Германия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Германия
Дело C-127/78: Spitta/Hauptzollamt Frankfurt/Main-Ost, Съдебно решение от 31 януари 1979 г.
Дали Регламент (ЕИО) № 3092/76 на Комисията от 17 декември 1976 година относно прилагането на парични компенсаторни суми за определени продукти от говеждо и телешко месо е невалиден или неприложим:
(а) поради липса на условията, изисквани от член 1, параграф 1 от Регламент № 974/71 на Съвета;
(б) поради липса на разпоредба относно стари договори;
(в) поради ограничаване на вътрешнообщностната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-98/78: Racke/Hauptzollamt Mainz, Съдебно решение от 25 януари 1979 г.
Дали регламенти (ЕИО) № 649/73 от 1 март 1973 г., № 741/73 от 5 март 1973 г. и № 811/73 от 23 март 1973 г. на Комисията са валидни дори доколкото във всяка от тях в приложение I, № 6, се определят парични компенсаторни суми за внасяни червени и бели вина по тарифни подзаглавия 22.05 C I и C II, без да се прави разграничение между двете?
Следва ли регламент да се счита за публикуван по смисъла на член 191 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност:
(а) на датата, посочена в съответния брой на Официалния вестник;
(б) в момента, когато съответният брой на Официалния вестник действително е наличен в Службата за официални публикации на Европейските общности;
или
(в) в момента, когато съответният брой на Официалния вестник действително е наличен на територията на съответната държава членка?
Беше ли регламент (ЕИО) № 741/73 на Комисията от 5 март 1973 г. приложим и за вино, което за първи път беше подложено на парични компенсаторни суми с регламент (ЕИО) № 649/73 на Комисията от 1 март 1973 г. и което беше извадено от частен митнически склад преди последният регламент действително да бъде публикуван?
Ако на въпрос 3 се отговори отрицателно: беше ли регламент (ЕИО) № 649/73 на Комисията от 1 март 1973 г. приложим за посоченото вино?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-138/78: Stölting/Hauptzollamt Frankfurt-Jonas, Заключение от 25 януари 1979 г.
1. Недействителни ли са Регламент (ЕИО) № 1079/77 на Съвета от 17 май 1977 г. и Регламент (ЕИО) № 1822/77 на Комисията от 5 август 1977 г. относно съвместната отговорност за млякото, тъй като Договорът за ЕИО не съдържа правомощие, въз основа на което тези регламенти биха могли да бъдат приети?
2. В случай че на първия въпрос се отговори отрицателно: Нарушава ли събирането на таксата за съвместна отговорност от производителите на мляко забраната за дискриминация по член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО, тъй като таксата е определена в разчетни единици и превръщането на ставките на таксата, изразени в разчетни единици, в национални валути съгласно така наречените „зелени обменни курсове“ — предвидени в настоящия случай в Регламент (ЕИО) № 878/77 на Съвета от 26 април 1977 г. — може да доведе до неравномерни тежести спрямо действителното парично положение на държавите членки във всеки един момент?
3. В случай че на втория въпрос се отговори утвърдително, какви последици произтичат по отношение на прилагането на посочените регламенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/78: Decker/Hauptzollamt Landau, Съдебно решение от 25 януари 1979 г.
Следва ли член 191 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че, при липса на доказателства за противното, даден регламент се счита за публикуван на територията на Общността на датата, посочена на броя на Официалния вестник, съдържащ текста на този регламент?
Беше ли Регламент (ЕИО) № 741/73 на Комисията от 5 март 1973 г. приложим и за вино, което за първи път е било обект на парични компенсационни суми по силата на Регламент (ЕИО) № 649/73 на Комисията от 1 март 1973 г. и което е било внесено преди последният регламент да бъде фактически публикуван?
Ако на втория въпрос се отговори отрицателно: Беше ли Регламент (ЕИО) № 649/73 на Комисията от 1 март 1973 г. приложим за посоченото вино?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-91/78: Hansen, Заключение от 16 януари 1979 г.
1. Явява ли се член 37 от Договора за ЕИО специална норма (lex specialis) по отношение на членове 92 и 93 от Договора за ЕИО в смисъл, че държавните мерки, които засягат движението на стоки между държавите членки и, когато е приложимо, между държавите членки и трети страни, трябва да бъдат преценявани в светлината на член 37 от Договора за ЕИО, дори ако тези държавни мерки съдържат inter alia помощ
2. Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително: (a) Следва ли член 37, параграф 2 във връзка с първата алинея на член 37, параграф 1 от Договора за ЕИО относно забраната за дискриминация между гражданите на държавите членки по отношение на условията, при които стоките се набавят и пускат на пазара, да се тълкува в смисъл, че обхваща и държавни мерки, които водят до еднакво увеличение на акциза върху вноса и вътрешните стоки, чиито приходи се зачисляват към общия бюджет и са косвено предназначени да компенсират загубите на държавен монопол с търговски характер, които възникват поради това, че на определени производители се изплаща прекалено висока цена, която не съответства на пазарните условия в Общността, и поради едновременното намаляване на продажните цени на продуктите, закупени на прекалено високи цени
(b) Следва ли член 37, параграф 2 от Договора за ЕИО, който забранява въвеждането на мерки, ограничаващи приложното поле на разпоредбите относно премахването на митата, да се тълкува в смисъл, че обхваща и мерки от вида, посочен във въпрос 2 (a)
(c) Дали член 37 от Договора за ЕИО предоставя преки права, които трябва да бъдат защитени от националните съдилища на лицата, които са обект на увеличение на акциза, което засяга еднакво вносните и вътрешните стоки, ако, макар и разгледано изолирано, увеличението на акциза е съвместимо с Договора за ЕИО, но във връзка с други мерки е несъвместимо с Договора
(d) Простира ли се приложното поле на член 37 от Договора за ЕИО и върху мерки, които засягат вноса на стоки от трети страни и ако да, при какви условия
3. Ако налагането на акциза представлява такса с еквивалентен на митото ефект и ако приложното поле на член 37 от Договора за ЕИО не обхваща вноса от трети страни: създава ли член 2, параграф 1 от Решението на Съвета от 29 септември 1970 г. относно асоциирането на отвъдморските страни и територии с Европейската икономическа общност преки права, които трябва да бъдат защитени от националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-120/78: Rewe/Bundesmonopolverwaltung für Branntwein, Заключение от 16 януари 1979 г.
1. Трябва ли понятието за мерки с ефект, еквивалентен на количествени ограничения върху вноса, съдържащо се в член 30 от Договора за ЕИО, да се тълкува в смисъл, че определянето на минимално съдържание на алкохол за питейни спиртни напитки, предвидено в германския Branntweinmonopolgesetz, в резултат на което традиционни продукти от други държави членки, чието съдържание на алкохол е под установения лимит, не могат да бъдат пуснати в обращение във Федерална република Германия, също попада в това понятие?
2. Може ли определянето на такова минимално съдържание на алкохол да попада в понятието „дискриминация по отношение на условията, при които стоките се набавят и предлагат на пазара ... между граждани на държавите членки“, съдържащо се в член 37 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/78: Spitta/Hauptzollamt Frankfurt/Main-Ost, Заключение от 14 декември 1978 г.
Явява ли се Регламент № 3092/76 на Комисията или невалиден, или неприложим: (a) поради липса на условията, изисквани от член 1, параграф 1 от Регламент № 974/71 на Съвета; (b) поради липса на разпоредба относно стари договори; (c) поради ограничаване на вътрешнообщностната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/78: Yoshida, Заключение от 13 декември 1978 г.
1. Следва ли член 1 от Регламент (ЕИО) № 2067/77 на Комисията относно определянето на произхода на циповете да се тълкува в смисъл, че държава, в която не са извършени всички процеси, изброени в третата колона на член 1 от регламента, по-специално държава, в която плъзгачът не е произведен, при никакви обстоятелства не може да се счита за държава на произход на ципа
Ако е така, прилага ли се този член и за ципове, които не се затварят чрез метални зъбци, а чрез найлонови спирали
2. Ако на първата част на въпрос 1 се отговори утвърдително, което означава, че за циповете, предмет на делото, не могат да бъдат издадени сертификати за произход по смисъла на членове 9 и 10 от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета относно общото определение на понятието за произход на стоки, невалиден ли е Регламент № 2067/77 като противоречащ на: (a) член 5 от Регламент № 802/68
(b) или член 30 от Договора
(c) или член 110 от Договора
3. Ако Регламент № 2067/77 не бъде обявен за невалиден по някоя от причините, посочени в (a), (b) или (c), следва ли регламентът да се счита за невалиден по някоя от причините, изброени от жалбоподателя в точки (4) до (9) включително в основната част на настоящото решение, или като противоречащ на някоя друга разпоредба или принцип на правото на Общността, които все още не са посочени от жалбоподателя
Дали Регламент (ЕИО) № 2067/77 на Комисията от 20 септември 1977 г. противоречи на член 5 от Регламент № 802/68 от 27 юни 1968 г. и на членове 30 и 110 от Договора за ЕИО и на други разпоредби или принципи на правото на Общността, по-специално на съществени процедурни изисквания, доколкото отказва да признае, че производството на ципове от ищеца определя произхода на стоките, ако се използват плъзгачи с произход от трета държава (в случая Япония)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/78: BALM/Hirsch, Съдебно решение от 12 декември 1978 г.
Следва ли въпросът дали едно заявление за издаване на лиценз за внос по първото изречение на член 16, параграф 1 от Регламент № 19/62/ЕИО може да бъде отменено и какви са последиците от такава отмяна да се решава съгласно националното право?
В случай че на първия въпрос се отговори отрицателно: може ли такова заявление да бъде отменено по правото на ЕИО на основание грешка и ако да — възможно ли е това дори когато грешката е по вина на заявителя?
В случай че на втория въпрос се отговори положително: какви са правните последици от такава отмяна по отношение на конфискацията на гаранцията, която заявителят трябва да предостави съгласно второто изречение на член 16, параграф 2 от Регламент № 19/62/ЕИО за гарантиране на задължението за внос, докато лицензът е валиден?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.