглед на принципите на равно третиране, пропорционалност и добра администрация?
Съответства ли определянето на индивидуалния коригиращ множител на риска на реалния рисков профил на жалбоподателя и на принципите на равно третиране и пропорционалност?
Допустимо ли е въвеждането на нови основания за незаконосъобразност на годишното целево ниво и на членове 69 и 70 от Регламент 806/2014 на етапа на репликата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустим ли е настоящият иск, като се има предвид интересът на жалбоподателите да обжалват отказа за достъп до документите?
Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за отказ за достъп до документите съгласно член 296 ДФЕС?
Съвместим ли е отказът за достъп до документите с принципите за публичен достъп до актовете на институциите на Съюза, включително прилагането на презумпцията за поверителност и наличието на по-висш обществен интерес към оповестяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместими ли са разпоредбите на членове 4–9 и приложение I от Делегиран регламент 2015/63 с принципите на ефективна съдебна защита и правна сигурност?
Съвместима ли е разпоредбата на член 7, параграф 4, второ изречение от Делегиран регламент 2015/63 с принципите на равно третиране, правна сигурност, пропорционалност и с изискването за отчитане на всички релевантни факти?
Съвместими ли са разпоредбите на членове 6, 7 и 9 и приложение I от Делегиран регламент 2015/63 с принципите на равно третиране, пропорционалност и с изискването за отчитане на всички релевантни факти, по-специално относно метода на разпределение по „бинове“ и включването на вътрешногрупови пасиви?
Съвместима ли е разпоредбата на член 20, параграф 1, първо и второ изречение от Делегиран регламент 2015/63 с изискванията на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 и с принципа за съобразяване на вноските с риска?
Спазени ли са изискванията за езика на административната процедура и за официалната версия на решението съгласно член 81, параграф 1 от Регламент 806/2014 и член 3 от Регламент № 1?
Достатъчно мотивирано ли е решението на CRU относно определянето на годишното целево равнище и другите ключови елементи на изчислението на ex ante вноската?
Нарушено ли е правото на ефективна съдебна защита поради невъзможност за проверка на изчислението на вноската?
Съвместимо ли е прилагането на коригиращ множител за индикатора „членство в институционална схема за защита (SPI)“ с релевантните разпоредби на правото на Съюза и с принципите на равно третиране, пропорционалност и добра администрация?
Съответства ли определянето на коригиращия множител на индивидуалния рисков профил на жалбоподателя и на принципите на равно третиране и пропорционалност?
Допуснати ли са явни грешки при преценката от страна на CRU при изчисляването на вноската, които водят до нарушение на основни принципи на правото на Съюза?
Съвместими ли са членове 69 и 70 от Регламент 806/2014 с принципа за съобразяване на вноските с риска и с изискванията на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.