Германия

I. Компетентност на Съда на Европейските общности да дава преюдициално заключение Има ли Съдът на Европейските общности компетентност в процедурата за преюдициални заключения по член 177 от Договора за ЕО (стара редакция) (член 234 ЕО в редакцията, в сила от 1 май 1999 г. съгласно Договора от Амстердам от 2 октомври 1997 г. (нова редакция)) да тълкува Четвъртата директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните отчети на някои видове дружества (ОВ 1978 L 222, стр. 11, наричана по-нататък „Директивата“) не само когато има съмнение относно прилагането в съответствие с Директивата на националното търговско право относно отчетите на капиталовите дружества (в случая, параграф 264 и сл. от германския Търговски кодекс (Handelsgesetzbuch, HGB)), но и: 1. когато елементи от Директивата са възприети при транспонирането ѝ в националното търговско счетоводно право, приложимо за всички търговци (в случая параграф 238 и сл. от HGB), въпреки че за тях изискването за вярно и честно представяне, посочено в преамбюла и член 2 от Директивата, не е възприето в текста на законодателството (за разлика от капиталовите дружества, параграфи 264(2) и 289(1) от HGB); 2. когато националното данъчно законодателство (в случая първото изречение на параграф 5(1) от германския Закон за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz, EStG) във връзка с параграф 8(1) от германския Закон за корпоративния данък (Körperschaftsteuergesetz, KStG) и параграф 7 от германския Закон за търговския данък (Gewerbesteuergesetz, GewStG)) приема, че търговскоправните принципи на правилното счетоводство са приложими за определяне на печалбите на търговци, които съставят баланси, и (a) когато те са уредени в разпоредбите за всички търговци (параграф 238 и сл. от HGB), хармонизирани (чрез Директивата), или (b) когато се прилагат специфичните счетоводни разпоредби за капиталовите дружества (параграф 264 и сл. от HGB); 3. когато националното данъчно законодателство по друг повод се позовава на понятия или критерии от търговското счетоводно право
II. Балансово третиране на кредитните рискове 1. Когато са предоставени чуждестранни заеми, следва ли страновият риск (валутен риск или трансферен риск) да бъде включен в баланса като корекция на стойността – както от страната на активите чрез отписване на чуждестранни вземания (членове 19 и 39(1)(b) и (c) от Директивата, параграф 253(3) и (4) от HGB) – така и от страната на пасивите чрез провизии (член 20(1) от Директивата, първото изречение на параграф 249(1) от HGB) за извънбалансови условни задължения по гаранции за чуждестранни вземания към трети лица (член 14 от Директивата, параграф 251 от HGB; договор за субучастие в риска)
2. Съвместимо ли е с изискването за отделна оценка на балансовите позиции (член 31(1)(e) от Директивата, параграф 252(1)(3) от HGB), вместо да се отчитат рисковете само чрез индивидуални корекции на стойността или провизии, алтернативно да се отчитат чрез глобализирани корекции на стойността или провизии, дори ако неизпълнението на заема не е преобладаващо вероятно в конкретния случай: (a) Може ли кредитен риск, който не е остър, а само латентен, да бъде покрит чрез глобална корекция на стойността, не само чрез отписване на вземане, но и чрез провизия за условно (гаранционно) задължение
(b) Може ли не преобладаващо вероятен странови риск да бъде отчетен чрез страново-ориентирана глобализирана корекция на стойността (глобализирана индивидуална корекция на стойността), не само чрез отписване на вземане, но и чрез провизия за условно (гаранционно) задължение
3. Позволено ли е или изисква ли се страновият риск да се определя въз основа на собствени връзки, опит и информация, или на познания в сектора, или чрез използване на рейтингови таблици, или чрез комбинация от тези методи, или чрез друга преценка
4. Може ли риск да се отчете, дори ако (a) вече е съществувал при сключването на основната сделка, и (b) е многократно по-голям от печалбата или приходите, които ще се реализират от него (в случая, гаранционна такса за период по-малък от една година)
5. Следва ли страновият риск и кредитният риск да се отчитат, ако е необходимо, едновременно за един и същ заем чрез корекция на стойността или провизия, било като една сума, било като отделни суми
6. Позволена ли е комбинация от провизии за риск, ако единият риск е определен индивидуално, а другият – глобално
7. Правилно ли се избягва двойното провизиране за риск чрез това, че след като един риск е отчетен, само аритметично намалената с него сума на заема се използва като база за оценка на останалия друг риск
III. Изясняване на стойността 1. Следва ли не само увеличенията, но и намаленията на рисковете да се отчитат като изясняване на стойността, надхвърляйки текста на член 31(1)(c)(bb) от Директивата (първото изречение на параграф 253(1)(4) от HGB)
2. Представлява ли погасяване на заем между датата на баланса и датата на съставяне на баланса (ретроспективно) факт, изясняващ стойността, а не само факт, влияещ върху стойността, който има ефект само през годината на погасяването
3. За изясняване на стойността на рискове, които са относително маловажни за съответното предприятие, вместо периода до подписването на баланса или изготвянето на годишния отчет, може ли да се вземе датата, на която е завършена оценката на съответната балансирана позиция?