всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Нидерландия

Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия

Дело C-157/99: Smits и Peerbooms, Заключение от 18 май 2000 г.

1. а) Следва ли членове 59 и 60 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че разпоредба като член 9, параграф 4 от ZFW във връзка с член 1 от правилата за здравно обслужване в чужбина по схемата за здравно осигуряване е несъвместима с тези разпоредби на Договора, когато националните правила предвиждат, че осигуреното по здравноосигурителния фонд лице се нуждае от предварително разрешение от здравноосигурителния фонд, за да потърси правото си на обезщетения от лице или заведение извън Нидерландия
б) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато разрешението, посочено в него, е отказано или не се прилага, тъй като съответното лечение в другата държава членка не се счита за „нормално в професионалните среди“ и следователно не се счита за обезщетение по смисъла на член 8 от законодателството за здравноосигурителните фондове (ZFW)
Има ли значение в това отношение дали се вземат предвид само възгледите на нидерландските професионални среди и дали се прилагат национални или международни научни критерии и ако да, в какво отношение
Също така има ли значение дали съответното лечение се възстановява по системата за социално осигуряване, предвидена в законодателството на тази друга държава членка
в) Какъв е отговорът на въпрос 1, буква а), когато лечението в чужбина се счита за нормално и следователно за обезщетение, но необходимото разрешение е отказано на основание, че своевременно и адекватно лечение може да бъде получено от договорен доставчик на здравни услуги в Нидерландия и следователно лечението в чужбина не е необходимо за здравното обслужване на съответното лице
2. Ако изискването за получаване на разрешение представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, закрепено в членове 59 и 60 от Договора за ЕО, достатъчни ли са изтъкнатите от ответниците съображения от императивен обществен интерес (между другото, в посоченото по-горе писмо от 14 юли 1998 г.), за да се приеме, че тази пречка е оправдана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-301/98: KVS International, Съдебно решение от 18 май 2000 г.

Следва ли член 3, буква б) от Директива 88/407, тълкуван във връзка с параграф 1, буква б) от глава I на приложение Б към тази директива, в първоначалната ѝ редакция и както е изменена с Директива 93/60, да се тълкува в смисъл, че семенна течност от бик, който преди приемането му в одобрен център за събиране на семенна течност е принадлежал към стадо, което не е било официално свободно от бруцелоза, е изключена от вътреобщностната търговия, дори само поради промяната в здравния статус на стадото през периода, в който животното е било държано в това стадо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-222/98: van der Woude, Заключение от 11 май 2000 г.

Явяват ли се член II(G) от КАО (който забранява всяко отклонение от условията на този колективен трудов договор) и член 32 от него (който определя правилата за здравно осигуряване), разглеждани заедно, противоречащи на членове 85 и 86 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-420/98: W.N., Съдебно решение от 13 април 2000 г.

Трябва ли думите „загуба на данък“ в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 77/799/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че посочената загуба на данък трябва да бъде обхваната от изрична мярка на компетентния орган на друга държава членка?
Как следва да се тълкува думата „abnormaal“ в нидерландската версия на тази разпоредба в този контекст?
Ако член 4, параграф 1, буква а) не е приложим, може ли член 4, параграф 3 от Директивата да породи задължение за спонтанен обмен на информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-251/98: Baars, Съдебно решение от 13 април 2000 г.

Следва ли членове 6 и/или 52 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че ограничение в разпоредба на законодателството на държава членка относно данък върху богатството, което освобождава от този данък активи, инвестирани в акции на предприятие — при условие че акциите представляват съществено участие — но ограничава това освобождаване само до акции в дружества, установени в тази държава членка, е несъвместимо с тези членове?
Ако на първия въпрос следва да се отговори отрицателно, следва ли членове 73б и 73д от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че ограничение като посоченото в първия въпрос е несъвместимо с тези членове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-37/99: Donkersteeg, Заключение от 6 април 2000 г.

1. Следва ли член 1 от Директива 83/189/ЕИО да се тълкува в смисъл, че разпоредбата на член 2, параграф 1 от Verordening Minimumeisen Varkenshouderij 1993 трябва да се счита за техническо регулиране по смисъла на тази директива?
2. Следва ли член 1 от Директива 83/189/ЕИО да се тълкува в смисъл, че разпоредбата на член 2, параграф 1 от Verordening Bestrijding Ziekte van Aujeszky 1993 трябва да се счита за техническо регулиране по смисъла на тази директива?
3. Когато проект на техническо регулиране по смисъла на Директива 83/189/ЕИО не е съобщен на Комисията съгласно членове 8 и 9 от тази директива, прави ли това такова регулиране неприложимо до степента, в която то представлява пречка за търговията или свободното движение на стоки в конкретен случай, или следва да се приеме, че такава разпоредба не може да се прилага, когато регулирането представлява или може да представлява пречка за търговията по принцип, независимо от конкретния случай?
4. Ако на втория въпрос се отговори утвърдително, има ли фактът, че през декември 1995 г. нидерландската програма за борба с болестта на Ауески при свинете е одобрена от Европейската комисия за 1996 г., някакво значение за въпроса дали член 2, параграф 1 от Verordening Bestrijding Ziekte van Aujeszky е приложим в настоящия случай
Ако да, какво е това значение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-266/97: VBA/VGB и др., Съдебно решение от 30 март 2000 г.

Допустимо ли е Комисията да закрие производството по жалба, когато жалбоподателят не е отговорил в срок на писмо по член 6 от Регламент № 99/63, ако съществуват особени обстоятелства, които оправдават неспазването на този срок?
Допусната ли е грешка при преценката, че разликата между потребителската такса и таксата по търговските споразумения е оправдана от задължения, поети от притежателите на търговски споразумения спрямо кооперацията?
Може ли да се приеме, че има дискриминация между притежателите на търговски споразумения и преките доставчици, като се има предвид различието в техните ситуации?
Правилно ли е прието, че потребителската такса не се начислява на наемателите на кооперацията?
Съществува ли явна фактическа грешка при преценката, че притежателите на търговски споразумения не са поели задължения, които да оправдаят разликата в таксите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-265/97: VBA/Florimex и др., Съдебно решение от 30 март 2000 г.

Допустимо ли е Общият съд да изисква прекомерно строги мотиви в решението на Комисията относно необходимостта от таксата за ползване по смисъла на член 2, параграф 1 от Регламент № 26?
Следва ли Общият съд да ограничи съдебния контрол върху решенията на Комисията за отхвърляне на жалби в областта на конкуренцията само до явна грешка в преценката?
Допустимо ли е Общият съд да не разглежда доводите относно неприложимостта на член 85, параграф 1 от Договора или възможното приложение на втората алинея на член 2, параграф 1 от Регламент № 26?
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че разликата в третирането между външни доставчици и притежатели на търговски споразумения не е обоснована, без да отчете специфичните задължения за доставка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-246/98: Berendse-Koenen, Съдебно решение от 23 март 2000 г.

Дали Verordening Stoffen met sympathico mimetische werking (PVV) 1991 и по-специално членове 2 и 3 от него съдържат разпоредби, които представляват пречки за свободата на търговията по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/98: Coreck Maritime, Заключение от 23 март 2000 г.

1) Трябва ли първото изречение на член 17 от Брюкселската конвенция (по-специално думите „са се споразумели“), тълкувано във връзка с практиката на Съда на Европейските общности, според която „целта на член 17 е да се гарантира, че [съгласието на] страните ... по такава клауза, която дерогира от обичайните правила за компетентност, установени в членове 2, 5 и 6 от Конвенцията, ... е ясно и точно установено“, да се тълкува в смисъл, че: а) за да бъде валидна между страните клауза за предоставяне на компетентност на определен съд, както е предвидено в този член, е необходимо във всеки случай тази клауза да бъде формулирана по такъв начин, че само от нейния текст да е напълно ясно или поне лесно установимо (дори) за лица, различни от страните — и по-специално за съответния съд — кой съд е компетентен да решава спорове, възникващи от правоотношението, в рамките на което е уговорена тази клауза; или б) че — по принцип или сега, в резултат на или във връзка с постепенното облекчаване на правилата на член 17 от Брюкселската конвенция, заедно с практиката на Съда на Европейските общности относно обстоятелствата, при които такава клауза се счита за валидно сключена — за да бъде такава клауза валидна, е достатъчно самите страни ясно да знаят, въз основа (между другото) на (други) обстоятелства по случая, кой съд е компетентен да решава такива спорове?
2) Прилага ли се член 17 от Брюкселската конвенция и по отношение на валидността, спрямо трето лице — държател на коносамент, на клауза, която определя като компетентен съд за решаване на спорове „по този коносамент“ съдилищата на мястото, където превозвачът има „главно място на стопанска дейност“ и която е включена в коносамент, съдържащ също така клауза за „идентичност на превозвача“, издаден за целите на превоза на стоките, когато (а) изпращачът и един от възможните превозвачи не са установени в договаряща държава и (б) вторият възможен превозвач действително е установен в договаряща държава, но не е сигурно дали неговото „главно място на стопанска дейност“ се намира в тази държава или в държава, която не е страна по Конвенцията?
3) Ако отговорът на втория въпрос е положителен: а) Означава ли фактът, че клаузата за компетентност, съдържаща се в коносамента, трябва да се счита за валидна между превозвача и изпращача, че тя е обвързваща и за всяко трето лице — държател на коносамента, или това е така само по отношение на трето лице, което при придобиването на коносамента, съгласно приложимото национално право, встъпва в правата и задълженията на изпращача
б) При положение че клаузата за компетентност, съдържаща се в коносамента, трябва да се счита за валидна между превозвача и изпращача, зависи ли отговорът на въпроса дали тя е обвързваща и за трето лице — държател на коносамента, също така от съдържанието на коносамента и/или от конкретните обстоятелства по случая, като например конкретното знание на съответното трето лице или факта, че последното има дългогодишни търговски отношения с превозвача, и ако да, може ли третото лице да се счита за запознато с конкретните обстоятелства по случая, ако съдържанието на коносамента не му дава достатъчно яснота, че съответната клауза е валидна?
4) Ако отговорът на въпрос 3(а) е както току-що бе посочено, кое национално право урежда въпроса дали третото лице, при придобиването на коносамента, е встъпило в правата и задълженията на изпращача, и какво е положението, ако съответното национално право досега не е предвидило, нито в законодателството, нито в съдебната практика, отговор на въпроса дали третото лице, при придобиването на коносамента, встъпва в правата и задълженията на изпращача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form