Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2005 г.
1) Възлага ли възлагането на управлението на обществените платени паркинги в случая обществена услуга по смисъла на Директива 92/50/ЕИО или концесия за обществена услуга, към която следва да се прилагат правилата на конкуренцията на ЕО, по-специално задължението за осигуряване на равно третиране и прозрачност
2) Ако това възлагане представлява концесия за услуга, свързана с управлението на местна обществена услуга, съвместимо ли е възлагането на управлението на обществените платени паркинги, което съгласно член 44, буква б) от Регионалния закон № 1 от 4 януари 1993 г., изменен с член 10 от Регионалния закон № 10 от 23 октомври 1998 г., и съгласно член 88, букви а) и б) от разпоредбите относно местното самоуправление, може да бъде извършено без публична покана за търг, с правото на Общността, по-специално с принципите на свободата на предоставяне на услуги и свободата на конкуренция, забраната за дискриминация и произтичащите от това задължения за осигуряване на равно третиране, прозрачност и пропорционалност, когато става въпрос за акционерно дружество, създадено съгласно член 115 от Законодателния декрет № 267/2000 чрез преобразуване на специално предприятие на общината, чийто акционерен капитал към момента на възлагането е изцяло притежаван от самата община, но чийто управителен съвет разполага с всички обширни правомощия за текущо управление до стойност 5 000 000 евро на сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Препятства ли възлагането на управление на данък и такси, като разглежданите по-горе, на публично предприятие (общини) на пазар, който представлява съществена част от общия пазар и на който публичното предприятие заема господстващо положение:
(а) при прилагането на член 86 ЕО във връзка с член 82 ЕО;
(б) при прилагането на член 86 ЕО във връзка с член 49 ЕО?
(2) Противоречи ли изплащането на приходите от разглежданите данък и такси на това предприятие:
(а) при прилагането на член 86 ЕО във връзка с член 82 ЕО;
(б) при прилагането на членове 87 ЕО и 88 ЕО, доколкото това представлява неправомерна държавна помощ (ненотифицирана), несъвместима с общия пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2005 г.
Противоречи ли на членове 81 ЕО и 82 ЕО национална разпоредба, според която адвокати, номинирани от професионални органи, участват в комисията за държавния изпит за адвокати?
Съвместима ли е с член 43 ЕО национална уредба, която предвижда участие на адвокати в изпитната комисия за достъп до адвокатската професия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2005 г.
Следва ли член 4, параграф 5 от Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 г. да се тълкува в смисъл, че мерките по член 6 и по-специално по член 6, параграф 3 от тази директива са задължителни за държавите членки само след окончателното одобрение на списъка на местата по член 21 на общностно равнище или, алтернативно, освен определянето на обичайния начален момент за прилагане на мерките за опазване, следва ли да се направи разграничение между декларативно и конститутивно вписване (като в първата категория се включва вписването на приоритетни места), така че, за да се гарантира ефективността на директивата, когато държава членка идентифицира място от значение за Общността, съдържащо приоритетни природни местообитания или видове, трябва да се счита, че съществува задължение за извършване на оценка на планове и проекти със значително въздействие върху мястото дори преди Комисията да изготви проектосписъка на местата или приемането на окончателната версия на този списък съгласно член 21 от директивата и, всъщност, с влизането в сила на националния списък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Може ли Споразумението за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Унгария, от друга страна, сключено на 16 декември 1991 г. и публикувано в ОВ 1993 L 347, да предостави подходящо и достатъчно правно основание за предоставяне на Европейската общност правомощие да сключи Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), с особено внимание към разпоредбите на член 65, към Съвместна декларация № 13 и към приложение XIII (точки 3, 4 и 5) от Споразумението за Европа от 1991 г. относно възможното запазване на суверенитета и юрисдикцията на държавите членки по отношение на националните географски наименования, използвани по отношение на храни и вина, и въздържане от всякакво прехвърляне на юрисдикция или компетентност в тази област към Европейската общност?
С оглед, inter alia, на казаното в Становище 1/94 на Съда на Европейските общности относно изключителната компетентност на Европейската общност, следва ли Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337), което определя защитата на географски наименования, които имат интелектуално и търговско значение, да бъде обявено за невалидно и без действие в рамките на правния ред на Общността, тъй като самото споразумение не е ратифицирано от отделните държави членки на Европейската общност?
В случай че Споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337) се счита за законосъобразно и приложимо в своята цялост, следва ли забраната за използване в Италия след 2007 г. на наименованието „Tocai“, която произтича от размяната на писма между страните по споразумението, приложена към споразумението, да се счита за невалидна и без действие, тъй като е несъвместима с правилата, уреждащи географските хомоними, установени в самото споразумение (вж. член 4 от и Протокола към споразумението)?
Следва ли Втората съвместна декларация, приложена към споразумението от 1993 г. (ОВ 1993 L 337), която предполага, че договарящите страни не са били наясно по време на преговорите за съществуването на хомоними, свързани с европейски и унгарски вина, да се счита за явно невярно представяне на действителността (като се има предвид, че италианските и унгарските наименования, използвани за обозначаване на вината „Tocai“, съществуват едновременно от векове, официално са признати през 1948 г. в споразумение между Италия и Унгария и наскоро са включени в обхвата на правото на Общността), което да води до нищожност на тази част от споразумението от 1993 г., която забранява използването в Италия на наименованието Tocai, на основание член 48 от Виенската конвенция за правото на договорите?
С оглед на член 59 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва ли Споразумението за търговските аспекти на правата на интелектуална собственост (ОВ 1994 L 336), което е сключено в рамките на Световната търговска организация (СТО) и е влязло в сила на 1 януари 1996 г., тоест след влизането в сила на Споразумението от 1993 г. (ОВ 1994 L 337), да се тълкува в смисъл, че неговите разпоредби, уреждащи хомонимите в наименованията на вина, се прилагат вместо тези на Споразумението от 1993 г., когато между тях има несъвместимост, като се има предвид, че страните по двете споразумения са едни и същи?
В случай на две наименования, които са хомоними и се отнасят до вина, произведени в две различни държави, които са страни по Споразумението TRIPs (и както когато хомонимът се отнася до две географски наименования, използвани и в двете държави страни по TRIPs, така и когато се отнася до географско наименование в една държава и подобно наименование, отнасящо се до традиционно отглеждан сорт лоза в друга държава страна по TRIPs), следва ли членове 22—24 от [Част II, раздел 3 от Приложение IC] към Споразумението за създаване на Световната търговска организация, което съдържа Споразумението TRIPs (ОВ 1994 L 336), което е влязло в сила на 1 януари 1996 г., да се тълкуват в смисъл, че и двете наименования могат да продължат да се използват, при условие че са били използвани в миналото от съответните производители или добросъвестно, или поне 10 години преди 15 април 1994 г. (член 24 от Споразумението TRIPs) и всяко наименование ясно посочва държавата или региона или района на произход на виното, до което се отнася, по начин, който не заблуждава потребителите?
Обхваща ли правото на собственост, предвидено в член 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи и възприето в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г., и интелектуалната собственост върху наименованията на местата на произход на вина и тяхната експлоатация и, следователно, изключва ли защитата на това право прилагането на споразумението, съдържащо се в размяната на писма, приложена към Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина (ОВ 1994 L 337), но не включена в основния текст на това споразумение, съгласно която винопроизводителите от региона Фриули няма да имат право да използват наименованието „Tocai Friulano“, особено предвид пълната липса на каквото и да е обезщетение за винопроизводителите от региона Фриули, така лишени от права, липсата на какъвто и да е обществен интерес, оправдаващ тяхното лишаване от права, и пренебрегването на принципа на пропорционалност?
В случай че се приеме, че разпоредбите на Общността, съдържащи се в Споразумението между Европейската общност и Република Унгария относно взаимната защита и контрол на наименованията на вина от 29 ноември 1993 г. (ОВ 1993 L 337) и/или размяната на писма, приложена към него, са незаконосъобразни в степента, описана в предходните въпроси, следва ли разпоредбите на Регламент (ЕО) № 753/2002, съгласно които използването на наименованието „Tocai Friulano“ ще бъде забранено след 31 март 2007 г. (член 19), да се считат за невалидни или във всеки случай за неприложими?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Съвместими ли са социалните мерки, предвидени в член 14 от Законодателен декрет № 18/99, с член 18 от Директива 96/67/ЕО относно достъпа до пазара на наземно обслужване на летищата на Общността?
Допустимо ли е въвеждането на преходни разпоредби в член 20 от Законодателен декрет № 18/99, които позволяват на определени предприятия да продължат дейността си при условия, различни от предвидените в Директива 96/67/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Съгласно член 7, параграф 2 от Директива 86/457/ЕИО и член 36, параграф 2 от Директива 93/16, за целите на упражняването на професията общопрактикуващ лекар, следва ли разрешението за упражняване, получено на или преди 31 декември 1994 г., да се счита за равностойно на придобиването на удостоверение за специфично обучение по обща медицина?
Съгласно тези разпоредби на правото на Общността, позволява ли придобиването на удостоверение за специфично обучение по обща медицина на държавите членки, считано от 1 януари 1995 г., да предоставят на лекарите, които също така притежават разрешение за упражняване, придобито на или преди 31 декември 1994 г., по-благоприятни условия по отношение на достъпа до по-широк кръг от резервирани длъжности в сравнение с достъпа, предоставен на притежателите само на едното или другото от съответните квалификации?
Ако отговорът на предходния въпрос е „да“, тогава, с оглед на правилата относно придобитите права, позволява ли горепосоченото условие на държавите членки да предоставят на тези лекари допълнително специално третиране чрез присъждане във всички случаи на определен брой допълнителни точки поради придобиването на удостоверението за обучение по обща медицина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2004 г.
Обхваща ли понятието „доставка“ по член 9, буква г) от Регламент № 3950/92 прехвърлянето на мляко за обработка и преработка по силата на договор за услуги без прехвърляне на собствеността?
Необходимо ли е прехвърлянето на собствеността върху млякото, за да се квалифицира операцията като „доставка“ по смисъла на режима на допълнителна такса за мляко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2004 г.
Може ли понятието „отпадък“ да се определя от следното условие: че думите „изхвърля“, „възнамерява да изхвърли“ и „е длъжен да изхвърли“, въведени в италианското законодателство с член 6, буква а) от Законодателен декрет № 22/97, се тълкуват по следния начин:
а) „изхвърля“: всяко поведение, при което пряко или косвено вещества, материали или стоки се обезвреждат или подлагат на обезвреждане или оползотворяване съгласно приложения B и C към Законодателен декрет № 22/97;
б) „възнамерява да изхвърли“: намерението да се подложат вещества, материали или стоки на обезвреждане или оползотворяване съгласно приложения B и C към Законодателен декрет № 22/97;
в) „е длъжен да изхвърли“: задължението да се подложат вещества, материали или стоки на оползотворяване или обезвреждане, наложено от законова разпоредба, от акт на публичен орган или поради самата природа на веществата, материалите или стоките, или поради включването им в списъка на опасните отпадъци, съдържащ се в приложение D към Законодателен декрет № 22/97?
Възможно ли е окончателно да се изключат от определението за „отпадък“ стоки, вещества и материали, които са производствени или потребителски остатъци, когато:
а) те могат и действително се използват повторно и обективно в същия или подобен или различен производствен или потребителски цикъл, без да се подлагат на предварителна обработка и без да причиняват вреда на околната среда;
б) те могат и действително се използват повторно и обективно в същия или подобен или различен производствен или потребителски цикъл, след като са подложени на предварителна обработка, без обаче да е необходимо да се извършва някоя от операциите по оползотворяване, изброени в приложение C към Законодателен декрет № 22/97, който възпроизвежда текста на приложение II Б към Директива 91/156/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2004 г.
Следва ли член 2 и член 8 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 година относно положението на жертвите в наказателното производство да се тълкуват в смисъл, че задължават националните съдилища да разпитват непълнолетни жертви на престъпления чрез специална процедура за предварително събиране на доказателства, дори когато националното право не предвижда такава процедура за съответните престъпления?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.