2 - Институционална рамка на Европейския съюз
Институционална рамка на Европейския съюз
Дело C-447/17: Европейски съюз/Guardian Europe, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Налице ли е достатъчно пряка причинно-следствена връзка между нарушението на разумния срок за постановяване на решение по дело T‑82/08 и вредата, произтичаща от плащането на разходи за банкова гаранция след този срок?
Допустимо ли е искане за обезщетение за пропуснати ползи, когато вече е постановено окончателно решение относно лихвите върху недължимо платена глоба?
Може ли отговорността на Европейския съюз да бъде ангажирана за вреди, причинени от решение на Общия съд, което не е постановено като последна инстанция?
Следва ли при определяне на вредата по член 340, втора алинея ДФЕС, да се прилага понятието „едно-единствено предприятие“ по смисъла на правото на конкуренцията на Съюза?
Доказано ли е наличието на действителна и сигурна неимуществена вреда (увреждане на репутацията) вследствие на нарушаване на разумния срок за постановяване на решение или на принципа на равно третиране, която да подлежи на обезщетяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-589/17: Prenatal, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на член 220, параграф 2, буква б) и член 239 от Митническия кодекс, Решение REM 03/07, с което се установява, че следва да се извърши последващо вземане под отчет на вносни мита и не следва същите да бъдат опростени в един особен случай?
Трябва ли, когато след направено искане за опрощаване на митни сборове Комисията приеме решение, че фактическата и правната обстановка по случая са сходни с предишен случай, по който тя вече се е произнесла, или решение, че вече е сезирана със сходен случай, по който предстои постановяване на решение, което и да е от посочените решения да бъде разглеждано като акт с правно съдържание, който е задължителен за органите на държавата членка, в която е подадено искането за опрощаване, и следователно подлежи на обжалване от лицето, поискало опрощаване (член 239 от Митническия кодекс) или невземане под отчет на митнически задължения (член 220, параграф 2, буква б) от този кодекс)?
В случай че решението на Комисията не може да се приеме за акт със задължително правно съдържание, компетентни ли са националните органи да преценят дали в случая е налице сходство във фактическата и правната обстановка?
В случай на утвърдителен отговор, ако такъв анализ е направен и се е стигнало до извода, че не е налице такова сходство, трябва ли да се приложи член 905, параграф 1 от Регламента за прилагане и трябва ли следователно Комисията да постанови решение със задължително правно съдържание за тези национални органи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-304/18: Комисия/Италия (Собствени ресурси — Събиране на митническо задължение), Съдебно решение от 11 юли 2019 г.
Налице ли е задължение за държавата членка да предостави на разположение на Европейския съюз традиционни собствени ресурси, когато е констатирана митническа задълженост, дори ако впоследствие възникнат трудности при събирането им?
Допустимо ли е държавата членка да отложи предприемането на действия за събиране на митническа задълженост до приключване на наказателно производство, свързано със същите факти?
Следва ли държавата членка да заплати лихви за забава при забавено предоставяне на традиционни собствени ресурси на Европейския съюз, независимо от причините за забавата?
Изпълнено ли е задължението за вписване на установените вземания в отделна счетоводна сметка съгласно член 6 от съответните регламенти, когато държавата членка е извършила такова вписване?
Може ли в рамките на производство по член 258 ДФЕС Съдът да разпореди постигане на извънсъдебно споразумение относно размера на дължимите суми между Комисията и държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-434/18: Комисия/Италия (Programme national – déchets radioactifs), Съдебно решение от 11 юли 2019 г.
Явява ли се изпълнено задължението на държавата членка за уведомяване на Комисията по член 13, параграф 1 и член 15, параграф 4 от Директива 2011/70/Евратом чрез изпращане на информация относно състоянието на напредъка или чрез изпращане на проект или временна версия на националната програма, вместо окончателната ѝ версия?
Могат ли вътрешни обстоятелства или практически затруднения, включително сложността на националната процедура или правителствени промени, да оправдаят неспазването на задължението за уведомяване на Комисията в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-723/17: Craeynest и др., Съдебно решение от 26 юни 2019 г.
Следва ли член 4, параграф 3 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС във връзка с член 288, трета алинея ДФЕС и членове 6 и 7 от Директива 2008/50 да се тълкуват в смисъл, че когато се твърди, че държава членка не е установила пунктовете за вземане на проби в дадена зона в съответствие с посочените в раздел Б, точка 1, буква a) от приложение III към Директивата критерии, националните съдилища са компетентни по искане на частноправни субекти, пряко засегнати от превишаването на посочените в член 13, параграф 1 от Директивата пределно допустими стойности, да проверят дали пунктовете за вземане на проби са установени в съответствие с тези критерии, и ако това не е така, да предприемат спрямо националния орган всички необходими мерки, като например разпоредят установяването на пунктовете за вземане на проби в съответствие с тези критерии?
Превишена ли е по смисъла на член 13, параграф 1 и член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 пределно допустима стойност тогава, когато превишаването на пределно допустима стойност бъде установено, както е предвидено в приложение XI към тази директива, в период на осредняване от една година въз основа на резултатите от измерването само в един пункт за вземане на проби по смисъла на член 7 от Директивата, или такова превишаване е налице само когато е получено въз основа на осредняване на измерените стойности във всички пунктове за вземане на проби в определена зона по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/16: C & J Clark International, Съдебно решение от 19 юни 2019 г.
Прилага ли се давностен срок за събирането на антидъмпинговите мита, наложени с [разглежданите изпълнителни регламенти], и ако да, въз основа на коя правна разпоредба?
Недействителни ли са [разглежданите изпълнителни регламенти], тъй като им липсва валидно правно основание и по този начин нарушават член 5, параграфи 1 и 2 ДЕС?
Недействителни ли са [разглежданите изпълнителни регламенти], тъй като нарушават член 266 ДФЕС, като не са предприели необходимите мерки за изпълнение на [решението от 4 февруари 2016 г., C & J Clark International и Puma (C‑659/13 и C‑34/14, EU:C:2016:74)]?
Недействителни ли са [разглежданите изпълнителни регламенти], тъй като нарушават член 10, параграф 1 от Регламент [2016/1036] или принципа на правната сигурност (неретроактивност), като налагат антидъмпингово мито върху вноса на определени кожени обувки с произход от Китайската народна република и Виетнам, осъществен през периода на прилагане [на обявените за невалидни регламенти]?
Недействителни ли са [разглежданите изпълнителни регламенти], тъй като нарушават член 21 от Регламент [2016/1036], като повторно налагат антидъмпингово мито, без да извършат нова оценка на интереса на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-770/18: Pint/Комисия, Определение от 21 май 2019 г.
Възможно ли е Общият съд да постановява задължителни разпореждания спрямо институциите на Съюза в рамките на контрол за законосъобразност по член 263 ДФЕС?
Приложима ли е общата презумпция за поверителност върху документите, свързани с процедура EU Pilot, и при какви условия тя може да бъде преодоляна?
Може ли интересът на отделни или група потребители, участващи в национални съдебни производства, да се квалифицира като по-висш обществен интерес, обосноваващ разкриването на документите по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-525/18: Le Pen/Парламент, Определение от 21 май 2019 г.
Следва ли депутатът да представи всички доказателства за разходите за парламентарна помощ още в административната процедура и при подаване на жалбата, или може да ги представи и по-късно при определени обстоятелства?
Изисква ли правото да бъдеш изслушан задължително провеждане на устно изслушване, или е достатъчно предоставянето на възможност за писмени становища и доказателства?
Разполага ли генералният секретар на Европейския парламент с дискреционна преценка при възстановяване на неправомерно изплатени суми при липса на доказателства за действителна дейност на парламентарния асистент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.