Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело C-314/15: Комисия/Франция, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.
Нарушила ли е Република Франция задължението си да осигури вторично или еквивалентно пречистване на градските отпадъчни води от определени агломерации, съгласно член 4, параграфи 1 и 3 от Директива 91/271/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/15: Eco-Emballages, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Следва ли член 3, точка 1 от Директива 94/62/ЕО да се тълкува в смисъл, че шпулите под формата на ролки, тръби или цилиндрични вложки, около които се навиват гъвкави материали, продавани на потребителите, са „опаковки“ по смисъла на тази разпоредба?
В случай че на този въпрос се отговори отрицателно, съобразена ли е Директива 2013/2/ЕС с понятието за опаковка, определено в член 3 от Директива 94/62/ЕО, и превишава ли се с тази директива обхватът на възложените на Комисията изпълнителни правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/15: Audace и др., Съдебно решение от 27 октомври 2016 г.
Следва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която запазва достъпа до паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти за търговците на едро, снабдени с разрешителното, предвидено в член 65 от Директива 2001/82, и която вследствие на това изключва от достъпа до такъв внос животновъдите, които искат да внасят ветеринарни лекарствени продукти за нуждите на собствените си стопанства?
Следва ли членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която налага на животновъдите, които извършват паралелен внос на ветеринарни лекарствени продукти за нуждите на собствените си стопанства, да разполагат с обект на територията на държавата членка по местоназначение и да отговарят на всички изисквания за фармакологична бдителност, предвидени в членове 72—79 от Директива 2001/82?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/16: Euro Park Service, Заключение от 26 октомври 2016 г.
1. Когато чрез националното законодателство на държава членка във вътрешното право се използва възможността, предоставена в член 11, параграф 1 от Директива [90/434/ЕИО], има ли от гледна точка на първичното право на Съюза основание за контрол върху актовете, приети за прилагането на тази възможност?
2. При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което с цел борба с данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане поставя ползването на общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията и приравнените към тях операции, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение само при прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/15: Carrefour Hypermarchés, Заключение от 19 октомври 2016 г.
1) Член 4, букви а) и в) от Директива 2006/114 [трябва ли] да се тълкува в смисъл, че сравняване на цени на продавани от дистрибуторски фирми стоки се допуска само при условие че стоките се продават в еднакви по формат или по големина магазини?
2) [Ф]актът, че магазините, чиито цени се сравняват, са различни по размери и по формати, [представлява ли] съществена информация по смисъла на [Директива 2005/29], която задължително трябва да се предостави на потребителя?
3) При положителен отговор, […] в каква степен и/или на какъв носител тази информация трябва да се разпространи до потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-141/15: Doux, Заключение от 13 септември 2016 г.
1) Представлява ли прагът на водно съдържание, определен в член 15 от [Регламент № 543/2008] и приложения VI и VII към него, изискване за „добро и задоволително пазарно качество“ по смисъла на член 28, параграф 1 от [Регламент № 612/2009] и на решение Nowaco Germany
2) Може ли да бъде предлагано на пазара в рамките на Съюза при нормални условия по смисъла на член 28 от [Регламент № 612/2009], и евентуално при какви условия, замразено птиче месо, което надвишава прага на водно съдържание, определен в член 15 от [Регламент № 543/2008] и приложения VI и VII към него, придружено от сертификат за годност, издаден от компетентния орган
3) Съответства ли на правото на Съюза, и по-специално на принципа на правната сигурност, фактът, че прагът на водно съдържание съгласно приложение VI към [Регламент № 543/2008] е останал фиксиран на 5,1 % и не е променян в продължение на няколко десетилетия въпреки твърденията за промени в животновъдната практика и критиките, отправени в някои научни изследвания за непригодността на тази пределна стойност
4) Достатъчно точни ли са приложения VI и VII към [Регламент № 543/2008] за извършване на проверките, предвидени в член 15 от Регламента, или Франция е била длъжна да определи „подробни практически правила за проверките“„на всеки етап от предлагането на пазара“, освен ако направи непротивопоставими проверките, извършени на етапа на износ на продуктите
5) Могат ли исканията за насрещен анализ, които според член 16, параграф 2 във връзка с параграф 5 от [Регламент № 543/2008] се прилагат по отношение на резултатите от проверките в кланиците, да се прилагат и спрямо проверките, извършени на етапа на предлагане на пазара на изнесените продукти, и то в присъствие на страните, на основание по-специално член 41 от [Хартата]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/15: Glencore Céréales France, Заключение от 8 септември 2016 г.
1) Може ли въз основа на решението от 9 март 2012 г. по дело C‑564/10, […] Pfeifer & Langen […], да се направи извод, че член 3 от Регламент № 2988/95, с който се определя давност[ният] режим [на Съюза], е приложим по отношение на мерки за събиране на лихвите, дължими на основание член 52 от Регламент […] № 800/1999 и член 5а от Регламент […] № 770/96?
2) Трябва ли да се счита, че по естеството си вземането за лихвите произтича от „продължаваща или повторно извършена“ нередност, която приключва в деня на плащането на главницата, като така се отлага за тази дата началото на давностния срок за това вземане?
3) В случай на отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли за начало на давностния срок да се приеме денят, в който е допусната нередността, довела до възникването на вземането за главницата, или пък за начало на този срок трябва да се смята само денят на изплащане на помощта или на освобождаване на обезпечението, от който момент започват да се начисляват посочените лихви?
4) Трябва ли за целите на прилагането на определените с Регламент № 2988/95 правила за давността да се приеме, че всяко действие, което прекъсва давностния срок за главницата, прекъсва и давностния срок, който тече по отношение на лихвите, дори ако същите не са посочени в съответния акт, прекъсващ давностния срок за главницата?
5) Налице ли е погасяване по давност при изтичане на максималния срок, предвиден в член 3, параграф 1, четвърта алинея от Регламент № 2988/95, ако в този срок разплащателната агенция е поискала връщането на недължимо изплатената помощ, без да поиска едновременно с това плащане на лихвите?
6) Може ли по силата на дерогацията по член 3, параграф 3 от Регламент № 2988/95 петгодишният общ давностен срок, въведен в националното право, в член 2224 от Гражданския кодекс със Закон № 2008‑561 от 17 юни 2008 г., да е заменил — що се отнася до давностните срокове, които все още не са изтекли към датата на влизане в сила на този закон — четиригодишния давностен срок, предвиден с посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.