Ирландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Ирландия
Дело C-97/24: The Minister for Children, Equality, Disability, Integration and Youth, Заключение от 10 април 2025 г.
1) Доколкото защитният довод за наличие на „непреодолима сила“ не може да се открие като основание в относимите към разглеждания случай директива или наредба за прилагане, възможно ли е все пак подобен довод да се изтъкне като защита във връзка с обезщетение, претендирано въз основа на решението по дело Francovich, за нарушение на задължение съгласно правовия ред на ЕС, което предоставя на физическо лице права, произтичащи от предвиденото в член 1 от Хартата основно право на човешко достойнство (независимо дали подобен защитен довод попада в рамките на втория елемент от проверката [Brasserie du pêcheur и Factortame] или се обосновава по друг начин)?
2) Ако отговорът на въпрос (1) е „да“, какви са параметрите и точният обхват на защитния довод за наличие на непреодолима сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/24: Alchaster II, Съдебно решение от 3 април 2025 г.
Представлява ли прилагането към лице, осъдено за престъпление или престъпления на наказание или наказания за определен срок, на изменени правила, вследствие на които то ще трябва да изтърпи най-малко две трети от това наказание и след това ще има право на условно предсрочно освобождаване само при условие че бъде извършена оценка за обществена опасност — докато по правилата, приложими към момента на извършване на твърдените престъпления, това лице би имало право автоматично по силата на закона да бъде условно предсрочно освободено, след като изтърпи половината от това наказание — налагане на „по-тежко наказание“ на осъденото лице от наказанието, приложимо към момента на извършване на твърдените престъпления, което води до нарушаване на член 49, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-41/24: Waltham Abbey Residents Association, Съдебно решение от 6 март 2025 г.
Следва ли член 4, параграфи 4—6 от Директива 2011/92 да се тълкува в смисъл, че когато в рамките на процедура по предварителна проверка, проведена на основание на тази разпоредба, трето лице е предоставило на компетентния орган информация, която обективно може да породи съмнения относно потенциалното значително въздействие на проекта върху околната среда, по-специално върху вид, защитен съгласно Директива 92/43, възложителят или евентуално самият компетентен орган трябва да се снабди с цялата необходима информация, за да се изключи всяко съмнение относно това въздействие, и този орган е длъжен да реши, че е необходима ОВОС, ако това съмнение не може да се изключи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-743/24: Alchaster II, Заключение от 13 февруари 2025 г.
Представлява ли прилагането към лице, осъдено за престъпление или престъпления на наказание или наказания за определен срок, на изменени правила, вследствие на които то ще трябва да изтърпи най-малко две трети от това наказание и след това ще има право на условно предсрочно освобождаване само при условие че бъде извършена оценка за обществена опасност — докато по правилата, приложими към момента на извършване на твърдените престъпления, това лице би имало право автоматично по силата на закона да бъде условно предсрочно освободено, след като изтърпи половината от това наказание — налагане на „по-тежко наказание“ на осъденото лице от наказанието, приложимо към момента на извършване на твърдените престъпления, което води до нарушаване на член 49, параграф 1 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-759/23: PJ Carroll и Nicoventures Trading, Заключение от 30 януари 2025 г.
1) Невалидна ли е [Делегирана директива 2022/2100], тъй като с нея се превишават правомощията, предоставени с член 7, параграф 12 и член 11, параграф 6 от Директива [2014/40], с оглед на член 290 ДФЕС и като се вземат предвид член 2, точка 14, член 19 и член 28 от Директива 2014/40/ЕС?
2) Невалидна ли е [Делегирана директива 2022/2100], предвид обстоятелството че Комисията не е имала право да достигне до извода, че е налице съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на член 7, параграф 12 и/или член 11, параграф 6 и/или член 2, точка 28 от Директива [2014/40]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-588/22: Ryanair/Комисия, Съдебно решение от 7 ноември 2024 г.
Допустимо ли е Комисията да приеме, че държавната помощ, предоставена на Finnair, е съвместима с вътрешния пазар по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС и с Временната рамка, без да съществуват „сериозни съмнения“ относно правилното им прилагане?
Съвместима ли е помощта с принципите на недискриминация и пропорционалност, като се има предвид, че е предоставена само на Finnair?
Нарушава ли предоставянето на помощта изключително на Finnair свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС както от страна на Комисията, така и от Общия съд в обжалваното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/22: Mylan IRE Healthcare/Комисия, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Допусната ли е грешка при тълкуването на понятието „клинично превъзходство“ по смисъла на член 8, параграф 3, буква в) от Регламент № 141/2000, като се приеме, че е достатъчно изпълнението само на един от критериите за клинично превъзходство?
Спазено ли е изискването за мотивиране при извода, че „Tobi“ и „Tobramycin VVB“ са по-безопасни от „Tobi Podhaler“ за значителна част от засегнатото население?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/24: Alchaster, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Когато съгласно [Споразумението за търговия и сътрудничество] се иска предаване на лице за целите на наказателно преследване за терористични актове и съответното лице възразява срещу такова предаване, като твърди, че то би представлявало нарушение на член 7 от [ЕКПЧ] и член 49, параграф [1] от [Хартата], тъй като след датата на извършване на твърдяното престъпление, във връзка с което се иска предаването му, е приета законодателна мярка, с която се изменя частта от наказанието, която би следвало да бъде изтърпяна в място за лишаване от свобода, и режимът на условното предсрочно освобождаване, и като се имат предвид следните съображения:
i) молещата държава (в този случай Обединеното кралство) е страна по ЕКПЧ и прилага [ЕКПЧ] във вътрешното си право [...] ;
ii) прилагането на въпросните мерки за лишени от свобода, които вече изтърпяват наложено от съда наказание, е признато от съдилищата на Обединеното кралство за съвместимо с [ЕКПЧ] [...] ;
iii) всяко лице, включително съответното лице, ако бъде предадено, има възможност да подаде жалба до Европейския съд по правата на човека ;
iv) няма основание да се счита, че решение на Европейския съд по правата на човека няма да бъде изпълнено от молещата държава ;
v) съответно, според Supreme Court (Върховен съд) не е установено, че предаването е свързано с реален риск от нарушаване на член 7 от [ЕКПЧ] или на [националната конституция] ;
vi) не се твърди, че член 19 от Хартата не допуска предаването ;
vii) член 49 от Хартата не се прилага за съдебния процес или постановяването на присъда ;
viii) не се изтъква наличието на основание да се смята, че има съществена разлика в прилагането на член 7 от ЕКПЧ и член 49 от Хартата ;
може ли съд, чието решение не подлежи на обжалване по смисъла на член 267, параграф 3 ДФЕС, предвид член 52, параграф 3 от Хартата и задължението за лоялност между държавите членки и тези, които са длъжни да прилагат разпоредбите за предаване съгласно Рамково решение 2002/584 и съгласно [Споразумението за търговия и сътрудничество], да приеме, че издирваното лице не е доказало реален риск предаването му да представлява нарушение на член 49, параграф [1] от Хартата, или този съд е длъжен да извърши допълнително разследване и, ако това е така, какви са естеството и обхватът на това разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/22: Mylan IRE Healthcare/Комисия, Заключение от 11 юли 2024 г.
Неправилно тълкуване на понятието за клинично превъзходство по смисъла на член 8, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 141/2000
Грешка при прилагане на правото поради непълнота на мотивите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-202/24: Alchaster, Заключение от 27 юни 2024 г.
Когато съгласно [СТС] (съдържащо разпоредбите на [Рамково решение 2002/584] се иска предаване на лице за целите на наказателно преследване за терористични престъпления и лицето възразява срещу такова предаване, като твърди, че с него би се нарушил член 7 от ЕКПЧ и член 49, параграф 2 от [Хартата], тъй като след датата на извършване на твърдяното престъпление, във връзка с което се иска предаването му, е приета законодателна мярка, с която се изменя частта от наказанието, която би следвало да бъде изтърпяна в място за лишаване от свобода, и режимът на условното предсрочно освобождаване, и като се имат предвид следните съображения:
(i) молещата държава (в този случай Обединеното кралство) е страна по ЕКПЧ и прилага [ЕКПЧ] във вътрешното си право с Human Rights Act, 1998 (Закон за правата на човека от 1998 г.);
(ii) прилагането на въпросните мерки за лишени от свобода, които вече изтърпяват наложено от съда наказание, е признато от съдилищата на Обединеното кралство (включително от Върховния съд на Обединеното кралство) за съвместимо с [ЕКПЧ];
(iii) всяко лице, включително съответното лице, ако бъде предадено, има възможност да подаде жалба до [ЕСПЧ];
(iv) няма основание да се счита, че решение на [ЕСПЧ] няма да бъде изпълнено от молещата държава;
(v) съответно според [Върховният] съд не е установено, че предаването е свързано с реална опасност от нарушаване на член 7 от [ЕКПЧ] или на Конституцията;
(vi) не се твърди, че член 19 от Хартата не допуска предаването;
(vii) член 49 от Хартата не се прилага за съдебния процес или постановяването на присъда;
(viii) не се изтъква наличието на основание да се смята, че има съществена разлика в прилагането на член 7 от [ЕКПЧ] и член 49 от Хартата;
може ли съд, чието решение не подлежи на обжалване по смисъла на член 267, параграф 3 ДФЕС, предвид член 52, параграф 3 от Хартата и задължението за лоялност и доверие между държавите членки и тези, които са длъжни да прилагат разпоредбите за предаване [съгласно Европейската заповед за арест] [и] съгласно [СТС], да приеме, че издирваното лице не е доказало реална опасност предаването му да представлява нарушение на член 49, параграф 2 от Хартата, или този съд е длъжен да извърши допълнително разследване и, ако това е така, какви са естеството и обхватът на това разследване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.