1.04.04 - Значение от други международни актове относно защитата на правата на човека (извън ЕКПЧ)
Значение от други международни актове относно защитата на правата на човека (извън ЕКПЧ)
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения, когато в досъдебната процедура са определени по-кратки от обичайните срокове за отговор и се твърди нарушение на правото на добра администрация?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да разглежда иск за установяване на неизпълнение на задължения, основан на нарушение на разпоредбите на ГАТС, при положение че съществува система за уреждане на спорове в рамките на СТО?
Съвместимо ли е изискването за сключване на международно споразумение между Унгария и държавата по седалището на чуждестранно висше учебно заведение като условие за предоставяне на образователни услуги с принципа на национално третиране по член XVII от ГАТС?
Съвместимо ли е изискването чуждестранно висше учебно заведение да предлага обучение в държавата по седалището си като условие за предоставяне на образователни услуги в Унгария с член XVII от ГАТС, член 49 ДФЕС и член 16 от Директива 2006/123?
Ограничават ли спорните унгарски мерки основните права, гарантирани от член 13, член 14, параграф 3 и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз и могат ли тези ограничения да бъдат обосновани съгласно член 52, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е ограничителните мерки да се основават на неясни и неопределени критерии, като по този начин се нарушават принципите на правна сигурност, пропорционалност и правото на собственост?
Компетентен ли е Съветът на Европейския съюз да приеме оспорваните решения и регламенти, и спазени ли са изискванията за правно основание при приемането им?
Спазено ли е задължението за мотивиране, правото на защита, включително правото на достъп до преписката, задължението за преразглеждане на ограничителните мерки и правото на ефективна съдебна защита?
Дали при приемането на ограничителните мерки е допусната грешка в преценката на фактите относно предоставянето на финансова подкрепа на правителството на Иран?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност, като се отчитат последиците за правото на собственост и свободата на стопанска инициатива на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е разширеното тълкуване и прилагане на критерия за „оказване на подкрепа на иранското правителство“ при приемането на ограничителни мерки, без да се изисква пряка връзка с дейности по ядрена пролферация?
Компетентен ли е Съветът на Европейския съюз да приеме оспорваните решения и регламенти самостоятелно, без съвместно предложение от Върховния представител и Комисията, и съответства ли това на изискванията за правно основание?
Спазени ли са изискванията за мотивиране, правото на защита, правото на достъп до преписката, задължението за периодичен преглед на ограничителните мерки и правото на ефективна съдебна защита при приемането и поддържането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Извършена ли е явна грешка при преценката на фактите относно това дали жалбоподателят е оказал финансова подкрепа на иранското правителство?
Съответстват ли ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, на принципа на пропорционалност и неоправдано ли се засягат правото на собственост и свободата на стопанска инициатива на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Нарушено ли е правото на добра администрация и правото на изслушване чрез ограничаване на контрола на служителя по изслушването само до въпроса за поверителността на информацията?
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваното решение?
Нарушена ли е професионалната тайна или поверителният характер на информацията, предоставена на Комисията във връзка с програмата за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер?
Нарушени ли са принципите на оправданите правни очаквания, правната сигурност и равното третиране чрез публикуването на предоставената информация?
Съвместимо ли е публикуването на предоставената информация с принципа на целта по член 28, параграф 1 от Регламент № 1/2003 и с правилата относно достъпа до преписката на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Обхваща ли предвиденото в член 31 от [Женевската конвенция] лично основание за отпадане на наказуемостта в широк смисъл и документно престъпление, което е извършено с представянето на преправен паспорт пред полицейски служител при влизането по въздушен път в [Германия], когато използването на преправения паспорт изобщо не е необходимо, за да се иска убежище в тази държава?
Ползването на услугите на трафиканти изключва ли възможността да се направи позоваване на член 31 от Женевската конвенция?
Трябва ли условието по член 31 от Женевската конвенция заинтересованото лице да пристига „направо“ от територия, където са били застрашени животът и свободата му, да се тълкува, в смисъл че то е изпълнено и тогава, когато заинтересованото лице първоначално е влязло в друга държава членка на Европейския съюз (в случая: [Република Гърция]) и оттам пътува до следваща държава членка (в случая: Федерална република Германия), където иска убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е включването на Post Bank Iran в списъците с ограничителни мерки въз основа на доказателствата, с които разполага Съветът, и спазени ли са материалноправните изисквания на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413, член 16, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 961/2010 и член 23, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 267/2012?
Спазено ли е правото на защита, правото на ефективна съдебна защита и задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки срещу Post Bank Iran?
Нарушени ли са специалните процедурни изисквания за съобщаване на мотивите и за преразглеждане на ограничителните мерки по член 24, параграфи 3 и 4 от Решение 2010/413, член 36, параграфи 3 и 4 от Регламент № 961/2010 и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателя чрез актове на Съвета, които не го засягат пряко и лично?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Гарантирано ли е правото на защита на жалбоподателя при приемането на ограничителните мерки?
Осигурено ли е правото на ефективна съдебна защита на жалбоподателя във връзка с ограничителните мерки?
Дали Съветът е допуснал грешка в преценката при включването на жалбоподателя в списъка на лицата, подлежащи на ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране, правото на защита, правото на ефективна съдебна защита, принципите на добра администрация и защита на оправданите правни очаквания, както и задължението на Съвета да преразгледа ограничителните мерки в светлината на представените от жалбоподателя съображения?
Допусната ли е грешка в преценката при приемането на ограничителните мерки, като се е приело, че жалбоподателят е участвал в разпространението на ядрено оръжие?
Спазени ли са съществените процесуални правила и правилното ли е правното основание за приемането на Регламент № 1100/2009, Решение 2010/644 и Регламент № 961/2010?
Съответстват ли ограничителните мерки на принципа на пропорционалност и на правото на собственост на жалбоподателя, като се има предвид, че Съветът не е взел предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН?
Нарушени ли са член 215 ДФЕС, член 40 ДЕС и принципът на равно третиране при приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Явява ли се незаконосъобразен член 23, параграф 4 от Регламент № 267/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е включването на Iran Insurance Company в списъците с ограничителни мерки въз основа на твърдения за предоставяне на застрахователни услуги, без да са представени достатъчно доказателства за подкрепа на ядреното разпространение?
Спазени ли са правата на защита и правото на ефективна съдебна защита на Iran Insurance Company при приемането и поддържането на ограничителните мерки, включително задължението за мотивиране и достъпа до доказателствата?
Съответства ли мотивировката на оспорваните мерки на изискванията за индивидуално и конкретно посочване на основанията за включване в списъците с ограничителни мерки?
Може ли юридическо лице, което е еманация на държава извън ЕС, да се позовава на защита на основните права пред съдилищата на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2012 г.
Следва ли член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО да се тълкува в смисъл, че не всяко посегателство върху свободата на вероизповеданието, с което се нарушава член 9 ЕКПЧ, непременно представлява акт на преследване по смисъла на първата от тези разпоредби, а обратно на това, за да е налице тежко нарушение на свободата на вероизповеданието, като едно от основните права на човека, е необходимо да се засяга нейната същина?
Същината на свободата на вероизповеданието обхваща ли единствено изповядването и практикуването на вярата по домовете или при съседи, или обратно, акт на преследване по смисъла на член 9, параграф 1, буква а) от Директива 2004/83/ЕО може да е налице и когато в резултат на публичното практикуване на вероизповеданието в държавата по произход се поставят в опасност животът, телесната неприкосновеност или физическата свобода, което кара молителя да се откаже от подобно публично практикуване на своето вероизповедание?
В хипотезата, при която в същината на свободата на вероизповеданието биха могли да се включват и определени религиозни практики на обществени места:
— за да се приеме, че е налице тежко посегателство на свободата на вероизповеданието, достатъчно ли е молителят да възприема този начин на практикуване на своето вероизповедание за необходим, за да съхрани религиозната си идентичност,
— или освен това се изисква и религиозната общност, към която принадлежи молителят, да възприема тази религиозна практика за централен елемент от религиозното си учение,
— или пък може да се стигне и до допълнителни ограничения на свободата на вероизповеданието в резултат на други обстоятелства, като например общата ситуация в държавата по произход?
Налице ли са основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, когато се установи, че след връщането си в държавата по произход молителят ще предприеме религиозни действия, които не са част от същината на свободата на вероизповеданието, независимо че от това ще възникне опасност за неговия живот, телесна неприкосновеност или физическа свобода, или обратно, следва да се очаква, че молителят ще се откаже от подобни действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.