всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Нидерландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия

Дело C-48/91: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 10 ноември 1993 г.

Допустимо ли е Комисията да отхвърли представените от държавата членка счетоводни данни единствено въз основа на статистически данни, без да използва всички предвидени в Регламент № 729/70 методи за проверка?
Спазено ли е задължението за дължимата грижа и общите принципи на правото на Европейския съюз при използването на статистически метод за коригиране на представените от Нидерландия данни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-281/91: Muys’ en De Winter’s Bouw- en Aannemingsbedrijf/Staatssecretaris van Financiën, Съдебно решение от 27 октомври 1993 г.

Когато договор за покупка и строителство между строителен предприемач и купувач предвижда, че плащането за доставката на земята по договора трябва да се извърши при или малко след сключването на договора, но може да бъде отложено до момента на доставката срещу заплащане на лихва, следва ли тази лихва да се счита за възнаграждение за заем, както е предвидено в член 13, буква Б), точка д), подточка 1) от Шестата директива, или тази лихва е част от плащането за доставката на земята?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/91: Steenhorst-Neerings/Bestuur van de Bedrijfsvereniging voor Detailhandel, Ambachten en Huisvrouwen, Съдебно решение от 27 октомври 1993 г.

Задължава ли правото на Общността да се предоставят обезщетения по Algemene Arbeidsongeschiktheidswet на омъжени жени, които са станали нетрудоспособни преди 1 октомври 1975 г., със задна дата от 23 декември 1984 г., датата на изтичане на срока за транспониране на директивата, ако тези жени са подали заявление за обезщетения, по причините, изложени в акта за преюдициално запитване, едва след 5 януари 1988 г. (датата на постановяване на определени решения на Centrale Raad van Beroep относно равното третиране на мъже и жени)?
Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба като тази, съдържаща се в член 32, параграф 1, буква б) от Algemene Arbeidsongeschiktheidswet, ако тя се прилага на практика (поне от 1 декември 1987 г.) както за вдовици, така и за вдовци, които са нетрудоспособни, но по своя текст се отнася изключително до вдовици, които са нетрудоспособни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-337/91: Van Gemert-Derks/Bestuur van de Nieuwe Industriële Bedrijfsvereniging, Съдебно решение от 27 октомври 1993 г.

Противоречи ли на правото на Общността национален съд да тълкува член 26 от Международния пакт за граждански и политически права — който е задължителен за (най-малко) 11 от 12-те държави членки — в смисъл, че тази разпоредба изисква от 23 декември 1984 г. пълно равнопоставено третиране между мъжете и жените в областта на законовите пенсии за преживели лица, ако тази област е само временно изключена от компетентността на Общността?
Съвместима ли е с член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО национална разпоредба като тази, съдържаща се в член 32, параграф 1, буква б) от AAW — която според Centrale Raad van Beroep е престанала на 23 декември 1984 г. да има пряко дискриминационно действие по отношение на жените, доколкото „ефектът на по-ниски обезщетения в резултат на прехода от обезщетение по AAW към обезщетение по AWW може вече да се прояви и при мъжете“ — ако националната разпоредба продължава на практика да води до намаляване на доходите за всички вдовици, които са нетрудоспособни (независимо дали 100% или, както в този случай, само частично), и само в изключителни случаи (т.е. в случаи, когато „особено затруднение“ е довело до отпускане на вдовишка пенсия с дълъг ретроактивен ефект и има възможност за възстановяване на обезщетението по AAW) за вдовци в сравнима ситуация?
Ако отговорът на първия или втория въпрос е отрицателен: съгласно правото на Общността националният съд ли трябва да реши дали националното законодателство, описано във втория въпрос, е напълно неприложимо или трябва да се тълкува като изискващо извършване на приспадане
Ако не, кой подход е най-съвместим с правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-121/92: Staatssecretaris van Financiën/Zinnecker, Съдебно решение от 13 октомври 1993 г.

1. В случай на лице, което през втората половина на 1982 г. пребивава в Германия и извършва дейност като самостоятелно заето лице, приблизително в равни пропорции както в Германия — където не е задължително осигурено по схема за социално осигуряване, тъй като не е наето лице, не принадлежи и към категория, приравнена към такива лица, и също така не е осигурено доброволно — така и в Нидерландия, следва ли въпросът дали то е самостоятелно заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71 на Съвета относно прилагането на схеми за социално осигуряване към наети и самостоятелно заети лица и към членовете на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, да се решава въз основа на определението на понятието „самостоятелно заето лице“, приложимо в Нидерландия, или на това, приложимо в Германия, съгласно член 1, буква а), подточка ii) от Регламента във връзка със съответния параграф C (Германия) и I (Нидерландия) от приложение I.I към него?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че определението, приложимо в Германия, не е решаващо само по себе си, а определението, приложимо в Нидерландия, също може или единствено може да бъде решаващо, прави ли фактът, че съгласно нидерландското законодателство лице, посочено в първия въпрос, не подлежи на задължително осигуряване, тъй като не е пребиваващо лице, невъзможно прилагането на член 1, буква а), подточка ii) във връзка с приложение I.I (Нидерландия) към него?
3. Ако отговорите на въпроси 1 и 2 са в смисъл, че лицето, посочено в първия въпрос, може да се счита за самостоятелно заето лице единствено въз основа на дейността си в Нидерландия, необходимо ли е въпреки това за целите на член 14а, параграф 2 от Регламента да се вземат предвид и дейностите, извършвани в Германия, което би довело до прилагане на законодателството на последната държава към съответното лице, или трябва да се вземат предвид само дейностите в Нидерландия, което съгласно член 13, параграф 2, буква б) би довело до прилагане на нидерландското законодателство към него?
4. Ако лице, посочено в предходните въпроси, подлежи на нидерландското законодателство, което за целите на настоящия случай предвижда система на национално осигуряване, към която се присъединяват само пребиваващи лица, следва ли от член 13, параграф 2, буква б) от Регламента, че такова лице, макар и непребиваващо, трябва да се счита за осигурено лице за целите на тази система?
5. Ако на въпрос 4 се отговори положително:
Осигурено ли е лицето, посочено по-горе, в Нидерландия само през периода, в който извършва дейност на територията на Нидерландия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-109/91: Ten Oever/Stichting Bedrijfspensioenfonds voor het Glazenwassers- en Schoonmaakbedrijf, Съдебно решение от 6 октомври 1993 г.

Пенсията за преживял съпруг, изплащана по професионална пенсионна схема, чиито правила не са установени пряко със закон, а са резултат от споразумение между социалните партньори в съответния сектор, като публичните органи единствено по искане на признати за представителни организации на работодателите и работниците обявяват схемата за задължителна за целия сектор и която се финансира изцяло от служителите и работодателите в съответния сектор, без каквото и да е финансово участие от страна на публичните органи, попада ли в обхвата на понятието „възнаграждение“ по смисъла на член 119 от Договора, така че да се прилага забраната за дискриминация, основана на пол, предвидена в тази разпоредба?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, прилага ли се член 119 от Договора по отношение на ищеца, така че той може да претендира изплащане на пенсия за преживял съпруг: а) от датата на смъртта на съпругата си (13 октомври 1988 г.); или б) от датата на постановяване на решението на Съда от 17 май 1990 г.; или в) изобщо не, тъй като съпругата му е починала преди 17 май 1990 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/92: Driessen и др./Minister van Verkeer en Waterstaat, Съдебно решение от 5 октомври 1993 г.

Недействителни ли са правилата за специалната вноска, предвидени във втората алинея на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1101/89 на Съвета, и преходните правила, предвидени в член 8, параграф 3, буква а), разглеждани във връзка помежду си, доколкото те не отчитат или поне недостатъчно отчитат ситуация като тази, разглеждана в главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-303/92: Комисия/Нидерландия, Съдебно решение от 2 август 1993 г.

Допустимо ли е държава членка да се позовава на вътрешноправни разпоредби, практики или обстоятелства, за да оправдае неизпълнението на задълженията и сроковете, предвидени в директивите на Европейската общност?
Допустимо ли е в рамките на производството да се разшири предметът на иска чрез позоваване на член 8А от Договора за ЕИО, когато това не е било предмет на мотивираното становище?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/92: Acciardi/Commissie beroepszaken administratieve geschillen in de provincie Noord-Holland, Съдебно решение от 2 август 1993 г.

1. Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, който предвижда, че този регламент се прилага за определени отрасли на социалното осигуряване, да се тълкува в смисъл, че схема като предвидената в IOAW, която има характеристики както на социално осигуряване, така и на социална помощ, попада в обхвата на този регламент?
2. Ако да, следва ли член 68, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да поддържа законова разпоредба, съгласно която обезщетението на гражданин на Общността, пребиваващ в Нидерландия, който следва да се счита за безработен работник по смисъла на IOAW и чийто съпруг живее в друга държава членка или пребивава там, различно от временно, се определя, без да се взема предвид съпругът?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, изключва ли забраната за дискриминация на основание гражданство, предвидена в правото на Общността, прилагането на законова разпоредба, съгласно която обезщетението на гражданин на Общността, пребиваващ в Нидерландия, който следва да се счита за безработен работник по смисъла на IOAW и чийто съпруг живее в друга държава членка или пребивава там, различно от временно, се определя, без да се взема предвид съпругът?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-285/92: “Twee Provinciën”, Заключение от 15 юли 1993 г.

Съвместима ли е с разпоредбите на Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на хранителни продукти, предназначени за продажба на крайния потребител, по-специално с член 15 от нея, национална мярка, която изисква от производителите на сирене да поставят върху сирената не само знак, указващ държавата на производство и вида сирене, но и определена буква в зависимост от региона на производство, въпреки че няма съществени регионални различия в качеството, що се отнася до последното изискване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form