Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-699/21: E. D. L. (Motif de refus fondé sur la maladie), Заключение от 1 декември 2022 г.
Трябва ли член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР […], в светлината на членове 3, 4 и 35 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган трябва — ако смята, че предаването на лице, страдащо от тежки хронични и потенциално необратими заболявания, би могло да го изложи на риск да претърпи сериозно увреждане на здравето — да поиска от издаващия съдебен орган информацията, която позволява да бъде изключено съществуването на този риск, и е длъжен да откаже предаването, ако не получи гаранции за това в приемлив срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/22: AB (Infraction de faible gravité), Определение от 9 ноември 2022 г.
Попада ли разглежданата правна ситуация в приложното поле на правото на Европейския съюз и следователно под действието на Хартата на основните права?
Може ли обстоятелството, че запитващият орган е съд по смисъла на член 267 ДФЕС, да обоснове приложимостта на Хартата към конкретния спор?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе по преюдициалните въпроси, когато разглежданата материя не попада в приложното поле на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/21: Iveco Orecchia, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.
Следва ли член 10, параграф 2, член 19, параграф 1 и член 28, параграф 1 от Директива 2007/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги възлагащ орган да приеме оферта, с която се предлагат компоненти, попадащи в обхвата на посочените в приложение IV към Директива 2007/46 регулаторни актове, без тя да е придружена от сертификат, удостоверяващ одобрението на тези резервни части, и без да предоставя информация дали действително е налице такова одобрение, и дали с оглед на членове 60 и 62 от Директива 2014/25/ЕС, за да се допусне такова приемане, е достатъчна издадена от оферента декларация за еквивалентност с одобрените оригинални части?
Следва ли членове 60 и 62 от Директива 2014/25/ЕС да се тълкуват в смисъл, че предвид определението на понятието „производител“, съдържащо се в член 3, точка 27 от Директива 2007/46/ЕО, те не допускат в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части за автобуси за предоставяне на обществени услуги възлагащ орган да приеме като доказателство за еквивалентността на предложените от оферента компоненти, попадащи в обхвата на посочените в приложение IV към Директива 2007/46 регулаторни актове, издадена от този оферент декларация за еквивалентност, когато, макар да се самоопределя като производител на посочените компоненти, този оферент е само продавач или търговец?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-777/21: Comune di Portici, Определение от 19 октомври 2022 г.
Какво е обхватът на понятието „установяване“ по смисъла на ДФЕС и в кои случаи разпоредбите относно свободното предоставяне на услуги са приложими спрямо тези за правото на установяване?
Представлява ли националната уредба, която задължава регистриране на вече регистрирано в друга държава членка превозно средство, пречка за свободното движение на гражданите на Съюза съгласно член 49 ДФЕС, и при какви условия такова ограничение може да бъде оправдано?
Може ли целта за осигуряване на надеждна идентификация на собствениците на превозни средства при нарушения на правилата за движение по пътищата да обоснове задължението за регистрация на превозни средства, регистрирани в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-437/21: Liberty Lines, Съдебно решение от 13 октомври 2022 г.
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципите на свободно предоставяне на услуги и на максимално отваряне за конкуренцията при възлагането на обществени поръчки за услуги, разпоредба като член 47, параграф 11bis от Декрет-закон № 50/2017 г., която приравнява или поне допуска бързият морски пътнически превоз между пристанището на Месина и това на Реджо ди Калабрия да бъде приравнен по закон на железопътния превоз по море между италианския полуостров и Сицилия съгласно член 2, буква е) от Декрет № 138 T/2000, и запазва или изглежда прави възможно запазването в полза на Rete Ferroviaria Italiana на услугата по осъществяване на железопътната връзка по море между Сицилия и италианския полуостров, включително чрез бързи плавателни съдове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/21: Colt Technology Services и др., Заключение от 6 октомври 2022 г.
Допускат ли членове 18, 26, 49, 54 и 55 ДФЕС, членове 3 и 13 от [Директива 2018/1972], както и членове 16 и 52 от [Хартата] национална правна уредба, която, като възлага на административния орган да определи компенсацията, дължима на далекосъобщителните оператори за вменената им дейност по прихващане на комуникационни потоци, разпоредено от съдебен орган, не налага спазването на принципа на пълно възстановяване на конкретно направените и надлежно документирани разходи във връзка с тази дейност, а освен това изисква от административния орган да постигне икономия на разходите в сравнение с предходните критерии за изчисляване на компенсацията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/20: Admiral Gaming Network, Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Съвместимо ли е с упражняването на свободата на установяване, гарантирана от член 49 ДФЕС, и с упражняването на свободата на предоставяне на услуги, гарантирана от член 56 ДФЕС, приемането на правна уредба като съдържащата се в член 1, алинея 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която се ограничават възнагражденията и компенсациите само на една ограничена и специфична категория оператори на игри с игрални автомати, а не на всички оператори от сектора на хазарта?
Съвместимо ли е с принципа на европейското право на защита на оправданите правни очаквания приемането на правна уредба като посочената по-горе, съдържаща се в член 1, параграф 649 от Закона за стабилността за 2015 г., с която по време на действието на концесионен договор, единствено по икономически съображения, се намалява компенсацията, договорена между дружество и администрацията на италианската държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/21: Sea Watch, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
1) а)
Попада ли в приложното поле на Директива 2009/16 — и следователно може ли да бъде извършван PSC [„Port State Control“, или „държавен пристанищен контрол на корабите“,] и по отношение на — кораб, класифициран като товарен кораб от органа за класифициране на държавата на знамето, но който на практика извършва изключително и системно нетърговска дейност, каквато е така наречената дейност SAR [search and rescue, търсене и спасяване] (извършвана от [Sea Watch] и [корабите „Sea Watch 4“ и „Sea Watch 3“] на основание нейния устав)?
б) В случай че Съдът приеме, че в приложното поле на Директива 2009/16 попадат и корабите[, които на практика не извършват търговска дейност], допуска ли тълкуваната по този начин директива национална правна уредба като посочената в член 3 от [Законодателен декрет] № 53/2011, с който се транспонира член 3 от тази директива, който обаче изрично определя в параграф 1 [на член 3 от посочения законодателен декрет] приложното поле на PSC, като го ограничава само до кораби, използвани за търговски цели, изключвайки не само корабите за развлечение, но и товарните кораби, които на практика не извършват — и следователно не се използват за — търговска дейност?
в) Може ли от друга страна основателно да се приеме, че попадат в приложното поле на Директива 2009/16 — доколкото в резултат на направените през 2017 г. изменения [на Директива 2009/16] са обхванати и пътническите кораби — товарните кораби, които системно извършват дейност „SAR“ на бедстващи хора в морето, приравнявайки по този начин превозването на хора, спасени в морето, тъй като животът им е бил в опасност, с превозването на пътници?
2) Може ли обстоятелството, че корабът е превозвал брой лица, много по-голям от посочения в свидетелството за оборудването за безопасност, макар и в резултат на дейността „SAR“, или във всички случаи обстоятелството, че притежава свидетелство за оборудването за безопасност, отнасящо се за много по-малък брой лица от действително превозваните — законосъобразно да бъде част от първостепенните фактори по приложение I, част II, точка 2A или от непредвидените фактори по приложение I, част II, точка 2Б, посочени в член 11 от Директива 2009/16?
3) Може ли и/или трябва ли правомощието на държавата на пристанището за извършване на задълбочена проверка в рамките на PSC, посочена в член 13 от Директива 2009/16, на корабите, плаващи под знамето на държави членки, да включва и правомощието да се проверява каква конкретно е ефективно извършваната от кораба дейност, независимо от дейността, за която са били издадени свидетелството за клас и произтичащите от него свидетелства за безопасност от държавата на знамето и съответния орган за класифициране, и следователно правомощието да се проверява притежаването на свидетелствата от горепосочения кораб, и като цяло на изискванията и/или предписанията, предвидени в разпоредбите, приети на международно равнище в областта на безопасността, предотвратяването на замърсяване и условията на живот и работа на борда на корабите, и в случай на положителен отговор, може ли горепосоченото правомощие да се упражнява и по отношение на кораб, който на практика извършва системно дейност „SAR“?
4) а)
Как трябва да се тълкува [член 1], буква b) от [Конвенцията за безопасност на човешкия живот на море] — [който] изрично е [посочен] в член 2 от Директива 2009/16 и на [който] следователно трябва да се гарантира еднакво тълкуване [в Съюза] за целите и по време на PSC — в частта, в която се посочва, че „[д]оговарящите се правителства се задължават да приемат всички закони, постановления, заповеди и наредби и да предприемат всякакви други мерки, които са необходими за въвеждане на тази конвенция изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасност на човешкия живот годност на всеки кораб да изпълнява своето предназначение“
По-специално, по отношение на преценката за годност на кораба да изпълнява услугата, за която е предназначен, която държавите на пристанището са длъжни да направят чрез проверките в рамките на PSC, трябва ли да се вземат като единствен параметър за проверка предписанията, наложени въз основа на класификацията и съответните притежавани от кораба свидетелства за безопасност, получени въз основа на абстрактно декларираната дейност, или може вместо това да се вземе предвид и услугата, за която корабът се използва на практика?
б) Имат ли административните органи на държавите на пристанището и по отношение на гореспоменатия международен параметър правомощието да проверяват не само съответствието на бордовото оборудване и обзавеждане с изискванията, посочени в сертификатите, издадени от държавата на знамето и произтичащи от абстрактната класификация на кораба, но също и правомощието да преценяват съответствието на свидетелствата и бордовото оборудване и обзавеждане, с които корабът разполага и притежава в зависимост от конкретно извършваната дейност, която е различна от посочената в свидетелството за клас и няма връзка с нея?
в) Същите съображения трябва да се посочат по отношение на точка 1.3.1 от [приложението към] [Резолюцията на ИМО относно държавния пристанищен контрол,] в частта, в която се посочва, че „[п]о силата на разпоредбите на съответните конвенции, посочени в раздел 1.2 по-горе, администрацията (т.е. правителството на държавата на знамето) се задължава да приеме законите и наредбите и да предприеме всякакви други мерки, които биха могли да бъдат необходими за въвеждане на тези конвенции изцяло и напълно в действие, така че да се обезпечи с оглед безопасността на човешкия живот в морето и предотвратяването на замърсяването годността на всеки кораб да изпълнява своето предназначение и квалификацията и годността на моряците да изпълняват задълженията си“?
5) а)
Ако се потвърди съществуването на правомощие на държавата на пристанището да проверява притежаването на свидетелствата и съответствието с изискванията и/или предписанията въз основа на дейността, за която корабът конкретно е предназначен, може ли държавата на пристанището, извършила проверките в рамките на PSC, да изисква притежаването на свидетелства и съответствието с изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, за да се избегне задържането на кораба?
б) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква а)], може ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, особено в разглеждания случай дейността „SAR“, да бъде направено, за да се избегне задържането на кораба, само ако съществува ясна и надеждна международна правна рамка и/или правна рамка [на Съюза] относно класификацията на дейността „SAR“ и относно съответните свидетелства и изисквания и/или предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето?
в) При отрицателен отговор на въпроса по [буква б)], трябва ли искането за притежаване на свидетелства и съответствие с изисквания и/или предписания, в допълнение към притежаваните, които са свързани с конкретно извършваната дейност, по-специално в разглеждания случай, свързани с дейността „SAR“, да бъде направено въз основа на националното законодателство на държавата на знамето и/или на държавата на пристанището и за тази цел необходимо ли е приемането на първично законодателство или е подходящо и вторично законодателство, или дори само обща административна правна уредба?
г) При утвърдителен отговор на въпроса по [буква в)], трябва ли при проверката в рамките на PSC държавата на пристанището да посочи точно и конкретно въз основа на коя национална правна уредба (определена съгласно [буква в)], от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, трябва да бъдат определени изискванията и/или техническите предписания за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морето, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“, и точно какви корекции/поправки се изискват, за да се осигури спазването на посоченото по-горе законодателство?
д) При липса на правна уредба на държавата на пристанището и/или на държавата на знамето от законов или подзаконов ранг, или съдържаща се в административен акт от общ характер, може ли администрацията на държавата на пристанището да посочи в конкретния случай изискванията и/или техническите предписания за безопасност, предотвратяване на замърсяването на морето и защита на живота и работата на борда, на които трябва да отговаря корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, за да извършва дейност „SAR“?
е) При отрицателен отговор на въпросите по [букви г) и д)], може ли да се счита, че при липсата на конкретни указания от държавата на знамето в това отношение, дейността „SAR“ е разрешена medio tempore и следователно не може да бъде възпрепятствана чрез издаване на заповед за задържане, когато корабът, подложен на проверка в рамките на PSC, отговаря на посочените по-горе изисквания и/или предписания за друга категория (по-специално за товарен кораб), чието съществуване също на практика е потвърдено от държавата на знамето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.