Ирландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Ирландия
Дело C-140/20: Commissioner of An Garda Síochána, Съдебно решение от 5 април 2022 г.
Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“?
Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-744/21: Henry Cotton’s Brand Management/EUIPO, Определение от 31 март 2022 г.
Какви са минималните изисквания към съдържанието на искането за допускане на обжалване пред Съда на Европейския съюз съгласно приложимите разпоредби?
Необходимо ли е жалбоподателят да посочи конкретни доказателства и ясни причини, които да обосноват същественото значение на повдигнатите въпроси за единството, последователността или развитието на правото на Съюза?
Достатъчно ли е да се твърди нарушение на съдебната практика на Съда без посочване на конкретни сходства и причини, поради които евентуалното противоречие е съществено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/21: Marina Yachting Brand Management/EUIPO, Определение от 31 март 2022 г.
Налице ли са конкретни и значими правни въпроси, които да засягат единството, последователността или развитието на правото на Европейския съюз съгласно критериите на член 58а от Статута на Съда и член 170а и 170б от Процедурния правилник?
Съдържа ли жалбата достатъчно конкретни аргументи и доказателства, че разглежданите въпроси имат по-широко значение извън рамките на конкретния случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-125/21: Комисия/Ирландия (Transposition de la décision-cadre 2008/909), Съдебно решение от 24 март 2022 г.
Нарушени ли са задълженията на Ирландия по член 29, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР, като не са приети необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на това рамково решение и не е нотифициран техният текст на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-22/21: Minister for Justice and Equality (Ressortissant de pays tiers cousin d’un citoyen de l’Union), Заключение от 10 март 2022 г.
1) Може ли понятието „член на домакинството на гражданин на Съюза“, използвано в член 3 от Директива [2004/38], да бъде определено по такъв начин, че да има всеобщо приложение в целия Съюз, и ако е възможно, какво е това определение?
2) Ако не може да бъде дадено определение на това понятие, по какви критерии съдиите следва да разглеждат доказателствата, така че националните съдилища да могат да решат в съответствие с установен набор от фактори кой е или кой не е член на домакинството на гражданин на Съюза за целите на свободното движение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-493/21: K. M. (Sanctions infligées au capitaine de navire – II), Определение от 1 март 2022 г.
Следва ли задължителната конфискация на всички улови и риболовни уреди на борда на съответния кораб, наред с глобата, да се счита за пропорционална мярка спрямо целта на забраната, установена в член 32, параграф 1 от Регламент № 850/98, относно оборудването за сортиране?
Съвместимо ли е националното законодателство, предвиждащо такава санкция, с изискванията на членове 89 и 90 от Регламент № 1224/2009, тълкувани в светлината на принципа на пропорционалност, закрепен в член 49, параграф 3 от Хартата?
Следва ли при определяне на санкцията да се вземе предвид въздействието ѝ върху правото на нарушителя да упражнява професията си и правото му на препитание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-564/20: Minister for Agriculture Food and the Marine и Sea Fisheries Protection Authority, Съдебно решение от 10 февруари 2022 г.
Следва ли член 33, параграф 2, буква а) и член 34 от Регламент № 1224/2009 да се тълкуват в смисъл, че единният контролен орган на държава членка е длъжен да уведомява Комисията само за данните, вписани в риболовния дневник от капитаните на риболовните кораби съгласно членове 14 и 15 от посочения регламент, или може да използва разумен и научно обоснован метод, като т.нар. метод на „прекараното време“, за да обработи посочените данни, така че да се увери в точността на числените данни за улова, за които уведомява Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-885/19: Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия, Заключение от 16 декември 2021 г.
Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Общият съд е допуснал редица грешки в анализа си относно наличието на икономическо предимство.
Нарушение на задължението за мотивиране, тъй като Общият съд е преценил правното основание на принципа на сделката между несвързани лица по непоследователен и противоречив начин.
Нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като Общият съд, първо, е възприел принцип, неправилно определен като принцип на „сделката между несвързани лица“, без да провери обхвата и съдържанието му, и второ, е приел, че презумпцията за избирателност се прилага към разглежданото предварително решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-140/20: Commissioner of An Garda Síochána, Заключение от 18 ноември 2021 г.
1) Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата?
2) Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива 2006/24 и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива 2002/58?
3) Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол
Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?
4) Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?
5) Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?
6) Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на 8 април 2014 г. на решението на Съда на Европейския съюз, с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/21: Governor of Cloverhill Prison и др., Съдебно решение от 16 ноември 2021 г.
Обвързващи ли са за Ирландия разпоредбите на Споразумението за оттегляне, които предвиждат запазване на действието на режима на европейската заповед за арест по отношение на Обединеното кралство през преходния период, предвид значимото им съдържание в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие?
Обвързващи ли са за Ирландия разпоредбите на Споразумението за търговия и сътрудничество, които предвиждат прилагане на режима на европейската заповед за арест по отношение на Обединеното кралство след преходния период, предвид значимото им съдържание в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.