2.05.03 - Директиви
Директиви
Дело C-206/23: Комисия/България (Directive énergies renouvelables), Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Нарушено ли е задължението на Република България да транспонира и да съобщи на Европейската комисия всички необходими мерки за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/2001 в националното право в предвидения срок?
Могат ли форсмажорни обстоятелства като пандемията от COVID-19 и политическа нестабилност (многократни парламентарни избори) да оправдаят забавата при транспонирането на Директива (ЕС) 2018/2001?
Следва ли да бъде наложена на Република България еднократна сума и/или периодична имуществена санкция по член 260, параграф 3 ДФЕС за неизпълнение на задълженията по транспониране и съобщаване на мерките по Директива (ЕС) 2018/2001 и какъв да бъде техният размер с оглед на тежестта, продължителността и платежоспособността на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-87/24: Gaso и Conexus Baltic Grid, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
1) Допуска ли член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] национална правна уредба, която не задължава регулаторния орган при изчисляване на тарифи или установяване на методики да обосновава начина, по който се гарантира, че операторите на газопреносни и газоразпределителни системи разполагат с подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности?
2) В съответствие ли е с член 41, параграф 8 от Директива [2009/73] тълкуване на национална правна уредба в смисъл, че предоставянето на подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план за повишаване на ефективността, насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности, е гарантирано, когато заплащаните от потребителите тарифи покриват само икономически обоснованите разходи за обществената услуга и е осигурена възвръщаемост, поне в минимален размер?
3) В съответствие ли е с целите, посочени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], национална правна уредба, която при установяване на „подходящи стимули в краткосрочен и дългосрочен план“, както и на стимули „за насърчаване на интеграцията на пазарите и сигурността на доставките и подкрепа за свързаните с това научноизследователски дейности“, не предвижда съобразяване с установените принципи в сферата на финансите за определяне на среднопретеглената норма на възвръщаемост на капитала, които вземат предвид сравними предприятия, извършващи дейност на свободния пазар?
4) Трябва ли регулаторният орган при тълкуване на понятията „подобаваща възвръщаемост на инвестициите“ по смисъла на член 13 от Регламент [№ 715/2009] и „стимули за инвестиции“ по смисъла на член 41 от Директива 2009/73 да се ръководи от понятието за „средна норма на възвръщаемост на капитала“ [среднопретеглена цена на капитала (WACC)], възприето в сферата на финансите, както и от методиката, която се използва за нейното определяне?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да се разграничи от използваната в сферата на финансите методика за определяне на среднопретеглената цена на капитала и да коригира същата, както счете за уместно?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала по такъв начин, че при нейното изчисляване да се взема предвид премия за размер, основана на разходите по заеми на останалите предприятия в икономиката на държавата членка?
7) При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос, може ли регулаторният орган законосъобразно да коригира среднопретеглената цена на капитала така, че да не се налага операторите на газопреносни системи или на системи за съхранение на природен газ да бъдат компенсирани за ръста на инфлацията през предходния тарифен период?
8) При утвърдителен отговор на петия въпрос и в случай че системният оператор не е съгласен с предложения от регулаторния орган размер на среднопретеглената цена на капитала или с елементите, на които се основава, трябва ли регулаторният орган при определяне на среднопретеглената цена на капитала WACC да се обърне към трета независима страна за оценката на подобаващия размер на същата?
9) Противоречи ли на целите, определени в член 41, параграф 8 от Директива [2009/73], процедура за определяне на тарифите, при която среднопретеглената цена на капитала се определя от регулаторния орган, а операторът на системата за пренос или съхранение на природен газ няма право да коригира това изчисление в зависимост от индивидуалните показатели на предприятието на мрежовия оператор?
10) Трябва ли член 1, [първа алинея], буква б), във връзка с втора алинея от същия член от Регламент [№ 715/2009] да се тълкува в смисъл, че съображения 7 и 8 и член 13, параграф 1 от този регламент са приложими за съоръженията за съхранение на природен газ и за определяните от регулаторния орган тарифи, ако достъпът до съоръженията за съхранение на втечнен природен газ е регулиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-777/22: ЕЦБ/Corneli, Съдебно решение от 15 юли 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав) 15 юли 2025 година ( *1 ) „Обжалване — Икономическа и парична политика — Директива 2014/59/ЕС — Възстановяване и преструктуриране на кредитни институции — Членове 27—29 — Мерки за ранна намеса — Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Единен надзорен механизъм — Член 4, параграф 3 — Решение на Европейската централна банка (ЕЦБ) за поставяне на банка под временно управление — Жалба за отмяна, подадена от акционер — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Физическо лице, пряко и лично засегнато от акт на институция на Европейския съюз — Приключване на поставянето под временно управление — Запазване на правния интерес — Прилагане на правото на Съюза и на националното право от ЕЦБ — Задължение за съответстващо тълкуване на националното право“ По съединени дела C‑777/22 P и C‑789/22 P с предмет две жалби на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадени съответно на 21 и на 22 декември 2022 г., Европейска централна банка (ЕЦБ), представлявана първоначално от C. Hernández Saseta и A. Pizzolla, подпомагани от M. Lamandini, avvocato, а впоследствие от C. Hernández Saseta, M. Ioannidis, A. Pizzolla и C. Zilioli, подпомагани от M. Lamandini, avvocato, жалбоподател по дело C‑777/22 P, Европейска комисия, представлявана първоначално от V. Di Bucci, A. Nijenhuis и D. Triantafyllou, впоследствие от P. A Messina, A. Nijenhuis и D. Triantafyllou, и накрая от P. A. Messina и D. Triantafyllou, жалбоподател по дело C‑789/22 P, подпомагани от: Италианска република, представлявана първоначално от G. Palmieri, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-645/23: Hera Comm, Съдебно решение от 19 юни 2025 г.
Попада ли [допълнителният данък], прилаган от държавата членка като дробна или кратна стойност на акциза, с който вече се облага продуктът, в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, посочено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118], или тя трябва да се разбира само като увеличение на акцизната ставка, поради което държавата членка може да не го използва за „специалното предназначение“, предвидено в член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118]?
В случай че [допълнителният данък] попада в обхвата на понятието „допълнителни косвени данъци“, трябва ли член 1, параграф 2 от [Директива 2008/118] да се тълкува в смисъл, че отговаря на условията, за да може частноправен субект да се позове на него пред национална юрисдикция с цел да:
– оспори пред продавача на продукта, за който се начислява [допълнителният данък], на когото частноправният субект е възстановил косвения данък, че събираният от държавата членка данък по отношение на продавача е незаконосъобразен, тъй като се основава на национална разпоредба, която противоречи на Директивата;
– поиска впоследствие от продавача да върне недължимо платеното, което последният е поискал и получил от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/23: Комисия/България (Directive sur l’exercice du droit d’auteur applicable à certaines transmissions…, Съдебно решение от 8 май 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 8 май 2025 година(*) „ Неизпълнение на задължения от държава членка — Член 258 ДФЕС — Директива (ЕС) 2019/789 — Авторско право и сродни права — Правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми — Липса на транспониране и на съобщаване на мерките за транспониране — Член 260, параграф 3 ДФЕС — Имуществени санкции — Осъдително искане за заплащане на еднократна сума “ По дело C‑198/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., Европейска комисия, представлявана от Цв. Георгиева и J. Samnadda, ищец, срещу Република България, представлявана от Цв. Митова и С. Русева, ответник, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: M. Gavalec, председател на състава, Z. Csehi (докладчик) и F. Schalin, съдии, генерален адвокат: A. Rantos, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия моли Съда: – да установи, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-155/23: Комисия/Унгария (Directive lanceurs d’alerte), Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Изпълнила ли е Унгария задълженията си по член 26, параграфи 1 и 3 от Директива (ЕС) 2019/1937, като е приела и съобщила необходимите мерки за транспониране в определения срок?
Допустимо ли е автоматичното прилагане на коефициент за тежест при определяне на размера на еднократно платимата сума по член 260, параграф 3 ДФЕС, без да се отчитат конкретните обстоятелства на нарушението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.