Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-35/98: Verkooijen, Заключение от 14 декември 1999 г.
1) Следва ли член 1 от Директива 88/361/ЕИО във връзка с точка I(2) от приложение I към тази директива да се тълкува в смисъл, че ограничение, произтичащо от разпоредба на законодателството на държава членка относно данъка върху доходите, която освобождава акционерите до определен размер от облагане с данък върху доходите на дивиденти, но ограничава това освобождаване само до дивиденти, изплатени по акции на дружества, установени в тази държава членка, е забранено от 1 юли 1990 г. съгласно член 6 от тази директива?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли членове 6 и/или 52 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че ограничение от вида, посочен в този въпрос, е несъвместимо с един или двата от тези членове?
3) Различават ли се отговорите на горепосочените въпроси в зависимост от това дали лицето, което търси ползата от такова освобождаване, е обикновен акционер или служител (на дъщерно дружество), който притежава съответните акции в рамките на план за спестявания на служителите ("werknemersspaarplan")?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/96: Нидерландия/Комисия, Заключение от 14 декември 1999 г.
Неправомерност на отказа на Комисията да включи Нидерландските Антили в списъка на трети държави, изготвен съгласно член 23 от Директива 92/46/ЕИО, поради основаване на решението на неотносими факти и нарушение на редица правни норми, включително недостатъчна мотивировка, неспазване на процедурата по член 31 от Директива 92/46, нарушаване на правото на изслушване, принципа за внимателна подготовка на мерките, член 2 от Споразумението за прилагане на санитарни и фитосанитарни мерки, принципа на пропорционалност и член 103 от Решение 91/482/ЕИО на Съвета
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/97: Комисия/Van Balkom Non-Ferro Scheiding, Заключение от 23 ноември 1999 г.
Невалидност на прекратяването на договора поради неспазване на формалните изисквания, включително липса на уведомяване на всички страни по договора
Липса на основание за прекратяване на договора, тъй като не е налице предвидим икономически неуспех по смисъла на договора
Неправилно изчисляване на сумата за възстановяване и липса на основание за искане на възстановяване на авансови плащания
Неправилно определяне на началната дата, от която се дължат лихви
Изтекла давност за вземането на Комисията
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/98: Baars, Заключение от 14 октомври 1999 г.
1. Трябва ли членове 6 и/или 52 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че ограничение в разпоредба на законодателството на държава-членка относно данъка върху богатството, което освобождава от този данък активи, инвестирани в акции на предприятие — при условие че акциите представляват значително участие — но ограничава това освобождаване само до акции в дружества, установени в тази държава-членка, е несъвместимо с тези членове?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно, трябва ли членове 73b и 73d от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че ограничение като посоченото в първия въпрос е несъвместимо с тези членове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-231/97: Van Rooij, Съдебно решение от 29 септември 1999 г.
Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 година относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като обхващащо утаяването на замърсен пара върху повърхностни води
Има ли значение в това отношение разстоянието, от което парата се утаява върху повърхностните води?
Обхваща ли понятието „изпускане“ пара, която първо се утаява върху земя и покриви и след това достига до повърхностните води чрез дъждовен канал, независимо дали този канал принадлежи на съответното предприятие или на жилищни или други сгради
Има ли значение за отговора на този въпрос дали замърсената пара достига до повърхностните води чрез дъждовния канал на съответното предприятие или чрез този на трето лице?
Ако на въпроси 1 и/или 2 се отговори отрицателно, допустимо ли е националното законодателство да придаде различно, по-широко значение на понятието „изпускане“, отколкото това в директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-232/97: Nederhoff, Съдебно решение от 29 септември 1999 г.
Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4 май 1976 година относно замърсяването, причинено от определени опасни вещества, изпускани във водната среда на Общността, да се тълкува като включващо и замърсяването от значими източници, включително множество и дифузни източници, посочени в член 5, параграф 1 от Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12 юни 1986 година относно пределни стойности и целеви показатели за качеството за изпускания на определени опасни вещества, включени в Списък I от приложението към Директива 76/464?
Следва ли изразът „значими източници ... (включително множество и дифузни източници)“ по член 5, параграф 1 от Директива 86/280/ЕИО да се тълкува като включващ изпускането на креозот от дървени колове, поставени във водна повърхност, когато замърсяването, причинено от това вещество, е възможно да се припише на определено лице?
Следва ли понятието „изпускане“ по член 1, параграф 2, буква д) от Директива 76/464/ЕИО да се тълкува като включващо поставянето от лице във водна повърхност на дървени колове, обработени с креозот?
Позволява ли Директива 76/464/ЕИО държавите членки да обвържат разрешаването на изпускане с допълнителни изисквания, които не са предвидени в тази директива, с цел защита на водната среда на Общността от замърсяване, причинено от определени опасни вещества, като например задължението да се проучат или изберат алтернативни решения, които имат по-малко въздействие върху околната среда, дори ако това може да доведе до невъзможност или изключителност на предоставянето на разрешение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/97: DADI и Douane-Agenten, Съдебно решение от 21 септември 1999 г.
1. Трябва ли разпоредбите на глава III от Директива 92/46/ЕИО, разглеждани по-специално с оглед на член 227, както и на членове 131—136 от Договора за ЕО, да се тълкуват като определящи резултата, който следва да бъде постигнат — по смисъла на третия параграф на член 189 от Договора за ЕО — чрез националните разпоредби за прилагане, които са приложими за вноса в ЕО на масло с произход от отвъдморските страни и територии, изброени в приложение IV към Договора за ЕО, включително Нидерландските Антили?
Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително:
1. (б) Валидни ли са разпоредбите на глава III от посочената директива, като се има предвид по-специално член 132, параграф 1 от Договора за ЕО и членове 102 и 103 от Решение 91/482/ЕИО на Съвета от 25 юли 1991 г. относно асоциирането на отвъдморските страни и територии с Европейската икономическа общност, доколкото се отнасят до вноса, посочен във въпрос 1(а)?
Ако на въпроси 1(а) и 1(б) се отговори утвърдително:
2. Следва ли член 23 от посочената директива да се тълкува в смисъл, че националните разпоредби, приети за прилагането на този член, могат да се прилагат за вноса, посочен във въпрос 1(а):
(а) едва след като правилата, отнасящи се до вътрешнообщностната търговия със съответните стоки, към които съгласно член 22 от тази директива правилата за трети страни трябва да бъдат поне еквивалентни, са напълно влезли в сила и
(б) след като е взето правно валидно решение относно включването на съответната страна в първия списък, посочен в член 23, параграф 3, и относно списъка на одобрените предприятия в тази страна?
3. Валидно ли е Решение 94/70/ЕО на Комисията от 31 януари 1994 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-378/97: Wijsenbeek, Съдебно решение от 21 септември 1999 г.
Забраняват ли втората алинея на член 7а от Договора за ЕО, която предвижда, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, и член 8а от Договора за ЕО, който предоставя на всички граждани на Съюза правото свободно да се движат и пребивават на територията на държавите членки, национално законодателство на държава членка, което налага задължение, придружено с наказателни санкции при неизпълнение, на лицата (независимо дали са граждани на Европейския съюз или не) да представят паспорт при влизане в държава членка, когато това лице влиза в държавата членка през националното летище, идвайки от друга държава членка?
Забранява ли някоя друга разпоредба на правото на Общността такова задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.