1.04.03.18 - Право на убежище
Право на убежище
Дело C-460/23: Kinsa, Съдебно решение от 3 юни 2025 г.
Следва ли член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2002/90/ЕО във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че лицето, което в нарушение на режима на движение на лица през границите вкарва на територията на държава членка ненавършили пълнолетие граждани на трета държава, които го придружават и за които то действително полага родителските грижи, не осъществява основния състав на престъплението „подпомагане на незаконното влизане“, и не допускат ли тези членове национално законодателство, което предвижда наказателна отговорност за такова поведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-454/23: K.A.M., Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да отнеме статута на бежанец или да реши да не предостави такъв, когато разумните основания бежанецът да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на тази държава членка почиват на действия или поведение, отпреди той да влезе на територията на споменатата държава членка, като се има предвид, че тези действия и това поведение не представляват основания за изключване на статута на бежанец, изрично предвидени в член 1, раздел F от Женевската конвенция и в член 12 от тази директива, и като се вземат предвид условията, приложими към понятието „опасност за сигурността на страната“, залегнали в член 33, параграф 2 от Женевската конвенция, както и тежките последици за бежанеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95 с оглед на член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права, доколкото тези разпоредби изискват спазването на Женевската конвенция, и в частност на член 1, раздел F от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 38 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 18 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална (нормативна) уредба, определяща като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от 20 месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е разгледана възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще
или в смисъл, че
обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (нормативен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, а е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима въз основа на понятието „сигурна трета страна“,
или в смисъл, че
обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който трябва да се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на понятието „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/21: Bundesamt für Fremdenwesen und Asyl (Réfugié ayant commis un crime grave), Съдебно решение от 6 юли 2023 г.
За преценката дали бежанският статут, който компетентния орган преди това е предоставил на бежанеца, може да бъде отнет на основанието по член 14, параграф 4, буква б) от [Директива 2011/95], трябва ли, като самостоятелен критерий, да се извърши претегляне на интереси, така че за целите на отнемането да е нужно обществените интереси от връщането да надделяват над интересите на бежанеца от запазването на закрилата на държавата, предоставяща убежище, като укоримостта на престъплението и потенциалната заплаха за обществото се съпоставят с интересите на чужденеца от закрила, включително като се държи сметка за обхвата и вида на мерките, на които има опасност той да бъде изложен?
Допускат ли разпоредбите на [Директива 2008/115], и по-специално членове 5, 6, 8 и 9 от нея, национална правна уредба, която изисква да се издаде решение за връщане на гражданин на трета държава, на когото досегашното му право на пребиваване като бежанец се отнема заради отнемане на бежанския статут, дори когато още към момента на издаване на решението за връщане е безспорно, че поради принципа на забрана за връщане извеждането е недопустимо за неопределен срок, и произнасянето по този въпрос има законна сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Suspension du délai de transfert en appel), Съдебно решение от 30 март 2023 г.
Трябва ли член 27, параграф 3 и член 29 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможност, ако правната система на държавата членка предвижда второинстанционно съдебно производство по дела като настоящото, при разглеждането на делото въззивният съд да постанови по искане на компетентния орган на държавата членка временна мярка, която води до спиране на срока за прехвърляне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/22: Valstybės sienos apsaugos tarnyba, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.
Съвместима ли е с правото на Европейския съюз национална правна уредба, която в случай на обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци по принцип не допуска гражданин на трета държава, влязъл и пребиваващ незаконно на територията на държава членка, да подаде молба за международна закрила?
Допустимо ли е национално законодателство, което при обявяване на военно положение, извънредно положение или извънредна ситуация поради масов приток на чужденци позволява задържане на търсещо убежище лице единствено на основание, че е влязло незаконно на територията на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/17: Jawo, Съдебно решение от 19 март 2019 г.
Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент [„Дъблин III“] само ако целенасочено и умишлено е избягвало националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето му, за да осуети или затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за относително дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?
Може ли заинтересованото лице да се позове на правилното прилагане на посочената разпоредба и в рамките на производство по обжалване на решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като то не се е укривало?
Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент [„Дъблин III“] само поради обстоятелството, че още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че заинтересованото лице се укрива, и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или срокът може да бъде удължен само по взаимно съгласие на заинтересованите държави членки?
Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на международна закрила в тази държава членка, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозна опасност там то да бъде подложено на отношение като посоченото в член 4 от [Хартата]?
Попада ли и този въпрос в приложното поле на правото на Съюза?
Съгласно кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е признато правото да се ползва от международна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-643/15: Словакия/Съвет, Съдебно решение от 6 септември 2017 г.
Допустимо ли е Съветът на Европейския съюз да приеме решение за временни мерки по член 78, параграф 3 ДФЕС, което дерогира от законодателни актове, без да се следва законодателна процедура?
Отговаря ли обжалваното решение на изискването за временен характер по смисъла на член 78, параграф 3 ДФЕС?
Съответства ли обжалваното решение на условията за прилагане на член 78, параграф 3 ДФЕС, включително наличието на извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети държави?
Спазени ли са съществените процесуални правила при приемането на обжалваното решение, включително задължението за консултация с Европейския парламент, правилата за гласуване и правата на националните парламенти?
Съответства ли обжалваното решение на принципа на пропорционалност, включително по отношение на неговата годност, необходимост и конкретните последици за държавите членки?
Спазени ли са принципите на правна сигурност и нормативна яснота, както и изискванията на Женевската конвенция при приемането и прилагането на обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-481/13: Qurbani, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.
Обхваща ли предвиденото в член 31 от [Женевската конвенция] лично основание за отпадане на наказуемостта в широк смисъл и документно престъпление, което е извършено с представянето на преправен паспорт пред полицейски служител при влизането по въздушен път в [Германия], когато използването на преправения паспорт изобщо не е необходимо, за да се иска убежище в тази държава?
Ползването на услугите на трафиканти изключва ли възможността да се направи позоваване на член 31 от Женевската конвенция?
Трябва ли условието по член 31 от Женевската конвенция заинтересованото лице да пристига „направо“ от територия, където са били застрашени животът и свободата му, да се тълкува, в смисъл че то е изпълнено и тогава, когато заинтересованото лице първоначално е влязло в друга държава членка на Европейския съюз (в случая: [Република Гърция]) и оттам пътува до следваща държава членка (в случая: Федерална република Германия), където иска убежище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-411/10: N. S. и др., Съдебно решение от 21 декември 2011 г.
Попада ли в приложното поле на правото на Европейския съюз за целите на член 6 ДЕС и/или на член 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз решение на държава членка по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 дали да разгледа молба за убежище, която не спада към нейните отговорности съгласно посочените в глава III от Регламента критерии?
Длъжна ли е държавата членка, която трябва да прехвърли търсещото убежище лице в държавата членка, която е компетентна съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 343/2003, да провери дали втората държава членка спазва основните права в Европейския съюз, директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 и Регламент № 343/2003?
Допуска ли задължението за спазване на основните права на Европейския съюз прилагането на необорима презумпция, че компетентната държава ще спазва: i) основните права на жалбоподателя съгласно правото на Съюза и/или ii) минималните стандарти, наложени с директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85?
Длъжна ли е държавата членка съгласно правото на Европейския съюз и ако това е така — при какви обстоятелства е длъжна да упражни правомощието си по член 3, параграф 2 от Регламент № 343/2003 да разгледа и да поеме отговорността за молба, когато прехвърлянето на жалбоподателя в компетентната държава би го изложило на опасност от нарушаване на основните му права, по-специално на правата по членове 1, 4 и 18, член 19, параграф 2 и/или член 47 от Хартата, и/или на опасността предвидените в директиви 2003/9, 2004/83 и 2005/85 минимални стандарти да не бъдат приложени спрямо него?
Съвместима ли е с правата по член 47 от Хартата разпоредба от националното право, която задължава съдилищата — за целите на определянето дали дадено лице може законно да бъде прехвърлено в друга държава членка на основание на Регламент № 343/2003 — да третират тази държава членка като държава, от която лицето няма да бъде изпратено в друга държава в нарушение на правата му по ЕКПЧ или на правата му по Женевската конвенция и Протокола от 1967 г.?
По-широк ли е обхватът на закрилата, предоставена от общите принципи на правото на Европейския съюз, и по-специално от правата по членове 1, 18 и 47 от Хартата, на лице, спрямо което се прилага Регламент № 343/2003, от обхвата на закрилата, предоставена от член 3 от ЕКПЧ?
Доколкото предходните въпроси са поставени във връзка със задълженията на Обединеното кралство, ще има ли отражение върху отговорите на втори до шести въпрос, ако се вземе предвид Протокол (№ 30) относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз към Република Полша и към Обединеното кралство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.