Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Противоречи ли на правото на Общността национално законодателство, което, първо, изключва всякаква държавна отговорност за вреди, причинени на частни лица от нарушение на правото на Общността, извършено от национален съд, постановяващ като последна инстанция, когато това нарушение е резултат от тълкуване на правни разпоредби или от преценка на фактите и доказателствата, извършена от този съд, и, второ, ограничава такава отговорност единствено до случаи на умишлена вина и тежка небрежност от страна на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Следва ли Директива 79/409/ЕИО да се тълкува в смисъл, че, независимо от вътрешното разпределение на правомощията между държавата и регионите, предвидено в националните системи, държавите членки трябва да приемат разпоредби за прилагане, обхващащи всички ситуации, които се считат за заслужаващи защита от същата, по-специално по отношение на гарантирането, че дерогациите за лов не надвишават малките количества, предвидени в член 9, параграф 1, буква в) от Директивата?
По отношение по-специално на количествата, обхванати от дерогациите за лов, следва ли Директива 79/409/ЕИО да се тълкува в смисъл, че националната разпоредба за прилагане трябва да се позовава на критерий, който е определен или може да бъде определен, дори възложен на квалифицирани технически органи, така че упражняването на дерогациите за лов да се урежда от критерии, които обективно установяват количествено равнище, което не може да бъде надвишено на национално или регионално равнище, като се вземат предвид различните екологични условия, които могат да преобладават?
Представлява ли националната разпоредба в член 19 бис от Закон № 157/92, която изисква задължително, но необвързващо становище на INFS за определяне на този критерий, без обаче да предвижда процедура за постигане на съгласие между регионите относно обвързващото определяне на разпределението за всеки вид на числовите лимити на дерогациите за лов, определени на национално равнище като малки количества, правилно прилагане на член 9 от Директива 79/409/ЕИО?
Следва ли процедурата за проверка на съвместимостта с разпоредбите на Общността на дерогациите за лов, разрешени от италианските региони по член 19 бис от Закон № 157/92, предшествана от период на предизвестие и поради това изискваща определени срокове, които също са необходими за приемането и публикуването на мярката, през които самият кратък период на дерогациите за лов може да изтече, да се счита за подходяща за гарантиране на ефективното прилагане на Директива 79/409/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
1) Доколкото членове 2 и 5 от Осма директива подчиняват възстановяването в полза на придобиващия или на клиента, който не е установен в страната, на условието стоките и услугите да се използват за целите на облагаеми сделки, трябва ли тези разпоредби да бъдат тълкувани в смисъл, че недължим и последователно погрешно фактуриран ДДС, който впоследствие е внесен в държавния бюджет, може също да отговаря на условията за възстановяване
При положителен отговор противоречи ли на цитираните разпоредби от посочената директива национална правна разпоредба, която като се основава на недопустимостта на приспадане на веднъж начисления и внесен данък, изключва възстановяването дори и на недължим данък на придобиващия или на клиента, който не е установен в страната?
2) В по-общ план възможно ли е да се направи извод от общата система на ДДС, че придобиващият или клиентът са лица — платци на данъка към държавния бюджет
Съвместим ли е с тази система, и по-специално с принципите на неутралност на ДДС, на ефективност и на липса на дискриминация, отказът на данъчния орган, на основание на вътрешното право, да предостави право на възстановяване на придобиващия или на клиента — данъчнозадължен по ДДС и считан за обвързан съгласно националното законодателство от задълженията за фактуриране и за плащане — в случай че недължимо платеният данък е начислен и платен от заинтересувания
Една национална система — такава, каквато следва от тълкуването на националните съдилища, противоречи ли на принципите на ефективност и на липса на дискриминация в областта на възстановяването на ДДС, събран в нарушение на общностното право, доколкото тази система предоставя на придобиващия или на клиента право на иск единствено срещу доставчика/изпълнителя на услуги, но не и срещу данъчния орган, въпреки съществуването в националния правов ред на аналогичен случай на събиране от представител на данъкоплатеца на преките данъци, дължими от последния, като се има предвид, че както данъкоплатецът, така и неговият представител, имат право да искат връщане на недължимо платеното от държавния бюджет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Неизпълнение на задълженията по член 39 ЕО и член 7 от Регламент № 1612/68, изразяващо се в непризнаване на професионален опит и трудов стаж, придобити в държавния сектор на друга държава членка, при определяне на възнаграждението, категорията и перспективите за повишение на служители, впоследствие назначени в италианския държавен сектор.
Неизпълнение на задължението за лоялно сътрудничество по член 10 ЕО, изразяващо се в липса или недостатъчност на сътрудничество с Комисията по време на досъдебната процедура и съдебното производство по член 226 ЕО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Допуснато ли е нарушение от страна на Италианската република, като не е приела в предвидения срок необходимите мерки за възстановяване на помощта, обявена за несъвместима с общия пазар съгласно Решение 2003/193/ЕО на Комисията?
Може ли Италианската република да се позове на основания за защита, които поставят под въпрос валидността или изпълнимостта на решението на Комисията относно държавната помощ, в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Неизпълнение на задълженията по член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 1—3 от Директива 85/337/ЕИО, изменена с Директива 97/11/ЕО, поради освобождаване от процедурата по оценка на въздействието върху околната среда на инсталация за изгаряне на горими материали, получени от отпадъци и биомаса, с капацитет над 100 тона на ден, разположена в Масафра, провинция Таранто, която попада в точка 10 от приложение I към директивата
Неизпълнение на задълженията по член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 1—3 от Директива 85/337/ЕИО, изменена с Директива 97/11/ЕО, поради приемане на национално законодателство, което освобождава от оценка на въздействието определени дейности, включени в приложение I към директивата, и използва неадекватен критерий за определяне дали дейност от приложение II може да бъде освободена от такава оценка
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Нарушени ли са задълженията на Италианската република по Директива 2003/87/ЕО поради неизпълнение на задължението за транспониране в предвидения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.
Молим Съда да разгледа въпроса за съответствието на разпоредбата на член 4, параграф 4а от Закон №401/89 с принципите, закрепени в член 43 и сл. и в член 49 от Договора за ЕО, относно свободата на установяване и свободата на трансгранично предоставяне на услуги, предвид също на различното тълкуване в решенията на Съда (по-специално в Решение по дело Gambelli и др.) и в Решение на Corte suprema di cassazione, Sezioni Unite № 23271/04; молим по-специално да се определи приложимостта в Италия на санкционния режим, който е посочен в обвинителния акт и на който се позовава обвинението срещу господин Maximiliano Placanica.
Дали член 43, параграф 1 [ЕО] и член 49, параграф 1, ЕО могат да се тълкуват в смисъл, че разрешават на държавите-членки временно да дерогират (за срок от шест до дванадесет години) режима на свобода на установяване и на свободно предоставяне на услуги в рамките на Европейския съюз, като:
1) предоставят на някои лица концесии за упражняването на дейности по предоставяне на определени услуги за срок от шест до дванадесет години въз основа на нормативен режим, довел до изключване от участието в търг на някои видове конкуренти (които не са италиански);
2) изменят този правен режим, след като са установили липсата на съответствие с посочените в членове 43 [EO] и 49 ЕО принципи, с цел в бъдеще да дадат възможност за участие в търгове на оператори, които по-рано са били изключени от тях;
3) не пристъпват нито към отнемане на концесиите за извършване на дейност, предоставени по предходния правен режим, въпреки че, както беше посочено по-горе, се приема, че той противоречи на принципите на свободата на установяване и на свободното движение на услугите, нито към организиране на нов търг в съответствие с новите правила, които занапред зачитат посочените принципи;
4) продължават обаче наказателно да преследват всяко лице, което действа във връзка с лица, на които е разрешено да упражняват такава дейност в държавата-членка по произхода им и които са били изключени от участие в търга предвид именно на ограниченията, наложени от предходния режим за предоставяне на концесии, който впоследствие е отменен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.
Правилно ли е избрано правното основание за сключване на Споразумението между Европейската общност и Република Унгария за взаимна защита и контрол на наименованията на вина?
Съвместима ли е забраната за използване на наименованието „Tocai“ с режима за хомонимни географски означения по съответното споразумение и с международните задължения по TRIPs?
Допустимо ли е ограничение на правото на собственост по отношение на използването на наименования на вина в резултат на международно споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.
Допустимо ли е пряко възлагане на договор за доставка на гориво за отоплителни уреди в сгради, собственост или под компетентността на общината, и свързаните с това дейности по експлоатация, надзор и поддръжка (като основната стойност е в доставката), на акционерно дружество, чийто капитал понастоящем е изцяло притежаван от друго акционерно дружество, в което възлагащата община е основният акционер (с 99,98% от акциите), или на дружество (AGESP), в което прякото участие не е на публичния орган, а на друго дружество (AGESP Holding), 99,98% от чийто капитал понастоящем е притежаван от публичната администрация, съвместимо с Директива 93/36?
Трябва ли изискването предприятието, на което е възложен договорът за доставка пряко, да осъществява съществената част от дейността си с контролиращия орган, да се преценява чрез прилагане на член 13 от Директива 93/38 и може ли да се приеме, че това изискване е изпълнено, когато предприятието реализира по-голямата част от оборота си с контролиращия публичен орган или, алтернативно, на територията на този орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.