Гърция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Гърция
Дело C-344/24: Papasotiriou/Съвет и Комисия, Определение от 11 ноември 2024 г.
Допустимо ли е жалбоподателят да подаде жалба лично, без тя да бъде подписана от оправомощен адвокат или подадена чрез профила на този адвокат в e-Curia?
Може ли страната и нейният процесуален представител да бъдат едно и също лице, включително когато жалбоподателят сам е адвокат?
Приложима ли е възможността за отстраняване на нередовности спрямо изискването за подпис от оправомощен адвокат при подаване на жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Трябва ли член 38 от Директива 2013/32, разглеждан във връзка с член 18 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална (нормативна) уредба, определяща като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от 20 месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е разгледана възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще
или в смисъл, че
обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (нормативен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, а е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима въз основа на понятието „сигурна трета страна“,
или в смисъл, че
обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който трябва да се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на понятието „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-66/23: Elliniki Ornithologiki Etaireia и др., Съдебно решение от 12 септември 2024 г.
Следва ли член 4, параграфи 1 и 2 от [Директивата за птиците], във връзка с член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби […], съгласно които специалните мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] се прилагат само за „обосноваващите класифицирането видове“, т.е. само за видовете диви птици, изброени в приложение I към [Директивата за птиците], и за редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици, които заедно с критериите за класифициране на СЗЗ, съдържащи се в националното законодателство, се използват като ключови показатели за класифицирането на дадена територия като СЗЗ?
От значение ли е за отговора на първия въпрос фактът, че горепосочените специални мерки за запазване, поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията на дивите птици в [СЗЗ] са по същество основни превантивни защитни мерки за СЗЗ („предпазни мерки“) с хоризонтално приложение, т.е. за всички СЗЗ, и че до момента в гръцката правна система не са приети планове за управление за всяка отделна СЗЗ, определящи целите и мерките, необходими за постигане или осигуряване на задоволително опазване на всяка СЗЗ и на живеещите в нея видове?
От значение ли е за отговора на първия и втория въпрос фактът, че въз основа на задължението за извършване на екологична оценка на проекти и дейности съгласно [Директива 2011/92/ЕС] и на „подходяща оценка“ по член 6, параграфи 2—4 от [Директивата за местообитанията] в контекста на оценката на въздействието върху околната среда на всеки конкретен план за обществено или частно строителство се вземат предвид всички изброени в приложение I към [Директивата за птиците] видове или редовно срещащите се във всяка СЗЗ мигриращи птици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-724/23: ATHINAÏKI ZYTHOPOIIA, Определение от 16 юли 2024 г.
Представлява ли член 1, точка 1 от Директива 2020/1151 изменение на съществуващото право на Съюза или само тълкувателна разпоредба относно методиката за изчисляване на градусите Плато?
Допустимо ли е новата методика, въведена с Директива 2020/1151, да се прилага към правни положения, възникнали и окончателно установени преди влизането ѝ в сила, при липса на изрична разпоредба за обратно действие?
Изисква ли приемането на член 1, точка 1 от Директива 2020/1151 преразглеждане на тълкуването, дадено в решението Kompania Piwowarska, относно приложението на член 3, параграф 1 от Директива 92/83 за минали периоди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-134/23: Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, Заключение от 13 юни 2024 г.
1) Трябва ли член 38 от Директива [2013/32], разглеждан във връзка с член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално (регулаторно) законодателство, което определя като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила трета страна, която, въпреки че е поела правно задължение да разреши обратно приемане на своя територия на такива категории кандидати за международна закрила, на практика не позволява от дълго време (в конкретния случай повече от двадесет месеца) обратното приемане на тези категории кандидати за международна закрила, без да е проучена възможността за промяна на позицията на тази страна в близко бъдеще или в смисъл, че
2) обратното приемане в третата страна не представлява кумулативно условие за приемането на национален (регулаторен) акт, определящ трета страна като принципно сигурна за определени категории кандидати за международна закрила, но е кумулативно условие за приемане на индивидуален акт, с който се отхвърля конкретна молба за международна закрила като недопустима на основание съществуването на „сигурна трета страна“ или в смисъл, че
3) обратното приемане в „сигурната трета страна“ е въпрос, който се проверява само в момента на изпълнение на решението, ако решението за отхвърляне на молбата за международна закрила е основано на „сигурна трета страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/18: DEI/Mytilinaios, Определение от 17 май 2024 г.
Какви са критериите за определяне на необходимите и възстановими разноски в производството по обжалване пред Съда на ЕС?
В каква степен Съдът разполага със свобода на преценка при определянето на размера на възстановимите разноски, предвид липсата на тарифни ставки в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/22: Комисия/Гърция (Services de liaison de données aéronautiques), Съдебно решение от 18 април 2024 г.
Допустимо ли е предявеният иск за установяване на неизпълнение да бъде разгледан, когато Комисията не е посочила достатъчно ясно конкретните задължения, които държавата членка е нарушила по член 4, параграф 3 ДЕС?
Допустимо ли е Комисията да измени правното основание на твърдяното нарушение между мотивираното становище и исковата молба, като се позове на различна формулировка относно приложимите разпоредби?
Изпълнила ли е Република Гърция задълженията си по член 3, параграф 1 от Регламент № 29/2009, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, като е осигурила необходимите мерки за гарантиране, че определеният доставчик на услуги за въздушно движение разполага със средства за предоставяне и експлоатация на изискваните услуги за връзка с данни в определения срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-479/22: OC/Комисия, Съдебно решение от 7 март 2024 г.
Тълкувано ли е правилно понятието „физическо лице, което може да бъде идентифицирано“ по смисъла на член 3, точка 1 от Регламент 2018/1725 при преценката дали прессъобщението на OLAF съдържа лични данни?
Спазен ли е принципът на презумпцията за невиновност при публикуването на прессъобщението на OLAF, доколкото жалбоподателката може да бъде идентифицирана в него?
Изопачени ли са доказателствата относно нарушението на правото на добра администрация, по-специално във връзка с точността на информацията в прессъобщението на OLAF за участието и знанието на научните изследователи за проекта и банковите сметки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-797/22: Гърция/Комисия, Определение от 28 февруари 2024 г.
Какви са критериите за определяне на дадена мярка като „държавна помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, особено по отношение на наличието на селективно предимство и оценката на „нормални пазарни условия“?
Какво е значението на селективния характер на предимството и по какъв начин се определя референтната рамка при помощ, предоставена на предприятия в определени териториални единици?
При какви условия възстановяването на предоставена държавна помощ следва да се счита за допустимо, включително в случаите на изключителни обстоятелства като природни бедствия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.