Литва
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Литва
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 47, параграф 4, първо и второ изречение от Директива 2012/34/ЕС да се тълкува в смисъл, че недвусмислено забранява установяването на национална правна уредба, която предвижда, че в случай на претоварена инфраструктура интензитетът на използване на железопътната инфраструктура може да бъде взет предвид при разпределяне на капацитета
Оказва ли въздействие върху преценката това дали степента на използване на железопътната инфраструктура е свързана с действителното ѝ използване в миналото или с планираното използване в периода, през който съответното разписание е в сила
Имат ли някакво значение за тази преценка разпоредбите на членове 45 и 46 от Директива 2012/34/ЕС, предоставящи широко право на преценка на управителя на обществената инфраструктура или на органа, вземащ решения относно капацитета, при координиране на заявения капацитет, както и транспонирането на тези разпоредби в националното право
Има ли някакво значение за тази преценка фактът, че в конкретен случай е установено, че инфраструктурата е претоварена, поради капацитета, заявен от две или повече железопътни предприятия по отношение на превозването на един и същ товар?
Следва ли разпоредбата на член 45, параграф 2 от Директива 2012/34/ЕС […] да се тълкува в смисъл, че управителят на инфраструктура може да приложи национално правило за приоритет и когато не е обявено, че инфраструктурата е претоварена
В каква степен (въз основа на какви критерии) управителят на инфраструктура трябва, преди да обяви претоварването ѝ, да координира заявените влакови маршрути и да се консултира със заявителите на основание на член 47[, параграф 1], първо изречение от Директива 2012/34/ЕС
Следва ли консултирането със заявителите да обхваща преценката дали двама или повече заявители са подали несъвместими заявки за превоза на едни и същи товари (стоки)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Как следва да се тълкува понятието „изключителни обстоятелства“, предвидено в член 23, буква в) от Регламент № 805/2004, с оглед на целите на този регламент, и по-специално с оглед на целта за ускоряване и опростяване на изпълнението на съдебните решения на държавите членки и за осигуряване на ефективната защита на правото на справедлив съдебен процес
С каква свободата на преценка разполагат компетентните органи на държавата членка по принудителното изпълнение при тълкуването на това понятие […]?
2) Следва ли да се считат за релевантни при произнасянето по прилагането на член 23, буква в) от Регламент № 805/2004 обстоятелства като тези в конкретния случай, отнасящи се до съдебно производство в държавата по произход, в което се решава въпросът за отмяната на съдебно решение, въз основа на което е издадено европейско изпълнително основание
Съобразно какви критерии трябва да се преценява производството по обжалване в държавата членка по произход и до каква степен трябва да бъде изчерпателна преценката, извършвана от компетентните органи на държавата членка по принудително изпълнение, относно производството, проведено в държавата членка по произход?
3) Какъв е предметът на преценката при произнасянето по прилагането на понятието „изключителни обстоятелства“, съдържащо се в член 23 от Регламент № 805/2004: трябва ли да се преценява въздействието на съответните обстоятелства по спора, когато съдебното решение на държавата по произход е оспорено в държавата по произход, трябва ли да се анализират възможните ползи или вреди от посочената в член 23 [от този] регламент мярка, или трябва да се анализират икономическите възможности на длъжника да изпълни съдебното решение, или пък други обстоятелства?
4) Възможно ли е съгласно член 23 от Регламент № 805/2004 да се приложат едновременно няколко от мерките, предвидени в този член
При утвърдителен отговор на този въпрос, какви критерии трябва да приложат компетентните органи на държавата по принудителното изпълнение, за да се произнесат по обосновката и пропорционалността на прилагането на няколко от предвидените мерки?
5) Трябва ли правният режим, предвиден в член 36, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012], да се прилага към съдебно решение на държавата по произход за спиране на изпълняемостта (за отмяна), или се прилага правен режим, подобен на предвидения в член 44, параграф 2 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква ж) и параграф 6 от Директива 2014/24, както и член 1, параграф 1, четвърта алинея и член 1, параграф 3 от Директива 89/665 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащ орган да впише даден икономически оператор в списък на ненадеждни доставчици и така да ограничи за определен период възможността му да участва в обявените впоследствие процедури за възлагане на обществени поръчки с мотива, че този икономически оператор е извършил съществено нарушение на сключен с възлагащия орган договор, е мярка, която може да бъде оспорена пред съд?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика по прилагането ѝ, съгласно които: а) при разваляне на договор за обществена поръчка поради съществено нарушение на договора възлагащият орган не приема официално (отделно) решение относно вписването на икономическите оператори в списъка на ненадеждните доставчици; б) икономическият оператор не е предварително уведомен, че предстои да бъде вписан в списъка на ненадеждните доставчици и поради това не може да представи съответните обяснения и впоследствие да обжалва ефективно вписването; в) възлагащият орган не извършва отделна проверка на обстоятелствата около лошото изпълнение на договора и следователно, ако договорът за обществена поръчка е законосъобразно развален поради съществено нарушение, икономическият оператор, който de jure е отговорен за това нарушение, автоматично се вписва в списъка на ненадеждните доставчици?
Ако отговорите на първите два въпроса са утвърдителни, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че съдружниците в съвместна дейност (субекти, съставляващи съвместно доставчик), изпълнили договора за обществена поръчка, който е законосъобразно развален поради съществено нарушение, могат да докажат своята надеждност и така да бъдат изключени от списъка на ненадеждните доставчици, по-специално въз основа на размера на техния дял (стойността) от изпълнения договор, несъстоятелността на водещия съдружник, действия на този съдружник и приноса на възлагащия орган за неизпълнението на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че нотариусите, които са били членове на Президиума, са нарушили тази разпоредба и могат да бъдат глобени на основание, че са участвали в приемането на описаните в настоящия случай уточнения, докато са работили като нотариуси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изразът „основния предмет на договора“ обхваща клауза, която не е индивидуално договорена, включена е в договор за правни услуги, сключен между търговец (адвокат) и потребител, и се отнася до цената и начина на нейното изчисляване?
2) Трябва ли упоменаването в член 4, параграф 2 от Директива 93/13 на яснотата и разбираемостта на договорните клаузи да се тълкува в смисъл, че в договорната клауза относно цената (с която се определя цената на действително извършените услуги въз основа на почасова ставка) е достатъчно да се уточни размерът на почасовото възнаграждение, дължимо на адвоката?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос: трябва ли изискването за прозрачност да се тълкува в смисъл, че включва задължение за адвоката да посочи в договора цените на услугите, които могат да бъдат ясно определени и уточнени предварително, или трябва да се посочи и ориентировъчна цена на услугите (прогнозен бюджет за предоставяните правни услуги), ако е невъзможно да се предвидят броят (или продължителността) на отделните действия и хонорарът за тях към момента на сключване на договора, и да са посочени евентуалните рискове, водещи до увеличаване или намаляване на цената
За да се прецени дали договорната клауза относно цената отговаря на изискването за прозрачност, от значение ли е дали информацията относно цената на правните услуги и начина, по който тя се изчислява, се предоставя на потребителя по всякакъв подходящ начин, или се съдържа в самия договор за правни услуги
Възможно ли е липсата на информация в преддоговорните отношения да бъде компенсирана чрез предоставяне на информация в хода на изпълнението на договора
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза с изискването за прозрачност обстоятелството, че крайната цена за предоставените правни услуги става ясна едва след окончателното преустановяване на предоставянето им
От значение ли е за преценката на съответствието на договорната клауза относно цената с изискването за прозрачност обстоятелството, че договорът не предвижда представянето от адвоката на периодични отчети относно предоставените услуги или периодично представяне на фактури на потребителя, което да позволи на последния да вземе своевременно решение за отказ от правните услуги или промяна на цената по договора?
4) Ако националният съд реши, че договорната клауза, с която се определя цената на действително предоставените услуги въз основа на почасова ставка, не е изразена на ясен и разбираем език, както изисква член 4, параграф 2 от Директива 93/13, трябва ли да проверява дали тази клауза е неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от тази директива (т.е. дали при преценката на евентуално неравноправния характер на договорната клауза следва да се провери дали тази клауза създава в ущърб на потребителя „значителна неравнопоставеност“ между правата и задълженията на страните по договора), или, макар и предвид обстоятелството, че тази клауза урежда съществен елемент от договора, самата липса на прозрачност на клаузата относно цената е достатъчна, за да се установи, че тази клауза е неравноправна?
5) Обстоятелството, че когато договорната клауза относно цената е обявена за неравноправна, договорът за правни услуги няма обвързваща сила съгласно член 6, параграф 1 от Директива 93/13, означава ли, че е необходимо да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна
Предполага ли възстановяването на това положение отпадането на задължението на потребителя да плати за вече предоставените услуги?
6) Ако от естеството на възмезден договор за предоставяне на услуги следва, че е невъзможно да се възстанови положението, в което би се намирал потребителят в отсъствието на клаузата, обявена за неравноправна (когато услугите вече са предоставени), определянето на възнаграждение за предоставяните от адвоката услуги би ли противоречало на целта на член 7, параграф 1 от Директива 93/13
При отрицателен отговор на този въпрос, ще се постигне ли действителното равновесие, чрез което се възстановява равнопоставеността на страните по договора: i) ако адвокатът получи възнаграждение за предоставените услуги по почасовата ставка, предвидена в договора; ii) ако адвокатът получи възнаграждение по минималната тарифа за правни услуги (посочена например в акт от националното право, а именно Препоръките относно максималния размер на хонорарите за предоставяне на правна помощ от адвокат) или iii) ако адвокатът получи разумно по размер възнаграждение за предоставените услуги, определено от съда, като се вземат предвид сложността на казуса, квалификацията и опитът на адвоката, финансовото състояние на клиента и други релевантни обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли да се приложат критериите, установени в решение Bronner, при преценка дали премахването на железопътна линия от страна на предприятие с господстващо положение представлява злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е доказано, че премахването на железопътната линия представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?
Може ли премахването на железопътната линия само по себе си, независимо от предхождащото спиране на движението, да се квалифицира като практика, която може да ограничи конкуренцията?
Допуснати ли са грешки при определянето на размера на наложената глоба, по-специално поради противоречие относно наличието на антиконкурентно намерение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Може ли противопоставянето на незаконно действаща група, която упражнява корупционно влияние и оказва натиск чрез държавния апарат върху търсещото убежище лице и срещу която не могат да се използват ефективни правни средства за защита поради широко разпространената корупция в страната, да се приравни на приписано политическо мнение по смисъла на член 10 от Директива 2011/95?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Следва ли член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че посочените в тази разпоредба минимални стандарти трябва да се спазват от лице, работещо с пари в брой, което извършва автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите?
2. Ако съгласно член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14 посочените в тази разпоредба минимални стандарти са приложими само за производителите на банкнотообработващи машини (но не и за лицата, работещи с пари в брой), следва ли член 6, параграф 2 във връзка с член 3, параграф 5 от Решение ЕЦБ/2010/14 да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право, съгласно която задължението за спазване на тези минимални стандарти се прилага за лице, работещо с пари в брой?
3. Минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите от банкнотообработващи машини, предвид факта че са публикувани на уебсайта на ЕЦБ, в съответствие ли са с принципа на правна сигурност и с член 297, параграф 2 ДФЕС и задължителни ли са за лицата, работещи с пари в брой, и противопоставими ли са на тези лица?
4. Член 6, параграф 2 от Решение ЕЦБ/2010/14, в частта, в която предвижда, че минималните стандарти за автоматизирана проверка за годност на евробанкнотите са публикувани на уебсайта на ЕЦБ със съответните изменения, противоречи ли на принципа на правна сигурност и на член 297, параграф 2 ДФЕС и съответно невалиден ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че налага задължение да се забрани регистрацията на вещи, за които е подаден сигнал в [ШИС II], въпреки че сигналът вече не е релевантен (превозното средство е открито, наказателното производство в държавата членка, в която е било открито превозното средство, е било прекратено поради липса на престъпление, извършено в тази държава членка; подалата сигнала държава е била информирана, но не е предприела действия за заличаване на сигнала от системата)?
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че задължава държава членка, която е открила вещ, за която е подаден сигнал съгласно член 38, параграф 1 от Решението, да приеме национални правила, забраняващи всякакви действия с откритата вещ, освен такива за постигане на посочената в член 38 цел (изземване или използване като доказателство в наказателно производство)?
Трябва ли член 39 от [Решение ШИС II], и по-специално член 39, параграф 3, да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да приемат правни норми, които предвиждат изключения от забраната за регистрация на превозни средства, за които е въведен сигнал в [ШИС II] в съответствие с член 38 от Решението, след като компетентните органи на държавата членка са предприели мерки, за да информират за откритата вещ държавата, въвела сигнала?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушени ли са процедурните изисквания по член 34, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 908/2014 и принципите на пропорционалност и лоялно сътрудничество, като Комисията не е взела предвид новите данни, предоставени от литовските органи след официалната комуникация?
Спазено ли е изискването на член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и принципите на пропорционалност и лоялно сътрудничество при определяне на размера на финансовата корекция, като не е отчетен действителният финансов ущърб за Съюза въз основа на новите данни?
Допусната ли е грешка при прилагането на член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 908/2014 и нарушени ли са принципите на пропорционалност и лоялно сътрудничество, като не е приложен прагът de minimis за финансовата корекция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.