всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

1.01.02.03 - Оправдани правни очаквания

Оправдани правни очаквания

Дело C-806/23: Renco Valore и др./Комисия, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.

Следва ли да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на условието, предвидено в решенията от 2007 г. и 2013 г., според което намаленията на корпоративния данък, предвидени по режим III, могат да се прилагат само върху печалбите, произтичащи от дейности, които са действително и материално осъществени в Мадейра?
Следва ли да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на условието относно създаването или запазването на работни места по режим III?
Следва ли да се приеме, че Общият съд е нарушил принципите на защита на оправданите правни очаквания и правната сигурност, като е потвърдил решението на Комисията за възстановяване на помощите, обявени за незаконни и несъвместими?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-427/23: Határ Diszkont, Съдебно решение от 1 август 2025 г.

1) В съответствие с член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, буква в), член 78 и член 146, параграф 1, буква д) от [Директивата за ДДС] ли е практиката на държава членка, съгласно която обработката на възстановяването на ДДС на чуждестранни пътници - което включва извършването на административните действия от издаването на стандартния формуляр на заявлението за възстановяване на ДДС до възстановяването на този данък - се счита за доставка на услуги, която е самостоятелна и различна от освободената доставка на стоки и за която ДДС следва да се начислява и плаща по общите правила, когато разходите за обработка в размер на процент от подлежащия на възстановяване ДДС се начисляват и фактурират не при доставката и фактурирането на стоките, а едновременно с възстановяването на ДДС и след плащането от купувача на насрещната престация за стоките и изнасянето им в трета държава?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, в съответствие с член 135, параграф 1, буква г) от Директивата за ДДС ли е практиката на държава членка, съгласно която разходите, събирани за обработка на възстановяването на ДДС по доставка на стоки на чуждестранни пътници, не се счита за освободена от данък като „сделк[а], засягащ[а] плащания [или] дългове“?
3) Ако отговорът на първия и втория въпрос е утвърдителен, в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания, като един от основните принципи на общата система на ДДС, ли е практиката на държава членка, съгласно която издателят на фактурата трябва да плати ретроактивно ДДС върху разходите за обработка, въпреки че през годините преди спорната ревизия данъчният орган го е проверявал многократно и в хода на тези проверки е проверил, но не е възразил срещу практиката му да счита разходите за обработка за освободени от ДДС и не го е уведомил, че е изменена действащата до 31 декември 2007 г. правна уредба на държавата членка, в която сред освободените от данък услуги изрично е било посочено „възстановяването на данъка на чуждестранни пътници, извършено от търговеца по силата на специална правна уредба“?
4) Ако отговорът на първите три въпроса е утвърдителен, в съответствие с членове 73 и 78 от Директивата за ДДС ли е практиката на данъчната администрация на държава членка да счита насрещната престация, без данъци, посочена в издадените фактури за разходите за обработка, за данъчна основа за ДДС, върху която съгласно решение на данъчния орган издателят на фактурите следва да плати ДДС по общите правила, въпреки че платената от чуждестранните пътници насрещна престация не включва такава сума?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-330/24: Celní jednatelství Zelinka, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Трябва ли понятието „неоснователно“ в член 116, параграф 7 от [Митническия кодекс на Съюза] да се тълкува в смисъл, че митническото задължение става отново изискуемо само ако възстановяването на митата е в резултат на непреднамерено действие на митническия орган, или по смисъла на разглежданата разпоредба това понятие може да се разбира и като неправилна преценка на митническия орган относно тарифното класиране на стоките?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/24: D’Agostino/ЕЦБ, Определение от 4 февруари 2025 г.

Представляват ли разпоредбите на член 127 ДФЕС, съответните членове от Протокола относно устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ, и вътрешния правилник на ЕЦБ правни норми, които предоставят права на частноправни субекти и защитават техните интереси?
Може ли неизпълнението на институционални разпоредби, уреждащи разпределението на правомощията между органите на ЕЦБ, да доведе до ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при липса на нарушение на материална разпоредба, предоставяща права на частноправни субекти?
Съществува ли основание за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания или на твърдение за злоупотреба с власт при липса на категорични уверения от страна на компетентните органи на Съюза или на нарушение на общи принципи като лоялност, добросъвестност или дължима грижа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-198/21: Santini и др./Парламент, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.

Следва ли Европейският парламент да прилага автоматично промените в националната пенсионна уредба (динамичен режим) към бившите членове на Европейския парламент, избрани в Италия, при определяне на размера на пенсиите им?
Компетентен ли е началникът на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ да приема решения за изменение на размера на пенсиите на бивши членове на Европейския парламент?
Спазено ли е изискването за мотивиране при приемането на решенията на Европейския парламент за изменение на размера на пенсиите на бивши членове на Европейския парламент, с оглед на правото на Съюза и Хартата на основните права на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-725/20: Coppo Gavazzi и др./Парламент, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.

Съвместимо ли е прилагането на динамичния режим за изчисляване на пенсиите на бивши членове на Европейския парламент с принципите на правна сигурност, защита на оправданите правни очаквания и правото на собственост?
Могат ли разпоредбите на приложение III към Правилника за разноски и надбавки да служат като правно основание за преизчисляване на пенсиите след влизането в сила на устава и имал ли е началникът на отдел компетентност да приеме спорните решения?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на правния интерес на г‑жа Panusa във връзка с нейното право на наследствена пенсия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-391/21: Falqui/Парламент, Съдебно решение от 19 септември 2024 г.

Следва ли размерът на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на бившите членове на Европейския парламент, които са избрани в Италия и са обхванати от приложение III към Правилника за разноски и надбавки, да се определя според националните правила, действащи към момента на придобиване на правото, или подлежи на последващи промени съгласно измененията в националното законодателство (динамичен режим)?
Съвместимо ли е прилагането на динамичния режим към пенсиите на бившите членове на Европейския парламент с принципите на защита на оправданите правни очаквания и на пропорционалност?
Задължен ли е Европейският парламент да проверява законосъобразността на националната пенсионна схема, преди да я приложи към бившите членове на Европейския парламент?
Следва ли да се вземат предвид последиците от съдебно решение, с което националната пенсионна схема е отменена, при определяне на размера на пенсията на бившите членове на Европейския парламент?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустими основанията, свързани с проекторешението, становището на правната служба, възстановяването на недължимо удържани суми и разпределението на съдебните разноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-566/23: D’Agostino и Dafin/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателите, като Общият съд е постановил определение по член 126 от Процедурния правилник, без да им предостави възможност да представят реплика и експертен доклад?
Достатъчно ли е установяването на всяко неправомерно поведение на институция на Съюза, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на ЕЦБ по член 340 ДФЕС, или е необходимо нарушението да засяга правило, което има за цел да предостави права на частноправни субекти?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296 ДФЕС при определението на Общия съд, с което се приема, че нарушените разпоредби не предоставят права на частноправни субекти?
Могат ли институционалните разпоредби относно разпределението на компетентностите между органите на ЕЦБ да се тълкуват като правила, предоставящи права на частноправни субекти, включително с оглед на принципа на защита на оправданите правни очаквания?
Допуснал ли е Общият съд грешка, като е приел, че твърдението за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ не е било надлежно обосновано и не е самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на ЕЦБ?
Налице ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и твърдените вреди?
Правилно ли е Общият съд да отхвърли твърденията относно материалните вреди, произтичащи от намаляването на стойността на ценните книжа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-574/23: Nardi/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка при всяко неправомерно поведение, независимо дали е нарушена норма, предоставяща права на частноправни субекти?
Представляват ли разпоредбите, уреждащи разпределението на правомощията между органите на Европейската централна банка, правила, които предоставят права на частноправни субекти, и нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?
Дали е допуснато неправилно тълкуване на твърдението за злоупотреба с власт от страна на председателя на Европейската централна банка?
Установена ли е грешка при преценката за липса на причинно-следствена връзка между поведението на председателя на Европейската централна банка и твърдените вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/23: D’Agostino/ЕЦБ, Съдебно решение от 12 септември 2024 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на съдебния акт по член 296 ДФЕС?
Могат ли институционалните разпоредби относно разпределението на правомощията между органите на ЕЦБ да се тълкуват като правила, предоставящи права на частноправни субекти, и нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания?
Може ли да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ при всяко неправомерно поведение, независимо дали е нарушено правило, предоставящо права на частноправни субекти?
Правилно ли е тълкувана и приложена концепцията за злоупотреба с власт от страна на председателя на ЕЦБ при изявлението на 12 март 2020 г.?
Установена ли е причинно-следствена връзка между поведението на председателя на ЕЦБ и твърдените вреди, така че да е налице основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ЕЦБ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form