1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-112/13: A, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
1) В хипотезата на прилагането на правото на Съюза по отношение на процесуална система, в рамките на която сезираните общи съдилища, които се произнасят по съществото на делото, трябва да извършат проверка за конституционосъобразност на закони, без обаче да разполагат с право за отмяна на законите в тяхната цялост, което е в правомощията на устроен по специфичен начин конституционен съд, следва ли въз основа на „принципа на равностойност“ от правото на Съюза да се заключи, че когато даден закон нарушава член 47 от [Хартата], общите съдилища трябва в хода на производството да сезират Конституционния съд с цел отмяна на закона в неговата цялост и не трябва само да се задоволят с това да не прилагат закона в конкретния случай?
2) Следва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че той не допуска процесуална разпоредба, съгласно която съд, който няма международна компетентност, назначава особен представител на отсъстващия ответник, чието местопребиваване не може да бъде установено, и че с „явяването си пред съда“ този особен представител може да стабилизира международната компетентност на този съд?
3) Следва ли член 24 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „явяване на ответника“ по смисъла на тази разпоредба е налице единствено когато съответното процесуално действие е извършено от самия ответник или от упълномощен от него юридически представител, или това важи без ограничение дори когато процесуалното действие е извършено от назначен съгласно законодателството на съответната държава членка особен представител на отсъстващия ответник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-19/13: Fastweb, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Трябва ли член 2г, параграф 4 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че когато обществена поръчка е възложена без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка, при положение че не са изпълнени предвидените в Директива 2004/18 условия за провеждане на такава процедура, посочената разпоредба изключва възможността договорът за поръчка да бъде обявен за недействителен, ако възлагащият орган е публикувал в Официален вестник на Европейския съюз обявление за прозрачност ex-ante и е спазил изискването преди сключването на договора да изтече срок от най-малко десет дни, считано от деня, следващ датата на публикуване на обявлението?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 2г, параграф 4 от Директива 89/665 с оглед на принципа на недопускане на дискриминация и на правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-67/13: CB/Комисия, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Допуснал ли е Общият съд грешки при прилагане на правото, като е приел, че разглежданите мерки представляват ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО?
Спазил ли е Общият съд изискванията за пълен и задълбочен съдебен контрол при преценката на съдържанието, целите и контекста на спорните мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/13: Kušionová, Съдебно решение от 10 септември 2014 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява основаващо се на евентуално неравноправни договорни клаузи вземане да бъде събрано чрез извънсъдебно изпълнение върху обременен с вещна тежест недвижим имот, даден като обезпечение от потребителя, и ако да, следва ли националният съд да не прилага такива разпоредби на вътрешното право?
Следва ли член 4 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, съдържаща се в потребителски договор, сключен без съдействието на адвокат, която позволява на кредитора да пристъпи към извънсъдебно изпълнение върху дадения като обезпечение имот без съдебен контрол, заобикаля важния принцип на правото на Съюза относно служебния съдебен контрол на договорните клаузи и поради това е неравноправна, дори когато съдържанието на такава договорна клауза произхожда от норма на вътрешното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/12: Zeman, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Следва ли разпоредбите на член 1, параграф 4 от Директива 91/477 във връзка с член 3 от нея и с член 45, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да приеме законодателна уредба, която препятства издаването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие, по смисъла на член 1, параграф 4 от Директивата, на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за цели, различни от лова или спортната стрелба, но с което му се разрешава да притежава (както и да носи) огнестрелното оръжие, за което същият притежател е поискал издаването на такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие, въпреки че законодателната уредба в тази държава членка (на произход) разрешава на посочения притежател дори в отсъствието на европейски паспорт за огнестрелно оръжие да пренесе това оръжие от нейната територия на територията на друга държава членка единствено при условие да спазва задълженията за уведомление, като се има предвид, че предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие не би засегнало по никакъв начин положението на този притежател спрямо държавата членка на произход (т.е. би било достатъчно този притежател само да изпълнява същите задължения за уведомление)?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, след като законодателната уредба в държавата членка не позволява на този притежател да бъде издаден европейски паспорт за огнестрелно оръжие, има ли член 1, параграф 4 от Директивата директен ефект в смисъл, че на основание на тази разпоредба държавата членка е задължена да издаде такъв европейски паспорт за огнестрелно оръжие на посочения притежател?
В случай на отрицателен отговор на първия или на втория въпрос, задължен ли е компетентният орган да тълкува законодателната уредба на държавата членка, която: а) не забранява изрично на посочения по-горе притежател да получи европейски паспорт за огнестрелно оръжие, но б) въвежда процедура за предоставянето на европейски паспорт за огнестрелно оръжие единствено на притежателя на разрешително за носене на оръжия (което е необходимо за притежаването на оръжие), издадено за целите на лова или спортната стрелба, доколкото е възможно в смисъл, че компетентният орган е задължен да издаде европейски паспорт за огнестрелно оръжие и на притежателя на разрешително за носенето на оръжия, което не е предоставено за целите на лова или спортната стрелба, ако това е възможно благодарение на непрякото действие на Директива 91/477?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/13: Qurbani, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Обхваща ли предвиденото в член 31 от [Женевската конвенция] лично основание за отпадане на наказуемостта в широк смисъл и документно престъпление, което е извършено с представянето на преправен паспорт пред полицейски служител при влизането по въздушен път в [Германия], когато използването на преправения паспорт изобщо не е необходимо, за да се иска убежище в тази държава?
Ползването на услугите на трафиканти изключва ли възможността да се направи позоваване на член 31 от Женевската конвенция?
Трябва ли условието по член 31 от Женевската конвенция заинтересованото лице да пристига „направо“ от територия, където са били застрашени животът и свободата му, да се тълкува, в смисъл че то е изпълнено и тогава, когато заинтересованото лице първоначално е влязло в друга държава членка на Европейския съюз (в случая: [Република Гърция]) и оттам пътува до следваща държава членка (в случая: Федерална република Германия), където иска убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/14: Sánchez Morcillo и Abril García, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО, във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска режим на изпълнителни способи като разглеждания в главното производство, който предвижда, че производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот не може да бъде спряно от съдията в исковото производство, който би могъл в окончателното си решение най-много да присъди обезщетение за понесените от потребителя вреди, доколкото този потребител, в качеството си на ответник в изпълнителното производство, не може да обжалва решението, с което се отхвърля неговото възражение на това изпълнение, а продавачът или доставчикът, взискател в изпълнителното производство, има право да обжалва решението за прекратяване на производството или за обявяване на неравноправна клауза за неприложима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/12: Telefónica и Telefónica de España/Комисия, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.
Спазено ли е задължението на Общия съд да упражни пълен съдебен контрол по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при преценката за злоупотреба с господстващо положение и определянето на глобата?
Нарушено ли е правото на защита на жалбоподателите, включително поради прекомерна продължителност на производството, недопускане на доводи и презумпция за невиновност?
Правилно ли е определен съответният пазар на едро при анализа на поведението на жалбоподателите?
Правилно ли е установено господстващото положение на жалбоподателите на съответните пазари?
Следва ли към поведението на жалбоподателите да се прилагат критериите за отказ за доставка, установени в решение Bronner, и нарушени ли са принципите на правна сигурност, пропорционалност и законосъобразност?
Допуснати ли са грешки при прилагането на правото при преценката за злоупотреба с господстващо положение и нейните последици за конкуренцията, включително прилагането на теста за ценова преса?
Превишила ли е Комисията правомощията си (ultra vires) и нарушила ли е принципите на субсидиарност, пропорционалност, правна сигурност, лоялно сътрудничество и добра администрация?
Нарушени ли са принципите на правна сигурност и законоустановеност на наказанията при прилагането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и при квалифицирането на поведението като умишлено или поради небрежност?
Допуснати ли са грешки при изчисляването на размера на глобата, включително при квалификацията на нарушението, прилагането на принципите на пропорционалност, равно третиране и индивидуализиране на наказанията, както и при мотивирането на решението?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си за пълен съдебен контрол по отношение на определянето на глобата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/12: FLS Plast/Комисия, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Допустимо ли е презумпцията за решаващо влияние на дружеството майка върху дъщерното дружество да се прилага по начин, който противоречи на презумпцията за невиновност, прогласена в член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Комисията при отхвърляне на доказателствата, представени от дружеството майка за оборване на презумпцията за решаващо влияние?
Нарушени ли са принципът на защита на оправданите правни очаквания и принципът на равно третиране при прилагането на Известието относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер, както и задължението за мотивиране във връзка с отказа за намаляване на глобата?
Съответства ли определянето на размера на глобата на принципа на пропорционалност и изпълнено ли е задължението на Общия съд да мотивира изчисляването на глобата?
Нарушено ли е правото на справедлив процес поради прекомерна продължителност на производството пред Общия съд съгласно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-314/13: Peftiev и др., Съдебно решение от 12 юни 2014 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 12 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки по отношение на Беларус — Замразяване на средства и на икономически ресурси — Дерогации — Плащане на хонорари, свързани с предоставянето на правни услуги — Право на преценка на компетентния национален орган — Право на ефективна съдебна защита — Значение на неправомерния произход на средствата — Липса“ По дело C‑314/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Lietuvos vyriausiasis administracinis teismas (Литва) с акт от 3 май 2013 г., постъпил в Съда на 7 юни 2013 г., в рамките на производство по дело Užsienio reikalų ministerija, Finansinių nusikaltimų tyrimo tarnyba срещу Vladimir Peftiev, BelTechExport ZAO, Sport-Pari ZAO, BT Telecommunications PUE, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: T. von Danwitz, председател на състав, E. Juhász, A. Rosas (докладчик), D. Šváby и C. Vajda, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: — за г‑н Peftiev, BelTechExport ZAO, Sport-Pari ZAO и BT Telecommunications PUE, от V. Vaitkutė Pavan и E. Matulionytė, advokatės, — за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas и J. Nasutavičienė, в качеството на представители, — за Европейската комисия, от M. Konstantinidis и A. Steiblytė, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.